Даниел Стийл
Невинни лъжи (18)

17.

От деня, в който Фин й поиска пари, животът й се превърна в ад. Напрежението между двамата бе непоносимо, непрекъснато се караха, той пиеше все повече, а разговорите им се въртяха все около едно и също. Фин продължаваше да иска четири или пет милиона долара от нея в брой и не търпеше никакви въпроси. Говореше за още повече, когато се оженят. Поиска отново да отидат при специалистката по ин витро, а тя твърдо отказа.

Единственото, което я задържаше, бяха прекрасните спомени за предишния любвеобилен Фин. Струваше й се, че той си е изгубил ума, че е попаднала в някакъв кошмар и чака той да се събуди и отново да се превърне в себе си. Само че засега не се получаваше.

Състоянието му се влошаваше, а тя продължаваше да се залъгва, че отново ще стане мъжът, в когото се беше влюбила. Имаше дни, в които се питаше дали човекът, когото познаваше през първите единайсет месеца от връзката им, е бил реален. Около Деня на благодарността започна да се пита дали изобщо е съществувал. Може би мъжът, когото бе познавала и обичала, беше просто маската, наложена от Фин, за да я привлече и дали сегашният Фин не е истинският. Вече не знаеше какво да мисли. Беше объркана, неуверена и нещастна. Положението не се променяше от седмици.

В Деня на благодарността тя приготви традиционната пуйка, но вечерята се провали, тъй като той започна поредната разправия. Отново подхвана противния разговор за парите, които искаше и смяташе, че му се полагат. Тя не издържа и стана от масата, без да довърши вечерята си. Усети как й прилошава, докато го слушаше да мърмори, след това да фучи и накрая да сипе грозни обиди.

През нощта вече си мислеше, че е най-добре да си събере багажа и да се прибере, когато Фин се превърна в познатия й любящ мъж. Не спомена нищо за парите, благодари й за прекрасната вечеря, каза й колко много я обича, беше нежен и мил, и двамата се любиха за пръв път от много дни насам. Тя се почувства като хваната в капан, не знаеше на какво да вярва, нямаше представа кое е истина и кое лъжа.

Той се събуди посред нощ и започна нова кавга по вече познатия въпрос. Най-сетне тя заспа. На сутринта Фин й донесе закуска в леглото и отново беше внимателният, обаятелен мъж, изпълнен с любов. Хоуп имаше чувството, че тя губи разума си, не той. Единият от двамата беше луд, ала тя нямаше представа кой е. Когато спомена, че я е събудил през нощта, за да се скара с нея, той твърдеше, че не било вярно, а тя се почувства още по-объркана и се запита дали не е сънувала. Може би тя полудяваше. Имаше нужда да поговори с някого, да се опита да си обясни какво става, ала не знаеше с кого. В Ирландия нямаше приятели, а не искаше да безпокои Марк, нито пък й беше удобно да потърси адвоката, който той й препоръча, тъй като не го познаваше. Пол пък беше тежко болен. Оставаше само Фин, а той бе започнал да я убеждава, че се държи странно.

Единственото, което я спаси, беше, че в понеделник, непосредствено след Деня на благодарността, й позвъни лекарят на Пол. Бившият й съпруг бил развил пневмония и се страхували, че това е краят, затова, ако Хоуп искала да го види, трябвало да дойде в Бостън час по-скоро. Без да каже и дума на Фин след телефонния разговор, тя събра малко багаж и бе готова да тръгне, когато той се прибра от селото, стиснал плик покупки от железарията и сапуна за пране, за който го беше помолила Катрин. Беше купил и цветя за Хоуп.

Той остана изненадан, като я видя облечена да затваря куфара си.

— Къде отиваш? — не скри паниката си той и тя му каза за Пол.

Личеше й, че е разстроена, той я прегърна и я попита дали иска да я придружи. Предпочиташе да е сама, но също така не искаше и да го обиди, като откаже.

— Няма проблем, но е по-добре да отида само аз — отвърна тъжно тя. — Мисля, че това е краят.

