Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Diamond Spur, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росен Рашков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2010)
- Разпознаване и начална корекция
- Надя&Драго(2013)
- Допълнителна корекция
- sonnni(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Сюзън Кайл. Диамантената шпора
Американска. Първо издание
ИК „Слово“, Велико Търново, 1997
Редактор: Йордан Дачев
ISBN: 954-439-473-3
История
- —Добавяне
Осемнадесета глава
Джейсън не се помръдна от мястото си. Думите й го удариха с огромна сила.
— Как бих искала поне малко да ми вярваш — въздъхна Кейт, взе една салфетка и избърса сълзите си.
— Никога не съм имал основателна причина да вярвам на жените — каза най-накрая Джейсън с неестествено дрезгав глас.
— Знам това, но не разбирам как можеш да си въобразиш, че съзнателно ще убия детето…
— Моля те, Кейт! Осъзнавам, че и аз може да имам вина…
— Никой няма вина, Джейсън. Питах и доктор Харис, когато ме прегледа преди няколко дни. Нищо не е можело да се направи. Ако имаш угризения за пътуването ни до Ямайка и за това, че за малко не правихме любов, забрави го. Докторът каза, че това не може да е причината. Явно всичко е наследствено, след като и мама е загубила две деца, преди да ме роди.
Джейсън не знаеше какво да й отвърне. Може би трябваше да й благодари, че снема чувството за вина от него, но нали баща му непрекъснато му бе внушавал да не показва слабостта си. Никога да не признава пораженията, вината или грешките си.
— Всъщност, беше много прав, като каза, че не трябва да се тревожа, когато някоя друга жена забременее. Радвам се за Чери и Джийн, защото те са най-добрите ми приятели. Тяхното бебе е желано и ще бъде обичано. Радвам се, че поразчистихме малко тези неразбирателства.
Джейсън пристъпи към нея и погали бузата й.
— Кейт, искам да знаеш…
В този миг по коридора се чу тропот от много крака. Думите застинаха на устните му.
— Какво?
— Нищо… изглежда, че цялата „кавалерия“ ти идва на помощ.
— Нямам нужда от помощ. Аз не се страхувам от теб, Джейсън. И никога не съм се страхувала.
— Кейт, как си?! — попита разтревожено току-що влязлата Шийла.
— По-добре съм.
Белокосата жена се обърна към Джейсън.
— Ти винаги ли ще си останеш такъв? Кейт не ти е чирак, че да се държиш така!
Джейсън не й обърна внимание и отново напълни чашата си.
— Хайде, натряскай се! Поне да заприличаш съвсем на баща си!
Той застина и ръцете му се свиха в юмруци.
— Проклета кучка! Какво си позволяваш?!
— Джейсън, не! — извика Кейт. — След малко ще пристигнат всички гости. Не искам да чувам подобни обиди и разправии. Джийн, моля те, изведи Чери навън. Тя не трябва да се ядосва в това състояние!
Чери изтича и я прегърна.
— Благодаря ти, скъпа. Толкова се страхувах да ти кажа.
— Няма от какво да се страхуваш. Да очакваш дете е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена. Хайде, сега излезте и ни оставете сами. Не се тревожете, просто ми стана горещо и припаднах. Джейсън няма никаква вина.
Един по един всички излязоха от дневната. Джейсън стоеше до прозореца, стиснал чашата си с уиски.
— Не искам никога да се месиш в моите работи, Кейт. Защо застана между мен и Шийла.
— Защото можеше да я удариш, а тя се опитваше да ме защити.
— Баща ми не беше жесток човек, стига да не се напиваше. Тогава сякаш подлудяваше и биеше наред. Няколко пъти съм се отдавал на алкохола, но тогава идваше страхът. Страхът, че ще се пристрастя и ще стана като него.
— Задавал ли си си въпроса защо той е посегнал към чашката?
— Започна да пие, след като майка ми ни напусна.
— Не е така. Знам, че е пиел и преди това. Майка ти го е напуснала, защото се е пропил и е започнал да я бие. Не си ли осъзнавал, че това е истинската причина?
Джейсън извърна очи.
— Баща ми говореше единствено за нея. Споменаваше и някаква друга жена, но смятам, че с нея не е имал нищо сериозно и е било доста отдавна. Ако е съществувала някаква друга причина, на мен тя не ми е известна.
— Това няма значение, защото ти изобщо няма да станеш като баща си. Не съм те виждал да загубваш контрол, дори и когато си пиян.
— Първия път, когато ти ми помогна да стигна до кабинета, бях излязъл от релсите — усмихна се Джейсън.
