Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Diamond Spur, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росен Рашков, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2010)
- Разпознаване и начална корекция
- Надя&Драго(2013)
- Допълнителна корекция
- sonnni(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Сюзън Кайл. Диамантената шпора
Американска. Първо издание
ИК „Слово“, Велико Търново, 1997
Редактор: Йордан Дачев
ISBN: 954-439-473-3
История
- —Добавяне
Дванадесета глава
Едва късно следобед Кейт успя да се поотърси от шока, който й бяха причинили грубите думи на Джейсън. Бе хранила някаква бледа надежда, че отношенията им отново ще се подобрят, след като той разбере, че е бременна. Но Джейсън дори не й бе дал шанс да му каже.
Вършеше всичко механично. Мислите й бяха насочени единственото към бъдещето й. Не можеше да остане повече в Сан Фрио. Трябваше да напусне и да си потърси нова работа. Щеше да се наложи да живее под наем, да живее сама, когато щеше да има огромна нужда от помощта на майка си. Още не знаеше как да сподели решението си с нея. Засега просто трябваше да изчака, за да й спести няколко безсънни нощи.
Кейт отиде в кухнята и започна да приготвя вечерята. В съзнанието й отново прозвучаха думите на доктор Харис, че би могла да загуби детето си. Това още повече усложняваше положението й. Ако някога Джейсън разбереше, можеше да сметне, че е абортирала умишлено.
Чери Донован влезе в столовата. Там вече седеше Джийн. Той вдигна глава от книгата, която преглеждаше.
— Чери, къде беше досега?! Първо Джейсън нахълта с трясък в кабинета си с бутилка уиски в ръка, а ти пък изчезваш, точно когато е време за вечеря.
— Ходих до Сан Фрио, за да си купя хапчетата против алергия…
— Е, и? Нещо се е случило?
— Да…
— Какво?!
— Кейт е купила днес пренатални витамини[1].
— И какво от това? — попита нетърпеливо Джийн.
— А също и лекарство против сутрешно гадене.
Джийн застина.
— Нима искаш да кажеш, че е бременна?
— Деби мисли, че е. Тя ми е приятелка и работи в аптеката на главната улица. Каза ми го, защото се познаваме от училище и знае, че сме приятелки с Кейт.
Чери сви рамене.
— Не съм и предполагала, че Кейт може да изпадне в подобно положение. Искам да кажа, че тя никога не се е приближавала до мъж…
Очите й се разшириха.
— Ако не се брои Джейсън!
Джийн измърмори някаква ругатня.
— Чудя се дали той знае? Преди малко се върна, отказа да вечеря и влезе в кабинета си с бутилка уиски. От почти три години не е слагал и капка алкохол в устата си. Сигурен съм, че ако Кейт му е съобщила, няма да започне да пие. Ще падне на колене пред прага й и ще я моли да се ожени за него.
Джийн решително се надигна от мястото си.
— Остани тук. Може да се върна със счупен нос, но смятам да отида и да му кажа.
— Моля те, внимавай!
— Не се тревожи, знам как да се справям с него.
Чери се усмихна и му показа кръстосаните си за късмет пръсти.
Джийн се приближи до масивната дъбова врата и тихо почука. Изчака малко и след като не последва отговор, почука по-силно.
— По дяволите! — чу се отвътре. — Влизай!
Джийн отвори бавно. Джейсън седеше зад бюрото си и държеше масивна чаша.
— Влизай, братче. Какъв ти е проблемът? — попита той с ледена усмивка. — Отдавна не си посягал към бутилката.
— Сега просто имам нужда от това.
Джейсън отпи няколко едри глътки и избърса устата си с длан.
— Прекрасно е. Бях позабравил вкуса му.
— Виждал ли си Кейт днес?
Той кимна.
— Да, видях я.
— Какво стана?
— Обясни ми колко е амбициозна, колко държи на кариерата си и колко богата и известна ще стане след няколко години. Какво ме интересува всичко това? Не искам изобщо да се занимавам с някакво откачено маце, мечтаещо за кариера. Казах й какво мисля за нея и за проклетата й работа като дизайнер.
Джийн затвори очи. Беше по-лошо, отколкото бе предполагал.
— Защо питаш? — изръмжа Джейсън.
