Сюзън Кайл
Диамантената шпора (24)

Двадесет и четвърта глава

Нахълта, без да почука, и се спря на прага. Кейт вече бе отрязала едно парче син сатен и забождаше подгъва с карфици.

— Какво искаш? — попита го студено.

Джейсън въздъхна, макар да не беше предполагал, че го очаква лесен разговор. Осъзнаваше, че се бе държал като истински грубиян, наговаряйки й неща, които никой нормален съпруг не би казал на жена си. По изражението й можеше да се съди, че тя все още помни всяка една дума, с която я бе наранил.

Погледът му се плъзна по изящното й лице. Кейт изглеждаше още по-красива и това засилваше подозренията му, че наистина е бременна. У него отново се разгаряше желание, от което нямаше спасение.

— Хайде, Кейт — каза мрачно той. — Наругай ме, изкарай си яда. Знам, че го заслужавам.

— Каза ми, че бракът с мен бил най-голямата ти грешка…

— Да, но след като заминах за Аризона, научих няколко много важни урока. Повечето се отнасят до самия мен и те изобщо не ми харесват.

— Това е нещо ново. Ще науча ли кое е най-важното, което си научил?

— Знаеш ли какво… и аз също съм човек.

— Сериозно ли говориш?!

— Ти си го знаела винаги, но аз трябваше да го разбера по много труден начин.

Джейсън запали цигара.

— През цялото време в Аризона ли беше?

— Да. Запознах се отново с майка си и имахме толкова много неща да си кажем.

— Това е прекрасно, но не ти ли хрумна да се обадиш. Малко оставаше да започна да звъня в полицията и болниците.

— Не бях сигурен дали ще искаш да говориш с мен. Беше прекалено ядосана, когато тръгнах. Да, ти нарани гордостта ми, но и аз ти наговорих доста глупости.

— Проклет да си, Джейсън! Никога няма да ти простя, че ме обвиняваш за такива неща!

— Успокой се, Кейт. Знаеш, че не го мислех. Някой ден ще имаме друго дете и тези рани ще бъдат напълно излекувани.

— Този път няма да е така, Джейсън. Ако отново забременея, няма да разбереш, докато не заприличам на истинска дебелана. Не искам да ми нареждаш какво да правя. Ако реша, че трябва да лежа девет месеца, ще го направя самостоятелно!

— Нямам подобни намерения — отговори тихо Джейсън.

— Майка ти много ми харесва — смени темата Кейт, за да поразсее създалото се напрежение.

— На мен също. Беше ми трудно да я убедя да дойде дотук, но се надявам, че ще остане при нас за известно време. Имаш ли нещо против?

— Господи, не, разбира се!

— Макар и да казах, че бракът ни е грешка, нямам никакво намерение да се разделяме.

— Аз също…

— Можем да започнем отначало, стига да ми дадеш шанс. За последен път… Ако искаш, можем пак да спим в отделни стаи.

— Джейсън, отново ли започваш…

— Но аз не съм от най-нежните мъже и никога не съм се смятал за такъв. През целия си живот съм се борил, за да оцелея и съм станал груб, студен и нетактичен. На всичко отгоре, прикривам и чувствата си, защото се страхувам да не се пречупя. След като майка ми се върна, ще се променя. Все още ми е трудно, но и последната бариера е свалена.

— Тогава тя напълно заслужава това, което ще й ушия. Ще съм готова най-много след час.

— Добре. Но не се преуморявай и не оставай до късно. Утре ни предстои дълъг ден.

Джейсън тръгна към коридора.

— Джейсън, почакай!

— Какво?

— Няма ли да ме целунеш за лека нощ?

Той се върна, усмихна се и нежно я целуна.

— Купила съм ти подарък — рече свенливо Кейт.

— И аз ти купих нещо от Аризона. Нещо, което блести.

— Не вярвам да е диамант, след като знам финансовото ти състояние.

— Благодаря ти за „доверието“, но това вече е минало. Чрез твоите пари аз получих необходимото ми време, за да изляза окончателно от ямата.

— Но ти не ми каза това, когато се скарахме…

— Защо трябваше да го правя? Сега ти го казвам само защото през тези няколко дни разбрах какво е да прощаваш. Научих доста неща за майка си и баща си.

— Ти само си разбрал, че е човешко да се греши. Трябва винаги да се опитваш да разбираш хората. Да разглеждаш нещата от тяхна гледна точка.

— Успяла си да осъзнаеш това толкова млада?

