Сюзън Кайл
Всичко, което блести (10)

Глава девета

Къри разсеяно закопчаваше копчетата на ризата си.

— Няма никакво значение какви са чувствата ми в момента — каза тихо. — Трябва да посветя цялото си внимание на майка ми и не мога да си позволя усложнения в личния живот. Ти също имаш професионални амбиции, така че нищо не бива да те откъсва от работата по новите модели.

Айвъри свенливо пооправи собствения си тоалет и въздъхна.

— Така е. Искам да видя какво мога да направя, дори и да се проваля. За мен е важно хората да знаят името ми, да бъда личност. Оценявам шанса, който ти ми даде. Макар много хора да мислят като Хари Ламбърт — че съм стигнала твърде далеч и твърде бързо, за да не съм обвързана с теб.

Погледът му заблестя гневно.

— Значи така ти каза? По дяволите!

— Всичко е наред. Вече ти обясних, че промени мнението си, когато му показах моделите.

Айвъри се взираше втренчено в скута си, а в съзнанието си виждаше образа на алчната си майка, която едва успяваше да държи далеч от себе си. Само с много пари можеше завинаги да заличи нея и споменът за нея от живота си, а това само засилваше решимостта й да успее на всяка цена.

— Искам да съм богата. Искам го повече от всичко на света! — Почувства напрежението в погледа му и побърза да добави: — Но искам да натрупам свое собствено богатство.

С тъжна усмивка Къри взе смокинга си и го облече.

— Богатството не е всичко, Айвъри. Тръпката преминава много бързо, особено когато осъзнаеш колко труд е необходим, за да го постигнеш. Известността също има своите недостатъци.

— Аз не се плаша от работа.

— Ясно, значи държиш да имаш кожите и диамантите, за които спомена.

— О, да. И ще ги имам.

Къри познаваше този особен плам в очите й. Та нали някога и той бе бил същият — млад, беден и жаден за слава и богатство.

— Сигурен съм, че ще успееш. Дано само на другия край на дъгата да се намира това, към което се стремиш.

— Не те разбирам. Знам точно какво искам. Парите са най-важното нещо на света. Ако ги имаш, си в безопасност, а всичко друго само си идва на мястото.

— И това ще е достатъчно, за да си щастлива?

— Напълно.

Къри нямаше желание да спори с нея. Знаеше колко измамен е блясъкът на парите, но тя трябваше сама да разбере това. Приглади косата си, взе палтото и шала си и спря на входната врата.

— Загубвам разсъдъка си, когато те видя. Нямах намерение това да се случи.

— Беше чудесно.

Айвъри докосна перлите на шията си.

— Благодаря за подаръка. Сега на парти ли отиваш?

— Не. Бях на парти, преди да дойда тук. Оставих останалите в „Рейнбоу Хол“, сега трябва да отида да ги прибера. Мама едва ли е имала време да забележи, че липсвам, но всеки момент и това ще стане.

— Но това е на другия край на Манхатън! Дошъл си чак дотук!…

Той я сграбчи в силните си ръце и я целуна.

— Исках да те видя — промълви, търсейки очите й. — Нямаше да бъде истинска Коледа, ако не бях дошъл.

Дори мисълта, че Къри си тръгва, беше омразна на Айвъри. Пръстите й с нескрит копнеж погалиха лицето му.

— Ще бъдем приятели, нали?

Той се усмихна замечтано.

— Най-добрите.

Опияняваше го погледът й, от който струеше възхищение и неизказана нежност. Целуна я още веднъж, този път по челото.

— Честита Коледа!

— Честита Коледа и на теб!

Къри съзнателно не желаеше да се обвързва трайно с Айвъри. Тя бе прекалено млада и неопитна за мъж на неговата възраст. И твърде уязвима. Може би всичко, което Айвъри изпитваше в момента, бе плод на въображението й на това, че за нея той бе нещо като герой или пък ангел хранител. Все пак, освен че й бе дал възможност да се изяви в професията, бе отворил за нея първите страници от книгата на сексуалността. Напълно естествено бе тя да се чувства увлечена по него.

