Пени Джордан
И в радост, и в беда (15)

Четиринадесета глава

Фърн чу пощаджията да пуска писмата в пощенската кутия на входната врата. Отиде да ги вземе и се върна с тях в кухнята. Седна край кухненската маса и ги разгледа. Повечето бяха за Ник, а адресираните до нея, съдържаха покани за участието й в различни благотворителни прояви.

Но за нея имаше и друго писмо. То беше дебело и обемисто. Пликът бе надписан ръкописно и тя разпозна почерка на най-добрата си приятелка. Устните на Фърн се разтеглиха в усмивка на удоволствие. Грижливо подреди пощата за Ник на едно място, направи си кафе, после взе чашата и отново седна край кухненската маса, за да прочете писмото от Креси.

Двете се запознаха в училище и дружбата им се запази въпреки разликата в характерите им. Приятелството им укрепна през студентските години и продължи и след това, макар че и двете имаха свой самостоятелен живот.

От само себе си се разбираше, че след като Фърн се омъжи за Ник, двете приятелки поддържаха връзка предимно чрез писма и телефонни разговори, а не чрез срещи.

Креси бе убедена защитничка на околната среда и насочи кариерата и живота си към най-удивителните места на планетата.

Това писмо обаче носеше печат от Линкълншир. Когато се завръщаше в Англия, Креси обикновено отсядаше в Кеймбридж, където бе защитила дисертация и където живееха няколко нейни приятели от студентските години.

Ник никога не бе проявявал интерес към нея, тъй като я смяташе за твърде начетена, интелигентна и готова да влезе в спор по въпроси, по които той се смяташе за много по-компетентен, отколкото която и да е жена.

Фърн се опита да протестира срещу несправедливото му отношение към приятелката й, която не само имаше дълбоки познания в своята област, но и искрено бе загрижена за въздействието на непрекъснато развиващата се съвременна индустриализация, която заплашваше живата природа.

Фърн си спомни, че при една среща Ник грубо бе възразил на Креси, че не знаела какво говори. Дори си бе позволил да отбележи пред жена си, че в отношенията си с нея Креси проявявала подход, който му напомнял за лесбийство…

Това бе един от редките случаи, в които Фърн се разгневи толкова много, че изобщо отказа да разговаря с него. Ако беше под по-голямо влияние на съпруга си, може би щеше да допусне, че тя не познава Креси чак толкова добре. Но двете бяха израснали заедно и нелепата мисъл, която Ник изказа, се стори повече от отвратителна на Фърн.

Писмото на Креси беше написано в типичния за нея приветлив и изпълнен със съдържание стил:

„Боже мой, познай какво се случи?! Ще се омъжвам!

Запознах се с Греъм миналата година, когато заедно проучвахме в Русия ефекта от Чернобилската катастрофа върху природната среда.

Греъм е потомък на шотландски презвитериански род и е крайно конвенционален, а моралните му устои са уникални. Според него бракът е брак и нищо друго.

И понеже в самота не може да се живее непрекъснато, с удоволствие се предадох. Купихме във Фенс жилището на някакъв енорийски свещеник. Има достатъчно земя, за да опитаме да засадим и отглеждаме различни култури.

Сватбата ми едва ли ще е преди октомври — нали споменах, че Греъм е много старомоден… В момента той е в командировка и изследва ефекта от морското замърсяване върху планктона.

Чудя се дали би могла да отделиш известно време и да ми дойдеш на гости за няколко дни? Не сме се виждали от цяла вечност, а ако дойдеш, поне ще имаме възможност да се наприказваме!

Между другото извинявай, че не успях да дойда на погребението на майка ти. Зная, че за теб е била истинска трагедия да я погребеш толкова скоро след смъртта на баща ти. Но те бяха твърде предани един на друг…“

Фърн замислено остави писмото върху масата. Естествено, беше невъзможно да приеме поканата на приятелката си — Ник никога не би я пуснал сама. Още помнеше огромното му нежелание да я пуска дори при умиращата й от пневмония майка.

Въздъхна и затвори очи. Писмото й напомни за болката от загубата на майка й. Тогава Фърн имаше огромна нужда от подкрепата и разбирането му, че майка й има нужда от някой, който да се грижи за нея. Вместо това обаче Ник се държа като пълен егоист.

