Сюзън Кайл
Всичко, което блести (16)

Глава петнадесета

На другата сутрин Айвъри изпрати майка си на летището със служебната лимузина. Марлийн си тръгваше само с чантата и козметичното куфарче, с които бе пристигнала, но изглеждаше по-самодоволна от всякога. Нещо не бе наред и Айвъри го знаеше, макар ме не можеше да каже какво точно.

— Приятно пътуване — рече й със свито от лоши предчувствия сърце.

— О, не се безпокой. Пътуването ще е прекрасно. Само гледай да ми изпращаш редовно чековете, скъпа. Сигурно не би желала да дойда пак? Искам да кажа, че приятелите ти май вярват повече на мен.

Тя се обърна и тръгна към изхода, а Айвъри най-после остана сама с болката и с новия непонятен страх, който се бе загнездил у нея.

През почивните дни не престана да гадае за причините, предизвикали особената усмивка на Марлийн, но в крайна сметка реши, че няма смисъл да си блъска главата и се опита да забрави всичко, за да си почине, преди да отиде на работа в понеделник.

В понеделник вечерта беше и участието й в предаването по телевизията. Когато пристигна в студиото, трепереше цялата, но поне бе сигурна, че изглежда много добре в бледорозовия си костюм от „Кристалната колекция“. Излезе пред камерата с ослепителна усмивка, ръкува се с водещия и седна на мястото, което й посочиха. На първите въпроси за главоломния й успех в компанията отговори честно, като само нахвърля някои факти за миналото си, и бегло спомена заслугите на Къри за това.

Водещият обаче беше упорит.

— Как се отнася Къри Келс с дизайнерите си? — попита я той.

— Коректен е и не ни приковава към работните места, за да осигури по-голяма производителност.

— Повишенията в компанията свързани ли са с някакви услуги от страна на подчинените му?

— От подчинените си той очаква единствено усилена работа. Мистър Келс е човек, който успява да накара всички да вярват, че вършат нещо значително и затова сътрудниците му го уважават.

Водещият повдигна въпросително вежди и хвърли лукав поглед към публиката.

— Моля, кажете ни, има ли някаква истина в слуховете, че пътят ви към върховете на модата минава през спалнята на вашия шеф?

— Така ли се говори? — Айвъри стана от мястото си и посочи костюма си. — Както знаете, това е мой модел. Моля за вашето мнение за него.

Слезе от подиума и представи костюма си пред публиката в студиото с вещината на професионална манекенка. Чуха се одобрителни възгласи отвъд ослепителния блясък на прожекторите, а водещият се засмя, обезоръжен от нейната смелост:

— Мисля, че сте много талантлива, а сега е време за реклама!

Той направи знак на операторите и подкани Айвъри да се върне на мястото си, но тя го погледна равнодушно и каза:

— Благодаря, че ме поканихте.

После се обърна и си тръгна.

— Но ние още не сме свършили — провикна се водещият след нея.

— Но аз свърших.

За нейна изненада не последва никакъв груб коментар по неин адрес, когато предаването бе възобновено. Просто представиха следващия гост в студиото, а Айвъри се качи в колата, която я чакаше и се прибра вкъщи.

На другия ден интервюто й по телевизията бе главната тема за разговор в офиса. Къри й изпрати официално поздравления за представянето, но текстът беше сух и не съдържаше нищо лично. Тя и не бе очаквала друго, но това не променяше нищо — болката в душата й си оставаше все същата.

 

 

След заминаването на Марлийн, Айвъри не бе виждала Къри в продължение на седмици. Може би грижите за майка му и новата му приятелка, Габи, отнемаха цялото му време. Чуваше се, че са ги виждали заедно в някои от най-реномираните нощни заведения в града, а Айвъри бе видяла снимка, на която се държаха за ръце в един от клюкарските вестници.

Това не означаваше непременно, че са любовници, но времето, което прекарваха заедно, бе достатъчно да обезсмисли уверенията му, че не би излизал с друга жена и че ще я обича до края на дните си. Къри бе повярвал на всяка дума, произнесена от майка й и явно не желаеше повече Айвъри да бъде част от живота му. Тя бе чувала, че мъжете говорят какво ли не, когато искат секс. Може би и с него бе така или пък просто си е въобразил, че я обича? За себе си Айвъри беше сигурна — въпреки разочарованието, тя все още го обичаше. Чувството бе по-силно от волята й и единственото, което можеше да направи, бе да се старае, да не се изпречва на пътя му и да се надява, че рейдът по Ню Йоркските магазини бе удовлетворил майка й.