Но като че ли нещата не бяха толкова прости. Айвъри го привличаше неудържимо и му се искаше да бъде винаги с нея. Никога досега друга жена не бе му оказвала подобно въздействие, но въпреки всичко, не можеше да си позволи да бъде обсебен от мисълта за нея. Не и с особеното отношение, или по-скоро страха, който изпитваше към брака и децата. Приятелството бе наистина единственото, което можеше да й предложи. Можеше да се радва дълго на приятния спомен за тялото й в прегръдките му, а ако тя пожелаеше физическа близост, без някакво дълготрайно обвързване, не би имал нищо против.

„Наистина е елегантен“ — помисли си Айвъри, когато той облече палтото си и преметна белия копринен шал през врата си.

— Ще се видим скоро — увери я.

Отвори вратата, поколеба се за момент и си тръгна, без да се обръща назад.

 

 

Айвъри прекара деня след Рождество вкъщи със съседите, а късно следобед отиде до приюта да навести Тим и семейството му.

Мириам имаше нов шал, подарък от мисис Пейн, а тя от своя страна, й бе подарила ръчно бродирана кърпичка. Тим все още носеше палтото си, което бе малко пострадало при едно сбиване в училище. Майка му го бе закърпила умело, но не това притесняваше Айвъри — Тим изглеждаше уморен и прекалено сериозен за дете на неговата възраст, а това не беше добре.

 

 

В понеделник всички бяха отново на работа. След Коледа идваше Нова Година, а Айвъри нямаше никакви планове как да прекара празничната нощ. Не смееше да се надява, че ще види Къри, защото в компанията се носеха слухове, че след последния етап на лечението, майка му се чувствала особено зле и била прикована към леглото.

Айвъри често мислеше за тази жена и се молеше от все сърце тя да се оправи. Работеше усилено по новите си модели и се обнадеждаваше от факта, че никой от старшите дизайнери не се отнасяше с неприязън към нея и към усилията й. Те самите бяха доста продуктивни и оптимистично настроени, що се отнасяше до успеха на новите колекции и финансовото състояние на компанията. Айвъри се надяваше да са прави, а за нея това означаваше, че ще може да работи и да се развива като моделиер.

Нова Година дойде и тя реши да я посрещне у дома с коктейл и малко уиски, което мистър и мисис Джонсън й бяха дали специално за случая. Но този път нещата не станаха така, както ги бе планирала.

Точно в осем се разнесе рязко чукане на входната врата и когато отвори, пред нея се изправи Къри, както винаги, ослепително елегантен в официалния си смокинг. Носеше две чанти с отличителния червено-черен надпис на „Келс-Мередит“.

— Може ли? — попита той с очарователна усмивка.

Сърцето й заби лудо. Не го бе очаквала и се ужаси от мисълта за впечатлението, което щеше да му направи с избелелите си джинси, тениска и дебели чорапи. Дори не си бе направила труда да среше косата си.

— О… Разбира се.

Засрамена от невзрачния си вид, тя се отмести встрани да му стори път.

Издайническата руменина по бузите й го развесели.

— Изглежда, не ме очакваше?

— Не. Мислех, че си със семейството си или че имаш среща.

— Имам. С теб.

Айвъри прехапа устната си.

— Не мога да изляза. Нямам какво да облека и това е голата истина.

Къри й подаде пакетите.

— Вече не е. Това е малко закъсняла коледна премия. И преди да ми откажеш, трябва да ти кажа, че съм запазил маса в „Рейнбоу Хол“. Просто си представи, че си Пепеляшка, а аз съм добрият вълшебник.

Наистина всичко беше като магия. Тя се бе подготвила за скучна и самотна вечер вкъщи, а сега можеше да прекара най-прекрасната нощ в живота си — в луксозен ресторант в Ню Йорк. Дъхът й спря, когато отвори чантите. В тях откри една от нейните рокли — от великолепна бяла коприна с избродираната кристална пеперуда, обувки и разкошно палто от черно кадифе.

— Това палто сигурно струва цяло състояние — промълви смутено, когато видя етикета, — не мога…

Къри побърза да я успокои.

— Взех го назаем. На сестра ми е. Тя нямаше нищо против, да го облечеш за една вечер. Много е мила и щедра, сигурен съм, че ще я харесаш.

Айвъри въздъхна. Все още не можеше да повярва на очите си.