Адам никога не би…

Рязко стана, отиде до прозореца и се загледа през него към градината. Беше работила упорито в нея, като направи няколко равни лехи, засети с цветя. Това беше начинът да избяга не само от Ник, но и от собствените си страхове и съмнения.

Не, Ник никога не би й позволил да отиде на гости на Креси. Върна се до масата и погледна писмото. Върху плика беше написан пълният адрес и телефонът на приятелката й.

Фърн вдигна слушалката и внимателно започна да натиска бутоните. Трябваше да излъже Креси, че просто няма време, за да й погостува…

След второто позвъняване приятелката й се обади.

— Креси, аз съм… Фърн…

— Фърн! Чудесно, че се обаждаш! Кога тръгваш?

Фърн си представи интелигентното лице на приятелката си, живите очи, ентусиазмът й, който я правеше толкова привлекателна. Енергична и решителна, твърда и дори рязка, когато това бе необходимо, дълбоко в себе си Креси бе състрадателна, добра и това привличаше другите към нея.

— Аз… — заекна Фърн. — Едва ли ще мога да дойда… Виждаш ли…

— По дяволите, Фърн! Недей да си измисляш! Ти си ми нужна тук! Досега не съм се омъжвала, нали знаеш? Малко съм нервна и… Е, добре де, честно казано, съм ужасно объркана и имам нужда от някой, който да ме подкрепя. А това можеш да бъдеш единствено ти. Моля те! Моля те, ела!

Фърн отново си я представи — този път и с лъчезарната усмивка, озарила лицето.

— Но… — опита се да възрази.

— Наистина си ми необходима — със сериозен глас я прекъсна Креси. — Ти си най-добрата ми приятелка и мога да споделя с теб абсолютно всичко. Обичам Греъм до полуда, ала само като си помисля, че се обвързвам с брак, започвам да се чувствам ужасно! Пълна лудост, нали?

— Много бих искала да дойда — откровено призна Фърн, — ала не мога. Ник току-що се върна от командировка в Лондон, а нещата са доста объркани и…

— Искаш да кажеш — прекъсна я приятелката й, — че той няма да те пусне при мен. — Гласът й звучеше хладно и сърцето на Фърн се сви. — Е, добре тогава. Зная, че Ник не ме одобрява. Вероятно го е страх да не би да те подуча да счупиш решетките на затвора, в който те държи. А между другото, точно това бих те посъветвала да направиш.

— Креси… — опита се да възрази Фърн с чувство на неудобство.

— Извинявай, скъпа. — Помълча и добави: — Моля те, опитай се да дойдеш. Наистина съм изплашена и имам нужда от теб!

— Ще се опитам — съгласи се Фърн и се сбогува с приятелката си, която със сигурност си даваше сметка, че Фърн няма да й отиде на гости.

 

 

Половин час по-късно, тъкмо когато се канеше да глади, на вратата се позвъни. Отвори и се смая — на прага стоеше Венис!

Беше топъл слънчев ден и Фърн се почувства неудобно в старата памучна блуза и размъкната си пола.

За разлика от нея Венис бе облечена с тясна блуза с дълбоко изрязано деколте, разкриващо пищните й форми, и тесен панталон. Косата и гримът и бяха безупречни, както винаги. Кожата й имаше приятен загар. Ръцете й бяха нежни, а маникюрът — изряден, което означаваше, че не е похващала никаква домакинска работа.

Леко присвитите й котешки очи, които я гледаха хитро, както и надменната усмивка накараха Фърн да се чувства някак стара и изморена. Отстъпи встрани, за да направи път на гостенката си да влезе в гостната.

— О, скъпа, да не би да съм дошла в неподходящо време? — изгука Венис и се усмихна лукаво. — Боже, колко чисто и подредено е у вас! Направо като в болница. Трябва да ми дадеш телефона на чистачката си. — Сви капризно устни и се огледа.

— Нямам чистачка — изтърси Фърн първото, което й дойде наум, и усети как се изчервява заради собствената си глупост. Даде си сметка, че Венис идеално знае кой чисти в къщата на Ник.