Айвъри се потопи изцяло в работата си и с течение на дните почти успя да измести Къри от мислите си. Той вече не се отбиваше в офиса й, нито се обаждаше по телефона. Когато имаше да й съобщи нещо, обикновено изпращаше нарежданията си по някой от другите служители. Айвъри отслабна, но успя да запази достойнството си, така че никой не разбра колко болка й е причинил Къри Келс. Говореше се, че състоянието на майка му било безнадеждно и тя копнееше да бъде до него, за да го подкрепи в този момент, но Къри вече нямаше нужда от нейното присъствие. Айвъри се питаше, как може с такава лекота да се загърбят прекрасните мигове на връзката им. И все не можеше да намери логичен отговор на този въпрос.

Вече бе септември, но дните все още бяха дълги и горещи.

 

 

Тъкмо вече бе успяла да остави неприятните спомени от посещението на Марлийн зад гърба си, когато над главата й се развихри страхотна буря.

Всичко стана внезапно и без никакво предупреждение. Казаха й да отиде в кабинета на Къри, защото трябвало да обсъдят нещо. Тя си помисли, че става дума за някой от моделите или пък за друго интервю. И през ум не й мина, че може да е заради кредитната карта, макар че беше началото на месеца и трябваше да пристигнат банковите извлечения по сметките. Бе използвала картата само два пъти, и при това, сметките бяха почти символични.

Още щом влезе при него и затвори вратата след себе си, Айвъри разбра, че е бесен. Седна на стола срещу бюрото му и той хвърли една дебела папка към нея.

— Моля те, да ми обясниш какво означава това. — Тонът му беше невероятно спокоен за човек в неговото състояние. — И се надявам, да имаш наистина основателно оправдание за тези сметки.

— Ти ми нареди, да заведа представителката на „Chic boutiques“ на обяд, а Ди каза, че няма да имаш нищо против, ако и майка ми дойде с нас…

Говорейки, Айвъри разглеждаше извлечението и млъкна изведнъж, когато пред очите й попадна списък на покупки, които нямаха нищо общо с деловите обяди. Това бяха сметки за дрехи от „Сакс“, бижута от „Тифани“, чанти от „Гучи“, чиято стойност възлизаше на хиляди долари — точно колкото бе сумата по кредитната карта.

Импулсивно бръкна с треперещи ръце в чантата си, да провери, дали картата е там. Както винаги, тя бе в портмонето й. Погледна Къри, без да продума. Сега вече разбираше смисъла на загадъчната усмивка на Марлийн от летището, но бе твърде късно. Единственото, което можеше да направи, бе да поеме вината върху себе си.

— Майка ти ми каза, че си й купила някои неща, но очевидно си купила доста дрехи и за себе си. Трябваше ли да стигаш до такива крайности? — попита той хладно и добави с иронична усмивка: — Или си мислеше, че интимните ни отношения ти позволяват да се фукаш с най-скъпите тоалети в града?

Айвъри се опита да се защити:

— Не съм и помисляла подобно нещо. Никога не съм те молила за нищо.

— Не, не си ме молила. Ти просто си взела. — Къри се облегна назад. — Е, всичко това ще бъде удържано от заплатата ти.

Той спомена сумата, която щяха да й приспаднат от седмичната й заплата. Щяха да й остават достатъчно пари за наема и за храна, но наистина трябваше да живее много скромно. Най-лошото бе, че Къри нямаше да й повярва, дори и да се закълнеше върху една дузина библии.

— Имаш ли да ми кажеш нещо?

Айвъри направи още един неуспешен опит да се оправдае:

— Би ли ми повярвал, ако кажа, че най-вероятно майка ми…

Той я прекъсна:

— Предполагах, че ще ми поднесеш нещо такова. Имах подобни съмнения още от вечерта, когато ви срещнах в ресторанта. Марлийн ми каза, че си настоявала да й купиш някои много скъпи неща, въпреки протестите й. Помислих, че може да си направила дългове и наредих да ми донесат извлечението по сметката на кредитната ти карта. Но сега виждам, че изцяло си подменила гардероба и на двете ви, и то за сметка на компанията. — Той отново й подаде извлеченията. — Не можех да те обвиня в подобно нещо без доказателства, но вече ги имам.

Айвъри почувства, че й призлява, докато още веднъж прелистваше страниците. Там бяха вписани покупки от най-скъпите бутици в Ню Йорк, като се започнеше от бельото, та през обувките и чантите се стигне до бижутата и до едно кожено палто от норки. Имаше чувството, че папката гори ръцете й. Това не беше вярно! Но Къри вярваше на майка й. Можеше да прочете това по изражението на лицето му. С майка като неговата, той не можеше да допусне, че съществува жена, която съзнателно би навредила на детето си.