Джийн направи крачка напред и сниши глас, защото се страхуваше, че Шийла може да е наблизо.
— Днес Кейт е купила с рецепта пренатални витамини и лекарство против сутрешно гадене.
Джейсън замахна и навсякъде из стаята се разхвърчаха парчета от счупената чаша. Лицето му, което досега не изразяваше никакви емоции, изведнъж пребледня като платно.
— О, Господи! Не мога да го повярвам!
Джийн се отдръпна, не знаейки как да реагира.
Джейсън се изправи рязко и столът му падна с трясък на пода.
— Джей, чакай малко! Ще те закарам!
— О, Господи! — простена той и хукна навън.
Не помнеше някога в живота си да е бил толкова изплашен. Качи се бързо в джипа си и го подкара с бясна скорост към къщата на Кейт. Отвращаваше се от собственото си поведение и от несъобразителността си. Не знаеше как ще може да убеди Кейт да стане негова съпруга след всичко, което й беше казал.
Повечето прозорци на къщата й светеха. Джейсън изскочи от джипа, затича се към верандата и почука силно по входната врата.
Мери отвори и учудено огледа намръщеното му лице. Той беше без неизменната си шапка, с разкопчана риза и лъхаше на алкохол.
— Джейсън, какво се е случило?
— Кейт? Къде е тя?
„Вече е разбрал!“ — помисли си Мери и това й подейства успокоително.
— В кухнята е, работи върху няколко нови проекта…
Джейсън най-безцеремонно премина покрай нея.
Кейт се бе надвесила над скицника си, когато чу тежките му стъпки зад гърба си. Успя да мобилизира цялата си воля, за да се обърне и да го погледне с омраза.
— Ти си научил, нали? Вече чувстваш ли се достатъчно виновен, за да ожениш за мен?
Джейсън сведе глава, коленичи и хвана ръцете й. Опитваше да намери думи, с които да излекува раните в душата й.
— Защо не ми каза веднага?
— Радвам се, че не го направих — отвърна гордо Кейт. — Радвам се, че разбрах какво в действителност изпитваш към мен. Бях само едно от твоите завоевания, нали? Не си и помислял за трайна връзка с мен? Желаел си единствено секса…
— Кейт, недей! Кълна се, че не исках да изрека нито една от онези думи. Но ти дори не ми намекна, че съм ти липсвал. Говореше ми единствено за твоята кариера, а трябваше да ми съобщиш, че си бременна.
В очите на Кейт се появиха сълзи.
— Ако си дошъл тук, за да ми предлагаш да се оженим, напразно си губиш времето. Никога няма да стана твоя жена.
— А какво ще стане с детето?
— Не намесвай детето, то не те интересува — отговори рязко тя.
— Какво означава това? Нима смяташ просто така да се отървеш от него, сякаш е ненужна вещ?!
— Не! Не, Джейсън! Никога дори не съм си и помисляла да направя нещо лошо на детето. Ще го родя, но не искам да живея с теб. Впрочем, кой ти каза? Доктор Харис, нали?
— Няма значение кой ми е казал.
Джейсън се взря в бледото й лице.
— Добре ли си?
— Не, не съм добре! — отвърна Кейт ледено. — Лошо ми е, самотна съм и никога не съм била толкова изплашена…
— Това дете е и мое — промълви той и погали косата й. — Няма от какво да се страхуваш. Аз ще се погрижа и за него, и за теб.
— Не искам да се грижиш за мен, Джейсън. Не искам дори да те виждам…
— Знам това, скъпа.
Джейсън привлече главата й към гърдите си. Затвори очи, когато усети как ризата му се мокри от сълзите й.
— Слушай, Кейт. Каквито и чувства да изпитваш в момента, не можем просто да загърбим всичко. Майка ти, Чери, Джийн вече знаят какво сме направили.
— Ти ми каза, че ме мразиш, защото се опитвам да те задържа…
— Проклет да съм, Кейт! Не исках да кажа тези неща. Знаеш какъв ставам, когато съм ядосан.
— Джейсън, ти беше напълно откровен. Смятам, че и сега продължаваш да разсъждаваш така. Но аз нямам намерение да те обвързвам с брак. Ще замина за Сан Антонио и там ще отгледам детето си.