— Навярно сънувам.

Той повдигна маншета си и погледна златния „Ролекс“.

— Не сънуваш и трябва да побързаме.

Айвъри грабна роклята и се втурна към банята да се преоблече, спирайки само за секунда пред едно чекмедже, за да си вземе подходящо бельо. След пет минути беше готова. Гримира се съвсем леко и излезе.

Макар, че бе очаквал точно това, Къри се изненада колко добре й стоеше роклята.

— Сложи си перлите.

— Разбира се.

Извади ги и ги постави на врата си, но точно както първия път, не можа да закопчее колието. Къри отново й помогна, а докосването на топлите му длани я подлудяваше. Устните му леко се плъзнаха по шията й. Инстинктивно се отпусна назад и наклони главата си така, че да усеща по-добре допира на лицето му. Хватката на ръцете му се затегна върху раменете й и от гърдите му се изтръгна дълбок стон.

— Миришеш хубаво. — Гласът му изневери и се чу само дрезгав шепот.

— Ти също.

Къри я завъртя бавно към себе си и погледна в очите й, потапяйки се изцяло в тяхната топла дълбочина. „Дори и да не ме обича все още, скоро и това ще стане“. Тази мисъл, за разлика от друг път, не ласкаеше мъжкото му самочувствие, а караше цялото му същество да се изпълва с неподозирано блаженство. Сигурен беше, че това, което става между тях, няма нищо общо с тласъка, който й бе дал в кариерата. Привличането помежду им бе не само физическо, а и емоционално — готов бе да се обзаложи за това.

Ръцете му започваха да й причиняват болка, а погледът му беше толкова втренчен и неподвижен, че Айвъри се притесни.

— Нещо не е наред ли?

За момент той не реагира. После лицето му се отпусна и промърмори:

— Нищо особено. Нищо, което да те засяга. Време е да тръгваме.

С усилие на волята се откъсна от нея и й помогна да облече кадифеното палто. То беше топло, меко и дори ароматът му беше скъп.

Къри я изведе на улицата и тя занемя при вида на черния издължен линкълн, паркиран пред входа. Униформеният шофьор излезе, да й отвори вратата.

— Би трябвало да си свикнала на това. Сигурно в Луизиана сте имали подобна кола.

— О, да. Но това беше толкова отдавна.

В този момент Айвъри се радваше, че той не може да види лицето й.

— Както изглежда, съм отвикнала да се возя в луксозни коли.

— Скоро отново ще си спомниш старите навици. Хайде, влизай.

Купето на лимузината беше тапицирано в черна кожа. Беше толкова широко, че поне шест човека можеха да пътуват заедно, без да се притесняват. Имаше барче, телевизор, касетофон и телефон, а стъклената преграда, отделяща кабината на шофьора, беше подвижна.

Докато тя разучаваше с интерес интериора, Къри се разположи удобно на седалката.

— Май наистина е минало доста време — вметна той. — Ще трябва да те поразходя наоколо с лимузината, за да свикнеш отново. Харесва ли ти?

Айвъри възкликна възторжено:

— Много!

— Забавно е само първите един-два пъти. После преставаш да обръщаш внимание.

— Така е, разбира се. — Тя го погледна. — Колата твоя ли е?

— Да. Шофьорът се казва Томи. Работи за мен от няколко години. Всъщност, откакто го измъкнах от затвора.

Айвъри не можа да каже нищо.

— Майка му работи като готвачка при нас. Чудесна жена. И той е добро момче, само че се беше забъркал с лоша компания. Трябваше да му се помогне и със сигурност не съм сбъркал. Сега той следва вечерно и един ден ще бъде юрист.

— Ти си много добър човек.

— Е, аз го приемам по-скоро като реванш. Ако един добър човек не бе платил гаранцията, когато бях тийнейджър, сигурно щях да свърша в затвора. Сторената добрина в живота винаги се връща многократно.

— Хубава мисъл.

— Доколкото виждам, ти се ръководиш от същия принцип.

Къри замълча за секунда, загледан в нея. Беше красива в тази рокля.

— Ди ми каза, че в почивните дни й помагаш в някакъв приют за бездомни.

