Пени Джордан
И в радост, и в беда (24)

Двадесет и трета глава

— Значи благоволи да се завърнеш!

Фърн прие съвсем спокойно враждебния тираничен тон на Ник. Остави куфара на пода в кухнята, като оглеждаше препълнената с мръсни съдове мивка, неметения под, масата, върху която имаше боклуци и остатъци от не едно ядене. Мирише на застояло. Подразни я и тежката остра миризма на лосиона, който Ник използваше.

— Няма ли да кажеш нещо за свое оправдание? По дяволите, какви игри играеш? Изчезваш, без да се обадиш. Какво се мъчиш да докажеш, Фърн?

— Трябва да поговорим, Ник, но първо искам да разопаковам багажа си и да почистя тази мръсотия. Не можа ли поне чиниите си да измиеш? — попита тя, бърчейки гнусливо нос.

За миг Ник сякаш онемя. Не беше трудно обаче да се забележи как раздразнението взема връх над моментното стъписване. Фърн реши да се възползва от краткото мълчание и добави:

— О, забравих. Сигурно не си пропуснал да благодариш на Венис, че ти върна вратовръзката. Беше много мило от нейна страна.

— Каква вратовръзка? Какви, по дяволите, ги дрънкаш и за какво намекваш? — Ник почервеня от ярост, но Фърн изобщо не отмести поглед.

Без да каже дума, взе куфара си и тръгна към вратата, завладяна от непознато чувство, което я опиваше. Усещането, че тя държи нещата в ръцете си, че може да ги контролира и насочва… Наистина невероятно чувство! Трябваше обаче да внимава, не биваше да се увлича, отекна предупредителният глас в съзнанието й, когато заизкачва стълбите.

Чу вратата да се отваря, после Ник изкряска името й. Спря, обърна се и го погледна с невъзмутимо изражение.

— Не знам какво си си въобразила! — ревна той вбесен. — Изчезваш близо седмица само за да задоволиш идиотския каприз на оная кучка, дето уж ти била приятелка, и изобщо не те е грижа, че ме зарязваш сам! Знаеш ли, че вчера трябваше да си купувам риза, защото не намерих нито една чиста риза тук? Ти си ми съпруга, Фърн, и твой дълг е…

— Какво, Ник? Безропотно да слушам обидите ти, да ти позволявам да ме унижаваш? Да се преструвам, че съм щастлива с този брак, който не е нищо друго, освен подигравка и фарс? Да се правя, че не забелязвам изневерите ти? Не, Ник! Не мисля, че съм длъжна да го правя. Мой дълг е да запазя човешкото си достойнство, самоуважението, а това не би могло да стане, докато съм твоя съпруга. — Обърна се и продължи по стълбите, глуха за ругатните и обвинения, които я последваха.

С леко треперещи ръце започна да подрежда дрехите си в гардероба. Точно сега не трябваше да допуска страхът отново да я завладее, не биваше да отлага разговора с Ник, си каза тя, когато прибра и последната дреха и затвори куфара.

Ник я очакваше в кухнята. Устата му се изкриви в подигравателна усмивка.

— Мислиш, че не знам какво преследваш, Фърн? Само че си правиш грешни сметки! Адам не те иска! И никога не те е искал. От край време витаеш в облаците, никога не си налучквала подходящия момент! — добави злобно. — Знаеш ли къде е сега твоят Адам? Замина със семейство Джеймс и дъщеря им за вилата им в Тоскана. Повярвай ми, обичният ти Адам ще си намери майстора. Онова старче Джеймс не си поплюва. Пък и на Адам ще му е нужен богат тъст, ако плановете му за Браутъновия имот се провалят. А те несъмнено ще се провалят — Алтъни Куентин ще има грижата за това. Какво ти стана, Фърн? Да не си размислила, като разбра, че твоят Адам го няма, за да те приюти в леглото си?

— Това няма нищо общо с Адам! — възрази тя.

— Я, не ме лъжи! Напротив, всичко това е свързано с Адам и само с него. Ти винаги си го искала, ама той не те желае, скъпа! Набий си го в главата! Знаеш ли как ти се присмивахме, че го следваш като вярно кученце, готово да започне да се умилква при най-дребния знак? Адам ме предупреждаваше да не се женя за тебе.