Лекарят й го беше казал по телефона. Страхуваха се от този момент години наред, бяха го очаквали, но това не правеше нещата по-малко болезнени. Последното, което искаше Хоуп, бе Фин да замине с нея. Трябваше да се откъсне от него и да се опита да премисли какво й се случва, кой е той. Беше обзета от страх и съмнения. Фин или я обвиняваше в нещо, или не криеше обожанието си към нея, вечер я целуваше ненаситно, а после посред нощ я будеше, за да иска пари, и на следващия ден твърдеше, че тя го била събудила. Хоуп не беше сигурна, но имаше чувството, че той се опитва да я манипулира и донякъде успяваше, тъй като се чувстваше напълно объркана. Затова пък Фин изглеждаше съвсем добре, като човек без никакви грижи.

Той я откара до летището, тя го целуна и се затича към самолета. Седна на мястото си в първа класа и изпита такова облекчение, задето се откъсва от него, че не се сдържа и избухна в сълзи. Спа неспокойно по време на полета и се събуди замаяна, когато кацнаха на летище „Логан“ в Бостън. Имаше чувството, че животът й с Фин е станал сюрреалистичен.

Лекарят на Пол я чакаше в болницата, беше му звъннала по пътя, да го предупреди, че идва. Хоуп замръзна, когато видя Пол. За краткото време от последната им среща, той се беше стопил. Очите му бяха хлътнали, скулите му се очертаваха под мъртвешки бледата кожа. Бяха му сложили кислородна маска и първоначално не бе сигурна дали той я позна, но след това кимна и затвори бавно очи, сякаш облекчен, че е дошла.

През следващите два дни тя не се отдели от него. Веднъж позвъни на Фин и обясни, че не може да говори от стаята на Пол, а той отвърна, че разбира, беше мил и състрадателен, което й се стори много странно. Напоследък се държеше с нея безобразно зле, а след това се превръщаше в истинско съкровище. Трудно й беше да разговаря с него, защото никога не знаеше какво ще се случи в следващия момент, в какво ще я обвини, какъв повод за кавга ще намери.

Обади се на Марк, съобщи му, че е в Бостън и обеща да го държи в течение. На третия ден Пол издъхна тихо, а Хоуп, обляна в сълзи, шепнеше, че го обича и го молеше да се грижи за Мими. Тя остана до него още дълго, държеше ръката му, след това излезе безшумно, съкрушена от смъртта му.

Пол бе оставил много точни инструкции. Държеше да бъде кремиран и погребан при дъщеря им в Ню Хемпшър, където бяха и родителите на Хоуп. Всичко бе организирано за два дни и когато видя праха му, положен до този на Мими, на Хоуп й се стори, че това е краят. Никога през живота си не бе изпитвала подобна самота. Сега вече не й оставаше никой, освен Фин. Когато разговаряха по телефона след смъртта на Пол, той се държа чудесно, а тя все се питаше колко ли време ще продължи това.

Върна се от Ню Хемпшър в Бостън с взета под наем кола, а след това взе самолет до Ню Йорк и се прибра в апартамента си. Имаше чувството, че настъпва краят на света й, и остана затворена в мансардата дни наред. Почти не се хранеше. Искаше единствено да мисли над случилото се, да разбере какво точно е означавал за нея Пол. Трудно й беше да приеме, че вече го няма.

Срещна се с адвокатите на Пол. Бяха обявили яхтата му за продажба и делата му бяха наред. Тя нямаше какво да прави. След това отиде да види Марк в офиса му. Изглеждаше напълно изтощена.

— Моите съболезнования, Хоуп. — Той знаеше колко й е трудно. Знаеше какво беше Пол за нея. Секретарката му й наля чаша чай и двамата седнаха, за да поговорят. — Как върви в Ирландия?

Тя не отговори веднага, след това го погледна особено.

— Честно казано, не знам. Объркана съм. Понякога се държи прекрасно, а след това става нетърпимо противен, после пак прелива от обич. Втълпява ми, че съм луда, и вече не съм сигурна дали аз съм лудата, или той. Буди ме нощем, за да се скара с мен, а на следващия ден твърди, че не било вярно. Просто не знам. — Очите й се напълниха със сълзи. — Наистина не знам какво става. Та той беше най-хубавото, което ми се беше случвало, а сега имам чувството, че съм впримчена в някакъв кошмар и дори не съм сигурна чий е този кошмар — негов или мой.