— Не беше никак опасен. Само си влачеше краката и ругаеше Шийла.
— Доста пъти съм бил груб към теб, Кейт. За много неща съжалявам, включително и за пътуването ни до Ямайка.
— Никога не си бил жесток и никога не би ми причинил вреда. Мисля, че аз понякога те разбирам много по-добре, отколкото ти самият се разбираш.
— И точно това ме притеснява — въздъхна той. — Ще успеем ли някога отново да бъдем близки както в Ямайка?
Кейт направи крачка напред. Искаше й се Джейсън да усети аромата на горски цветя, който се излъчваше от тялото й, но той се отдръпна, опитвайки се това да изглежда съвсем естествено. Ако сега Кейт разбереше, че е ужасно възбуден, отново щеше да си помисли, че единственото, което иска от нея, е сексът. Това можеше да го лиши и от последните му шансове, ако действително съществуваха.
Тя измърмори нещо и хукна към спалнята си. Искаше й се да изпищи, защото Джейсън повече не я желаеше и очевидно напълно я изключваше от живота си.
Джейсън дълго гледа златистата течност в чашата си. После поклати глава и я остави на масата. Нямаше нужда от това. Алкохолът беше за слабите мъже. Не знаеше защо точно си бе налял първата чаша уиски. Може би защото вечерята го притесняваше. Трябваше да развлича заможни бизнесмени, а цялото ранчо бе заложено на карта. През главата му преминаваха различни планове как да се измъкне от задънената улица. Като краен вариант можеше да продаде малко земя и да приключи сделката със загуба, но да си запази „Диамантената шпора“. Напрежението от разговора с Кейт все още му пречеше да се концентрира.
Изведнъж си спомни колко пъти малката, грижовна Кейт бе идвала да му помогне, когато се е нуждаел от помощ. А когато след загубата на детето си тя толкова се нуждаеше от подкрепа, грубо и егоистично й бе обърнал гръб. Искаше му се да би могъл да изтрие онова, което се бе случило през последните месеци, и да започне всичко отначало. Предстоеше му дълъг и труден път, докато отново спечели доверието на своята съпруга, трябваше да го извърви докрай.
На входната врата се позвъни и скоро в дневната се изсипаха първите гости.
Вечерята можеше да премине с голям успех, ако Кейт не беше толкова разстроена. Тя се чувстваше нервна и несигурна в себе си, а Джейсън, който седеше на централното място, й приличаше на инквизитор, готов всеки момент да издаде заповед за нейната екзекуция.
След десерта не можа да издържи повече. Извини се, отиде в спалнята и се преоблече в дънки, пуловер и ботуши за езда. После слезе на пръсти по стълбището, излезе през задния вход и тръгна към конюшнята да види Кип. Започна да гали коня си и се почувства по-добре.
— По-бавно, ще го оскубеш — пошегува се Гейб, който изникна от тъмнината пред нея.
Кейт се усмихна.
— Тихо, Гейб! Крия се тук. Не искам никой да ме открие.
— Защо? Какво се е случило?
— Джейсън е организирал вечеря за отбрани свои приятели. Скарах се с две възрастни дами, защото те имаха различно от моето мнение за последния любовен бестселър. А жената, която седеше от лявата ми страна, ме нарече „селянка“, защото не знаех какво е компактдиск — тя въздъхна тежко. — Безнадеждна съм. Явно съм създадена на този свят единствено за да шия дрехи.
— Но шефът не се ожени за теб, защото си дизайнерка.
— Да, така е. Само Господ знае защо той реши да се оженим.
Кейт прокара четката по гъстата грива на животното.
— А ти защо се криеш тук?
— Скарах се с моето момиче. Смята, че спя с нейната най-добра приятелка.
— А права ли е?
Гейб сви рамене и пъхна ръце в джобовете.
— Ами, излизахме няколко пъти, но не виждам защо това ще я разстройва.
— Гейб, никое момиче няма да иска да бъде с теб, след като излизаш с приятелката му.
— Знам. Но какво да направя, като харесвам момичетата?
— Отдавна съм го забелязал — чу се дрезгав, студен глас.
Гейб бързо се извъртя на пети и видя Джейсън на няколко крачки зад себе си. В очите му проблясваха заплашителни пламъчета.
— А… ъъъ… Здрасти, шефе…
— По-добре ще е да се оттеглиш, приятелю — изръмжа Джейсън.
— О’кей, шефе — кимна Гейб и се отдалечи.
— Кейт, какво, по дяволите, правиш тук?! — избухна Джейсън.