— Практикувам го отдавна, пък и ти ми помогна много — усмихна се Кейт и отпусна глава на гърдите му.

— Мислила ли си някога да ме напуснеш, Кейт?

— Никога, а и как бих могла. Аз те обичам, Джейсън.

Сърцето на Джейсън сякаш спря да бие. Тя все още го обичаше след всичко, което й бе причинил. Прегърна я и погали косата й.

— По-добре е да слизаш долу — каза тихо Кейт. — Искам да свърша по-бързо с роклята. Няма да ми отнеме кой знае колко време.

Той мълчаливо кимна и тръгна към стълбището.

 

 

Малко преди полунощ Кейт слезе усмихната в дневната.

— Мамо, ако искаш вече да си лягаш, ще ти помогна. Имаме прекрасна стая за гости, цялата е в розово, а леглото е голямо и удобно.

— Ще ме разглезите, Кейт — засмя се Нел Донован.

— Не виждам такава опасност. Ти си от тези хора, които толкова рядко искат нещо.

— Добре тогава, мисля, че наистина е време да си лягам. Доста съм изморена от това пътуване, въпреки прекрасната кола на Джейсън.

Джийн и Чери я целунаха и й пожелаха лека нощ, а Кейт я хвана за ръка и я поведе към горния етаж.

— Благодаря ти, скъпа — каза нежно Нел, когато Кейт й оправи леглото, облече й нощницата и показа как да стигне до банята, ако й се наложеше през нощта.

— Толкова се радвам, че се върна, мамо. Това се отразява много добре и на Джейсън. Станал е по-различен и с него дори може да се говори.

— И аз го почувствах. Той ми разказа съвсем малко за това, което му се е наложило да преживее. Сигурно ще полудея, ако науча всичко. Най-тъжното нещо е, че баща му, преди да започне да пие, беше най-добрият и нежен човек, когото познавах. Алкохолът и болката така го осакатиха, че с нищо не успях да му помогна.

— Никой не е виновен за това, мамо. Не можем да бъдем идеални, но поне трябва да се стремим да сме добри.

— Надраснала си възрастта си, Кейт. Каза ли на Джейсън, че очакваш дете?

Кейт премигна от изненада.

— Още не съм сигурна, че съм бременна…

— О, трябва да ти кажа, че имам предчувствие. Когато ослепях, другите ми сетива се изостриха и сега имам доста странно чувство за възприятие. То ми помага да виждам въпреки слепотата. Простихте ли си с Джейсън?

— Да, не беше нещо сериозно…

— Обичаш ли го?

— С цялото си сърце… далеч, преди да се оженим.

— А той?

— Не знам — въздъхна Кейт. — Зная обаче, че ме желае.

— Не се тревожи — погали ръката й Нел. — Сигурна съм, че има нещо повече от това. А сега върви да си почиваш, скъпа. Лека нощ.

— Надявам се да останеш по-дълго.

— Бих искала, Кейт, но всичките ми приятели са в Аризона. Това са хора на моята възраст, с които се познаваме от дълги години. Не искам да оставам тук и да ви създавам проблеми. Надявам се, че по-често ще ме посещавате, а и аз мога да идвам за празниците.

— Това ще е прекрасно. Ще ти водим и внучетата.

— Мислех си, че няма да дочакам такова щастие, но сега ми дадохте сили да поживея още малко. Толкова много искаме от живота, че понякога не оценяваме онова, което ни се дава. Ще се опитам да го обясня и на Джейсън. Не го изоставяй, Кейт. Джейсън се нуждае от теб много повече, отколкото сам предполага.

— Нямам намерение да го изоставям, мамо. А сега заспивай. Ще се видим утре сутринта.

— Лека нощ, скъпа.

— Лека нощ, мамо.

Кейт с въздишка затвори вратата и изгаси осветлението. Тъкмо направи няколко крачки надолу по стълбите, когато Джейсън изникна от стаята си с цигара в ръка.

— Къде смяташ да спиш, ако не е тайна?

— На дивана в дневната…

— Можеш да спиш при мен. Само да спиш и нищо друго. Леглото е достатъчно голямо.

— Добре… Но нощницата ми остана в стаята на майка ти.

— Ще ти дам една от моите пижами.

— Благодаря ти.

Кейт влезе и Джейсън й подаде светлосиня пижама. Тя срамежливо я притисна към гърдите си.

— Би ли загасил лампата?