— Няма да се задържам дълго. Само дойдох да ти върна това. — Отвори дамската си чанта и извади измачкана вратовръзка. Беше на Ник. — Онзи ден, когато дойде да обсъдим инвестициите ми, Ник я забрави вкъщи. Централното ми отопление нещо не е наред и в хола става прекалено горещо. Нали разбираш… Та той ми поиска разрешение да си свали вратовръзката… Чистачката ми я намери тази сутрин и понеже минавах край вас, помислих да се отбия и да я върна.

Фърн мълчеше. Съзнаваше, че Венис нагло й се подиграва и изпитва перверзна наслада от това. Защото имаше само един правдоподобен начин вратовръзката на Ник да е останала у Венис, начин, който изобщо не съвпадаше с нескопосаните безочливи лъжи на по-възрастната жена.

Венис се сбогува с пребледнялата като платно Фърн и си отиде.

Фърн остана да стои с ледени ръце и крака и изпитваше желание да потъне в земята от срам. Вече нямаше никакви съмнения относно връзката на Ник с Венис.

Отиде до телефона и докато набираше номера и чакаше да й отговорят, усети как я обзема гняв — гняв за това, че съпругът й я лъжеше и мамеше по най-нагъл начин:

Венис не беше глупава и много добре знаеше какво прави, като връщаше вратовръзката.

Някой вдигна слушалката от другата страна на линията и Фърн осъзна, че вместо да набере номера на Ник, както искаше, се е обадила на Креси. Дали това беше пръстът на съдбата, или подсъзнателна постъпка от нейна страна? Пое дълбоко дъх.

— Креси, премислих — започна неуверено. — Кога искаш да дойда?

— Колкото можеш по-скоро! — незабавно отговори приятелката й с искрено въодушевление.

 

 

Фърн събра нещата си бързо, а и нямаше кой знае какво за вземане. Споменът за модно облечената Венис само засили отвращението й към собствените й износени дрехи.

Остави бележка на Ник къде отива, подписа я и добави, че Венис му е върнала вратовръзката…

Нека мисли каквото си иска, реши мрачно тя. Докато слагаше малкия си куфар в багажника на колата, й хрумна, че всъщност не бяга. Просто искаше да се махне за известно време и да обмисли бъдещето си. Дали в него щеше да има място за Ник?

Въздъхна тежко, седна зад волана, запали мотора и потегли.

 

 

Спря да обядва в малко провинциално градче. Оказа се, че е пазарен ден и улиците бяха пълни с хора. Фърн слезе от колата и забеляза млада майка, която мина покрай нея, бутайки количката с бебето си. Жената бе горе-долу на годините на Фърн, но за разлика от нея, бе облечена в ярка лятна дреха, която макар и не толкова скъпа, колкото тоалетите на Венис, изглеждаше приятна и свежа.

Подобни дрехи, разбира се, са съвсем неподходящи за мен, помисли си Фърн. Ник бе казал, че… Рязко се прекъсна и без повече да си замисля, влезе в един магазин за дрехи.

Половин час по-късно излезе от там пламнала и цялата трепереща от възбуда. Вече не бе облечена с износената си пола и стара блуза. Вместо тях носеше къс цветен клин, под който бе облякла памучно боди в подходящ цвят. Успя да си купи дори шарени платнени обувки.

Беше платила покупките с парите, дадени й от Ник предишния ден за пазар през целия следващ месец. Естествено, това беше постъпка, която една зряла жена не би извършила, каза си смутено. Още повече жена, която имаше силно развито чувство за отговорност и нещо повече — която възнамеряваше да остави мъжа си, а следователно, нямаше никакво право да харчи парите му, при това за нещо толкова лекомислено като дрехи, които той със сигурност не би одобрил. Все пак те й бяха удобни, а когато скришом се огледа в една витрина, се смути от екстравагантния си вид. Разсмя се и преди някой да се е загледал в нея недоумяващо, се качи в колата и продължи пътя си.

 

 

Когато прекосяваше последното малко селище преди края на пътуването си, погледна часовника на арматурното табло. Ник вече би трябвало да се е прибрал и да е прочел бележката. Вече беше твърде късно да промени решението си и да се върне вкъщи.

