Лас Смол
Искрата (7)

Седма глава

В събота Хари Уорсоу позвъни на Ан.

— Здравей, Ан — изрече той с мазния си глас. — Вече си станала зряла жена. Снощи наистина беше красива. Искам да се видим.

— Не.

— Аз също съм поостарял — засмя се той. — Хайде да обядваме следващата седмица. Какво ще кажеш за сряда? На старото ни място.

— Какво старо място? — запита тя с ирония.

— Едно време ходехме на тавана на Джеб. Не си ли спомняш?

— Не, Хари, не си спомням и не искам повече да те виждам. Край.

Точно по същия внимателен начин, по който Клинт заговори Ан, когато се видяха за първи път, Хари се зае да я придума:

— Хубаво ни беше, Ан. Само че беше много млада, за да се приспособиш. Хайде да се срещнем и да поговорим.

— Не. Имам гости. Довиждане.

— Следващата седмица ще ти се обадя пак.

Тя просто затвори слушалката.

Макар и на три крачки от нея, на Клинт му се стори, че тя се е отдалечила с километри от него. Цялата трепереше. Той я привлече към себе си, притискайки я в топлата си защитна прегръдка.

— Хари… Уорсоу ли? — Тя кимна и Клинт се напрегна тъй, сякаш се подготвяше да отбранява барикади. — Какво искаше?

— Станала съм зряла и искал да говори с мен.

— А иска ли Ан Форбс да разговаря с Хари Уорсоу?

— Не.

— Каза, че последния път си го видяла на паркинг за камиони в Оклахома… — започна уж нехайно той. — Какво се случи тогава?

Ан не си спомняше да е споменавала Оклахома. Почти разсеяно се освободи от прегръдката му. Обаче го хвана за ръка, двамата излязоха на двора и седнаха на люлката.

— Тъкмо тогава стана разправията… След като ме… облада… Нахвърли се към мен с обвинения. В заведението край паркинга на мен ми сервираха порция моркови, които не бях поръчвала. Не ги исках и бутнах чинията към него. Той ми върна морковите и изсъска през зъби, че ако е желаел моркови, щял да си ги поръча. Аз отрекох да съм ги искала и казах, че може би той ги обича… Знам, че звучи глупаво, но е типично начало за разправия, с която ме вбесяваше. Тогава започна да ме критикува. Аз много се притесних, направо се смаях. Обикновено избираше местата, където да ми се кара, но сега беше необичайно — крайпътно заведение на паркинг за камиони… Направи го, защото знаеше, че никой не ни познава. Не знам какво си е мислил, но наистина беше груб. Не можех да изрека нищо. Въобще не се оглеждах, но знаех, че хората ни слушат, и ме беше срам. Седяхме край масата, а Хари се хранеше, все едно беше сам. След известно време до нас спря една двойка. Бяха около четирийсетте. Мъжът имаше издадени напред зъби, беше с фермерска шапка и карирана риза с навити ръкави. Жена му имаше отпуснато тяло, косата й бе ситно накъдрена, а сините очи — сериозни. Тя също беше по джинси и карирана риза. Мъжът се обърна към мен и ме попита дали искам да остана или да тръгна с тях. След като бях живяла две години с Хари, беше ми омръзнал. Нищо не ме интересуваше. Станах и излязох. Качихме се на големия им камион и тръгнахме. Толкова е просто. Аз бях свободна. — Пое дъх и продължи: — Беше много смело от страна на семейство Бейтс. Казват се Джим и Фран. Те нямаха представа какво би направил мъж, който държи такъв език, но рискуваха, за да ми помогнат. Фран е много приятна жена, а Джим е галантен като рицар. Щом стигнахме комплекса Далас-Форт Уърт, ме попитаха къде бих искала да отида. Познаваха шофьори на камиони, които пътуват навсякъде, и казаха, че могат да ми помогнат. Запитах ги те къде отиват и се оказа, че живеят в хипарска комуна в западен Тексас. Продължих с тях. Мястото се нарича Пийс, тоест мир. Като ги погледнеш, никога не би помислил, че са толкова радикално настроени. Иначе кой би ме спасил?

— Аз, разбира се!