Онова, което тя описа, се стори ужасяващо на Марк и той се притесни и уплаши.

— Той е луд, Хоуп. Не виждам друго обяснение. Струва ми се, че брат му е бил прав и наистина е социопат. Мисля, че трябва да се махнеш оттам, а най-добре е никога да не се връщаш.

— Не знам. Ще помисля, докато съм тук. Когато се държи добре с мен, се чувствам като глупачка, задето съм се притеснявала. След това се започва отново и аз изпадам в паника. Напоследък ми иска пари.

Той се разтревожи още повече.

— Колко?

— Иска да му прехвърля пет милиона.

Марк побесня.

— Изобщо не е луд. Той е истинско лайно. Целта му са парите ти, Хоуп. — Вече бе напълно сигурен.

— Целта му е да ме побърка — прошепна тя, — и имам чувството, че успява.

— Сигурно иска да те убеди, че е така. Не се връщай. Ако все пак решиш да заминеш, първо се свържи с адвоката в Дъблин, за да има човек, на когото да разчиташ.

— Добре — обеща тя, — но ще остана тук няколко дни.

Все още беше твърде разстроена от смъртта на Пол и нямаше желание да се връща. А и в Ню Йорк се чувстваше по-добре. Умът й се проясняваше с всеки изминал ден, а ефектът на объркването, в което се опитваше да я омотае Фин, намаляваше. Той й звънеше често, но тя рядко отговаряше. След това я разпитваше къде е ходила и с кого е била. Обикновено му казваше, че е спяла, а понякога просто оставяше мобилния в апартамента и излизаше.

Марк й звънна два дни по-късно. Беше мрачен, когато предложи да отскочи до тях, за да се видят. Тя го покани и половин час по-късно той пристигна, стиснал куфарче в ръка. Частният детектив му бил донесъл окончателния си доклад и Марк го носеше. Подаде й го, без да каже и дума, и зачака тя да го прочете. Докладът беше дълъг и подробен, и Хоуп направо се вкамени. По-голямата част беше абсолютно различна от онова, което твърдеше Фин, а за някои неща дори не беше чувала.

Докладът продължаваше оттам, откъдето бе приключил предишният, след детството и младостта му, първите места, на които бе работил, и се прехвърляше на брака му с майката на Майкъл. Оказа се, че наистина е била манекенка, макар и не особено успешна, омъжила се за Фин на двайсет и една, а той бил на двайсет. Говорело се, че били диви купонджии, друсали се, пиянствали, тя забременяла и те се оженили пет месеца, преди да се роди Майкъл. В доклада пишеше, че са се разделяли няколко пъти, изневерявали си, въпреки това отново се събирали, а една нощ, на връщане от парти в Лонг Айлънд, на магистралата станала тежка катастрофа. Пияният Фин бил зад волана. Автомобилът им бил ударен от камион и съпругата му била тежко ранена. Шофьорът на камиона загинал. На мястото на катастрофата имало свидетел, а шофьорът на друг автомобил повикал щатската полиция и помолил спешно да бъде изпратена линейка. От магистралната полиция открили Фин в съзнание, без сериозни наранявания, пиян, но не неадекватен, въпреки това не успял да обясни защо не е отишъл до телефонната кабина, за да позвъни за помощ. Не можело да се отрече, че бил в шок, дезориентиран след удара в главата. Катастрофата станала цял половин час, преди да мине друг автомобил, и съдебните лекари стигнали до заключението, че ако е била извикана помощ по-рано, съпругата му щяла да оживее. Той обаче не направил абсолютно никакъв опит да я спаси.

Следователите разбрали, че бракът им бил разклатен. Фин искал развод, а тя отказвала да му даде. Полицаите дори се питали дали той не е предизвикал катастрофата, но така или иначе истината била, че я е оставил да умре. Срещу него било повдигнато официално обвинение, той получил условна присъда и пет години изпитателен срок, шофьорската книжка му била отнета за непредумишленото убийство на шофьора на камиона. Смъртта на съпругата му била определена като нещастен случай.