Джейсън се усмихна и щракна електрическия ключ. След това седна на леглото и с интерес започна да наблюдава в полумрака бавния й стриптийз.

— Прекрасна си, Кейт. Всяка частица от теб е перфектна.

— Малко съм понапълняла…

— Това е нормално за твоето състояние.

— Ти знаеш?! Господи, какво става в тази къща?! Казах ти вече, че ще ти съобщя, ако забременея.

— Не искам да ми съобщаваш. Можеш да го направиш, когато сама пожелаеш. Но все още не съм забравил как изглеждаше тялото ти при предишната ти бременност. Забелязвам същите малки промени, които ти си ми показвала.

— Ако всичко върви добре, скоро ще заприличам на тиква с крака и ръце.

— Не се тревожи, аз ще се грижа за теб.

— Въпреки че не съм ходила на лекар, почти съм сигурна, че съм бременна. Щастлив ли си?

— И още как. Първо доведох мама тук, след това се сдобрих с теб, а сега научавам и тази най-прекрасна новина!

Джейсън провря ръцете зад колената й, повдигна я и я пренесе до леглото.

— Не се тревожи, отпусни се. Няма да рискувам да причиня нещо лошо на детето.

— Този път предчувствам, че всичко ще бъде наред.

— Искам син.

— Нямаш право на мнение, може да получиш и дъщеря.

— Ако е дъщеря, се развеждам — заплаши я той и разтвори леко устните й с език.

— Не, няма да го направиш. Най-много да я възпиташ лошо, а после да ме обвиняваш, че прилича на мен.

— Ще обичам всяко дете, което ми родиш. Но не ти обещавам, че ще го обичам повече, отколкото обичам майка му.

Устните му се насочиха към гърдите й. Кейт още не можеше да разбере дали сънува или наистина е чула думите му. Всичко изглеждаше толкова невероятно, както можеше да бъде само в нощта срещу Коледа.

— Чу ли ме, Кейт? Казах ти, че те обичам.

— Мислех… мислех, че не съм те разбрала. Това истина ли е, Джейсън? Възможно ли е?

— С цялото си сърце, Кейт. С цялата си душа и тяло. Господи, колко ми липсваше през тези три дни! Желая те до полуда…

— Аз също те желая, скъпи.

Кейт усети как мускулите му се напрегнаха.

— Не, не се отдръпвай. Няма от какво да се страхуваш. Няма да направиш нищо на детето.

— Но това е риск…

— Рискът е само в това, което си мислиш. Бебето ще се роди и ще бъде живо и здраво. А сега запази спокойствие и ме остави да ти покажа колко те обичам.

Ръцете й започнаха да разкопчават колана му и Джейсън затаи дъх от изненада. Кейт никога не беше го докосвала по този начин. Никога не бе събирала смелост да преодолее своята свенливост.

— О, това ми харесва, Джейсън. Харесва ми да ти доставям удоволствие. Но трябва да ме научиш, да ми покажеш какво ти е приятно… Хайде, покажи ми! Хвани ръката ми!

Джейсън потрепери, притисна ръката й към слабините си и впи устни в нейните. Кейт бавно започна да го съблича и да изучава релефа на тялото му с нежните си длани. Това беше нещо ново и непознато за Джейсън. За първи път той позволяваше да бъде докосван така, да се отдава и да загубва самоконтрол.

Може би и Кейт го осъзнаваше, защото спря за момент изследователската си дейност и му се усмихна. Джейсън я целуна и започна на своя ред бавно и нежно да възбужда горещото й тяло.

— Обичам те.

— И аз те обичам, скъпа — прошепна той върху устните й.

Скоро и двамата бяха връхлетени от бурната вълна на насладата, която след цяла вечност ги остави потни и задъхани, но неимоверно щастливи.

 

 

Коледното утро бе много вълнуващо, защото за закуска се събра цялата фамилия. Кейт, Чери и Шийла приготвяха масата, а Нел Донован седеше в дневната и опознаваше своите синове.

— Направо е невероятно — въздъхна Чери. — Никога не съм предполагала, че Джейсън ще отиде в Аризона и ще доведе майка си.

— Наистина е невероятно — съгласи се Шийла, — но тайно се надявах някой ден това да се случи. Не знаех, че старият Донован неволно е убил детето си. Той не престана да я обича дори и след толкова години раздяла.

— По едно време се носеха слухове, че ти си била влюбена в него — усмихна се Кейт.