Тя сложи ръка върху коляното на Клинт и се усмихна.

— Комуната е много добре организирана общност. Извозват екзотични плодове и зеленчуци, изработват красиви килими и оригинални керамични съдове. Разделили са се по двойки, а децата са при майките си. Представляват общност от средната класа — както във всяко малко градче, но се чувстват независими като през шейсетте години. Натрупах голям опит в работата там. Правех каквото можех. Рисувах, скицирах. Давах своя принос, където имаше нужда. Сутрин товарех камиони със зеленчуци за Остин или пък опаковах пратки за изпращане. Както и да е. Всички бяха много мили. Вероятно „търпеливи“ е най-точната дума. Нали все трябва да правиш нещо? А ако си приятен, това вече е плюс. — Сведе поглед. — Там имаше най-различни хора. Аз никога не съм участвала в… семейство. Родителите ми винаги са ме гледали с недоумение, защото никога не са ме разбирали. Бях втора година в университета Херън. Фран беше тази, която реши, че трябва да се върна в университета. Тя искаше да правя нещо повече от моделите за килими и акварелите. Чувствах се доволна в комуната, но тя настояваше да постигна най-доброто. Насърчаваше ме да стана съпруга и майка. Тя е такъв тип жена, от която имаш нужда, ако се чувстваш несигурен. Но май твърде рано ме отпрати от гнездото… Не успях да науча достатъчно от нея. — Ан въздъхна. — Тя караше всички в комуната да работят с пълни сили. Не ги изтощаваше с физическа работа, а ги караше да напрягат ума и способностите си. — Помълча малко, преди да продължи: — В университета им направих портрет. Нарисувах Джим, седнал върху примитивен каменен трон, а Фран — застанала до него. Погледът на Джим е твърд и спокоен, а Фран гледа извън картината, за да привлече вниманието на зрителя. Професорът ми твърди, че имам стил. После го чух да казва на друг професор, че ако продължа да рисувам така, след стотина години ще бъда известна…

— Мога ли да видя картината? — Той се изправи от люлката.

— Занесох я в Тексас и им я дадох. Не можех да им я изпратя. Исках да им я обясня, за да я разберат. Нарисувани са с дрехите, с които пътуват в камиона. Но все пак е портретна картина и се безпокоях как ще я възприемат. Обаче, без да им обяснявам нищо, те я разбраха. Фран се разплака, а Джим изглеждаше много доволен. Това е най-вълнуващото, което ми се е случвало. До неотдавна. — Добави това много свенливо, с поглед, зареян някъде настрани.

— Когато професорът е казал, че след сто години ще бъдеш известна, искал е да каже, че ще бъдеш високо ценена. А сега вече си известна. — Сложи ръка на тила й и леко я погали. — Продаваш картините си твърде евтино.

— Просто се радвам, че хората ги харесват. Познавам една писателка, която пише само за да разкаже историите си. Харесва ми.

— Фран би й оскубала косата!

— Много точно я разбираш. — Ан се усмихна.

— Близки сме по дух.

— Ако тя беше тук, когато Хари се обади, очите й биха замятали мълнии. Всъщност на никого, освен на теб, не съм говорила за Хари. В комуната прекарах близо година, докато получа развода. Мери дойде там като гостенка от друга планета. Хората спряха да работят, за да я гледат как върви из комуната. Тя е като видение — такава руса и красива… Двете с Фран веднага се сприятелиха. Толкова са различни, а имат нещо много общо…

— Трябва да поговоря с Фран за теб. Трябва ми нейният съвет.

— Защо?

— Искам да знам как да балансирам нуждата да те защитавам с необходимостта ти от свобода.

— Значи разбираш…

— Да.

— Какъв късмет имах онзи ден в Оклахома! — отбеляза тя след известно мълчание. — Чудя се дали иначе бих оставила Хари или просто щях да продължа да го понасям. Колко е ужасно като си помислиш — цял живот само да понасяш някого!

— Снощи той дойде да те провери — предупреди я Клинт. — След последната ти изложба той е чувал разни неща за теб и дойде, за да се увери. Пред себе си видя млада, талантлива, прекрасна бивша съпруга и иска отново да я притежава. Умен бизнесмен е.

