Даниел Стийл
Невинни лъжи (15)

14.

Когато Майкъл пристигна, Фин отиде да го посрещне на летището, а Хоуп прецени, че е по-добре да остане вкъщи. Не искаше да се натрапва, защото баща и син прекарваха малко време заедно. Радваше се, че момчето ще остане при тях. Приготви една от прясно боядисаните стаи за гости и постави вътре огромна ваза жълти цветя. Беше му купила списания и се опитваше да познае какво харесва той. Знаеше колко много се обичат с баща му след годините, които бяха прекарали сами, и тя нямаше търпение да го опознае по-добре. Фин беше решил да го заведе на езерата Блесингтън за няколко дни, планираше да отидат да покарат делтапланери и да наеме коне. Искаше синът му да прекара добре, а Хоуп беше готова да направи всичко по силите си, за да им помогне, дори това да означаваше да не им се пречка, но Фин й каза да не се притеснява.

Щяха да съобщят на Майкъл за сватбата през декември. Хоуп се съгласи да останат в Ирландия, макар че щеше да й бъде по-приятно да се омъжи в Лондон, а на гостите, като Марк, щеше да им бъде по-лесно да пътуват. На Фин обаче му се искаше събитието да се състои в малката църква в Ръсбъро, да поканят гостите в къщата и заяви, че не го интересувало дори да били съвсем сами. Не беше сигурен дали Майкъл ще дойде от Бостън и каза, че нямало никакво значение. Най-важната за сватбата била Хоуп. Не му трябвал никой друг. Този мъж нямаше абсолютно нищо общо със светския лъв, за какъвто го мислеха всички, включително и тя, когато се запознаха. Оказваше се, че Фин е почти отшелник, който искаше да бъде единствено с нея. Твърдеше, че това било доказателството за любовта му към нея и тя му вярваше. Другото доказателство за любовта му беше, че той с удоволствие й посвещаваше всеки миг.

Щом Фин докара Майкъл от летището, момчето прегърна приятелски Хоуп и веднага заговори за промените в къщата. Беше много впечатлен.

— Какво се е случило? Да не би да си спечелил от лотарията, татко? — пошегува се Майкъл.

В разговорите им и подмятанията на младежа винаги се долавяше острота, но пък бяха безобидни. Те често си говореха по този начин — единият набираше сили и увереност в мъжествеността си, а другият отчаяно се опитваше да им попречи да му се изплъзнат. Докато Хоуп ги наблюдаваше, се питаше дали това не е причината, поради която Фин толкова отчаяно настоява за бебе. Това ли беше неговият начин да опази мъжката си сила, да убеди себе си и света, че още е млад. Хоуп мислеше, че има и други начини, по които да се докаже.

Разведе Майкъл, за да му покаже какви промени и подобрения са направили. Стените, боядисани през лятото, вече не притискаха обитателите на дома. Тя най-сетне бе изхвърлила килимите, за да изциклят и лакират красивите стари подове. Къщата си беше същата, но сега вече изглеждаше много по-добре и Майкъл не спести комплиментите за всичко, което видя.

На следващия ден двамата мъже поеха към езерата и останаха там три дни. Майкъл настоя след това баща му да отиде с него в Лондон за два дни, а Хоуп остана да поработи в къщата. Така и не успя да прекара малко време с Майкъл чак до последния ден от гостуването му. На следващия ден се връщаше в Масачузетския университет за началото на учебната година. Фин беше отишъл в селото да купи вестник, когато тя седна да закусва с Майкъл. Катрин беше приготвила яйца, наденички, чай и за двамата и на Майкъл, изглежда, му беше вкусно. Отначало, когато седнаха на масата, той мълчеше. Знаеше от Фин, че все още не му е казал за предстоящата сватба, а според нея не беше редно тя да му съобщава подобна новина. Беше работа на Фин и тя се запита кога ли ще му каже, след като синът му заминаваше на другия ден.

