Сюзън Кайл
Всичко, което блести (11)

Глава десета

Къри завари майка си, седнала в постелята. Сестра му Одри също беше там и изглеждаше много разтревожена. Тя го отведе настрани, докато медицинската сестра извършваше поредната проверка на състоянието на Тереза.

— Не биваше да й казваш, че излизаш с това момиче. Цяла вечер е говорила само за нея и затова те извика.

— Искала е да предотврати нещо „по-сериозно“ — предположи той с усмивка.

— Не е смешно. Мама е убедена, че новата ти приятелка те използва, за да се издигне в службата.

Къри се опита да защити Айвъри.

— Мястото й е на върха. Ако не вярваш, можеш да погледнеш моделите, които е създала за компанията.

Одри се усмихна в знак на помирение.

— Не е нужно, да ми даваш обяснение. Аз не съм мама. А и ти не си глупак.

— Благодаря. — Той погледна към стаята на майка си. — Лекарите предупредиха, че болкоуспокояващите може да създадат проблеми. Разумът започва да й изневерява.

— Поне неутрализират болката. Радвам се, че дойде.

Къри прокара пръсти през непокорната си коса, както правеше винаги, когато беше неспокоен.

— Не бих могъл да постъпя другояче. Дължим й толкова много. Жалко, че не можем да направим нищо повече за нея.

Сестра му въздъхна тежко.

— Това е животът. Знаеш, че много я обичам, Къри, но напоследък е толкова раздразнителна и капризна! Каза ми, че трябвало да се откажа от работата си и да забременея. Моята работа ни изхранва, докато Бен се опитва да стъпи на краката си, но тя не желае да почака, докато можем спокойно да си позволим деца. Иска внуци веднага.

— Не й обръщай внимание. Децата ще почакат.

Одри се вгледа внимателно в умореното му лице.

— Аз бих могла да почакам…

Къри направи знак с ръка, че не желае да слуша повече, а изразът на лицето му стана непроницаем. С привидно спокоен глас той каза:

— Чудесно знам на колко съм години, но точно сега не желая деца.

— Нищо чудно, като се има предвид, с какви жени излизаш. Манекенките не биха пожертвали фигурите си за нищо на света.

Той не обърна внимание на неуспешния й опит да се пошегува и не проговори, докато сестрата не им направи знак, че могат да влязат.

Тереза Келс се нахвърли веднага върху него.

— Ето те най-после. Къде беше?

— Знаеш къде бях, мамо. — Къри я целуна по челото и седна на един стол до леглото й. — Казах ти, че ще посрещна Новата Година с Айвъри.

— Айвъри^[1]! — тросна се тя. — Що за име? Да не би да прилича на слонска бивна?

Опитвайки се да овладее гнева си, Къри се загледа в противоположния ъгъл на стаята, където беше сестра му. Майка им беше много болна и не биваше да я разстройват. За да смени темата той попита:

— Как се чувстваш?

— Чувствам се отвратително и скоро ще умра. — Звучеше така, като че ли смъртта беше последното нещо на света, което я засяга. — Ще умра и няма да мога да се порадвам поне на едно внуче, преди да си отида.

Къри си пое дълбоко дъх.

— Това е Божа работа, мамо.

— Има много подходящи момичета. Можеш да се ожениш и да си родите дете.

Той направи опит да протестира, но майка му го прекъсна:

— Аз родих три деца и съм още жива. Бременността невинаги завършва фатално. А и ти не ставаш по-млад. Тази Айвъри с какво се занимава?

— Дизайнер е във фирмата.

— Манекенка ли е?

Къри поклати глава.

— Говорих с Бел. Тя каза, че момичето не е от Ню Йорк.

Изненадан бе, че е стигнала дотам, че да се обади на Бел и да я разпитва за Айвъри. Беше ядосан, но не се издаде. Не можеше да забрави състоянието й и че болката и медикаментите, които приемаше се отразяваха на разсъдъка й.

— Така е.

— Откъде е?