— Това изобщо не е решение! Няма да ти позволя да заминеш, защото това дете е толкова твое, колкото и мое. Искай каквото и да било друго, само не и това. Ако желаеш, ще имаш отделна спалня, но кълна се, ти ще се омъжиш за мен, дори ако трябва да те закарам с ритници до олтара. Ще го направиш заради бебето, ако не заради нас! Ще го направиш, защото нали не искаш хората да го наричат копе…
— Не искам! — прекъсна го Кейт и очите й отново се замъглиха от сълзи.
„Господи, какво става?! Не може да ми предлага брак по този начин! Хората, които се женят, трябва да се обичат, да желаят да бъдат винаги заедно. Семейството не трябва да бъде наказание и задължение, а щастие и удоволствие.“ Кейт вече беше прекалено уморена. Нямаше никакви сили да спори с него и само въздъхна тежко.
— Добре, Джейсън, ще се омъжа за теб.
Джейсън никога не се бе чувствал по-безпомощен. Но все пак това, че тя се съгласи, му подейства окуражително. Не всичко между тях беше загубено.
— Да отидем да кажем на Мери.
Взе нежно ръката й и я поведе към дневната. Седнаха на дивана и той без заобикалки се обърна към майка й.
— Мери, Кейт е бременна от мен. Не беше очарована от необходимостта да се омъжи, но все пак я убедих да го направи. Какво ще кажеш, ако сключим брак след една седмица. Знам, че е малко прибързано, но не искам да й давам много време, защото може да предприеме нещо необмислено. Една седмица ще ни е напълно достатъчна да изпратим покани на всички гости и да й поръчаме рокля от каталога на „Нойман-Маркус“.
— Чери и аз ще организираме всичко — тихо се обади Кейт. — Булчинската рокля ще си я ушия сама.
— Не говори глупости, Кейт! За всички неприятности е виновна тази твоя проклета работа. Не искам изобщо да се занимаваш с кариерата си. След като завършиш тази колекция, ще напуснеш фирмата и ще се грижиш за детето!
— Няма да напусна! — заяви решително Кейт и освободи ръката си.
— Това ще го обсъдим допълнително.
— Не смятам изобщо да го обсъждам с теб, Джейсън. Ако сега ти се подчиня, трябва да го правя и до края на живота си. Няма да ти стана робиня. Имам право сама да избирам какво да правя с живота си!
— Така е, но не забравяй, че носиш моето дете. Не съм забравил още какво ми каза. Нали бебета и кариера не могат да съществуват заедно? Как тогава да ти повярвам?
— Джейсън! Проклет да…
Кейт се присви от острата болка, която я преряза.
Джейсън коленичи до нея и я прегърна.
— Да извикам ли лекар?
— Не… само ме остави… остави ме да дишам.
— Горкото ми дете.
Мери я погали по косата. После обърна строгите си очи към тъмнокосия млад мъж.
— Нямаш право да й се караш. Не и сега, когато може да загуби детето.
— Съжалявам, Кейт. По-добре ли си вече?
— Да, вече ми минава… — излъга Кейт и стисна зъби, за да не изохка.
Отново с ужас си спомни разговора с доктор Харис. Не знаеше дали трябва да сподели с Джейсън тази информация. Отношенията им бяха толкова обтегнати, че това можеше да доведе до непредвидими последици.
— Няма да говорим повече за бъдещето — каза уверено той. — Повече спорове няма да има. Бебето трябва да е най-голямата ни грижа.
Кейт въздъхна с облекчение.
— Добре. Благодаря ти, че ме разбираш.
Мери се усмихна доволна. Мечтите й като че ли се сбъдваха.
— Извинете ме, ще отида да направя кафе.
— Тя може ли да пие кафе? — попита загрижено Джейсън.
— Една чаша няма да й навреди. Когато бях бременна с нея, пушех и пиех по кана кафе. Слава богу, още не съм пипнала рак.
Мери изчезна към кухнята и в дневната настана тягостна тишина.
— Съжалявам, Джейсън… — промълви най-накрая Кейт. — Нямах никакво намерение да ти казвам, че съм бременна.
— Знам. Сигурно ако не бях научил, щеше да заминеш за Сан Антонио и да се отървеш от детето. Нали на първо място за теб стои кариерата ти?