Прегърна я и я целуна, но много внимателно. След предишната вечер разбра, че не знае какво да реши за нея, тъй като тя можеше да го отхвърли. Налагаше се да бъде извънредно предпазлив…

 

 

След като Хари позвъни следващия път, Клинт отиде да се види с него и му каза да се държи настрани. Хари престана да й досажда и повече не се обади.

Дните минаваха, а Клинт и Ан преживяваха лятна идилия. Ан танцуваше за Клинт в райската градина, той свиреше на цигулка. Бяха любовници. Любовта им никога не се повтаряше. Всеки път беше нова и прекрасна. Понякога бяха сериозни и това придаваше безбрежност на любовта им. Много разговаряха. Спореха за религия, политика, футболни отбори и световна търговия. Обаче почти с никого не се виждаха.

На Клинт му беше трудно. Той обичаше Ан и желаеше да е с нея, но му липсваше контактът и с други хора. Умът на Ан беше творчески, но тя беше безразлична към тежестта и отговорността на адвокатската професия. Клинт имаше нужда от предизвикателство.

Дингъс беше приеман заедно с Мери и това спасяваше Клинт от външна проява на безпокойство. Двамата станаха добри приятели. Ала Дингъс не бе предизвикателство за Клинт…

 

 

Една вечер Клинт вечеряше при Ан. Бяха в кухнята, белеха и ядяха скариди, преди да отнесат чиниите си край езерцето.

— Има някои хора, с които трябва да се запознаеш — започна той ужким случайно. — Трябва да поканя хора, на които съм гостувал. Изоставил съм контактите си, а тъй като имам намерение да остана да живея тук, след две седмици ще направя събиране. Ще дойдеш, нали? Май че си била в един и същи комитет с една от жените…

— Започвам нова картина. — Ан го погледна разсеяно. — Не съм сигурна…

— Можеш да дойдеш за малко. Шарън ще приготвя яденето.

— Така можеш да ме привлечеш — усмихна се тя.

— Чудех се дали да я наема непрекъснато. Тогава ще дойдеш ли при мен?

— Много мръсен номер!

— Бих предпочел аз самият да те привличам, а не храната. Това накърнява егото ми.

— Ти си великолепен — каза тя, след като затвори дясното си око.

— Флиртуваш!

— Май трябва да си сложа очила, за да не ме обвиняваш напразно — засмя се тя.

— Ако онзи ден не беше изпробвала лещата си, нямаше да събера кураж да те заговоря. Помислих си, че импулсивно флиртуваш, а после се преструваш на свенлива.

— Наистина съм срамежлива.

— Ти не се интересуваш от други хора — поправи я той. — Не си толкова срамежлива, а само защитаваш усамотението си.

— Разбери, не съм изолирана. Аз съм свободна.

— Но ти живееш в този свят с други хора.

— Смятам отново да се върна в Тексас…

— Не!

— Само искам да живея собствения си живот.

— Но ти привличаш и мен в своя пашкул.

— Свободен си да излезеш от него. — Наблюдаваше го с широко отворени очи, без да диша.

— Обичам те!

— О, Клинт! — Тя го прегърна и го целуна.

Стояха прегърнати в неподредената кухня. Дълго не проговориха.

— Веднъж четох за едно семейство, което пътувало с фургон за Калифорния. Посред безкрайната прерия единственото им дете — малко момче, умряло и го погребали там. Съпругата не искала да напусне гроба му. Съпругът й нямал сърце да я накара да тръгнат. Останал с нея. Фургонът продължил, а те останали сами. Бих направил това заради теб. Правя го. Ако се наложи, ще споделя твоя пашкул.

— Никога не съм смятала, че някой ще сподели живота ми.

— Ти ще споделиш моя. — Говореше с дрезгав глас, тъй като бе развълнуван.

— Ще се опитам… — И тя наистина се опита.

 

 

Вероятно ако беше започнала работа в комитет, организиращ обществени сбирки при условията, при които се разведе с Хари Уорсоу, с по-голяма лекота би могла да уреди вечерите на Клинт. При сегашните обстоятелства всеки път трябваше да се насилва. Седеше и слушаше със спокоен вид. Обаче броеше минутите, докато си тръгне.