— Ти не знаеш какъв беше животът ми вкъщи — започна колебливо Айвъри. — Тя ме мрази за това, че съществувам. Мразеше и баща ми за това, че я бе обвързал с дете и я е принудил да се омъжи за него. Откакто се помня, тя постоянно търси начин да ме накаже. Спря ме от училище и ме прати да работя във фермата на любовника й. Биеше ме и ме унижаваше, а една нощ трябваше да избягам, защото се опита да… ме пробута на пияния си обожател.

Къри не казваше нищо. Явно не вярваше на нито една нейна дума. Ако изобщо изразяваше нещо, на лицето му се четеше примирение и тъга.

Айвъри се изправи.

— Ти не ми вярваш. Разбира се, не бих могла да очаквам нищо друго. Твоята майка е пълна противоположност на Марлийн и ти я боготвориш. Ти дори нямаш основа за сравнение, за да можеш да разбереш, що за човек е тя. Всъщност, вината не е твоя. Майка ми успява да убеди всички, че аз не струвам нищо. Това е най-голямата й дарба.

Устните му се изкривиха в иронична усмивка.

— С други думи, искаш да кажеш, че те обвинявам по косвени доказателства? Можеш ли да ми преброиш, колко пъти си твърдяла, че парите са най-важното нещо за теб на този свят?

Всички мускули на крехкото й тяло се напрегнаха до крайна степен.

— Аз не крада! А и да го правех, никога не бих задигнала нещо от теб!

— Не би се наложило да го правиш. — Къри се засмя мрачно. — Знаеш, че бих направил всичко за теб. Щях да ти дам кожи, диаманти, коли… Просто трябваше да ме помолиш.

— Ти не разбираш нищо. Не искам тези неща. Мислех, че ако стана много богата, ще мога да й дам достатъчно пари, за да ме остави на мира. А на света има и толкова други неща, които бих могла да направя с пари.

В този момент Айвъри си мислеше за малкия Тим и болестта му, но от собствения си жизнен опит Къри бе стигнал до извода, че младите жени рядко са водени от алтруистични инстинкти в стремежа си към богатство. Той смяташе, че Айвъри като всички други момичета, които познаваше, просто търси охолен живот и скъпи подаръци.

— Парите са най-важното нещо на земята, особено ако ги нямаш! — продължи тя разпалено. — За бедните те са средство за оцеляване.

— За бога, това се е превърнало във фикс идея за теб!

— Фикс идея? — Айвъри го погледна с копнеж, но без никакви илюзии. — Трябваше да го разбера по-рано… всичко е въпрос на доверие. Ако обичаш някого, ти инстинктивно му вярваш…

Съзнаваше, че дрънка глупости, но нервите й не издържаха повече.

— Уволнена ли съм?

Къри почти не я чу. Мислите му се въртяха около думите й за доверието. Чувстваше се виновен, макар сам да не знаеше защо точно.

— Не, не си уволнена. Ти си твърде ценна за компанията, но ще трябва да върнеш парите и освен това, искам веднага да ми върнеш тази карта.

Тя извади кредитната карта и я постави на бюрото, като внимаваше да не докосне пръстите му, когато Къри посегна да я вземе. Изглеждаше толкова нещастна и беззащитна, че на Къри му се прииска да стане и да я прегърне въпреки всичко.

— Сега свободна ли съм?

Гласът й бе пресипнал и немощен.

— Да, разбира се.

Айвъри излезе и едва сега Къри осъзна, че тя идваше на работа с един и същ костюм — сивият с розовата блуза — от няколко дни насам. Единственото бижу, което носеше, и което изобщо някога бе слагала, бяха перлите, които й бе подарил за Коледа. Нямаше никакви пръстени по ръцете, а обувките й, макар и нови, определено не бяха купени от бутик. Къри се замисли. Ако бе похарчила толкова пари за дрехи, защо не ги носеше? Той отново се зачете в списъка с покупките и любопитството му нарастваше с всяка изминала минута. Прииска му се да отиде до апартамента й и да погледне в гардероба — ако тя бе купила всички тези неща, те щяха да са там. Държеше да се увери с очите си, защото, въпреки унищожителните подхвърляния на майка й, той все още не искаше да се примири с факта, че Айвъри е нечестна по природа.

Един телефонен разговор, обаче, точно преди да излезе от офиса, изцяло промени плановете му и Къри отиде направо в апартамента на майка си. Сестрата седеше до постелята й, а тя си почиваше след поредната доза радиация.

От буйната коса на Тереза Келс вече не бе останало нищо, а лицето й бе изпито от постоянната болка, която изпитваше. Тя се усмихна уморено на сина си.

— Не е нужно да стоиш постоянно тук. Кой те извика?

— Одри. Тя е на съвещание и не може да дойде, а се притеснява. — Къри седна до нея и целуна нежно изпитата й буза. — И двамата много се тревожим.