Кейт го остави да си мисли това, което му харесва.
— Най-важното за мен е, че желаеш това дете.
— Разбира се, че го желая. Имаш ли вече акушер-гинеколог?
— Доктор Харис ми е запазил час при един от най-добрите специалисти в щата.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Малко съм изплашена. Ако нещо се случи…
— Нищо няма да се случи — прекъсна я Джейсън. — Няма да мога да го преживея. Не и след това, което направи Мелъди.
— Ти наистина ли силно желаеш това дете?
Джейсън се усмихна и нежно плъзна ръка по леко издутия й корем.
— Повече от всичко на света.
В този момент Кейт почти бе готова да му прости за всичко, което й бе причинил досега. Пръстите й колебливо докоснаха неговите.
— Няма да мога да свикна с твоя начин на живот. Ти беше прав — винаги ще си остана селско момиче…
Джейсън я целуна по челото.
— Не се тревожи за това. Ще се научиш. Стига, разбира се, да го искаш.
— Няма да ти позволя да ме смяташ за твоя собственост. Няма да ти позволя да се държиш с мен, както със семейството и работниците си. Ти си от този тип мъже, които не оставят съпругите си да дишат свободно. Няма да ти позволя да ме контролираш.
— Да, знам. Ти ще се стремиш към твоята слава и богатство, нали? Но това трябва да се отложи. Нека първо се роди детето, а после ще обсъждаме какво ще правим.
— Добре.
— Кейт, поне има едно нещо, което може да ни помогне. Ние се познаваме добре, разбирахме се чудесно повече от три години. Може би няма да е толкова трудно да възстановим старото си приятелство.
— Може би — въздъхна Кейт. — Но тогава ние бяхме само приятели и чувствата ни бяха далеч по-опростени. Сега ще трябва да се нагодя към твоя начин на живот, а не съм сигурна, че ще успея.
— Не се тревожи, ще се справиш. Имаш нужда да се научиш на обноски в обществото, но това не е никакъв проблем. След като веднъж се присъединиш към някои социални групи…
Кейт почувства, че й прилошава. Още не бяха се оженили, а усещаше, че се намира в капан.
— Социални групи?
— Да. Нали знаеш, че винаги има покани за кафе, чай, вечеря. Ще свикнеш с всичко това. Неизбежни са заседанията и коктейлите, на които се говори най-вече за бизнес. Шийла ще ти помогне, когато започнеш сама да ги организираш.
— Не вярвам, че ще се справя — нервно отвърна тя.
— Не мисли сега за това. Трябва да решим в коя църква ще се венчаем и да направим списък на гостите. Всичко ще бъде наред.
Кейт не споделяше неговия ентусиазъм, но кимна с глава. Вече беше напълно сигурна, че ако не беше бебето, Джейсън никога не би пожелал да се ожени за нея. Той се интересуваше единствено от съществото, което растеше в утробата й. Не смееше да го попита защо тогава му бе необходима сватбената церемония. Отговорът, който предполагаше, че ще получи, я плашеше.
На следващия ден тя отиде на работа, въпреки протестите на Джейсън и на майка си. Не можеше да остане бездейна в къщата и да се отдава на мрачните си мисли, които биха я довели до лудост.
Когато Деси и останалите момичета разбраха за сватбата й, бяха много по-ентусиазирани и радостни от самата нея. Естествено, първият им въпрос беше откъде ще купи булчинската си рокля.
— Бих искала сама да си ушия — въздъхна Кейт. — Но Джейсън държи да я поръча от каталога на „Нойман Маркус“.
— Но при твоя талант това са хвърлени на вятъра пари — намръщи се Деси. — Скъпа, по-добре си разгърни скицника, ние ще помолим мистър Роджърс за малко сатен и дантели и ти ще имаш най-красивата рокля след тази на принцеса Даяна.
— Но вие няма да имате време… — опита се да възрази Кейт.
— Ще успеем, не се тревожи. Хайде, сега всички на работа.
Кейт трябваше да се примири. Това естествено нямаше да се понрави на Джейсън, особено след като й бе забранил да шие роклята си. Трябваше да помисли с какво да се оправдае пред него. Може би с това, че по този начин би могла най-добре да нагоди талията на роклята към бързо нарастващия си корем. Върна се с усмивка на работната си маса и разтвори скицника си.