Трябваше да мълчи, да не издава чувствата си, си заповяда Фърн. Не беше невъзможно, слава богу, Креси й бе отворила очите…

— Сега излизам — рече Ник, — но искам, докато се върна, да си помислиш за някои неща. Например как ще се оправяш без моята издръжка, Фърн? Не можеш да избягаш при мама и при татко. Без пари, без дом, без твоя Адам, какво ще правиш, а? Готов съм обаче да се обзаложа, че не би могла да си осигуриш прилично съществуване, ако си решила да ставаш… — Последвалото жестоко оскърбление накара Фърн да трепне.

Смяташе, че е обръгнала, че е готова да чуе всичко от устата на Ник, но ето че не бе така, призна тя с отвращение половин час по-късно, когато се зае да сложи малко ред в кухнята. Знаеше, че Ник трудно ще отстъпи, че всячески ще я тормози, но едва сега си даде сметка колко много той я мрази и презира.

Ръцете й се разтрепериха. Усети слабост, виеше й се свят, цялото тяло я болеше, чувстваше се като пребита. Прииска й се да е далеч оттук, в дома на Креси, където щеше да се чувства сигурна и защитена. Съжали, че не послуша съвета на приятелката си да избегне, поне на първо време, директната конфронтация с Ник.

— Той ще те тероризира, ще направи всичко, за да те принуди да останеш. И не за друго, а заради удоволствието да те накаже, защото искаш да го напуснеш — я бе предупредила Креси.

Фърн прие тогава думите й с усмивка, дори започна да я разубеждава, че Ник едва ли беше толкова черен, колкото се мъчеше да го изкара Креси. Изглежда, че приятелката й отново се оказа права.

 

 

След час, когато приключи с миенето на мръсните чинии и сложи ред в кухнята, Фърн реши да отиде до града, за да си потърси стая чрез местните агенции за недвижими имоти. Скромните й спестявания щяха да й позволят на първо време да посрещне наема. Би могла да погледне и за някаква работа, макар че какво ли можеше да върши?

Тъкмо се канеше да излиза, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката и каза номера.

— Фърн?

Веднага позна гласа на Венис. Беше й забавно да чуе нотките на изненада — явно Венис не знаеше, че се е върнала.

— Трябва да говоря с Ник… По работа… Много е важно — рече Венис припряно.

— Съжалявам, но Ник го няма — отвърна спокойно Фърн. — Сигурна съм, че знаеш по-добре от мен къде да го откриеш. — Венис мълчеше. — О, не си прави труда да го отричаш — знам за вашата връзка. Нали затова ми донесе вратовръзката му?

За момент Фърн помисли, че Венис ще затвори телефона, без да каже дума, но я чу как си поема дъх, после се разнесе нервният й глас:

— Той не те обича, Фърн, обича мен! Изобщо не се сети за тебе, докато те нямаше. Искаш ли да знаеш какво правеше Ник, докато теб нямаше? — Понижи глас, който сега наподобяваше мъркането на доволна котка, ала трудно можеше да скрие злобните ехидни нотки. — Беше с мен… В моето легло, Фърн… Любеше ме. И през ум не му минаваше за теб. Право да ти кажа, не даваше пукната пара дали изобщо ще се върнеш. Я кажи, наистина защо се върна? Смяташ да закърпиш брака си ли? Още ли не си разбрала, че с брака ти е свършено? Искам Ник и той ще бъде мой. Ако имаш малко разум в главата, върни се при приятелката си, но този път си остани там! А, впрочем, не е нужно да казваш на Ник, че съм звъняла. Без друго тази вечер ще го видя — добави Венис и затвори телефона преди Фърн да каже нещо.

Май не беше единствената, която искаше да сложи край на този брак, заключи Фърн, размишлявайки върху току-що казаното от Венис. Ник очевидно също беше взел решение. Защо тогава просто не й го кажеше? Защото иска да стовари върху теб цялата вина, подсказа й неумолимо вътрешният глас. Защото му доставя удоволствие да те тъпче, да те унижава. Защото… Отвън изскърцаха спирачки. Фърн погледна през прозореца. Видя Ник, който изскочи от колата, и закрачи припряно към входната врата. По движенията му личеше, че е бесен.

