Даниел Стийл
Невинни лъжи (7)

6.

Фин й звънна на следващата сутрин и я покани на закуска в „Мърсър“. Тя нямаше важна работа и се съгласи. Чакаше я във фоайето, красив, както го помнеше от Лондон. Беше облечен в черно поло и дънки, черната му коса бе грижливо сресана. Стори й се свеж, не личеше да е недоспал, макар да призна, че е будувал часове наред и се е разхождал в квартала чак до зори. Все още бе настроен на лондонско време.

Хоуп си поръча яйца по бенедиктински, а Фин предпочете гофрети. Обясни, че в Европа му липсвали, защото там били съвсем различни. Тестото не било същото, а във Франция ги поръсвали с пудра захар. Заля ги с кленов сироп пред усмихнатата Хоуп.

Буквално ги удави в сироп, но изглеждаше, сякаш е на седмото небе, когато лапна първата хапка.

— Какви са плановете ти за днес? — попита той, докато пиеха кафе.

— Щях да ходя в галерията, където показват някои от снимките ми, направени в Индия. Искаш ли да дойдеш с мен?

— С удоволствие. Ще ми бъде приятно да разгледам изложбата.

След като закусиха, взеха такси към центъра и той остана във възторг, когато видя творбите й. Бяха подредени с много вкус и усет в просторната галерия, след това се разходиха по Медисън авеню, после отидоха в Сентръл Парк, за да погазят през все още неотъпкания сняг. Навсякъде другаде в града снегът се топеше и се превръщаше в киша, докато в парка бе все още красив и бял.

Той я разпита за Индия, след това обсъдиха пътуването й в Тибет и Непал. Спряха край количката на продавач на книги, докато отиваха към парка, и попаднаха на един от ранните му романи. Хоуп искаше да си го купи, но той не й позволи, като обясни, че не бил от любимите му. Тогава заговориха за неговата работа, за агентите си и посоката, в която бяха поели кариерите им. Той беше впечатлен от изложбите й в престижни музеи и галерии, а тя от наградата му „Нашънъл Бук Ауорд“. Всеки от тях се възхищаваше на постиженията на другия, имаха много общо, а щом излязоха от парка, той я заведе на разходка с карета, теглена от коне; и на двамата това им се стори глупаво, но пък беше забавно и сгушени под одеялата, те се кискаха като деца.

Стана обед, когато слязоха от каретата, и той я заведе да похапнат в „Ла гренуй“, елегантен ресторант, където сервираха великолепни ястия. Фин обичаше хубавата кухня, докато Хоуп често пропускаше да се храни. На връщане към Сохо се разходиха по Пето авеню, маршрут, който тя обичаше. И двамата се чувстваха изморени, но щастливи да са заедно. Той я изпрати до апартамента й и тя го покани да се качи, но Фин отказа, за да се върне в хотела и да поспи.

— Искаш ли по-късно да отидем на вечеря, или имаш друга работа? Не искам да ти отнемам всичкото време — отбеляза съобразително той, въпреки че тъкмо затова беше дошъл в Ню Йорк.

— С удоволствие, стига да не ти омръзна — отвърна тя с усмивка. — Обичаш ли тайландската кухня?

Той кимна ентусиазирано и тя предложи ресторант в Ийст Вилидж, който харесваше.

— Ще мина да те взема в осем — обеща той и я целуна по косата.

След това Хоуп се качи в мансардата, а той тръгна към хотела. Тя също бе уморена, въпреки това не спря да мисли за него през следващите няколко часа. Компанията му й беше изключително приятна, разговорите интересни, макар да бе нахлул неочаквано в живота й. Нямаше представа какво да мисли, нито дори дали има смисъл да се пита какво става.

Беше облечена в сив панталон и розов пуловер, когато той мина да я вземе. Пиха по чаша вино, преди да излязат. Този път той не каза и дума за снимките на Мими, но се възхити на някои от другите й творби. Каза, че на следващия ден искал да отиде в Музея за съвременно изкуство, за да разгледа по-старите й фотоси.

— Ти си единственият фотограф, когото познавам с творби в музеите — заяви той с нескрито възхищение.

— А ти си единственият автор, когото познавам, спечелил „Нашънъл Бук Ауорд“, при това посветен в рицарско звание — отвърна тя с гордост. — А аз никога не ти казвам „сър Фин“. Трябва ли?

— Не, освен ако не искаш да ти се изсмея. Все още се чувствам странно, когато използвам званието, макар че, признавам, бях силно развълнуван, когато се срещнах с кралицата.

— Сигурно — усмихна се широко тя, след това извади кутия със снимките от Тибет, които беше обещала да му покаже.