Когато излезе от фабриката в края на работния ден, видя, че Джейсън я чака.
— Дай ми ключовете от твоята кола да ги занеса на майка ти — рече й той. — Няма нужда да я чакаме.
— Но ти не можеш да влизаш вътре…
Джейсън се усмихна и се шмугна във вратата с надпис: „Вход само за служители“. След малко се върна и седна зад волана на спортния мерцедес.
— Видя ли, никой не ме спря.
— Едва ли някой би се осмелил да го направи — отговори Кейт и се взря в острите черти на профила му.
— Ако търсиш в мен мъжка красота, няма да я намериш — подхвърли той. — Надявам се, че синът ни ще прилича повече на теб.
— Може и да е момиче. Пък и ти си достатъчно красив. Защо дойде да ме вземеш?
— Как защо? Стори ми се добра идея. Нали вече сме почти сгодени. Хората ще си помислят кой знае какво, ако не дойда.
— Разбирам, отново заради хората.
— Не, не е само заради това, Кейт. Не ти ли се струва, че изобщо не ме познаваш?
— Не мога да те опозная, след като не ми позволяваш да го направя. Всъщност, никой не се е ползвал с подобна привилегия.
— Хората, които съм допускал близо до себе си, само са ме наранявали. Научих този труден урок още като дете.
Джейсън поклати мрачно глава.
— Когато баща ми беше ядосан, за да ме накаже, започваше да ми говори гальовно. Щом се приближах по-близо, ме хващаше и започваше да ме бие. Така свикнах да се държа настрани от всички, защото никога не знаех какво ще получа — ласка или плесница.
— И това продължава и досега — заключи Кейт.
— Може би нямаше да е така, ако майка ми не беше ни оставила. Проклет да е нейният егоизъм. Баща ми започна да пие още повече заради нея и все я очакваше да се върне.
— Тя още ли е жива?
— Разбира се. Всяка година за рождения ми ден ми изпраща картичка и сърцераздирателно писмо с молба, да се срещне с мен. Но аз никога няма да й отговоря.
— Твоят рожден ден е през април, нали?
— Да, а твоят? Постоянно го забравям.
— През януари. Тогава ще навърша двадесет и една.
— Вече ще бъдеш зряла жена… И ще си в последните дни на бременността си.
— Вече съобщи ли на Шийла и на останалите си близки?
— Не. Снощи се върнах прекалено късно, а тази сутрин заминах твърде рано за Далас. Мисля, че ще е по-добре да им кажем заедно.
— Ще ми е много неудобно да го направя…
— Но защо? Ти вече си част от това семейство.
Кейт размисли за момент над думите му и кимна. Това беше истина. Чери и Джийн не бяха хората, от които трябваше да очаква някакви проблеми.
Джейсън смяташе да изненада Шийла, но остана разочарован. Възрастната жена седеше на верандата и плетеше пуловерче от синя и розова прежда.
— Започнах да се подготвям — усмихна се тя дяволито. — Решихте ли вече какво ще е бебето? Момче или момиче?
— О, Шийла! Ти си истински ангел! — възкликна Кейт и я прегърна.
— Пази се от този ангел — предупреди я намусено Джейсън. — Всяка седмица използва различен прах за пране и цялото ми тяло е в обриви.
— Ще видиш какво ще се случи отсега нататък. Вече Кейт ще ми помага да се справям с теб.
— И какво точно означава „отсега нататък“?
— Къде е метлата ми? — огледа се Шийла наоколо.
— Заех я на Ред Бъртън, за да отлети до града — не й остана длъжен Джейсън.
Шийла се обърна усмихната към Кейт.
— Джийн и Чери гледат телевизия в дневната или по-точно тя гледа, а Джийн я рисува.
— Той винаги цапоти нещо — измърмори Джейсън. — Но да боядиса оградата или фургона не може.
— Чувам те, братко! — извика Джийн от вътрешността на къщата.
Кейт влезе и се приближи, за да разгледа картината.
— Но това е прекрасно, Джийн! Чери, портретът ти е фантастичен, изглеждаш като истинска фея.