— Вразуми ли се най-сетне? — подхвана той от вратата. — Ти си една глупачка, Фърн, винаги си била такава и цял живот ще си останеш глупачка! Господи, и аз трябва да съм идиот, щом съм готов отново да те прибера. Не знам дали ще се намери мъж на този свят, който да прибере жена си, която е спала с друг. И не просто с друг мъж, а с неговия…

— Ти си спал с други жени и продължаваш да го правиш — прекъсна го студено Фърн.

— И кой е виновен за това? — попита той разпенен. — Аз съм мъж, Фърн, а не монах. Та кой мъж би устоял на изкушението да не погледне настрани, ако е женен за такава фригидна кучка като теб? Адам добре ме предупреждаваше да не се забърквам с тебе, да не допускам съжалението да ме заслепява. Дори Адам, тая студена риба, не те иска в леглото си! Прав ли съм, кажи?

— За разлика от Венис, която очевидно умира да те има в леглото си — пресече го Фърн. Забеляза по изражението му, че е стъписан и уплашен едновременно от дързостта й.

— Между другото, Венис иска да й се обадиш. Знаеш ли, можеше направо да ми кажеш, че смяташ да ме напуснеш — добави спокойно тя. — Това би спестило и на двама ни този безсмислен фарс.

— Какво, по дяволите, дрънкаш? Не съм казвал, че ще те напусна…

— Не, не си — съгласи се равнодушно Фърн. — Остави Венис да ми го каже. — Тръгна към вратата, спря за момент, подхвърляйки през рамо. — Аз излизам. Всъщност това едва ли те интересува. Венис вече ме осведоми, че няма да вечеряш вкъщи.

Цялата трепереше, когато се озова навън, но беше решила твърдо да не показва малодушие пред Ник.

 

 

През прозореца на спалнята Венис видя, че Ник слезе от колата. От половин час дебнеше пристигането му, но изобщо не побърза да му отвори. Вместо това седна пред тоалетката, за да огледа за последен път грима си. Винаги бе отдавала изключително значение на външния си вид. С вещина и професионализъм на стратег планираше всяко свое появяване на публично място. Както бе планирала и предстоящата си среща с Ник.

На устните й заигра доволна усмивка. Ник, естествено, никога нямаше да узнае колко труд бе хвърлила, докато се стигне до днешния ден. Всичко бе обмислено до последната подробност — грижливо разчетените във времето срещи по делови въпроси, ненатрапчивите намеци, че интересът му към нея не й е безразличен, ловкото манипулиране на мъжката суетност, на нуждите и настроенията му.

Днес гримът й бе дискретен. На приглушената светлина в салона и в спалнята руменината и свежият блясък на кожата лесно можеха да минат за „естествени“. Бе разпуснала косата си. Меките вълни, които падаха свободно върху раменете й, й придаваха почти скромен вид. Роклята от тъмносин шифон на мънички цветчета подсилваше ефекта. Отказа се дори от любимия си парфюм на Скиапарели, смени го с друг по-лек и ненатрапчив…

Да, всичко бе изпипано до най-дребната подробност. Можеше спокойно да покани вътре Ник и да сложи финалната точка на една грижливо планирана и образцово осъществена акция. Успешният й край не подлежеше на съмнение. А как иначе, при такъв противник като жената на Ник? Всъщност Фърн изобщо не можеше да мине за противник. Някои жени наистина не знаеха как да задържат мъжете си. За разлика от нея…