Насочи вниманието си към правия път, който се губеше в мъглявата далечина на ниския хоризонт. В действителност изпитваше странно чувство на лекота и свобода.

— Свобода… — Изрече думата на глас, за да й се наслади.

Скоро видя огромната къща, чийто архитектурен стил напомняше готическия. Беше солидна, стабилна и макар да изглеждаше не съвсем на място сред тези блатисти равнини, определено предизвикваше усещане за сигурност.

Когато премина отворените порти, се озова на алея, водеща към къщата. Тревата наоколо беше рядка и неподдържана, тенис кортът пустееше и като цяло дворът изглеждаше много по-неприветлив от имението на Браутънови.

Но въпреки тежките си каменни стени и контрастът с мъгливата безтегловност на природата, къщата притежаваше необяснима притегателна сила и примамваше с гостоприемството си.

Фърн паркираше отпред, когато входната врата се отвори с трясък и Креси изтича да я посрещне по стълбите.

Фърн тъкмо слизаше от колата, когато се озова в прегръдките на приятелката си.

— Фърн! Най-сетне дойде! Вече се страхувах, че няма да се появиш! Охо! — добави тя и я пусна, отстъпи назад и я огледа от глава до пети. — Явно нещата са се променили, защото Ник би бил абсолютно против да облечеш подобни дрехи, които между другото ти стоят фантастично!

— Те са твърде младежки за мен и… — заекна тя, като се изчерви. — Трябваше да…

— Младежки ли? — прекъсна я Креси. — Не ставай смешна! Изглеждаш чудесно! Много по-добре си, отколкото със старомодните тъмни парцали, които обикновено носиш, сякаш си на сто години. — Усети, че е прекалила, и добави: — Извинявай, не исках да те обидя, но ти ме познаваш добре, скъпа, и знаеш, че винаги казвам това, което мисля. А майка ти ти беше втълпила, че добре възпитаните момичета носят вълнени плисирани поли, много бельо и сивосинкави блузи, закопчани до под брадичката. Но ти си красива зряла жена, трябва да имаш самочувствие на такава и е хубаво да се вижда, че сама се грижиш за живота и облеклото си. — Като видя смущението, изписано върху лицето на Фърн, се усмихна добродушно. — Добре, добре! Зная какво си мислиш, като ме гледаш! Но спокойно можеш да ми го кажеш. — Взря се в нея, после хвърли поглед на небрежните си дочени панталони и развлечената фланела. — Тях съм избирала сама, Фърн, без чужда помощ — добави предпазливо Креси. — И ако Греъм започне да ми диктува какво да обличам, макар да го обичам… — Поклати глава многозначително и изведнъж се сети: — Виж ме каква съм! Ти току-що си пристигнала, а аз ти чета лекции! Заповядай, влез…

Минаха през широко преддверие и се озоваха в просторна гостна стая с висок таван. От големите прозорци нахлуваше слънчева светлина. Две ръчно тъкани покривки небрежно бяха проснати върху коженото канапе, разположено пред каменна зидана камина. На стената над нея бяха закачени препарирани глави на малки елени със стъклени очи.

— Отвратително, нали? — каза Креси, като проследи погледа на Фърн. — Както се досещаш, не аз съм ги избирала, купувала и закачила там. Бяха си тук, когато купихме къщата. Греъм каза, че като се върне, ще ги свалим и ще ги погребем по подходящ начин. — Изобщо не се е променила, помисли Фърн, а Креси продължи: — Трудно е човек да си представи общество, в което убийството на беззащитни същества е не само позволено, но и високо ценено, нали? Виж горките животинчета! Това е данъкът, който те плащат за умението на човека да борави с огнестрелно оръжие… — Внезапно се сепна и рече: — Фърн, толкова се радвам, че си тук! Още не мога да повярвам, че се съгласих да се омъжа… Знаеш отношението ми към този вид обвързване за цял живот. Винаги съм се страхувала да не проваля брака си като мама…

— Но ти наистина обичаш Греъм, нали?

— Да, разбира се! — Каза го съвсем тихо, но твърдо.

