Сюзън Кайл
Всичко, което блести (19)

Глава осемнадесета

Айвъри прекара нощта в прегръдките на Къри, щастлива, че никога вече нямаше да се наложи да се разделят. На сутринта, когато отвори очи, той бе седнал до нея и я гледаше. По лицето му се четеше неизмерима любов, но и без това тя го знаеше — бе го чула десетки пъти през изминалата нощ.

— Помниш ли, че снощи ти дадох това? — попита Къри, посочвайки малката кутийка на тоалетната масичка до леглото.

— Да, но ти ме целуна, преди да я отворя, а после съвсем не ми беше до нея.

Къри се разсмя от удоволствие при вида на руменината, плъзнала по бузите й.

— Отвори я сега.

С треперещи от вълнение пръсти Айвъри разкъса опаковката и отвори малката кадифена кутийка. Вътре имаше два пръстена — един с диамант от „Тифани“ и семпла златна халка.

— Ако искаш, аз също мога да нося халка — предложи Къри.

— Разбира се, че ще носиш. И то голяма, за да я виждат добре Бел и Габи.

Той я целуна, развеселен от безпочвените й страхове. Айвъри преметна ръка през врата му и го събори на леглото. Притисна раменете му към възглавницата и запита строго:

— Спал ли си с някоя от тях?

Къри се протегна и изръмжа доволно, опиянен от удоволствието да чувства дланите й върху гърдите си.

— Не.

— Сигурен ли си?

Той се усмихна топло.

— Когато не съм с теб ставам импотентен. Не мога да се любя с друга жена. Чувствам го като светотатство.

— Импотентен? За това не съм съгласна, но си отслабнал. Трябва да се храниш повече, иначе ще се разболееш.

— И ти приличаш на измършавяло коте — каза нежно Къри. — Можем да се оженим в сряда.

Айвъри нямаше желание да спори точно по този въпрос и не му отговори. Къри взе диамантения пръстен от кутийката и внимателно го сложи на пръста й, придружавайки „процедурата“ със страстна целувка.

— Кога го купи?

— Два дни след Нова Година.

— Новата Година още не е дошла, рано е дори за Коледа… — Поразена, Айвъри замлъкна за миг. — Миналата Нова Година?!

— Да.

Тя гледаше пред себе си, без да проумява нищо.

— Не си мисли, че вчера съм решил да се оженим. Желая го от първия ден, когато те видях пред църквата. Седях на стъпалата и се молех, а когато вдигнах очи, пред мен стоеше истински ангел.

— О, Къри! — Айвъри целуна нежно клепача на невиждащото му око и се сгуши на гърдите му. — Трябва ли да ходим на работа?

— Не и днес. Ще се обадя да кажа, че сме болни.

— Всички ще разберат.

— Естествено. Не смятам да крия, че ще се женим. Вестниците ще имат доста материал за клюки с нас.

Тези думи я разтревожиха. Тя се повдигна на лакти и се вгледа в лицето му.

— Ами майка ми, ако тя прочете?

— Забрави ли, че имаме достатъчно доказателства, за да я вкараме в затвора?

Айвъри се отпусна отново.

— Извинявай. Когато става дума за нея, се държа като параноичка.

— Разбирам те, но тя може да те заплашва само ако ти й позволиш това. Запомни го.

Айвъри въздъхна и затвори очи. Най-после бе разбрала, какво се намира на другия край на дъгата — щастието да обичаш и да бъдеш обичан.

 

 

Сватбата на Къри и Айвъри си остана най-коментираното светско събитие в Ню Йорк в продължение на месеци. Освен Одри, дойдоха Тим и семейството му, присъстваше Ди, както и всички от екипа на „Келс-Мередит“. Разбира се, сватбената рокля бе творение на Айвъри — още един бисер в растящата „Кристална колекция.“ Шаферки бяха шест от манекенките на фирмата, но без Габи. Бяха облечени в бледорозови рокли и големи шапки с периферия. Те носеха кристални кошници за цветята, а в ръцете на Айвъри искреше букет кристални рози, привързани с панделка от бял сатен. Сватбата се превърна в блестящо шоу, на което пресата отдели необходимото внимание, а според думите на Къри, журналистите в църквата надвишаваха броя на гостите.

След церемонията тържеството се прехвърли в хотел „Уолдорф — Астория“. Айвъри държеше здраво съпруга си за ръка, а когато той я погледнеше, й се струваше, че притежава целия свят и всичко в него. Тя обичаше и бе обичана.

Когато се завърнаха в Манхатън, след две прекрасни седмици в Ямайка, „Кристалната колекция“ спечели една от най-престижните награди в модната индустрия и „Келс-Мередит“ застана на върха, наред със световноизвестните европейски модни къщи. Усетът на Айвъри към пазара я бе направил еднакво ценна, както като дизайнер, така и като мениджър, и съвсем скоро тя бе повишена във вицепрезидент на компанията. Тя вече имаше всичко, за което бе мечтала, а на Коледа поднесе на съпруга си най-прекрасния подарък в живота му — новината, че ще бъдат партньори и в едно ново начинание — възпитанието на детето им, което бе вече на път.