— Семейството й е от Луизиана. Баща й е починал, а майка й прекарва повечето време в Европа. Много са богати, но Айвъри иска да постигне всичко сама и не взела нищо със себе си, когато е дошла тук.

— Аха. — Тереза Келс се отпусна върху възглавниците с изтерзана усмивка. — Сега мога да се успокоя. Безпокоях се, че е някое бедно момиче, което те използва, за да й купуваш разни неща. Майките винаги си мислят най-лошото. Тя католичка ли е?

Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Не знам. Ще я попитам.

— Добре, но ако смяташ да се обвързваш с една жена, трябва да знаеш за нея много повече от това, дали е добра в леглото.

— Личният ми живот засяга само мен. Никога преди не си се интересувала от подобни неща.

Майка му се раздвижи, стенейки от болка.

— Никога преди не съм се намирала на прага на смъртта.

Закашля се, почина си за няколко секунди и после пак се закашля.

— Има жени, които биха направили всичко за пари. Разтревожих се, когато Бел ми каза, че доскоро тя е заемала незначителен пост в компанията, а сега вече е старши дизайнер.

— Тя го заслужава. Когато дойда следващия път, ще донеса да ти покажа нейни модели. Дори модните журналисти ще пощуреят по нея, толкова е добра. Компанията най-после ще стъпи на краката си.

— Дал си й палтото на Одри.

Къри погледна с укор сестра си, която му отвърна с безпомощна гримаса. Сигурно не го бе признала доброволно, но това нямаше значение.

— Дадох й го назаем за тази вечер. Вече го върнах. Тя нямаше какво да облече.

— Нали е от заможно семейство?

— Мамо, за бога! Казах ти, че тя иска сама да успее в живота. Отказа да й купя каквото и да е, така че трябваше да й дам палтото назаем.

Тереза Келс присви очите си.

— Отказа? Е, това е добър знак. Значи е горда?

— Да. Горда и пламенна. И ме обича.

— А ти?

Нямаше смисъл да крие и Къри каза направо:

— Аз също я обичам.

— Искам да се запозная с нея…

Кашлицата прекъсна думите й и Тереза не можа да продължи. Сестрата дотича от съседната стая и ги помоли да излязат. Отидоха в дневната и Одри се отпусна на дивана.

— Сериозно ли го каза? — попита изненадана тя. — Наистина ли я обичаш?

— Да.

Това й беше достатъчно. Одри не продума повече, но се усмихна щастливо. Бе престанала да вярва, че след трагичния край на първия си брак, брат й ще се влюби отново.

Когато отново се върнаха в стаята на майка си, тя изглеждаше бледа и много уморена, но очите й блестяха радостно.

— Ако след толкова години най-после си намерил жена, която да обикнеш, няма да обеля нито дума повече против нея — обеща тя и се помъчи да се усмихне. — Стига ми, че си щастлив.

Тя се закашля отново и чертите на лицето й се изкривиха от болка. Къри държеше ръцете й в своите, страдайки заедно с нея. Това, което го измъчваше най-много, беше, че с нищо не можеше да й помогне.

 

 

Представянето на лятната колекция на „Келс-Мередит“ се състоя в средата на зимата в хотел „Плаца“. Докато чакаха с Бел да дойде ред на нейния костюм, Айвъри гледаше мръсния сняг навън и гризеше нокътя си, който и без това отдавна бе започнал да кърви. Присъстваха представители на най-големите модни къщи от цялата страна и нервите на всички бяха опънати до краен предел, защото началото бе пълен провал.

— Всичко ще бъде наред. — Бел се държеше мъжки и полагаше огромни усилия да я окуражи. — Успокой се.

— Опитвам се. Ето, твой ред е.

— Сега ще им покажа!

Бел подкрепи обещанието си с една поза, в която костюмът изглеждаше чудесно. Тя тръгна по подиума и за няколко секунди настъпи гробна тишина. Само гласът на водещия кънтеше невъзмутимо в залата, давайки информация за материалите и дизайна. Айвъри стаи дъх и изведнъж гръмна буря от аплодисменти.