— Така е. Доставя ми удоволствие да помагам на хора, които са имали по-малко късмет в живота от мен. Съдейки по това, че си решил да ми подариш тази вечер, само и само да ме направиш щастлива, мисля, че и за теб това чувство не е непознато.

— Боя се, че моите намерения не са толкова безкористни. Исках да бъда с теб.

Това беше всичко, което Айвъри искаше да чуе, и поне за тази вечер й беше напълно достатъчно.

 

 

Празнично осветеният град бе приказно красив. Тя гледаше през прозореца като малко момиченце, потънала в своя измислен свят от мечти. Все пак, това, което бе постигнала, не бе малко. Бе извървяла сама пътя от чиракуването във фермата до кариерата на моден дизайнер. Возеше се в лимузина с шофьор, а един от най-привлекателните неженени мъже в Ню Йорк седеше до нея. Фактът, че се оправяше добре дори в тази непривична обстановка, й вдъхваше самоувереност и се чувстваше прекрасно.

Айвъри почувства погледа на Къри в полумрака и се обърна към него. Сега той не се усмихваше, но начинът, по който я гледаше, накара сърцето й отново да забие ускорено.

Без да прикрива изгарящото го желание, Къри съзерцаваше дълбоко изрязаната линия на деколтето й, откриващо влудяващата извивка на гърдите й. Когато отново вдигна очи и срещна нейния поглед, Айвъри едва не изстена. Той взе ръката й и целуна дланта й.

Никога досега Айвъри не бе изпитвала подобно щастие. В погледа й се четяха обожание и копнеж, но Къри не предприе нищо повече. Макар да знаеше със сигурност, че тя е готова да се подчини на всяко негово желание, предпочиташе да запази минималната дистанция помежду им.

— Търпение — прошепна в ухото й. — Всичкото време на света е наше.

Тя се усмихна смутено.

— Толкова ли ми личи?

— Да. Ти ще избереш времето и мястото. Ще стане каквото ти кажеш, Айвъри, и когато кажеш.

Инстинктивно разбра смисъла на думите му. Къри беше подготвен, в случай че тя пожелаеше нощта да свърши с нещо повече от целувка. Извърна лицето си. Не беше честно от негова страна да я оставя да поеме цялата отговорност. Но в същото време той й казваше, че това няма да е прелъстяване. Не беше от мъжете, които вземат, каквото им трябва, и си заминават, без да поглеждат назад. Предлагаше й много повече от една бурна нощ, но тя самата не беше сигурна, дали е готова за това. Боеше се, че нещо може да застраши кариерата й, макар че на практика би направила всичко за мъжа до себе си.

— Престани да се мръщиш — смъмри я той. — Първо ще вечеряме, а после ще потанцуваме.

— А след това?

Къри се взря в очите й.

— Ще ти кажа по-късно.

Айвъри кимна покорно и смени темата с нещо по-безобидно. Той влезе в тона й и разговорът им продължи леко и непринудено чак до ресторанта, който се намираше на върха на един небостъргач, високо над празничния град.

 

 

Не един или два пъти тази вечер Айвъри се питаше дали не сънува. Ню Йорк се простираше под тях, а милионите светлини блещукаха в нощта като разпилени скъпоценни камъни. Поръчаха си коктейл от скариди, бифтек „Уелингтън“ и салата, а за десерт имаше шоколадов мус с бутилка превъзходно „Порто“. Принудена да преживява с бюджет, който не й позволяваше никакви лакомства, Айвъри се наслаждаваше на всяка хапка.

— Струва ми се почти грешно да се тъпча така.

Къри я успокои:

— Не се чувствай виновна. Аз съм богат, ако не си забелязала. Мога да си позволя една подобна вечеря.

— За мен не е просто вечеря. Благодаря ти.

— Удоволствието е изцяло мое.

Няколко двойки се въртяха на дансинга в ритъма на бавна мелодия.

— Танцуваш ли?

— Малко.

— Да опитаме тогава.

Музиката, в комбинация със силното вино, я накара да забрави всичко. Айвъри обви ръце около врата му и се притисна до него. Тялото му се напрегна и това я радваше. Чувстваше, че не е безразличен към нейната близост.

— Това покана ли е? — попита я Къри шепнешком.