— Също и ти, скъпа — засмя се Чери, изправи се и я прегърна. — Толкова се радвам за теб!
— И аз се радвам — обади се Джийн и се обърна към брат си. — А ти спри да се чумериш. Почти всички мъже някога стават бащи.
— Е, не на всички им се удава от първия път — усмихна се Кейт и погледна назад, за да проследи реакцията на Джейсън.
— Какво пък? И това се случва.
Джийн остави четките и избърса длани в работния си комбинезон.
— Какво ще кажете да пийнем по нещо? Да вдигнем тост за Кейт и за бебето.
— Само с кафе без кофеин или плодов сок — отсече Джейсън. — Никакъв алкохол. Той може да навреди на плода.
— О’кей, мистър Донован — съгласи се Джийн.
Джейсън се взря в Кейт.
— Няма ли да възразиш?
— Не, този път изцяло подкрепям забележката ти.
След като вдигнаха тоста, Кейт и Чери се отделиха настрани, за да обсъдят подготовката на сватбата. Започнаха да правят списък на хората, които трябваше да поканят. Джейсън го отнесе в местната рекламна агенция, за да се отпечатат поканите.
След като се върна, поведе Кейт към горния етаж, за да й покаже спалните, а Джийн се върна към рисуването.
— Той не прави абсолютно нищо — промърмори Джейсън, след като излязоха от хола. — Само рисува и участва в изложби. Никога не е продал нещо. Господи, той ми е брат и го обичам, но не мога цял живот да издържам него и семейството му.
— Да, така е, но вярвам, че той ще пробие и всичко ще се оправи.
Кейт докосна ръката му и той импулсивно се отдръпна.
— Съжалявам, не съм свикнал да ме докосват. Почти две години не бях спал с жена до онази вечер.
Кейт беше толкова шокирана, че не можа да каже нищо.
— Защо гледаш така? Да не си ме смятала за плейбой?
— В началото, да…
Джейсън отвори вратата на просторната спалня. В средата й имаше огромно легло, а срещу него — скрин с многобройни чекмеджета. Подът бе застлан с дебел мек килим, а до камината от дялан камък бяха разположени две кожени кресла.
— Много спартанска обстановка — констатира Кейт.
— Още никоя жена не е стъпвала тук. Ти ще бъдеш първата и последната.
Кейт потрепери от топлината в гласа му и пристъпи напред, но споменът за пристъпите й я накара да застине.
— Какво има? — попита Джейсън. — Нещо не е наред ли?
— Бебето… — прошепна тя. — Опасно е през първите три месеца…
— Разбирам. Доктор Харис ли ти каза, че трябва да избягваш интимността?
— Не. Но защо сам не го попиташ дали е възможно?
— Само с опрян в главата пистолет. Мога да се контролирам и не искам да поемам никакви рискове. Не желая заради нашето удоволствие детето да се роди с някакво увреждане.
— Благодаря ти, Джейсън. Ако искаш, мога да спя в друга стая. Знам, че за мъжете е малко трудно…
Джейсън я взе в прегръдката си.
— Кейт, не искам да спиш никъде другаде, освен на това легло — до мен.
— Надявах се да кажеш това, Джейсън — промълви Кейт и се сгуши на гърдите му. — Страхувах се да те попитам.
— Защо?
— Защото знам, че ти се жениш за мен единствено заради бебето. Не трябва да се преструваш, че умираш от любов. Знам, че не си влюбен в мен, както и аз в теб. Това не ми дава право да предявявам никакви по-особени желания. Но се страхувам и не искам да оставам сама.
Джейсън бавно се отдръпна и тръгна към прозореца.
— Ще сложа тук походно легло. Аз ще спя на него. Ако ти потрябва нещо през нощта, ще ме събуждаш.
— Съжалявам, че ти създавам проблеми.
— Мога да кажа същото — засмя се хладно той.
Кейт се обърна към вратата.
— Сега, ако нямаш нищо против, ще е по-добре да си тръгна. Трябва да приготвя вечеря за мен и за мама.
— Можеш да вечеряш и тук.
— Това ще е една от последните ни вечери заедно. Предпочитам да си отида вкъщи.
— Както искаш — сви рамене Джейсън. — Хайде, ще те закарам.