— Сега по-добре ли си? — подхвърли Ди, профучавайки с игла и конец в ръка. — Казах ти, че ще станеш известна!

Къри дойде, за да я поздрави, и му се стори, че по тялото му протече електричество, когато Айвъри му се усмихна.

Всеки ден прекарваха дълги сладостни часове заедно, само че без физическа близост. Това отначало я бе озадачило, но Къри смяташе, че е много по-важно първо да се опознаят добре, за да не градят връзката си само върху секса. По всичко изглеждаше, че намеренията му са сериозни, и Айвъри на драго сърце се бе съгласила с него.

За съжаление обаче, ставаше все по-трудно, да поддържа достоверността на измислените истории за миналото си и тя се бе принудила да прекара два почивни дни в писане на нова биография, която запамети, за да бъде готова за всеки негов въпрос. Макар че не бе изказвал открито съмнения, относно искреността й, Къри понякога й задаваше въпроси, които я объркваха и затрудняваха. Той кимна към залата.

— Виж как сверяват бележките си. Казах ти, че ще имаш огромен успех.

— Успехът е на всички — отговори Айвъри, трепереща от вълнение.

— Права си. Другите модели също правят добро впечатление. Това е много повече, отколкото очаквах. Как се чувстваш сега? Все още като пред скок в пропастта?

Тя се разсмя, но вече имаше нова грижа.

— В момента се притеснявам повече от всякога, защото отсега нататък трябва да доказвам, че това не е било случайно.

— Настъпи звездният ти час. Ще си тръгна с Бел и ще те оставя, да се наслаждаваш на успеха си.

Айвъри се опита да протестира, но той я прекъсна нежно и все пак твърдо.

— Слушай, ако сега си тръгнем заедно, ще плъзнат слухове. Не искам за теб да се говори, че си стигнала до върха през леглото ми.

— И без това всички в офиса знаят, че излизаме заедно.

— Така е. Но хората, които са тук тази вечер, с еднаква лекота могат да те направят знаменитост и да те провалят завинаги. Не бива да им даваш козове в ръцете. Остани сама и им покажи, че нямаш нужда от патерицата на властта ми, за да стоиш на краката си.

Както винаги, Къри беше прав. Айвъри се усмихна, а очите й казваха без думи всичко, което се таеше в душата й.

— Благодаря, че се грижиш за мен.

— Това означава да се грижа за себе си. Ти ми се отдаде, значи си моя.

— Само веднъж — напомни му тя.

Погледът му заблестя и Къри прошепна:

— Желая те, но не искам да бързаме. Колкото повече научавам за теб, по-силно те желая.

Айвъри се ужаси. „Какво ли би си помислил, ако знаеше, че всичко е измислица?!“ Мина й през ума, че ако връзката им бе продължила да бъде чисто сексуална, Къри нямаше да е толкова любопитен за миналото й.

Той забеляза мрачното й лице.

— Сега пък какво се намуси?

— Нервна съм. След ревюто ще трябва да говоря с журналистите.

— Ще се справиш чудесно. Помни само, че обичаш това, което правиш. Така ще ти бъде лесно да говориш за работата.

— Надявам се.

Онова, от което Айвъри наистина се страхуваше, бяха подвеждащите въпроси, зададени от хора, за които провокирането беше професия. Надяваше се само, че добре е запомнила всичко, и че ще може да импровизира успешно, в случай на явни, недоброжелателни намеци.

Скоро ревюто свърши и Къри излезе на подиума, заедно с всичките си дизайнери, за да приемат поздравите на публиката. Аплодисментите бяха оглушителни, а светкавиците на фотоапаратите сияеха като фойерверки пред очите на Айвъри, замъглени от щастливи сълзи. Това беше началото!

Точно както бе предположил Къри, всички забелязаха, че той си тръгва с Бел под ръка, което беше публична декларация, че отношенията му с новата дизайнерка са чисто професионални. Той можеше да се възхищава от нейната работа, но поведението му недвусмислено говореше, че това не се отнася за личния им живот.