Пръстите й се сключиха още по-здраво и тя се поколеба.

— Аз… не знам…

Отдръпна се малко и го погледна право в очите. Начинът, по който я гледаше, я изпълни с неописуемо блаженство.

— Ако това е покана, то тя е за нещо, което не съм правила никога досега.

— Знам.

— Дори не съм сигурна дали ще мога.

Дишането му се ускори и Къри я привлече още по-плътно до себе си.

— Искаш ли да провериш? Няма нищо страшно. Обещавам ти.

Айвъри склони глава на рамото му, вдишвайки възбуждащия аромат на парфюма му и прошепна:

— Да…

Усещаше тежкото му дишане.

— Да, мисля, че искам. Но не бива да се притесняваш, че после няма да можеш да се отървеш от мен, или пък че ще имам някакви претенции.

Показалецът му се спря напречно на устните й, за да я накара да замълчи. Айвъри се усмихна смутено и се притисна по-силно о него. Не й се мислеше за евентуалните последици. И без това злите езици сплетничеха, че се люби с него, така че вече нямаше никакво значение. Беше самотна и силно влюбена, а и той явно изпитваше по-особени чувства. Веднъж дори бе й казал, че това е много повече от чисто физическо привличане и този път Айвъри смяташе да постъпи така, както й се иска, без да я е грижа за нищо…

 

 

Айвъри не помнеше, кога и как бяха пристигнали в апартамента му. Не помнеше, кога и как роклята й се бе свлякла от тръпнещото й тяло, кога и как сутиенът и миниатюрните й дантелени бикини се бяха „приземили“ до нея…

Стоеше пред него, като че ли беше пуснала корени в пода, и не можеше да се помръдне. Като хипнотизирана бе вперила очи в чувствено извитите му устни. Най-сетне вдигна поглед и безпомощно се взря в зениците му. Когато прочете в тях пламенното му желание, разтреперана установи собствената си възбуда.

— Айвъри… — трудно потисканият копнеж правеше гласа на Къри дрезгав.

Той зарови лице в косите й. Дланите му здраво я обхванаха през стройната талия и я притиснаха към силното му тяло. Айвъри реагира мигновено и в утробата й избухна пожар. Когато устата му потърси нейната, устните й с готовност се разтвориха и езикът му се стрелна между зъбите й. Започна трескаво да отговаря на пламенните му целувки, тихо въздъхна и се отдаде на великолепното усещане да се сгуши в обятията му.

Къри я вдигна като перце и я отнесе на голямото легло. Без да откъсва очи от голото й тяло, припряно се съблече и захвърли дрехите си на пода.

Косата й се разпиля върху снежнобялата възглавница като златна коприна. Айвъри облиза нервно пресъхналите си устни, вперила поглед в мускулестото му тяло. Всичките й страхове, терзания и тревоги изчезнаха в небитието. На този свят за нея вече не съществуваше нищо друго, освен Къри и неговите милващи ръце.

— Искам те… — прошепна й той.

Пъхна едната си ръка под гърба й, а с другата нежно я погали по шията и внимателно извърна лицето й към своето. Устните му толкова жадно се впиха в нейните, че Айвъри потъна в океан от розова мъгла. После езикът му унесено загали розовите връхчета на красивите й гърди, които се втвърдиха и с готовност се вирнаха. Айвъри задавено изхълца и импулсивно изви ханша си към невероятно възбудената му мъжественост.

— Бавно, querida, не бързай… — мълвеше й Къри с треперещ от възбуда глас.

Пръстите му обхождаха тялото й, плъзгайки се все по-дълбоко между влажните й бедра.

— Къри!… Вземи ме… Сега! — изтръгна се хриплив вик от гърлото й.

Той се отпусна върху нея, разтвори с длани бедрата й и бавно проникна в набъбналата й гореща плът.

Рязна я остра болка, но тя скоро стихна и прерасна в неописуема наслада.

Къри застина, взрян в израза на лицето й. После много внимателно и бавно започна тласъците си.

Айвъри започна да му отговаря с плавни вълнообразни движения на таза си и се остави да бъде водена от него в един свят на неизразим, еуфоричен екстаз. Къри я беше разтърсил из основи, беше достигнал до най-съкровените дълбини на женската й чувственост…

Малко по-късно лежеше до него, плувнала в пот, безкрайно изтощена, но щастлива, както никога досега.