Венис отвори входната врата в момента, в който Ник, ядосан, се канеше да си тръгва. Намръщен като буреносен облак, той влезе вътре, готов да й поиска обяснение. Какво, по дяволите, я бе прихванало, та му беше извъртяла онзи идиотски номер с вратовръзката? Дори такава блейка като Фърн не можеше да не се сети… После пък звъни по телефона и й казва, че ще се виждат тази вечер… Едва се сдържаше да не избухне. Длъжен бе обаче да се овладее, си заповяда той. Точно сега, когато отчаяно се нуждаеше от парите на Венис, за да балансира някак онези загуби на борсата, не можеше да си позволи да влиза в пререкания с нея. Освен това не му се щеше да отстъпва доброволно мястото си в нейното легло. Като любовница Венис бе невероятна. Доста взискателна понякога… Безцеремонна, не по женски агресивна, когато настояваше да й достави удоволствие, но все пак — любовница от класа! Е, от време на време биеше по мъжкото му самочувствие с прозрачните си намеци, че не се е представил особено блестящо като мъж. В такива случаи той прибягваше до деликатното внушение, че вината не е в него, което, естествено, минаваше пред Фърн, пък и пред други жени. Венис обаче просто се изсмиваше, после почти подигравателно започваше да описва, точно и безсрамно, къде намира пропуски в „креватното му изпълнение“ и настояваше да ги избегне в следващия „рунд“.

В интерес на истината Ник трябваше да признае, че част от него мазохистично жадуваше и тайно се възбуждаше от подобни унижения. В случаите, когато Венис се оплакваше, че не е напълно задоволена, той неизменно се втурваше да й доказва, че греши, да демонстрира майсторството си като любовник, своето превъзходство, да й покаже кой държи юздите.

Едва по-късно, когато, плувнал в пот, останал без дъх след неимоверното физическо усилие, лежеше омаломощен до нея, изведнъж му светваше, че истинският командир на положението бе Венис, която хитро го бе манипулирала и използвала. За щастие, подобни мисли рядко се задържаха за дълго в главата му. Къде-къде по-приятно беше да си мисли, че Венис като всяка жена, е слаба и податлива на мъжкия му чар, че никак не е трудно да бъде покорена със силата на секса…

Точно сега Венис му беше много нужна, напомни си отново Ник. По много съображения трябваше да я ласкае, да я прикотква, но пък не можеше съвсем да я остави да си разиграва коня. Не и когато ставаше въпрос за неговия брак…

Все още намръщен, той я последва в салона. Естествено, не можеше да седне да й обяснява защо толкова държи на този брак, защо никога не би допуснал Фърн да го зареже заради Адам. Адам, когото ненавиждаше от момента, в който родителите им се ожениха. След сватбата майка му все по-често посвещаваше на новия си мъж времето и вниманието, които по-рано принадлежаха изключително на Ник. Освен това не пропускаше да му навира в носа — деликатно и тактично, разбира се, — безупречния Адам като образец за подражание.

— Миличък, защо толкова се забави? — Венис се нацупи закачливо, вживявайки се в ролята на малкото изоставено момиченце.

Ник беше готов да се хване на въдицата, но се сети, че е ядосан и подхвърли сърдито:

— Знаеш ли какво направи? — Обърна й гръб и се запъти към прозореца. — Заради онази вратовръзка Фърн започва да мърмори, че се виждаме.

Не беше нужно да влиза в подробности за разговора с Фърн. Може би, дори ако намекнеше, че ще наложи да посъкрати днешната им среща заради жена си, Венис би го възприела като наказание, затова че си бе позволила да наруши едно от неписаните правилата на връзката им. Правила, които той държеше да се спазват, макар и никога да не ги бе обсъждал с нея. Едновременно с това щеше да си достави малкото удоволствие да й напомни кой командва парада…

Ник се обърна към нея. Лицето му оставаше безизразно студено в очакване на сълзите, молбите, извиненията, които знаеше, че ще последват. Щеше да я остави да си поциври малко, после великодушно да й прости.

— Скъпи, съжалявам, но трябваше да го направя!

Ник можеше да се закълне, че долавя нотки на угризение в гласа й. Явно беше налучкал верния тон, помисли си доволен. Венис, разбира се, го ревнуваше. Ей сега щеше да започне да се оправдава, че любовта й към него я бе подтикнала към тази необмислена постъпка. Тук беше моментът да изтъкне, че Фърн все пак е негова съпруга, че…

— Тя трябваше да го узнае. Стори ми се, че е по-тактично това да стане сега, а не да чакаме, докато…

Ник се намръщи. Нещо се обърка. Съвсем друго очакваше да чуе от Венис. Къде изчезна угризението в гласа, защо не виждаше сълзи на разкаяние, а виждаше само усмивка, която повече от всичко говореше за превъзходство?

Да, нещо се обърка…

— Скъпи, имам чудесна новина за теб! Бременна съм!