Преценката му бе правилна. Главозамайващото издигане на Айвъри в компанията не породи клюки, но тя като че ли не можеше да се зарадва истински на успеха, когато Къри не беше до нея. Изненада я фактът, че сега, когато беше толкова близо до известността и богатството, за които бе копняла цял живот, и би трябвало да е най-щастливата жена на света, в душата й бе пусто.

След шоуто една умопомрачителна брюнетка от светилата на модната журналистика настоя за интервю. Дамата беше много елегантна, облечена скъпо и с вкус. Носеше тъмни очила, които пречеха на Айвъри да вижда очите й и да се ръководи по реакциите й.

— Чух, че сте от Юга — започна журналистката, — от коя част по-точно?

— Луизиана. Батон Руж.

— А семейството ви? Какво ще ни кажете за него?

— Баща ми е починал, когато съм била малка. Родовете на родителите ми са дошли от Франция и Англия веднага след Гражданската война. Имали са големи плантации от двете страни на Мисисипи, но са загубили всичко в началото на века. После започнали да се занимават с добив на нефт в Тексас и с животновъдство, така че забогатели отново.

— Това е било често явление на времето — вметна репортерката приветливо и продължи с въпросите: — А майка ви повлияла ли е по някакъв начин на вашата работа?

Айвъри застана нащрек. Трябваше да внимава много. Тази жена би забелязала и най-дребния признак на колебание или безпокойство и би се вкопчила за това.

— Да, разбира се. Тя самата е много запалена по модата, и дори този сезон е в Европа.

— Къде по-точно?

За щастие, Айвъри току-що бе чела последния брой на „Космополитън“ и знаеше кои са любимите сборища на богаташите в момента. Хареса си едно от местата и го каза.

Журналистката усилено си водеше записки.

— Какво породи идеята за моделите в стил „Тюдор“? Може би сте завършила история?

— Боя се, че удоволствията ме влечаха повече от следването. След като завърших гимназия, отидох за две години в един пансион в Швейцария, а после пътувах из Европа. Когато се прибрах, се явих на един конкурс и спечелих стипендия за школата по дизайн в Хюстън.

Журналистката спря да пише за момент, очевидно учудена от нещо.

— Защо ви е трябвало да се явявате на конкурс?

„Защото бях бедна и не можех да си платя“ — помисли си Айвъри, но се насили да се усмихне.

— Заради емоцията.

Химикалката отново задраска по листа.

— А как се озовахте в „Келс-Мередит“?

— Там също имаше конкурс. Участваха всички стипендианти и аз спечелих. Бях много изненадана. — Айвъри продължи да си съчинява. — Но тогава реших да се възползвам от шанса и да се опитам да постигна нещо със собствени сили, без да разчитам на парите на майка ми. Оставих всичко и дойдох тук — тя въздъхна драматично, — но никога не съм се надявала на подобен успех.

— Моделите ви са оригинални и всички много ги харесаха, но вие не сте това, за което се представяте, мис Кийн.

Айвъри почувства как чертите на лицето й се изопнаха, а сърцето й заби лудо.

— Моля?

Журналистката свали очилата си и проницателните й бадемови очи се взряха в нея.

— Занимавам се с мода и журналистика от двайсет години и съм развила шесто чувство за хората. Вие произхождате от висшето общество толкова, колкото и аз, когато пристигнах тук от Алабама, да търся слава и богатство. — Тя се изсмя мрачно. — Не се бойте, няма да използвам това срещу вас. Но ако се опитвате да минете и пред Къри с тази история, ще съжалявате. Сега аз съм известна, но това невинаги е било така. Когато го срещнах за първи път, той вече се изкачваше към върховете на хайлайфа в Ню Йорк и беше подходящ обект за материал. Аз излъгах, за да вляза в офиса му и да го интервюирам и той разбра…

Айвъри най-после изпусна въздуха, който несъзнателно задържаше в гърдите си.

— И какво направи?