Очите й искряха по странен начин, лицето й беше озарено от някаква вътрешна сигурност и спокойствие. Цялото й същество излъчваше щастие. Сърцето на Фърн се сви. Не че завиждаше на приятелката си… Просто усети по-остро от когато и да е болката от самотата си.

Какво ли правеше сега Ник, запита се малко по-късно, докато Креси й показваше къщата и въодушевено споделяше плановете им с Греъм за бъдещето. Фърн се чудеше дали съпругът й съжалява и се разкайва за лошото си държание, или пък използва случая, че я няма, за да се отдаде изцяло на Венис…

Не усети, че Креси е млъкнала и я наблюдава изпитателно, докато не чу въпроса й:

— Фърн? Какво има? Какво се е случило?

— Ами… Нищо. Само мислех за Ник…

— Очевидно не е нещо приятно, ако се съди по изражението ти — отбеляза угрижено Креси. — Искаш ли да поговорим за това?

Фърн поклати глава. Беше дошла тук, защото приятелката й имаше нужда от нея, а не за да я натоварва с проблемите си. За свое огромно учудване обаче усети как очите й се изпълват със сълзи, които Креси забеляза.

— Хайде, скъпа! — настоя Креси. — Искам да зная какво става.

Фърн се остави да я хване под ръка и да отведе в кухнята — голямо, разхвърляно, но много удобно помещение, в което Креси вече бе успяла да наложи своя стил.

Бе помещение, което Ник би намразил, помисли тя, докато приятелката й безцеремонно разчисти купчина книги от масата и я побутна внимателно към един стол, за да седне.

— Сега искам да ми разкажеш всичко, Фърн! — Креси седна на срещуположния стол.

— Няма нищо за разказване… — започна тя, като нямаше намерение да продължава. Ала думите сами се изплъзнаха от устата й: — Ник има любовница… — Последва кратко мълчание. Фърн погледна приятелката си и разбра, че не е изненадана от съобщението. — Зная какво си мислиш. Вероятно изневярата не е нещо кой знае колко важно в един брак… Такива неща се случват. Искам да кажа, че обикновено съпрузите си имат любовници… Но това сигурно не означава нищо и ако си мълча, всичко ще отмине… Аз съм виновна за всичко, Креси… Аз…

— Ти?! — избухна Креси и скочи от стола. — За бога, Фърн, как си допуснала да направи това с теб?! Винаги съм знаела, че е безсрамен манипулатор! И ако той има любовница, е взел решението си сам и ти нямаш нищо общо с това! — Закрачи напред-назад из кухнята, а очите й мятаха гневни мълнии. — Не познавам друг човек, който да се отнася към брака така сериозно като теб! — Спря да крачи, обърна се и заяви намръщено: — Трябва да ти кажа, колкото и да ти е неприятно да го чуеш, че твоят съпруг е най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала! Още от момента, в който се запознахте, той започна да ти се налага, да те обижда, да те тормози! Наблюдавах как се разпорежда с живота ти, с теб самата и много ми се искаше да те предупредя, но ти беше така сляпо влюбена в него! Още ли го обичаш? — попита я гневно. Фърн поклати глава, без да може да изрече отрицателния си отговор на глас. — Слава богу! — възкликна Креси. Отиде до хладилника, извади бутилка бяло вино, отвори я и сипа в две чаши. Подаде едната на Фърн. — Е, не е шампанско, но… — Отпи от чашата, погледна приятелката си в очите и по-скоро заяви, отколкото попита: — Възнамеряваш да го напуснеш, надявам се.

Да го напусне ли?! Да напусне съпруга си?! Да наруши още веднъж брачния обет? Фърн се втренчи в нея.

— Ние сме женени, Креси. Аз съм се заклела… Дала съм обет пред Бога. Аз…

— Фърн! Опомни се! Още колко трябва да се измъчваш? Колко още ще се раздаваш? — Креси остави чашата си. — А той какво ти е дал, по дяволите? Казваш, че има любовница. Е, добре. Но се обзалагам, че не е първата, нито пък ще е последната. Той е такъв, че за да задоволи своето мъжко честолюбие, е готов безогледно да търси нови и нови завоевания… О, това не е заради секса! Ник просто избива някакви комплекси и опитва да се докаже чрез любовните си извънбрачни връзки. Честно казано, когато се запознах с него, се запитах какво си харесала в него. Та той е пълен антипод на Адам! Когато излизаше с него, често се питах какво ли би било, ако легнех с твоя Адам…

— Той никога не е бил мой — възрази Фърн. — Бъркаш, като смяташ, че Ник го измести. Адам никога не е бил нещо повече от мой приятел.