Когато Ан изпадаше в нямо отчаяние, Клинт й казваше, че се гордее с нея. Тя би ли могла да живее така, че да му е удобно и на него? Шарън приготвяше храната за вечерите, които правеше. Всичко беше идеално: Ан просто беше още една гостенка, а Клинт беше съвършеният домакин. Тогава вече всички знаеха, че двамата са заедно. Гостите се отнасяха към нея като към домакиня и когато канеха Клинт, канеха и нея.

Една вечер той имаше клиенти за вечеря. Бизнесът им се беше сраснал успешно и всеки от тях се чувстваше тъй, сякаш притежаваше по-добрия дял. Клинт участваше в преговорите и клиентите бяха изключително доволни. Това бе тържествена вечеря няколко седмици преди Първи май. Шарън беше надминала себе си.

Ан присъстваше. Гостите говореха за неща, чието значение беше чуждо на художничката.

Другите три жени приказваха за мода и сверяваха впечатленията си от пътувания в Южна Америка и най-различни места. Ан спомена Пийс в щата Тексас и се получи невероятен резултат.

Жената познаваше продукцията на хипарската комуна много добре. Останалите се поинтересуваха и започнаха да задават въпроси на Ан за града и особено дали няма възможност да получават продуктите им на по-ниска цена.

Нямаше. Жените седяха, бижутата им блестяха над роклите, прилягащи върху поддържаните им тела, и изохкаха тъжно, че ще трябва да плащат пълна цена.

— Ан Форбс! — Една от жените леко се вторачи в Ан. — Вие ли сте младата жена, която има изложба в галерията на Джон? — Ан кимна. — Картините ви са чудесни! Зная твърде малко за изкуството, освен онова, което съм чела в училище. Не съм се научила как да го възприемам, но ми прави впечатление. Онова, което видях, ми хареса. Портрети рисувате ли?

— Много рядко.

— Бих желала нещо малко. Може би рисунка с молив или пък малък акварел. Ще ви се обадя.

— Вече работя за изложбата за догодина — отговори уклончиво Ан, която се чувстваше сигурна, след като бе продала повечето си картини. — Имам много малко време. Ще ви свържа с няколко художници, които правят портрети.

— Но не бих искала да е някой непознат…

Ан стоеше до Клинт, когато гостите се сбогуваха, а дотогава жените се бяха осигурили, че Ан ще направи изключение и ще им нарисува портрети. Най-накрая си тръгнаха, вратата се затвори и двамата останаха сами.

— Хубава вечер — заяви Клинт. Беше доволен. — Как бяха жените? Явно им направи много силно впечатление. Ще ги рисуваш ли? Това би донесло голяма комисиона.

— Не, те искат да се пазарят. Не бих понесла да ги рисувам. Сякаш са направени от пластмаса. — Помълча малко. — От всички комитетски срещи и вечери, на които съм присъствала като госпожа Уорсоу, тези са първите истински празноглави жени, които срещам. Почти всички те се занимават с нещо — бизнес, благотворителност или поне със семействата си. Тази вечер, ако можеше да чуеш разговора им, щеше да се изумиш. Казваш ми, че съм се изолирала. А те действително смятат, че са в центъра на събитията на света. Единствената, която бих нарисувала, е Джудит. Бих могла да й направя портрет, но ще я покажа такава, каквато е. Защо ли възрастни мъже се женят за толкова млади момичета?

— Много мъже не могат да се справят с жена, която има собствена кариера и други интереси. Повечето мъже желаят жени, които да се възхищават от съпрузите си и да ги поставят на първо място в живота си. Ние не се променяме лесно.

— Аз съм жена с кариера.

— Съществуват смекчаващи вината обстоятелства…

— Какви например?

— Ти пречупваш волята си заради мен. Приемаш ме такъв, какъвто съм. Някак… Включваш ме към себе си. Загрижена си за мен. Опитваш да промениш живота си за мен. Знам колко ти беше скучно тази вечер. Беше очевидно.

— Не може да бъде!

— Великолепно прикриваше прозевките си — поклати глава той и се засмя.

— Това е талант, обаче непродаваем.