— Останах без работа в продължение на една година. Имаше връзки навсякъде и ги използва. Не очаквах, че може да бъде толкова отмъстителен, но явно има нещо в миналото му, което го кара да реагира така на лъжите. В крайна сметка, успях да си намеря работа и да постигна всичко това, въпреки враждебното му отношение към мен. Запомнете добре — не го лъжете. Кажете му истината, докато все още имате време.

— Той ми е само шеф…

Дамата се усмихна.

— Скъпа моя, и слепите ще видят, че сте влюбени един в друг. — Сложи отново очилата си и продължи: — Талантлива сте и ви предстои блестяща кариера. Аз самата смятам да си купя един от онези „средновековни“ тоалети, веднага щом се появят в магазините. Желая ви много късмет — ще имате нужда от него.

Айвъри остана неподвижна на мястото си, изпълнена с лоши предчувствия. Ако действително бе толкова прозрачна, как би могла да се справи с някой наистина злонамерен журналист. Трябваше да преработва историята си отново и отново, докато попълни всички празнини, до една… Този път я бяха пощадили, но следващия можеше да изгуби всичко.

Що се отнасяше до Къри, вече бе прекалено късно да му каже истината. Трябваше да продължи напред с лъжите и да се надява, че той никога няма да открие истината. Междувременно, може би щеше да е по-разумно, да не се вижда толкова често с него. А веднъж стигнала до върха, можеше да му разкаже всичко за себе си. Може би тогава той не би реагирал така остро, особено ако компанията печелеше добре. Това все пак беше някаква надежда за бъдещето.

 

 

В последвалите седмици популярността на Айвъри като дизайнер нарасна. Пристигаха поръчки от най-добрите магазини в цялата страна, точно както бе предрекла журналистката. Тя може и да не беше Коко Шанел, но заявените количества от нейните модели бяха достатъчни, да затвърдят позицията й в компанията.

— Искам още модели на вечерни облекла с кристалната апликация — заяви Къри, когато се срещнаха в офиса му към края на март. — И докато сме на въпроса, мисля, че ще представлява интерес, ако предложим и костюм с панталони.

Айвъри се съгласи:

— Ди вече предложи това. Ще се радвам да направя нещо такова.

— Чудесно. Можеш да направиш дори няколко.

Айвъри се чувстваше неловко и не знаеше как да продължи разговора. Бе потънала до гуша в работа, а Къри прекарваше всяка свободна минута до майка си, тъй като състоянието й видимо се влошаваше. Сега той изглеждаше по-угрижен от всякога.

— Как е майка ти? — попита го предпазливо.

— Благодаря, добре.

Тонът му беше безразличен и тя прие това като знак, че е време да си тръгва.

— Добре. Мисля да се връщам на работа.

— Седни.

Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини. Той се отпусна в стола си и въздъхна:

— Не е добре. Ходеше на лъчетерапия, докато стана опасно за живота й. Подложи се на химиотерапия, но тестовете се оказаха лоши и трябваше да продължи. Сега идват вкъщи, вземат кръв за тестовете, а на другия ден идват и я тъпчат с химикалите. Чувства се зле през цялото време, а и все още има главоболие и й се гади от радиацията. — Къри сложи ръцете си на бюрото пред себе си и се втренчи в тях. — Единственото хубаво нещо е, че хората са много мили към нея.

Айвъри си спомни за Тим, който бе серопозитивен, и колко зле се отнасяха всички с него, откакто се разчу за състоянието му.

Внезапно Къри каза:

— Тя ще умре. Откриха рак и на другия й дроб и той не се поддава на лечение. Всичко е въпрос на месеци, а може би, дори на седмици.

— Много съжалявам.

Къри закрепи с кламер някакви документи и потърси погледа й.

— Знам това. Неприятно ми е да те занимавам с проблемите си, но в момента се нуждая от теб повече от всякога. Животът ни се обърка — ти си постоянно заета с работата си, а аз, когато не се разправям с банките кредиторки, прекарвам всяка свободна минута с мама. Дори нямам сили да те любя. — Той се усмихна. — Желая те, а мисля, че и ти ме желаеш. Но един ден всичко това ще отмине и ще отидем в Насау за седмица-две. Ще се любим по цял ден, а нощем ще пируваме.

