Даниел Стийл
Невинни лъжи (24)

23.

От Индия Хоуп отиде в Бостън. Все още не беше готова за Ню Йорк след прекрасните месеци в ашрама и Ню Делхи. Хората тук изглеждаха толкова сиви и посредствени, нямаше сарита, нито пъстроцветни дрехи, нито красиви жени. Нямаше ги и оранжевите и розови цветя. Почти всички наоколо бяха с дънки и тениски, жените с къси коси. Прииска й се да си облече сарито и да си сложи бинди. Докато си наемаше автомобил на летището, пожела да се върне в Ню Делхи.

Отправи се към Кейп и щом пристигна, обиколи къщата и се замисли за времето, което беше прекарала с Фин, след това обаче се насили да прогони мислите за него.

Следобед отиде до супермаркета, за да напазарува, и купи цветя, които натопи в няколко вази. Излезе на дълга разходка по плажа и почувства тишината и спокойствието. Та нали най-страшната заплаха на Фин беше, че ако не му даде каквото иска, ще я изостави и тя ще остане съвсем сама. Ето че сега се наслаждаваше на самотата. Взе фотоапарата и продължи по плажа и нито за миг не се почувства самотна, напротив, беше щастлива и умиротворена.

Видя се със старите си приятели и отиде на пикник по случай Четвърти юли. Всяка сутрин медитираше и правеше йога и много се зарадва, когато Робърт Бартлет й звънна през втората седмица на юли. Вече беше прекарала три седмици на Кейп. Преодоляла бе културния шок след престоя в Индия. Понякога вечер обличаше семпли сарита и по този начин си напомняше за ашрама и усещаше как я обзема спокойствие. Сутрин излизаше на плажа, за да прави йога.

— Как се чувстваш след връщането? — попита Робърт, когато й звънна.

— Странно — призна тя и двамата се разсмяха.

— И при мен е така — въздъхна той. — Все се питам защо хората не са обути в типичните за Ирландия груби обувки, когато ходя на пазар.

— И аз така — усмихна се Хоуп. — Все се оглеждам да зърна някое сари или монах.

С учудване установи, че той вече не й напомняше за лошите времена. Беше се превърнал просто в приятел и тя го покани заедно с дъщерите му на обяд през уикенда. Щяха да дойдат с яхта от Мартас Винярд и Хоуп им обясни къде да хвърлят котва. Щеше да ги чака на пристанището, а след това да ги заведе у дома, за да обядват.

Денят, в който те пристигнаха от Винярд, беше великолепен, грееше ярко слънце и тя се усмихна, когато видя дъщерите му да слизат боси от яхтата на кея. Носеха сандалите си в ръце, а Робърт бдеше над тях също като квачка над пиленца и тя се разсмя. Напомни им да се намажат с лосион против изгаряне, да си вземат шапките, да се обуят, за да не им се забие треска в стъпалата.

— Татко! — възмути се по-голямата, след като ги запозна с Хоуп.

Казваха се Аманда и Брендън. Бяха много красиви момичета и много приличаха на него.

Къщата им допадна. Усетиха спокойствието и уюта, които царяха тук. Същия следобед четиримата отидоха на дълга разходка по плажа. Двете момичета вървяха доста пред тях, а Робърт и Хоуп ги следваха.

— Дъщерите ти ми харесват — каза Хоуп.

— Добри момичета са — заяви гордо той.

Знаеше, че тя е изгубила дъщеря си, когато е била на същата възраст, и се запита дали не й е трудно около тях, но тя го увери, че няма проблем, че си припомняла единствено хубавите моменти. Хоуп му се стори различна от уплашената жена, която беше спасил в Блесингтън преди седем месеца, свита в бараката за дърва зад пъба. Никой от двамата не беше забравил. Тя не помнеше някога да се е радвала повече на друг. Робърт бе толкова мил и внимателен, беше я завел в дома си, беше й отстъпил леглото си и се беше преместил на канапето.

— Възстановила си се значително по-бързо от мен — прошепна той. Възхищаваше й се, че е преживяла тежкия период.

— Индия ме излекува — отвърна щастливо тя.

Когато тръгнаха обратно към къщата, на него му хрумна нещо.

— Искаш ли да отплаваш за Винярд с нас? Остани няколко дни.

Тя се замисли. Нямаше друга работа и си каза, че ще й бъде забавно на яхтата в тяхната компания. Вечерта щяха да пристигнат, а след това можеше да вземе автомобил под наем и да се върне на Кейп.

— Сигурен ли си? — попита предпазливо тя.

Не искаше да се натрапва, а и знаеше колко много цени той малкото време, което прекарваше заедно с дъщерите си, тъй като през по-голямата част от годината бяха на училище. Той все повтаряше колко много му липсвали. Робърт настоя тя да тръгне с тях, а след това момичетата също я поканиха и казаха, че щяло да бъде забавно.

Робърт й помогна да затвори къщата. Тя взе малко дрехи в един сак и включи алармата. Откара ги до пристанището и паркира. Беше й много приятно с тях. Сякаш отново имаше семейство. Така беше свикнала да е сама, че дори не забелязваше. Сега обаче разтвори ръце, точно както я беше учил свамиджи в ашрама, и неочаквано разбра, че компанията им е безценен дар.

Помогна им да се справят с въжетата и застана до Робърт, докато плаваха покрай брега. Странното бе, че в този момент се сети за Фин и грозните му заплахи колко самотна щеше да се чувства без него, че нямало да има на кого да разчита. Погледна Робърт, той й се усмихна, прегърна я през раменете и тя въздъхна щастливо.

— Добре ли си? — попита я той и Хоуп кимна с усмивка.

— О, да — потвърди тя. — Много. Благодаря ти, че ме взе с вас.

И той като нея бе забелязал, че четиримата се разбират чудесно. Момичетата бъбреха оживено с Хоуп, докато плаваха към Винярд. Слънцето залязваше, когато Робърт прибра платната с помощта на Аманда. Хоуп и Брендън слязоха, за да приготвят нещо за хапване. Изживяваха един от онези съвършени моменти, когато на човек му се иска времето да спре, а като се върнаха на палубата, Хоуп снима момичетата. Искаше да даде копия от снимките на Робърт, него го снима в профил, с издути зад него платна и разрошена от бриза коса. Той протегна безмълвно ръка и стисна дланта й. Тя бе извървяла дълъг път, откакто я откри в онази мразовита сутрин. Погледна я с любов, а тя тихичко промълви, че наставникът й е бил прав, че белезите й са изчезнали.

— Благодаря ти — пришепна тя на Робърт и той кимна, усмихна й се и двамата отново извърнаха очи към момичетата.

Те се смееха на някаква шега и докато ги наблюдаваха, Хоуп и Робърт също се разсмяха. В този момент всичко изглеждаше прекрасно. Чудесен ден, съвършена вечер, подходящите хора, великолепен миг, в който усещаха, че са преродени.