Бяха невероятни и тя посочи някои от любимите си монаси.

— Нямам представа как си издържала да не говориш цял месец. Аз нямаше да се справя — възхити се той. — Нямаше да издържа и един ден.

— Беше чудесно. Дори ми беше трудно да започна да говоря, след като си тръгнах. Всяко нещо, което понечех да кажа, ми се струваше маловажно. Това просто ти помага да обмисляш какво казваш. С удоволствие бих се върнала някой ден. Обещах им.

— И на мен ми се иска да отида, но не и ако това означава да престана да говоря. Но пък ще мога да пиша.

— Докато бях там, си водех дневник. Когато не говориш, можеш да се отдадеш на дълбоки мисли.

— Сигурно — съгласи се той. След това тя го попита къде е живял, докато е расъл в Ню Йорк. — Ъпър Ийст Сайд — отвърна той. — Сградата вече я няма. Събориха я преди години. А пък апартаментът, в който живях с Мишел — беше съвсем малък — се намираше на Източна седемдесет и девета. По онова време книгите ми още не се продаваха. Бяха бедни години — въздъхна той, без следа от смущение. — След като нашите починаха, се оказа, че са профукали парите на семейството. Двамата бяха доста разглезени, най-вече мама. Къщата в Ирландия беше на семейството й и тъй като нямаше наследници от мъжки пол, я загубиха. Щастлив съм, че успях да си я върна. Ще се радвам, когато един ден остане за Майкъл, макар че той едва ли ще иска да живее в Ирландия, освен ако не стане писател. — Фин се ухили при тази мисъл и Хоуп се засмя.

Ирландия беше известна, че не облага писателите с данъци. Тя познаваше доста негови колеги, които се бяха преместили там. На това трудно можеше да се устои.

След това тръгнаха към тайландския ресторант и храната наистина беше много вкусна. Докато вечеряха, Фин я попита какво ще прави на Нова година.

— Същото като всяка година — усмихна се тя. — Ще си легна в десет. Не обичам да ходя никъде на Нова година. Всички са напълно побъркани и пияни. Чудесна вечер, в която да си останеш у дома.

— Тази година трябва да измислим нещо друго — настоя Фин. — И аз не съм голям почитател на празника, но ти трябва да опиташ. Защо не направим нещо шантаво, като например да отидем на Таймс Скуеър и да гледаме как кристалната топка се спуска или пада, или каквото там прави. Виждал съм я само по телевизията, но ми се струва, че тълпата е ужасна.

— Може да станат интересни снимки — замисли се тя.

— Защо не пробваме? Ако не ни хареса, ще се приберем.

Тя се разсмя и се съгласи.

— Значи, разбрахме се — кимна доволно той.

— Колко време ще останеш? — попита тя, когато приключиха с вечерята.

— Още не знам. Може да свърша малко работа с издателя си, преди да замина. — След това я погледна внимателно. — Останалото зависи от теб.

Тя усети как потръпва нервно. Не знаеше какво да каже, когато той говореше по този начин, а го беше чувала няколко пъти досега. След като знаеше, че е дошъл в Ню Йорк специално, за да я види, тя изпитваше огромна отговорност и приемаше идването му като подарък. Приключваха с десерта, когато той я погледна и тя притаи дъх, като чу следващите му думи.

— Мисля, че се влюбвам в теб, Хоуп.

Никак не й се искаше да говори така, защото нямаше представа как да му отвърне. „Кажи ми, когато си сигурен.“ Или пък „Я стига глупости“. А може би „И аз също“. Все още не разбираше какво изпитва към него, въпреки че много го харесваше. В това бе убедена. Въпросът бе дали го харесваше като приятел, или като мъж. Беше прекалено рано да каже.

— Не е нужно да ми отговаряш — продължи той, сякаш прочел мислите й. — Просто исках да ти призная какво изпитвам.

— Откъде си сигурен, още е много рано? — отвърна тя притеснено.

Всичко се случваше твърде бързо. Запита се дали любовта идва толкова бързо на тяхната възраст.

— Сигурен съм — настоя той. — Никога досега не съм се чувствал по този начин. Знам, че се познаваме само от няколко дни, но понякога, когато чувствата са истински, може и да се случва така. Според мен на нашата възраст хората знаят какво искат, какво представляват и какво изпитват. Разбираш, когато откриеш подходящия човек. Не е нужно дълго време. Възрастни хора сме, допускали сме достатъчно грешки. Вече не сме наивни младоци.

Тя не искаше да му казва, че той има много повече опит от нея, защото той сигурно го знаеше. Тя бе омъжена почти половината си живот, свободна бе едва от две години.