— Не виждаш ли, разчесвам Кип. Как върви вечерята ти? Още имам проблеми с храносмилането от твоите височайши гости.
— Е, това не е фатално — засмя се мрачно той.
— Успя ли да ги изгониш?
— Не, жените още спорят за онази проклета книга, която изглежда, че и ти си чела.
— Да, съжалявам…
— Мъжете пък се чудят дали да си тръгват или да се опитат да изпият още една бутилка уиски. Мръсници, никой не иска да инвестира дори един долар. Ако смяташ да ме напускаш, скъпа, сега е подходящият момент. Скоро може да съм бедняк.
Кейт остави четката и се приближи към него.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че не съм се омъжила за парите ти?!
— Е, може и да си права. Ти се омъжи за мен, защото беше бременна. А когато загуби детето, смяташе, че те обвинявам за това. Бях побеснял, като ми се обадиха. Толкова неща залагах на това малко същество…
— Не мисля, че те разбирам.
— Няма значение. И без това всичко свърши.
— Какво ще стане, ако загубиш и „Диамантената шпора“?
— Ще си пръсна черепа, какво друго? Ранчото е целият ми живот, ще се чувствам като предател на фамилията.
— Съжалявам, ако по време на вечерята съм объркала нещо.
— Не, този път не си объркала нищо. Аз съм си виновен, защото проявих слабост. В бизнеса всичко става инстинктивно, Кейт. Усетиш ли кръв, атакуваш, а не подаваш ръка. Всички тези мъже знаят, че ги каня единствено защото съм притеснен финансово.
— Смятах, че в Тексас не е така. Нали ти помагаше на татко, когато имаше нужда от пари.
— Скъпа, не говорим за съседски и фамилни отношения.
Джейсън се облегна на една колона и си запали цигара.
— Тук става дума за милиони долари. Банката, вместо да преговаря, предпочита да направи своите вземания и след това да излезе с огромна печалба. Смятах, че земята, която купувам, е добра инвестиция, но се оказа, че греша.
Кейт извади от джоба си няколко бучки захар и ги мушна в устата на Кип.
— Част от вината е и моя, защото не можах с нищо да ти помогна.
— Глупости! С какво можеш да помогнеш?
Джейсън протегна ръка и докосна бузата й. Тя инстинктивно се отдръпна назад като опарена. Джейсън не се учуди. Това беше напълно нормална реакция на начина, по който се държеше с нея. Сега си бяха разменили ролите. Преди вечерята сам бе избегнал физическия контакт с нея, а сега Кейт го правеше.
— Мога да ти дам всичките си спестявания, за да платиш лихвите. Имам около тридесет хиляди в банката.
— Какви ги дрънкаш?! — сряза я Джейсън. — Аз съм главата на това семейство, колкото и старомодно да звучи това. Бих предпочел да прося, вместо да поискам пари от теб.
— Шовинист!
— Това учудва ли те?
— Не — отвърна Кейт с тъжна усмивка. — Винаги си бил такъв.
Той замислено пушеше цигарата си.
— Не исках да те нараня, когато ти съобщих за бременността на Чери.
— Знам… — изрече предпазливо Кейт.
Страхуваше, че може да усети колко е уязвима на тази тема.
— Най-лошото е, че нищо, което сме извършили в миналото, не може да се поправи.
— Така е — съгласи се Джейсън и се обви в тютюнев дим. — Започна ли работата си по новата колекция?
Този въпрос я изненада, защото той мразеше фабриката и кариерата й.
— Да, вече работя по новата си колекция, която е с традиционни мексикански мотиви. Заедно с Чери преди няколко дни пътувахме до Аламо, за да усетя по-добре атмосферата. Мистър Роджърс ми каза, че ако са необходими специални платове, е готов да направи поръчка в завода производител. Това е чудесно, нали?
— Да, това е много хубаво.
— Поне за мен е така, Джейсън. Трябва да ти е ясно, че няма да се откажа от работата си. Ако, разбира се, искаш да останем заедно.
Джейсън дръпна дълбоко от цигарата си. „По-добре отстъпи малко, глупако, или ще я загубиш напълно!“
— Както желаеш, Кейт. Но те предупреждавам, че няма да търпя повече среднощни разговори с Гейб! Това ясно ли ти е пък на теб?!
Кейт го погледна шокирана. Джейсън все още я ревнуваше и не можеше да понася да има друг мъж около нея.
— Джейсън, не съм го направила нарочно. Гейб се бил скарал с приятелката си…
— Това не значи, че трябва да хленчи на твоето рамо.