— Глупости! Бях влюбена в един мъж, който през 1952-ра замина да воюва в Корея и повече не се върна. След него не съм имала друг. Със стария Донован бяхме много различни, за да излезе нещо. Още повече, че след като започна да пие, той стана непоносим. По-добре кажи кога смяташ да отидеш на акушер-гинеколог?

— Кейт, и ти ли си бременна?! — възкликна Чери.

— Все още не знам, но всички в тази къща, освен мен самата, са абсолютно сигурни.

— Някои от нас са по-съобразителни — засмя се Шийла и поднесе под носа на Кейт изпускащи пара варени картофи.

Лицето на Кейт се сгърчи и тя с мъка се справи с повдигането си.

— Виждаш ли? Забелязах при предишната ти бременност, че не понасяш картофеното пюре. Съвсем лесно е да събереш две и две.

Кейт сведе глава и не отвърна нищо.

 

 

След вечеря започна размяната на подаръци. Кейт първа извади роклята, която бе ушила за Нел Донован, и я сложи в скута й.

— О, но това е сатен! — възкликна тя, поглаждайки фината материя. — Синя е, нали Кейт?

— Невероятно! Как разбра?

— Усещане за цветовете — обади се Джийн. — Чел съм, че слепите хора можели да възприемат цветовете по различната топлина, която те излъчват, но да видиш как това става пред теб, е наистина изумително.

— Точно така, Джийн. Тялото се приспособява към загубата на зрението и всички други възприятия се изострят. Благодаря ти, Кейт. Роклята е прекрасна и съм сигурна, че ще ми бъде по мярка. Гордея се, че моята снаха може така добре да шие.

— Какво ще кажете аз да бъда Дядо Коледа и да раздам останалите подаръци — предложи Джийн и след малко се върна с голям чувал.

Настъпи голямо оживление. Разопаковаха се пакети, отвързваха панделки, чуваха се ахкания от приятна изненада.

После Чери, Джийн и Нел отидоха до телевизора, а Кейт и Джейсън останаха сами под коледната елха до камината. Кейт бе окачила на врата си тънка сребърна верижка с малък кристал, в който имаше семенце от синап. Това беше подаръкът й от Джейсън и в него се съдържаше явно послание — също както в Библията пишеше, че всичко е възможно, стига човек да има вяра дори и колкото семенце от синап.

— Благодаря ти, Джейсън. Прекрасен подарък!

— И аз ти благодаря за часовника и за най-ценния подарък, който би могла да ми дадеш.

Джейсън докосна нежно корема й.

— Джейсън, никога не съм била толкова щастлива. За първи път разбирам какво е истинска Коледа!

— И с мен е така, скъпа. Погледни мама, тя също е щастлива.

— Вече толкова я обичам. Бих искала да я запозная с моята майка.

— Утре ще я поканим на вечеря.

— Това ще е много интересно — прозина се Кейт, — но и доста изморително.

— Не се учудвам. Не бива да се преуморяваш.

— Обичам те, съкровище.

— И аз те обичам, скъпа.

 

 

През следващите няколко дни Кейт се привърза към Нел Донован като към родна майка. Но тя настояваше да се върне в дома за стари хора и Джейсън бе принуден да отстъпи.

— Ще се върна отново — обеща Нел. — Липсват ми моите стари приятели. Нали не ми се сърдите?

— Аз съм ти сърдит — пошегува се Джейсън. — Но ще се чуваме по телефона, а и ще ти идваме на гости. Вече си част от нашето семейство и винаги ще бъдеш с нас.

Тя го прегърна силно и невиждащите й очи се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти, Джейсън. Благодаря ти, че дойде да ме видиш. Благодаря ти, че намери сили да ми простиш.

— Няма за какво да ти прощавам, мамо. Хайде, сбогувай се с Кейт, а после ще минем през къщата на Джийн.

Нел Донован прегърна Кейт и я целуна.

— Ще се срещнем, след като родиш, скъпа. Грижи се добре за момчето ми.

— Ще го направя — обеща с усмивка Кейт.

— Ти си много добро момиче. Джейсън е голям късметлия, че си негова жена. Хайде, синко, да вървим.

Кейт проследи с поглед мерцедеса, докато той се скри зад ъгъла. Сега беше съвсем различно. Беше сигурна, че Джейсън ще се върне, както бе сигурна, че носи в утробата си негово дете. Животът едва сега започваше за тях. Пръстите й инстинктивно се свиха около кристала с малкото семенце от синап.