— Държавният департамент би могъл да те използва. Можеш да направиш така, че най-скучната компания да изглежда очарователна. Слава богу, че не се вторачи в някой мъж с контактната леща.

— Сега съм без нея.

— Значи те имам съвсем истинска?

— Без никакви украшения!

Гледаше го и в това време изрита обувките си. Бавно се приближи към него и се обърна, за да разкопчее той ципа на дългата й рокля. После започна да я смъква много бавно около раменете и спря по средата на гърдите си. Но облегната леко назад, леко потрепери.

Той отстъпи назад към стената. Скръсти ръце пред гърдите си и започна напрегнато да я наблюдава. Наклони глава на една страна и прехапа долната си устна.

Ан остави роклята да се спусне до кръста й. Вдигна ръце и извади фибите от косата си, като ги пускаше на пода.

— Чистачката ще се зачуди, когато ги намери. Репутацията ми отиде на кино! — пошегува се Клинт.

— Ти я провали още на площада, когато ми свири на цигулка!

— Написа ли спомените си по случая?

— Гравирах ги върху азбест.

— Смятах, че азбестът вече не се продава.

— Проявиха разбиране към обстоятелствата и само този път направиха изключение.

— Къде са, за да ги прочета?

— Не искам да рискувам да ти ги дам. Вместо това ще ти ги демонстрирам.

— Подлудяваш ме! Хем искам с един скок да се озова до теб и да смъкна роклята ти, хем искам да продължа да те гледам!

— Чудесно. Точно това и целя.

— Да ме подлудиш ли?

— Да те извадя от контрол, както се чувствам аз.

— Радвам се, че се чувстваш така, мила.

Тя сведе поглед и се усмихна. После разтърси буйните си черни коси.

— Искаш ли да потанцувам?

— Господи! Би ли го направила?

— Посвири ми на цигулка.

— Не мога. Не искам да се разсейвам с инструмент. Имам един запис. — Бързо се отлепи от стената, хвана я и я целуна страстно, но кратко. После я остави и отиде във всекидневната. Започна да рови из касетите си. — Бих могъл да бъда и по-бърз, ако можех да се съсредоточа.

Затръшна касетата в гнездото на касетофона и силно натисна бутона. Обърна се към нея, свали вратовръзката и сакото си. Смъкна колана на панталона и седна на дивана. Музиката започна.

Беше истинска циганска музика — пулсираща, с възбуждащ ритъм. Тъкмо това подхождаше на Ан. Беше изключителна и чувствена като изкусителка, докато кръжеше предизвикателно. Роклята й започна да се смъква и се задържа на ханша й, а Ан се въртеше в бавни кръгове. Но после трябваше да остане на едно място, понеже роклята се уви около краката й. Хваната като в капан, Ан стоеше полуоблечена, а ритъмът на музиката я принуждаваше да се предаде…

Клинт не можа да издържи. Изправи се от дивана, хвана я, наведе я и целуна меките й устни. Беше отмаляла — той я притежаваше. Освободи я от роклята, която й пречеше, и Ан остана само по бельо от червена дантела, но скоро и то се озова на пода. Вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята си.

Положи я върху леглото и се наведе над нея, като я гледаше с пламнали очи. Ръцете му погалиха нежно меките извивки на тялото й. Дишането му се учести, едва успя да разкопчее ризата и да свали дрехите си. Тогава легна при нея.

Започна да я изследва внимателно, като че ли никога по-рано не беше виждал жена и трябваше да задоволи любопитството си. Целуваше я, милваше я, притискаше я в обятията си ненаситно. Когато тя реши да направи същото с него, той хвана ръцете, вдигна ги над главата й и ги задържа там. Затова тя можеше само да се извива. Подлуди го. Издаваше тихи стенания и се задъхваше, което го възбуди още по-силно.

Облада я внимателно, като я изпълни докрай. Остана неподвижен, а после с мощни движения на тялото си я доведе до екстаза…

Тази нощ тя остана при него. Когато се събуди, потърси дрехи. Но можеше да облече само негови. Той се усмихна, като я видя, облечена в негова риза. Любиха се на пода във всекидневната. Не можеха да се наситят един на друг…