— Ще му предам думите ти, но е срамота, че ме подозираш в изневяра. Дори и да те мразя, няма да ти изменя. Нали си дадохме обещание в църквата? Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, но ми е неприятно да те заварвам с този женкар в тъмната конюшня. Ти би си помислила същото, ако ме откриеш тук с някоя жена, нали? Пак ли трябва да заплашвам Гейб, за да спре да се навърта около теб?
Кейт се усмихна, спомняйки си за безвъзвратно отминалите щастливи дни, когато двамата с Джейсън бяха само приятели, а русокосият Гейб таеше надежди, че тя ще е следващото му завоевание.
— Е, може би трябва да се върнем и да изгоним гостите — въздъхна тя. — Изглежда беше прав, когато каза, че Джийн трябвало да ме нарисува по дънки. Никога няма да мога да се почувствам удобно сред тези хора.
— Кейт, не исках да те засегна с това. Изглеждаш много добре в дънки. Същото твърдят и моите приятели, с които се познаваш.
За Джейсън това беше трудно изречено признание и Кейт го оцени по достойнство.
— Благодаря ти.
— Засега повече делови вечери няма да има, така че можеш да си отдъхнеш. Работи спокойно по колекцията си.
Кейт колебливо докосна ръката му.
— Джейсън, това важно ли е за теб? Искам да кажа, имаш ли някаква полза, като каниш тези хора?
— Понякога, да. Научих доста неща в Австралия, които могат да се използват и тук. Но при това финансово положение с вечери или без вечери е все тая.
— Но ако имаш жена, която да се грижи за…
— Хей, вие двамата защо се криете тук?! — изникна Джийн от тъмнината. — Гостите се готвят да си тръгват. Току-що мисис Дрейк си поръча портрет при мен.
— Какво?! — възкликна Джейсън.
— Фантастично! — стисна ръката му Кейт.
Когато се прибраха в къщата, Кейт се опита да се промъкне незабелязано, но една възрастна жена я спря точно преди да се качи по стълбището.
— Скъпа, благодаря ти за всичко, което направи тази вечер. Храната беше прекрасна и ти ме развличаше чудесно. Може да си млада, но се справяш отлично.
— Благодаря ви, госпожо… Вие сте мисис Дрейк, нали? Надявам се, че някоя вечер ще ни гостувате отново и тогава ще се представя още по-добре. Аз съм дизайнерка, но все още работя във фабрика за конфекция. Нямам никакво понятие от музика, книги и спортни коли. Само допреди няколко месеца притежавах двадесетгодишен форд.
— А искаш ли да научиш повече неща за коктейлите, компактдисковете и спортните коли?
— Защо?
— Децата ми пораснаха и ме напуснаха. По цял ден се чудя какво да правя. Само през пролетта излизам навън и засаждам толкова цветя, че дори и пчелите започват да се оплакват. Ако имаш желание, ще ми дойдеш на гости и ще ти обясня как най-добре да се възползваш от богатството на Джейсън.
— Господи, вие сте истински сноб! — разсмя се Кейт.
— И още как. Е, какво ще кажеш?
— Не знам… Впрочем, чухте ли какво направих на бедната мисис Гилс?
— Трябвало е да излееш цялата кана на главата й. Щях да ти стисна за това и двете ръце. Свободна ли си следващата събота?
— Сигурна ли сте, че искате да ви гостувам.
— Разбира се, едва ли ще събориш къщата ми.
Кейт получи подробни инструкции как да стигне до дома й и възрастната жена тръгна към изхода, като не пропусна да напомни на Джийн, че ще го очаква, за да я нарисува.
След като и последният гост си отиде, Кейт се приближи на пръсти към кабинета на Джейсън и погледна през открехнатата врата. Той седеше зад бюрото си и разглеждаше някакви документи. Пред него нямаше алкохол, а само чаша димящо кафе и чинии с домашно приготвени сладки. Кейт се досети откъде са се появили те и отиде в кухнята.
— Ако ти помогна да избършем чиниите, ще получа ли курабийка?
Шийла се обърна и се усмихна.
— Можеш да я получиш още сега. Ужасно съжалявам за това, което му наговорих.
— Не се тревожи, Джейсън не е злопаметен. Лошото е, че и двамата още не можем да преживеем загубата на детето.
— Защо не помислите за друго дете?
Кейт се изчерви. Как можеше да каже на възрастната жена, че те дори не се докосват.
— Не мога… все още е твърде рано.
— Гледай да не чакаш прекалено дълго — рече й тихо и многозначително Шийла.