Айвъри въздъхна и увлечена от мечти, каза, без да мисли:

— Звучи прекрасно. Никога не съм ходила на Карибските острови.

— Никога?

Въпросът му изведнъж я отрезви. Крайно време беше да престане да допуска такива детински грешки. Побърза да уточни:

— Постоянно пътувах из Европа, затова.

Очите му се присвиха изпитателно, но не каза нищо.

— Съжалявам много за майка ти, но в живота на всички има моменти, когато не можем да направим нищо срещу волята на съдбата. — Погледът й стана отнесен. — Спомням си, когато умря баща ми… Намериха го… — Не можеше да спомене, че баща й е умрял, работейки на полето. — Беше като заспал. Тогава го мразех, защото си бях мислила, че ще живее вечно, а той ме изостави.

Искаше й се да каже: „защото ме остави сама с майка ми“.

— Сигурно много си го обичала.

Айвъри кимна.

— Трудно е да загубиш родител, но човек винаги скърби повече за майка си.

Тя не бе съгласна с него, но би било нетактично да спори точно по този въпрос, така че просто си замълча.

— Спомням си — каза Къри с уморена усмивка. — Или добро или нищо, нали така?

Изненадана, че е запомнил думите й, отново кимна.

— Да, така е.

Къри не смяташе да я разпитва за майка й. Очевидно беше, че тя не желае да говори за нея. Айвъри криеше много неща от него, а той вече се бе убедил, че няма да изкопчи нищо. Тази загадъчност го интригуваше, но в същото време го държеше постоянно нащрек. „Какви ли са тайните й? И ако наистина ме обича, защо не иска да ми се довери?“ Предположението, което майка му бе изказала на Нова Година, че Айвъри го използва, все още глождеше съзнанието му. Той не бе много склонен да вярва в това, защото Айвъри произхождаше от богато семейство и нямаше нужда от помощта му. „Просто въображението ми е прекалено развинтено“ — каза си и продължи гласно:

— Имам новини за теб. Твоят костюм ни донесе повече поръчки, отколкото компанията е имала за последните пет години, преди да дойдеш. А и както изглежда, официалната рокля почти ще го настигне по продажби.

— Наистина ли? — Лицето й сияеше от удоволствие.

— Излишно е да питам, дали си доволна. Надявам се, че „кристалната“ колекция още доста време ще бъде бестселър. Междувременно, ще имаш всичко, от което се нуждаеш. Единственото, от което имаше нужда с твоя талант, бе възможността да се изявиш пред публика. Аз ти дадох тази възможност и отсега нататък всичко е в твоите ръце.

— Ще се постарая да не те разочаровам — обеща Айвъри от цялата си душа.

— Не се и съмнявам.

Тя стана да си ходи, но при вратата се спря колебливо.

— Нещо друго има ли?

Ръката й докосна хладната брава. „Да — отговори си сама. — Много неща. Например, защо вече говорим само за бизнес? Защо спря да идваш при мен? Защо вече не желаеш да излизаш с мен?“ Всички тези въпроси се въртяха в безпорядък в съзнанието й, но нямаше смелостта да ги произнесе гласно. Къри си имаше достатъчно други грижи с болестта на майка си, а бе дочула, че има проблеми и на Уолстрийт. Вече обядваха заедно само веднъж седмично, но най-странното бе, че като че ли той нямаше нищо против това.

Обърна се и се усмихна широко.

— Доскоро…

 

 

До края на лятото името на Айвъри Кийн бе станало символ на успех в модната индустрия. Дрехите от „Кристалната колекция“ се носеха от филмови звезди и дами от висшето общество не само в Америка, но и от другата страна на океана. Тя постоянно даваше интервюта за пресата и се молеше горещо, майка й да не прочете лъжите, които бе съчинила. Тъй като изборът на четива на майка й се ограничаваше до местната жълта преса, а Хармъни бе твърде малък, за да има книжарница, вероятността да й попадне брой на „Ел“, „Вог“ или пък „Харпърс Базар“ бе нищожна. Но все пак Айвъри се притесняваше. Вече бе късно да каже истината за себе си, защото измислената й история отдавна бе станала обществено достояние. Тя се надяваше, Марлийн да е доволна от постоянно нарастващите суми, които й изпращаше, и да не се меси в живота й.