Ник буквално се втрещи. Венис продължаваше да му се усмихва блажено и малко глуповато. От седмици упражняваше тази усмивка пред огледалото. Много, преди да забременее.

Имаше си причини. Бил, покойният й съпруг, й беше завещал почти цялото си състояние, което, естествено, не можеше да не предизвика негодуванието на роднините му. Затова Венис си имаше едно на ум. С помощта на ловък адвокат роднините му биха могли да оспорят завещанието и да й създадат доста главоболия. Освен, ако не направеше нещо, за да укрепи позициите си, да циментира репутацията си, тъй че никой да не може да я докосне с пръст. Хвърли доста труд да се докопа до богатството на Бил, затова не можеше да си позволи да се изплъзне между пръстите й!

В началото, когато се запозна с Ник, го възприе като красив, но изключително суетен мъж, който я заинтригува и същевременно я забавляваше. Постепенно обаче, когато отношенията им прехвърлиха границите на възбуждащия флирт, Венис си даде сметка, че този мъж би могъл да изиграе доста по-различна роля в живота и.

Една майка несъмнено би събудила повече симпатии сред магистратите, ако евентуално се стигнеше до съд с роднините, отколкото една млада вдовица без деца. На една майка са нужни средства, за да издържа детето си… Изобщо съдът навярно би видял в нейно лице не само майката, а нещо като съвременна мадона…

Докато наблюдаваше побелялото лице на Ник, върху което се четеше безсилен гняв, паника, граничеща с ужас, Венис се усмихна вътрешно.

— Бременна?! — изломоти Ник, невярващ на ушите си. Тази жена май беше откачила! Не си ли даваше сметка, това ще го съсипе окончателно? Стоеше и му се хилеше тъпо, сякаш едва ли не той трябваше да се разскача от радост.

Затвори очи, опитвайки да се пребори с паниката, и в този момент чу Венис да казва:

— Не е ли чудесно, миличък! Ще се побъркам от вълнение и радост!

Господи, щяла да се побърка от радост!

— Ти да не си откачила? — Ник откри, че не е загубил съвсем способността си да говори. — За бога, Венис, аз съм женен! Трябва да го махнеш. — Целият бе плувнал в пот, сърцето му биеше като лудо. Усети, че отново му накипява.

Венис се бе нацупила. В очите й блеснаха сълзите, които бе очаквал преди малко. Защо обаче му се стори, че очите й, плувнали във влага, гледаха пресметливо и студено? Сигурно въображението му правеше номера, защото Венис приближаваше към него, трепереща безпомощно, слаба, уязвима, търсеща закрилата му.

— Ник, но аз си мислех, че ще се зарадваш…

— Да се радвам?! Господи, Венис, забравяш, че съм женен!

— Но, скъпи, не разбираш ли, че бебето ще улесни нещата? В крайна сметка, въпреки симпатиите си към Фърн, хората ще трябва да признаят, че развеждайки се, за да се ожениш за мен заради нашето дете — и заради наследството му, естествено — ти постъпваш благородно. — Венис млъкна деликатно, като се взираше в Ник с широко отворени невинни очи. — Ник, наистина се опасявам, че роднините на Бил никога няма да преглътнат факта, че той остави всичко на мен… Чрез моето дете ще се помъчат да наложат някакъв контрол над богатството на Бил… — Венис отново замълча, абсолютно сигурна в ефекта на последната си реплика. Знаеше колко е разклатен бизнесът на Ник заради рецесията и колко са му нужни милионите й, за да стъпи на крака. — Скъпи, разбери, имаме нужда от теб… Аз и нашето бебе… — Тонът й вече беше умоляващ. — Ник, ако знаеш само какви планове имам за нашето бъдеще!

Планове?! Сега пък какви ги дрънкаше? Ник все още не бе успял да асимилира напълно потока от информация, с който го заля Венис. Неговото дете щеше да наследи милионите на Бил… Неговото дете можеше да се окаже под влиянието и контрола на някакви роднини… Неговото дете… Милионите на Бил.