— Не е нужно да се чувстваме притиснати единствено заради моите чувства, Хоуп — продължи той. — Целият живот е пред нас или поне, докато ти искаш.

Тя не можеше да не признае, че е увлечена по него, а това бе коренно различно от чувствата, които бе изпитвала към Пол. Фин беше по-невъздържан, животът му много по-свободен от задръжки. Затова пък Пол беше изключително дисциплиниран във всяко отношение, напълно отдаден на работата си. Фин обръщаше повече внимание на свободата, забавленията и света около себе си. А светът му бе необятен и това й харесваше много. Нейният също бе станал по-широк през последните няколко години. Тя бе приела нови хора, нови места, нови идеи като например манастира в Тибет, ашрама в Индия, все места, на които не би и помислила да отиде, преди да изгуби Мими и Пол.

След вечеря двамата поеха към апартамента й и този път той прие поканата й да изпият по чаша. Притесняваше се, че ще се опита да я целуне, а тя все още не беше готова, но той не го направи. Беше овладян, държа се като истински джентълмен и уважи границите, които тя бе поставила. Изглежда, беше усетил, че Хоуп все още не е готова да приеме задълбочаване на връзката им. Разходки, разговори, ресторанти, опознаване — тъкмо затова беше дошъл и това искаше. Тя усещаше, че никой не е проявявал подобно уважение към нея, толкова скоро след запознанството. Пол беше шестнайсет години по-възрастен в началото на връзката им и вече имаше много задължения, което променяше нещата. Двамата с Фин бяха почти на една възраст, от едно поколение и много от интересите им съвпадаха. Ако беше направила списък на всичко, което искаше у един мъж, щеше да се окаже, че Фин притежава желаните качества. Само че тя не бе търсила мъж след раздялата с Пол. Ето че сега Фин бе до нея и се превръщаше в част от живота й, а се познаваха едва от седмица. Досега седмицата бе наситена със събития и те прекарваха много време заедно.

На следващия ден отидоха до Музея за съвременно изкуство, а на по-следващия в музея „Уитни“. Обиколиха любимите й ресторанти, също и неговите. Той се срещна с агента си, за да поговорят за новата му книга. С удивление установи, че той й липсва през часовете, в които не беше до нея. През останалото време двамата не се разделяха, освен когато вечер я оставяше в мансардата. Все още не я беше целунал, но отново й каза, че се влюбва в нея. Тя само го погледна с тревога в очите. Ами ако си играеше с нея? Още по-страшна й се струваше мисълта, че говори напълно сериозно. Ами ако станеха по-близки? Как да постъпят? Той живееше в Ирландия, а тя в Ню Йорк. Все още не си позволяваше да мисли по този въпрос, тъй като бе много рано и все още нямаше смисъл. Истината бе, че Хоуп бе абсолютно наясно, че има смисъл и за двамата. Тя можеше да се премести да живее където и да било по света, знаеха го и двамата. Той също можеше да се премести. В това отношение нямаше никакъв проблем.

Когато Марк Уебър й звънна, тя не каза нищо на агента си. Марк й беше близък приятел, а съпругата му много й допадаше. Поканиха я на вечеря, но тя отказа. Не й се искаше да разбират, че Фин е дошъл, за да я види. Знаеше, че Марк ще остане шокиран или поне изненадан, ще стане подозрителен и ще настръхне, готов да я защитава. Освен това искаше да прекара вечерта с Фин. Затова обясни, че била твърде заета с нова задача и Марк обеща да й се обади отново през следващата седмица и й нареди да не работи прекалено.

На Нова година, както се бяха разбрали в началото на седмицата, двамата с Фин отидоха на Таймс Скуеър. Тя взе стар фотоапарат, за да направи снимки в черно и бяло. Отидоха там около единайсет и се промъкнаха през тълпата, чакаща на площада от часове. Около тях се бяха насъбрали какви ли не хора и на Фин му беше приятно да ги наблюдава през нейните очи. Беше много забавно.

В полунощ топката се спусна от върха на пилона, цялата огряна отвътре от светлина сред виковете и подсвиркванията на множеството. Около тях имаше проститутки и наркопласьори, туристи и колежанчета от провинцията, какви ли не образи, а тя бе така погълната от желанието да улови ликовете им на лентата, че се стресна, когато Фин свали фотоапарата, застана пред нея и я привлече в прегръдките си. Преди тя да успее да реагира, той я целуна и всичко около тях бе забравено. Знаеше единствено, че Фин я целува, чувстваше се сигурна и защитена в ръцете му, желанието й бе тази целувка никога да не свършва и когато го погледна в очите, изпълнена с удивление, осъзна, че и тя също се влюбва в него. Това бе съвършеното начало на новата година, може би и на нов живот.