— Приятел ли? Та нали забелязвах как те гледа! Господи, може ли да си толкова сляпа?! Адам те желаеше, Фърн! Това е повече от сигурно.

— Грешиш — настоя Фърн. — Той вече имаше любовница — по-възрастна и много по-опитна от мен. Ник…

— Ник те поиска така, както искаше всичко останало в живота си — прекъсна я Креси. — Искаше те не заради самата теб, а за да те отнеме от Адам!

Лицето на Фърн пребледня като платно. Стисна чашата с виното си така, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Не е вярно! Ник искаше мен… Имаше нужда от мен… — Но даже докато изричаше тези думи, съзнаваше, че Креси е права.

С болезнено съжаление усети, че всичките й илюзии, които бе използвала да защити себе си и брака си, внезапно рухват като пясъчна кула. И този път трябваше да види нещата такива, каквито бяха в действителност.

— Извинявай, Фърн! Истински съжалявам — прошепна Креси. — Не исках да те нараня. Мислех, че знаеш колко ужасно отмъстителен и ревнив е Ник към Адам.

Ник да ревнува Адам?! Погледът й се замъгли, зави й се свят. Насили се да погледне своята приятелка.

— През всички тези години да не зная… Да не разбера… Да не се досетя… Мислех, че Ник ме желае, че има нужда от мен. А през цялото време ме е използвал, защото е смятал, че Адам ме иска… Това ли се опитваш да ми кажеш, Креси? — В гласа й се долавяше отвращение.

— В общи линии, да. Но има още нещо. Хората като Ник паразитират. Като бръшляна, като плевелите… Те трябва да се прикрепят към жертвата си, да изсмучат жизнените й сокове, силата й и по такъв начин бавно и постепенно да я унищожат. И колкото по-жизнено и силно е растението, толкова повече привлича паразитите към себе си…

— Но аз не съм силна… — възрази Фърн тихо и сведе поглед към стиснатите в скута си ръце.

Креси отиде до нея, клекна до стола и нежно обви ръце около кръста й.

— Фърн, ти грешиш дълбоко. Ти си един от най-силните, най-смелите, най-моралните хора, които познавам. Защо мислиш, че помолих именно теб да дойдеш тук, ако не заради твоята твърдост и решителност?

— На теб да ти е нужна моята твърдост?! Моята решителност?! — Усети как тялото й се разтърсва от истеричен смях. — Та аз съм нищо! Кръгла нула! Нищо не направих с живота си… Нищо не видях… Никъде не отидох…

— Но ти си благородна, състрадателна, готова да помогнеш на всеки. Хората подсъзнателно те търсят за помощ и морална подкрепа. Господи, ти дори не познаваш себе си както трябва, скъпа! Та ти си безценна! Да не си въобразяваш, че човек с твоите качества би привлякъл Ник? Обзалагам се на каквото пожелаеш, че въпреки любовницата си той няма да ти позволи да го напуснеш! О, не! Той ще те измъчва, ще се наслаждава на страданието ти, ще те кара да се чувстваш виновна, ще търси всеки твой пропуск, за да обвини теб заради собствената си изневяра! Ще те използва, ще те манипулира, ще те мъчи, но няма да те остави! Той не може да си позволи да те остави, Фърн! Ти си му необходима, за да задоволява самолюбието си!

— Но той… — понечи отново да възрази Фърн, ала млъкна, осъзнала най-сетне какво точно казва приятелката й.

— Още ли го обичаш? — настоя Креси. Взря се в лицето на Фърн, като се стараеше да прозре истината.

— Не. — Най-после изрече съдбоносната дума. Не можеше повече да крие истината.