Майка му притвори очи.

— Няма смисъл. Не ми остава много време.

— Не говори така, моля те.

Тя го погледна и успя да се усмихне, въпреки болката.

— И ти би говорил така, ако беше на мое място. Не издържам повече. Уморена съм. Чувствам се зле през цялото време и ми преливат кръв два пъти седмично. Няма да изкарам още много. Слушай, трябва да се ожениш и да имаш семейство. Да споделиш живота си с някое добро момиче, което ще те обича. — В очите й проблесна укор. — Ти излизаш с някаква манекенка. Одри се опитва да крие вестниците от мен, но прислужницата ми ги носи. Видях я. Коя е тя?

— Тя е просто само една от манекенките, мамо. Водя я с мен, за да покажа новите ни модели.

Тереза Келс се вгледа изпитателно в лицето му. Той също бе отслабнал и беше нещастен. Всъщност, изглеждаше така от доста време и тя се упрекна, че досега не бе забелязала. Протегна съсухрената си ръка към него и Къри я стисна нежно.

— Какво стана с Айвъри? Не си я водил повече при мен.

— Ти беше права в началото — каза той, пренебрегвайки някакъв глас вътре в себе си, който твърдеше противното. — Тя злоупотреби с големи суми от сметката на компанията и сега удържам от заплатата й, за да ги възстанови.

Въпреки усилията си, Къри не можа да скрие болката, която го измъчваше.

— Ти я обичаш, нали?

Той сви рамене.

— Бях влюбен, но тя не е това, за което я мислех.

— Винаги боли, когато любимите хора ни предадат. Аз също страдах, когато баща ти ни напусна. Той не беше лош човек, но беше безотговорен, и въпреки всичко ми липсваше много. Не можем да престанем да обичаме някого, само защото се е провинил. — Тереза се поколеба за момент. — Извинявай, от време на време си губя мисълта. Искам да си щастлив и много съжалявам за Айвъри.

— Благодаря, мамо.

Тя докосна леко ръкава му.

— С Одри я гледахме по телевизията. Много е красива. Онзи човек се държа непочтено с нея, но тя успя да се справи. Айвъри наистина е добро момиче.

— Добро! Та тя ме излъга за произхода си. — Тонът му отново стана леденостуден. — Дъщеря е на изполичар от Тексас. Били са много бедни, а сега дори не иска да знае за майка си!

— Нямаше вид на такъв човек — промърмори старицата. — Може би се е страхувала, че няма да я искаш, ако знаеш, от какво семейство произхожда.

— Тя знаеше за мен и знаеше, че няма да я изоставя заради това. В бедността няма нищо срамно.

— Разбира се. На ако цял живот е била бедна, може би си е мислила, че парите са ключът към щастието. Когато мъжът от телевизията спомена името ти, тя се изчерви. Айвъри те обича и ако си спомняш, когато я попитах, каза „да“.

Изражението на лицето му бе абсолютно непроницаемо.

— Това беше, преди да стане известна.

— Но ти също я обичаше! Много съжалявам, че не се получи нищо. Ти ще имаш нужда от някого, който да те подкрепя, когато аз си отида.

— Престани с тези приказки! — Къри се засмя смутено и я погали по бузата. — Ти ще се оправиш!

— И двамата знаем, че това няма да стане, синко. Трябва да ми позволите, да умра спокойно.

Лицето му се изкриви от болка и той целуна горещо ръката й.

— Цял живот си жертвала здравето и спокойствието си за мен и Одри, а сега, когато най-много имаш нужда от нас, ние не можем да ти помогнем.

Тереза Келс го погали и се усмихна нежно.

— Но вие ми помагате. Няма нищо друго, което да радва толкова една майка, колкото искрената обич на децата й. Ти си прекрасен син и аз се гордея с теб.

— А ти се най-прекрасната майка на земята.

Тя притисна главата му до гърдите си и притвори очи с изтощена, но щастлива усмивка.

 

 

Тереза Келс почина същата нощ.

Айвъри чу за това и както всички останали, даде пари, за да изпратят цветя на гроба й. Позвъни в апартамента на Къри, но там нямаше никой. Очевидно, беше при Одри, а тя не знаеше нито телефона, нито адреса й. Тежеше й, че в този момент той не бе потърсил нея за утеха. Знаеше, че все още й е сърдит, но повече от всичко на света желаеше да бъде до него сега, за да му стане опора в нещастието. Айвъри не отиде на погребението, макар да бе сигурна, че отсъствието й ще предизвика доста клюки. Явно бе, че Къри не желае да я вижда, иначе непременно би й се обадил. Тя скърбеше много заради смъртта на майка му, която бе чудесна жена, но точно при тези обстоятелства не искаше да се натрапва с присъствието си.