Отново го обля гореща пот, но този път причината беше друга. Милионите на Бил… По дяволите, как не бе помислил досега? А Фърн? Добре, щеше да се разведе, за да се ожени за Венис в името на тяхното дете. Но тогава Фърн щеше да е свободна… И Адам…

— Скъпи, имам страхотна идея! — продължаваше да чурулика Венис.

Ник се намръщи, дори не си направи труд да скрие раздразнението си. Сигурно сега щеше да му заразправя, изпаднала в умиление, как смята да обзаведе детската стая…

— Знаеш ли, че Дженифър Бауърс има намерение да се оттегли от политиката? Изглежда баща й не е добре със здравето и тя иска да си е вкъщи, за да го наглежда. Ако питаш мен, повече би трябвало да се тревожи за Морис, но… Както и да е, друго е важно — партията ще трябва да й потърси заместник в парламента. Скъпи, помисли си само! Член на парламента! Какво влияние и власт ти дава това!

Ник се стараеше да мисли. Идеята й бе наистина главозамайващо грандиозна. Член на парламента. Член на парламента! Колко дребно и незначително би изглеждало тогава мястото на Адам в общинския съвет… Адам, който ще трябва да признае политическото му превъзходство, богатството, социалния му статус… Не Адам, а него вече щяха да сочат хората за пример. Не за Адам, а за него щеше се говори с възхищение и респект.

— И това няма да е върхът, разбира се! — говореше убедително Венис. — Ти си толкова млад, Ник, бъдещето е пред теб! Защо не министерство? Даже кабинет… И титла…

Вече го държеше в ръцете си, усети Венис, като наблюдаваше изумлението, възбудата, суетното опиянение, които се четяха в очите на Ник. Усмихна се победоносно в себе си. Всъщност никога не бе изпитвала съмнения в крайния успех на операцията. Малко след като станаха любовници вече бе разбрала колко податлив е Ник на манипулиране. Идеалната материя, от която щеше да оформи своя пътен лист за живота, който така жадуваше!

Все още зашеметен, Ник тръсна решително глава. Постепенно възбудата вземаше връх над шока. Венис беше права. Можеха да го постигнат… Той можеше да го постигне!

— Зная, че не искаш да нараниш Фърн, но се налага да уредим бързо нещата — подчерта Венис. — Така че, когато те посочат за кандидат за овакантеното място в парламента, да не даваме козове в ръцете на твоите противници. Кой знае, нищо чудно и Адам да опита да се кандидатира, макар че няма никакви шансове, естествено!

Ник я изгледа непоколебимо. Не, никога нямаше да позволи на Адам да му отнеме от ръцете трофея, да си присвои славата, властта, престижа, така примамливо нарисувани от Венис.

— Хм… Знаеш ли, възбуждам се, само като си помисля за бъдещето, което се открива пред теб! — Венис се сгуши в Ник и плъзна съблазнително длан надолу по корема му. — Ела, искам да си легнем… — Целуна го по устата, прокрадвайки ръка към слабините му. — Хм… Ето още нещо, което Адам си няма. Горкичкият, сигурно е ужасно да си толкова несексапилен! А ти… — Тя се потърка похотливо в тялото му, целуна го отново и бавно започна да разкопчава ризата. После езикът й се плъзна по разголената плът.

Миризмата и вкусът на пот неприятно й напомняха за първия й любовник. Противно на впечатлението, което правеше, Венис предпочиташе в леглото си едва ли не стерилно чистите мъже, лишени от атрибутите на натрапчивата мъжка сексуалност. Трябваше обаче някак да го преглътне в момента. Не можеше да остави Ник да й се изплъзне точно сега, когато почти беше постигнала целта си… Почти…

— О… Заведи ме в леглото! — прошепна умолително. Знаеше колко му допада това на Ник. Караше го да се чувства господар на положението. Горкичкият! При цялото му арогантно самочувствие, хич го нямаше като любовник… Виж Адам…

Венис въздъхна тихичко. Жалко, че Адам бе тъй неотзивчив към нея! Всъщност, кой знае, може би така беше по-добре… Тя щеше да държи юздите, да ги придръпва в желаната посока.

Последва едно от онези театрални потрепвания на тялото й, които Ник с такова удоволствие приемаше като белег за своето превъзходство и нейната слабост.

Вътрешно Венис тържествуваше.