Частният детектив се бе свързал със семейството на покойната съпруга на Фин в Калифорния, които все още вярвали, че Фин нарочно е убил дъщеря им, с надеждата да наследи парите й. Баща й бил богат брокер в Сан Франциско и двамата със съпругата му отгледали внука си, който по онова време бил на седем. Твърдели, че Фин отказал да се грижи за момчето. Разказали на детектива, че до постъпването на Майкъл в колеж, Фин го бил виждал точно два пъти, след това се срещали още няколко пъти, но бащата не играел почти никаква роля в живота на внука им. Според тях, той му оказвал неблагоприятно влияние и бил опасен човек. След смъртта на дъщеря им се опитал да ги изнудва за пари, като заплашвал, че ще разкрие как тя се наливала с алкохол, как се тъпчела с наркотици и водела неморален начин на живот. Те съобщили за опитите за изнудване в полицията, но така и не повдигнали официално обвинение. Единственото им желание било да изчезне от живота им и живота на внука им.

Знаели, че е постигнал по-късно успехи като писател. Били убедени, че той е виновен за смъртта на дъщеря им и повтаряли, че бил човек без капка съвест, чиято единствена цел била да се докопа до чуждите пари и се интересувал само от себе си. Разказвали, че в началото твърдял, че много обича дъщеря им, че бил невероятен чаровник, освен това плакал безутешно на погребението й. Според доклада на лекаря, тя имала минимален шанс да оживее, въпреки че била в кома и с тежки наранявания.

Хоуп усети как я втриса, докато четеше доклада. Смъртта на съпругата му е била нещастна случайност, ала той не беше направил нищо, за да й помогне. Следваха още страници за жени, с които е имал връзка. Имаше и отделна страница, посветена на домогванията му до имуществото на покойната си съпруга, как съдил родителите й за издръжка, въпреки че те отглеждали детето му. Усилията му да изкопчи пари от тях, както по съдебен път, така и по други начини, пропаднали. Много грозно от негова страна, но това в никакъв случай не го превръщаше в убиец. Фин беше най-обикновен мошеник, който отчаяно се опитваше да си осигури пари. Не спрял дотук, а направил всичко възможно да получи парите, които момчето му наследило от майка си, но родителите й успели да се справят и в този случай. Хоуп се запита дали Майкъл знае всичко това. Момчето беше наясно, че баща му е лъжец, но се оказваше, че положението е много по-зле. Той бе напълно неморален тип.

Фин бе излизал с няколко изключително богати жени и общото мнение беше, че са му давали пари, правели са му подаръци. Финансовото му състояние е било доста разклатено през годините, независимо от литературните му успехи, тъй като апетитът му за пари бил забележителен. Имаше още една страница, посветена на делото, започнато от издателя му, както и на други дела, повдигнати срещу него, повечето приключили безславно. Едно от тях бе възбудено от жена, с която той живял, и тя повдигнала обвинение за психически тормоз, но изгубила. Пред Хоуп се разкриваше мъж, който използваше жените, а всички, с които детективът бе разговарял, твърдяха, че е патологичен лъжец. Две от тях го определили като социопат, неназован източник от издателството заявил, че според целия екип на Фин не можело нито да се вярва, нито да се разчита, че нито уважавал правилата, нито се съобразявал с тях. Всички, включително бившите му тъща и тъст потвърждаваха, че бил очарователен, но до един твърдяха, че е напълно безскрупулен, опасен, тласкан напред от алчност, човек, който не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. В доклада нямаше нито една добра дума за него, освен че бил чаровник, ставаше ясно, че методът му е бил един и същ — неизменно мил и внимателен в началото, а накрая ставал арогантен и жесток. Така бе действал и с Хоуп, но досега се беше надявала да не е истина. Сега, след като докладът беше пред нея, не можеше повече да отрича очевидното.