— Слава богу! Остави Ник. Заради теб самата си длъжна да го напуснеш. В противен случай той ще те превърне в развалина…

Как би могла да го напусне? А ако Креси беше права и той никога не я бе обичал и искал, а само отмъщаваше по някакъв криворазбран начин на брат си? Тогава можеше ли да остане при Ник?

Осъзна, че досега умишлено е бягала от действителността, за да не страда… Но вече бе настъпило времето да погледне истината в очите и да реши как ще живее занапред…

 

 

Двете приятелки си говориха до късно през нощта. Вечеряха от вкусните гозби на Креси, които тя предварително бе сготвила за гостенката си. Освен брака на Фърн, обсъдиха страховете на Креси, че няма да е в състояние да удовлетвори очакванията на Греъм.

— Не мога да живея без него — сподели тя. — И все пак се ужасявам от мисълта, че след като се оженим, няма и да мога да живея с него.

— Ще можеш, естествено! — настоя Фърн така уверено, че Креси веднага й повярва.

— Виждаш ли Адам? — попита я Креси неочаквано след третата чаша вино.

Фърн се напрегна цялата, тялото й се стегна, мускулите й се свиха като пред скок. Лицето й се изкриви от болка. Помисли, че не е необходимо да я скрива, защото е с Креси, а не с Ник, който би използвал спонтанната й реакция, за да я унижи и нарани умишлено.

— Не много често. Двамата с Ник никога не са били много близки, а сега и тази сделка с Браутъновата къща…

— Каква сделка? — попита Креси. И след като Фърн й разказа накратко, допълни: — Но Адам няма да допусне къщата да се разруши, нали? Той винаги е бил защитник на историческите ценности.

— Да, зная, но е свързан с няколко проекта. Предполагам, че като бизнесмен, като архитект… Е, добре, на никой не му е лесно в наши дни, нали? А Адам трябва да мисли за служителите, а и за себе си…

— Ах, ето значи какво било. Ти обсъждала ли си това лично с него?

Фърн отклони поглед. Не смееше да погледне Креси в очите, защото щеше да разгадае тайната й — тайна, която за нищо на света не би споделила дори с най-добрата си и вярна приятелка…

— Не, не съм — отвърна накрая и побърза да промени темата: — Разкажи ми как се запозна с Греъм. Зная само, че сте работили по един и същи проект…

— Да, добре. Ние бяхме…

Фърн се заслуша в разказа й, благодарна, че вече не е център на вниманието.

Чак когато слънцето озари небосклона с първите си лъчи, двете жени си легнаха, като оставиха кухнята неразтребена. Фърн, разбира се, понечи да прибере разхвърляните чаши и празната бутилка, но Креси я спря:

— Като се наспим, ще имаме предостатъчно време да оправим всичко. — И добави с усмивка: — Вероятно като се омъжа и аз ще стана къщовница и домошарка като теб и няма да си лягам, преди да съм почистила кухнята и да съм я привела в идеален ред. Но все още не съм съпруга, а и Греъм, слава богу, не държи на домакинската работа.

— Наистина ли? — попита Фърн и се засмя.

Познаваше добре приятелката си и знаеше, че не е привърженичка на реда вкъщи и никак не обича да върши домакинска работа.

 

 

Половин час по-късно, когато се мушна под прохладните чаршафи на удобното меко легло, Фърн си спомни думите на Креси: „Остави Ник. Заради теб самата си длъжна да го напуснеш. В противен случай той ще те превърне в развалина…“.

Да напусне Ник…

Затвори очи и усети неясна тревога. Но това не беше страх, даде си сметка тя. Беше нужда, желание, стремеж, див копнеж, завладял цялото й същество, за свобода…

Как не бе прозряла това по-рано?

Защо друг трябваше да й отвори очите какво всъщност представлява Ник, да й покаже начина как да отхвърли нетърпимото бреме на собствения си провал? А вината й?

Рязко отвори очи. Креси не би могла да й покаже правилния път, защото не знаеше цялата истина. Не знаеше, че не само Ник бе нарушил брачния обет.

И въпреки това Фърн не можеше да остане повече с него.

С брака им бе свършено. Но щеше ли да намери сили да каже това на Ник?