— Много липсваш на баща си — започна тя. — След като толкова години сте живели заедно, сигурно и за теб промяната е трудна. — Майкъл вдигна очи от чинията си и я изгледа недоумяващо, но не отговори. — Сигурно годините, в които сте били само двамата, са ви сближили.

Тя се чувстваше неловко и макар Майкъл да се държеше мило и любезно с нея, не бе особено разговорлив. Запита се дали не се притеснява, защото е на възрастта на майка му и дали това не го натъжава.

— Баща ти ми разказа колко сте се забавлявали, докато сте живели в Лондон и Ню Йорк. — Тя се чудеше как да поддържа разговора, когато Майкъл се отпусна назад и я погледна в очите.

Обобщи истината в едно изречение.

— Не съм израснал с татко. — Не беше нито ядосан, нито огорчен. Просто съобщи факт, от който Хоуп остана поразена.

— Не може да бъде! Аз… той ми каза… извинявай. Изглежда съм се объркала. — Говореше като глупачка. Майкъл никак не се притесни.

— Татко казва много неща, които го представят в добра светлина. Той пренаписва историята също както в книгите си. За него няма граница между факти и художествена измислица. Такъв си е — заяви момчето без следа от злоба или негодувание, а Хоуп замълча, тъй като не знаеше нито какво да каже, нито какво да мисли.

— Сигурно не съм разбрала — настоя тя, обзета от паника. И двамата знаеха, че тя се опитва да прикрие неловкия момент и търси извинения за Фин.

— Напротив, разбрала си — Майкъл продължи спокойно да си дояжда наденицата. — Израснал съм с баба и дядо в Калифорния. Почти не виждах татко, докато не постъпих в колеж. — Той се беше записал да учи преди две години, което означаваше, че разказите за годините, които са прекарали заедно в Лондон и Ню Йорк, са лъжа, измислица, приказка. Тя не разбираше защо е така и не й се искаше да покаже на Майкъл колко е разстроена. — Знам, че татко държи на мен, че иска да ми се реваншира, но през по-голямата част от живота ми сме били непознати. Дори сега сме непознати в някои отношения.

— Извинявай — прошепна напълно отчаяно Хоуп. — Не исках да повдигам болезнен въпрос. — Почувства се ужасно, въпреки че момчето срещу нея не бе трепнало. Той, изглежда, беше свикнал с фантасмагориите на Фин.

— Затова е толкова добър писател. Според мен щом изрече лъжата, тя се превръща в истина за него. За останалите обаче не. — Майкъл проявяваше забележително разбиране и Хоуп си каза, че баба му и дядо му са се справили блестящо. Той беше здрав, силен, разумен и разсъдлив младеж, но не благодарение на Фин, по-скоро въпреки него.

— Предполагам, че става въпрос за родителите на майка ти — рече тя неуверено. — Тя е починала, нали?

— Когато бях на седем — обясни той сравнително спокойно, което я изненада. Поне това беше истина, но останалата част от детството му беше измислена от Фин. След това се сети за нещо друго.

— Майкъл, надявам се нямаш нищо против, че те разпитвам, но мразя лъжите, а ми се струва, че цялата тази работа силно ще разтревожи баща ти. Предпочитам той да не разбира за този разговор. Не искам да се притесни, че си ми казал истината.

Тя самата бе много разстроена и имаше основателна причина. Въпросът бе твърде важен, а той бе излъгал за детството и младежките години на сина си, за връзката си с него. Запита се защо го е направил и нямаше представа как ще повдигне въпроса. Не искаше той да се чувства притиснат в ъгъла, но си даваше сметка, че се налага да изяснят нещата.

— Не се случва за пръв път — обади се момчето. — Татко често разправя на хората, че съм израснал с него. Мисля, че се срамува да си признае истината, че изобщо не се виждахме или поне много рядко. — Тя беше съгласна с него, въпреки това я обхвана безпокойство. — Не се тревожи. Няма да му кажа нищо.