Хоуп се отпусна на канапето и след като прочете доклада, погледна Марк. В написаното не беше включена историята с момичето, за което Фин й беше разказал, че се самоубила. Значи индиректно той беше причинил смъртта на две жени. Хоуп неочаквано си припомни въпроса му, когато откри снимката на Одра. Той я беше попитал дали би извършила самоубийство, сякаш това бе нещо като похвала за уменията му. Сега вече откриваше скрито значение във въпроса. Забеляза, че се е разтреперила, докато се опитваше да осмисли прочетеното. Беше ужасно, че всички тези страховити истории и подробности от живота му са останали забравени, че не се е вдигнал шум. Детективът бе положил много труд, за да ги изрови.

— Не е добре, нали? — отбеляза притеснено Марк.

— Никак — потвърди тя.

Както твърдяха и останалите, той беше чаровен, невероятно любвеобилен, поне в началото, но почти всички изтъкваха, че е опасен.

— Какво да правя? — изстена тя, загледана през прозореца, замислена за Фин, тъй като цялото й сърце жадуваше да се върне онзи мъж, когото бе обикнала в началото.

— Според мен, не трябва да се връщаш — отговори бързо Марк, а тя мълча дълго, припомняйки си собственото си объркване, докато беше в Ирландия.

Зачуди се, дали той не се опитва да я тласне към самоубийство, но не и преди да получи петте милиона долара. Ако се омъжеше за него, той щеше да наследи още по-голяма сума. Ако имаше дете от нея, можеше да я изцежда цял живот, не само нея, но и детето.

— А аз мисля, че трябва да се върна и да изясня нещата. Поне за себе се.

В него сякаш се бяха вселили двама души. В единия тя се беше влюбила, а всичко за другия бе описано в доклада. Запита се дали родителите на покойната му съпруга не го обвиняват, защото не могат да приемат смъртта на дъщеря си и им е по-лесно, когато има върху кого да стоварят вината.

Искаше й се да вярва в това и се бореше със себе си. Опита се да подложи всяко твърдение под съмнение, но бе много трудно, след като прочете доклада.

— Щяхме да се женим, и заради мен самата трябва да открия какво в отношенията ни е било истинско.

— Ами ако те убие? — попита направо Марк.

— Няма. Той не е убил жена си. Било е нещастен случай. Така е записано и в доклада на полицията, и в заключението на съдебния лекар. Според мен целта му е да измъкне от мен колкото може повече пари. — Това беше грозно, но въпреки това, все още й се искаше да повярва, че той я обича. — Ще се обадя на адвоката ти в Дъблин, за да имам човек, на когото да разчитам там.

Сега вече се чувстваше много самотна в Ирландия и нито можеше да има доверие на Фин, нито да му се осланя. Който и да беше той, част от него бе приютила истинско зло. Странното беше, че дори след разобличителните разкрития в доклада, Хоуп не се страхуваше от него, защото знаеше, че в него има и много добро. Все още беше убедена в това. Но имаше голяма възможност Фин да е психически обременен. Тъкмо затова пишеше подобни книги, затова въвеждаше мрачните герои, които живееха в мислите му и в действителност бяха частици от него, онези частици, които той криеше и не показваше.

— Ще се справя. Трябва да разбера как стоят нещата и да оправя кашата — увери тя Марк, подаде му доклада и му благодари. — Ще ти звънна, преди да замина. — Искаше да остане сама, за да се отдаде на мъката си по мъжа, когото обичаше, който по всяка вероятност не съществуваше и никога не беше съществувал.

След като Марк си тръгна, й се стори, че тишината в мансардата е оглушителна. Мислите й непрекъснато се връщаха към прекрасните месеци с Фин, когато му бе вярвала напълно, когато го беше обичала от цялото си сърце и всичко й се беше струвало съвсем истинско. По бузите й се затъркаляха сълзи. Беше трудно да повярва и още по-трудно да приеме, че всичко е било лъжа. Красивите моменти, споделени с него, щяха да си останат прекрасен сън. Нищо повече. Сънят обаче неочаквано се беше превърнал в кошмар. Тя вече нямаше представа какъв е Фин — дали добрият човек, в когото се беше влюбила, или използвачът и измамникът от доклада? Знаеше единствено, че трябва да се върне, да се изправи пред него и да разбере истината.