В пресата започнаха да се появяват нейни снимки, името й се споменаваше по телевизията в различни модни предавания и, както можеше да се очаква, един ден я поканиха лично да вземе участие в телевизионно предаване. Айвъри отказа, но Къри прие от нейно име и я накара да отиде.

— Подобна публичност е добре дошла за компанията и не можем да пропуснем такава възможност в момент, когато тъкмо започваме да печелим — обясни й той преди интервюто.

— Разбирам. Но никога досега не съм заставала пред телевизионна камера и не знам, дали ще се справя.

— Няма страшно, ще се представиш добре. Сега си знаменитост, нали това искаше?

Айвъри не му отговори. Бе си мислила, че наистина иска само пари и слава. Но не можеше да забрави нощта в прегръдките му, страстта, любовта, която изпитваха тогава един към друг. Не можеше да си представи това с друг мъж.

— Защо ме гледаш така?

— Приятно ми е да те гледам — отговори тя с усмивка. — Съжалявам, опитвам се да поддържам дистанцията, но невинаги успявам.

— Аз също. Но в момента не мога да направя нищо.

— Не съм молила за нищо — напомни му Айвъри. — И няма да го направя и занапред.

Къри се загледа в купищата документи, пръснати по бюрото му — производствени разходи за новата колекция, производствени квоти, продажби. Мислеше си, колко се бе променила Айвъри през последните месеци. Дрехите, които носеше сега не бяха висша мода, но бяха нови и тя бе придобила увереността и самочувствието на светска дама, които преди нямаше.

— Различна си — каза й тихо.

— Естествено. Сега съм на отговорна работа. Вземането на решения, от които зависят печалбите и работните места на хората, променя всички. Предполагам, че и с теб е било така в началото.

— Много неща ме промениха. — Той стана и отиде до прозореца. — Парите и властта променят светогледа ни, Айвъри. Искам да вярвам, че няма да станеш коравосърдечна и тесногръда с времето.

— Няма — увери го тя.

Очите й с копнеж се плъзнаха надолу по гърба му. Искаше й се да се приближи и да го прегърне. Къри бе единственият мъж, когото бе обичала, и бе сигурна, че ще остане единственият. Но той се държеше дистанцирано и Айвъри не смееше да му предложи утеха и любовта си.

Къри като че ли усети погледа й и се обърна рязко към нея.

— Ще пратя днес следобед някого от рекламния отдел, да поговорите за това интервю.

— Защо?

— Трябва да знаеш как да избягваш неудобните въпроси и как да се държиш така, че интервюто да тече в желаната от теб насока.

— Аха. — Тя се намръщи. — Не мога ли просто да кажа истината?

Къри се подпря на ръба на бюрото.

— Какво би отговорила, ако те попитат дали спиш с мен?

Айвъри се поколеба.

— Никой не би ме питал подобно нещо.

— Не разчитай на това. В наши дни в предаванията с най-висок рейтинг се задават точно такива въпроси. Те няма да се интересуват, откъде черпиш идеите си. Искам или не, аз съм на дъното на всичко и ще направят всичко възможно, да изкопчат възможно най-много скандална информация от теб.

Айвъри и без това се бе притеснявала как ще изглежда на малкия екран, но сега Къри я подготвяше да очаква много по-лоши неща. Компрометиращото й минало се криеше точно под повърхността и изобличението постоянно висеше като Дамоклев меч над главата й. Какво щеше да прави ако водещият решеше да задълбае по-надълбоко в тази тема? В крайна сметка една журналистка вече бе прозряла истината без никакви усилия. Какво ли ще стане, ако позволеше да я разобличат по националния ефир?