Едва изрекъл тези думи, Фин влезе широко усмихнат. Хоуп остана загледана в него, след това се изтръгна от вцепенението, стана и го целуна, но не почувства познатата тръпка. Отново я беше излъгал и отношенията им щяха да са напрегнати, докато не й обяснеше защо.

Отидоха да вечерят в местния пъб и докато пиеха бира, Фин спомена, че двамата с Хоуп имали намерение да се оженят. Майкъл кимна доволно, макар и разсеяно. Намираше Хоуп за приятна жена, но той не беше близък нито с Фин, нито с нея и сега вече тя знаеше защо е така. Фин и синът му едва се познаваха, ако казаното от Майкъл беше истина. Тя нямаше причина да не му вярва, защото думите му прозвучаха искрено. Единият от двамата лъжеше и тя имаше чувството, че това е Фин.

Той не покани сина си на сватбата, дори не каза, че вече планират събитието. Хоуп предпочиташе скромна церемония, на която да присъстват най-близките й приятели и разбира се, Майкъл. Фин беше споменал, че иска да са сами, но едва сега разбра, че е говорил напълно сериозно. Това я натъжи, но тя не каза и дума. Почти цяла вечер мълча и двамата с Майкъл избягваха да се поглеждат. На следващия ден тя го прегърна, когато се сбогуваха.

— Надявам се пак да ни дойдеш на гости — рече сърдечно тя.

— Разбира се — отвърна любезно Майкъл и й благодари за гостоприемството.

Фин го откара на летището и тя едва сега си даде сметка колко необичайно е било гостуването му. Сякаш бяха непознати, озовали се случайно заедно, не приличаха на баща и син. След онова, което Майкъл й разказа предишния ден, тя остана изненадана, че той изобщо си е направил труда да дойде.

Все още мислеше по този въпрос, когато Фин се върна от летището и тя го погледна странно. Той веднага забеляза, че е напрегната, и попита какво не е наред. Хоуп реши, че е най-добре да премълчи, но после си каза, че трябва да бъде откровена с него. Имаше чувството, че това е единственият й избор. Държеше да разбере защо я е излъгал. Ако възнамеряваше да прекара остатъка от живота си с него, трябваше да го разбира, да му има доверие, да е сигурна, че той й казва истината.

— Извинявай… — започна тя, — много ми е неприятно да повдигам този въпрос и не искам да причинявам неприятности на Майкъл. Вчера двамата с него си говорехме и аз подхвърлих колко много означават годините, докато е расъл покрай теб. — Тя си пое дъх и продължи: — А пък той обясни, че е живял с родителите на майка си в Калифорния. Защо не си ми казал? — Погледна го в очите, а той клюмна унило.

— Знам. Излъгах те, Хоуп. — Призна веднага, без да усуква, без да се заплита в нови лъжи. — Много неловко се чувствам. От разказите ти за Мими разбрах, че си била прекрасна майка. Помислих си, че няма да одобриш, че съм дал сина си на родителите на бившата си съпруга. Опитах се да се грижа за него. — Стояха навън, пред къщата, и той седна на дънера на едно отрязано дърво, подпря глава с ръце, след това я погледна отново. — Просто не се справих. Не беше за мен, осъзнавах, че и той не получава онова, което трябва. Те бяха добри хора, обичаха го, затова им позволих да го вземат. Заплашваха да ме дадат на съд, бяха готови на всичко, за да вземат сина на дъщеря си, а аз нямах сили да се боря. Не исках да подлагам Майкъл на това мъчение, затова се съгласих да живее при тях. За мен беше истинска мъка, но ми се струва, че за него така беше най-добре. Той е страхотно хлапе. Двамата са се справили отлично. — Погледна я нещастно. — Мислех, че ако ти кажа, ще разваля мнението ти за себе си.