 

 

След една прекрасна топла вана, Айвъри отново се облече и се върна в стаята. Къри крачеше нервно напред-назад. Озадачи я фактът, че сега, когато страстта му бе утихнала, той изглеждаше разсеян и малко безразличен. Всъщност, тя дори се наскърби. Телефонът бе звънял докато беше в банята. „Дали пък това не е причината за угрижения му вид?“

Къри й помогна да облече палтото и едва тогава проговори:

— Ще трябва да те отведа вкъщи. Обади се мама. Не се чувства добре и иска да отида при нея.

Изведнъж Айвъри си спомни, че е Нова Година. Почувства се виновна, че е с него, а това сигурно беше последната Нова Година, която майка му щеше да посрещне в живота си.

— Съжалявам… — успя само да промълви.

Той я целуна и я погледна сериозно в очите.

— Никога не съжалявай за тази прекрасна вечер.

Айвъри се изчерви.

— Сигурно си чела по книгите, че мъжете измислят какви ли не лъжи, само и само да вкарат жената в леглото си, а след като получат каквото искат, загубват всякакъв интерес към нея?

Тя отмести очи.

— Разбира се, че не мисля така…

Но не беше толкова лесно да го заблуди. Къри се разсмя.

— Лъжкиня. — Прегърна я и я целуна с неописуема нежност. — Казах ти, че те обичам. Искаш ли да го чуеш пак, когато не съм възбуден?

— Да.

Той затвори блесналите й очи с нова целувка и прошепна:

— Обичам те. Обичам те, когато си говориш сама, и когато се тревожиш за мен. Обичам те за това, че ми направи подарък, докато всички други жени, които съм познавал, се интересуваха само от това, какво ще им дам аз. Обичам теб и всичко, до което се докосваш.

Айвъри се сгуши в ръцете му, скланяйки глава на гърдите му.

— Не искам да се прибирам.

Къри също не искаше да я остави да си тръгне, но обаждането на майка му бе прозвучало тревожно и беше притеснен. Отдалечи я внимателно от себе си и отметна непокорните кичури коса, паднали над очите й.

— И аз не искам да си отиваш, но мама умира с всяка изминала секунда. Тя пожертва за мен целия си живот, а сега има нужда от моето присъствие. Трябва да бъда до нея.

Айвъри кимна.

— Сигурно е чудесно да имаш майка, готова на всичко в името на децата си.

— Нима твоята майка не е такава?! — изненадата в гласа му бе безкрайна.

— По-добре да вървим — сведе поглед Айвъри.

— Окей. Засега можеш да запазиш тайните си, но един ден ще искам да знам всичко. Абсолютно всичко. Когато двама души се обичат, между тях не бива да стоят тайни.

Гърлото на Айвъри пресъхна. Той беше прав. Но как би могла да му разкрие миналото си? Прилошаваше й дори при мисълта за това. Ако знаеше, коя бе тя и коя бе майка й, Къри сигурно никога нямаше да я пожелае повече.

— Престани да се тормозиш — смъмри я той.

— Сетих се за нещо. Благодаря за прекрасната вечер.

Къри целуна ръката й.

— Не можеш да си представиш какво удоволствие беше за мен.

Гледаше я право в очите, без да мига, а в погледа му тлееше изпепеляваща страст, от която краката й се подкосиха.

— Досега си мислех, че съм видял всичко, но ти откри за мен нов свят.

— И ти за мен — отрони тя свенливо.

— Много ли те шокирах?

Айвъри кимна.

— Беше много по-различно от това, което пише в книгите и показват по филмите.

— Всички кинаджии трябва да идат в затвора за тая работа — пошегува се Къри и я подхвана за лакътя. — Обадих се на шофьора, докато беше в банята. Ще ни чака долу.

Преди той да затвори вратата след себе си, Айвъри погледна още веднъж към спалнята. Изпомачкан, сатенът блестеше под светлината на нощната лампа върху разхвърляното легло. Айвъри пропъди смътното чувство на вина, което изпитваше, и го последва по коридора. А звукът от захлопнатата врата остана в съзнанието й завинаги.