Прегърна я през кръста и я привлече към себе си, докато тя го наблюдаваше натъжена.

— Просто исках да ме обичаш, Хоуп, не да ме съдиш. — Той изхлипа и по бузата му се застича сълза.

Хоуп се почувства ужасно.

— Извинявай — промълви тя и го притисна до себе си. — Не е нужно да търсиш одобрението ми. Обичам те. Просто ми казвай истината. Знам, че не е било лесно да отгледаш сам детето. — Други се бяха заели с нелеката задача и тя предполагаше, че им е било безкрайно трудно. Освен това й беше мъчно, че се е насилил да я излъже, за да го обикне. — Каквото и да си направил, искам да знаеш, че те обичам. Повярвай ми, аз също съм допускала грешки.

— Едва ли — отвърна той, притиснал лице към тялото й, след това си спомни нещо и вдигна очи към нейните. — Не трябва ли днес да си в овулация?

Тя се разсмя, защото той следеше много внимателно цикъла й. Сега вече разбираше по-добре отчаяното му желание за дете. Той бе пропуснал детството на Майкъл и след казаното току-що бе готова да му прости лъжата, още повече, че той се разкайваше така искрено.

— Обещай ми нещо — помоли Хоуп и той я погледна напрегнато. — Независимо каква е истината, просто ми я кажи. Тя е много по-добра от лъжата. — Той кимна. — Лъжата може да съсипе една връзка, докато истината ще те нарани за минута.

— Знам. Права си. И аз смятам, че е така. Проявих се като истински страхливец.

Лъжеше я за втори път: първо беше казал, че къщата е негова, а сега се оказваше, че не той е отгледал и възпитал Майкъл. И двата пъти й каза, че се срамувал от истината. Тя не го разбираше. Въпреки това се почувства много по-добре, след като поговориха. На него лесно му се прощаваше, а и тя го обичаше, макар че той се държеше като колос на глинени крака.

Фин стана рязко, прегърна я и я притисна до себе си, после я целуна и отново я попита дали не е в овулация.

— Не знам, ти ми кажи. Струва ми се, че знаеш по-добре от мен. Аз забравям да следя. Защо не почакаме до сватбата? Остават няколко месеца. — Тя бе все още разочарована, че не е поканил Майкъл и че предпочиташе да се оженят сами. Беше обещала на Марк Уебър да го покани и той щеше да се обиди, ако не му съобщеше.

— Не можем да си позволим да чакаме, докато се оженим — сопна се Фин. — Не се подмладяваме.

— Говориш за мен, нали? — попита направо тя.

Сега поне разбираше защо е толкова настоятелен. Искаше да компенсира изгубеното време и беше прав. На нейната възраст биологичният й часовник не просто тиктакаше, ами препускаше напред.

— Ще видим — отвърна колебливо тя.

Страхуваше се да не изгуби още едно бебе, както стана през юни. От друга страна, се опасяваше, че ако не се съгласи, той може да си намери по-млада жена, която щеше да забременее по-лесно, но не искаше да му признае страховете си.

— Дали да не се върнем при лекарката в Лондон и да я оставим да направи необходимото — предложи той, докато се качваха по стълбите към входната врата.

— Миналия път се справихме сами — напомни му Хоуп. — Сигурна съм, че ще стане и този път.

Фин не беше толкова сигурен, той имаше сляпо доверие на науката, въпреки че виното и шампанското им бяха помогнали преди шест месеца. Същата вечер той я накара да си направи тест за овулация, но се оказа, че моментът не е настъпил. Въпреки това се любиха, просто за да си доставят удоволствие. Фин беше най-добрият любовник в живота й и разкритието на Майкъл бе забравено. Беше сигурна, че в бъдеще Фин ще бъде честен с нея. Нямаше причина да я лъже. Тя го обичаше и това бе напълно достатъчно.