Лас Смол
Искрата (6)

Шеста глава

Докато Ан стоеше и оглеждаше присъстващите в залата, Клинт я наблюдаваше с изражение на победител.

— Не бива да затваряш дясното си око, за да изпробваш контактната си леща — предупреди я той. — Борих се с една циганка, която до такава степен ми взе силата, че ако някой ме предизвика, едва ли ще успея да защитя моята собственост!

— Собственост ли?

— Ами… Исках да кажа „положението си“. Не пробвай лещата.

— Много е приятно обаче да видиш всички цветове — на картините и на роклите на жените. Мъжките дрехи са противоположност на женските.

— Досега не си бях давал сметка, че ни използват само за акцент на цветове сред тълпа от жени.

— Нали трябва да имаме някаква причина да ви държим около себе си?

— Само не намигай! Тази вечер не искам да се бия с някой мъж заради честта ти. Имам други планове.

— И какви са те?

— Ще ти ги кажа след събирането…

— О, да, събирането! Да не би да искаш да направя скара с дървени въглища за откриването?

— Не тази вечер. Кой искаш да дойде с нас?

— Не знам. Ще питам Мери.

Така че Мери избра няколко двойки, с които да се повеселят. На Клинт отново му направи впечатление, че Ан не обръща голямо внимание на приятелите си. От поведението на хората той разбра, че това зависи от самата Ан. Те искаха да бъдат по-близки с нея, а тя странеше от тях.

Гостите, които Мери подбра, бяха още едно доказателство за избраното от Ан усамотение. Коя жена не би се развълнувала от перспективата да направи парти и не би започнала да планира и да кани гостите? Но не и Ан. Нея въобще не я интересуваше продължението на празничната вечер. Тя нямаше нужда от хора.

Клинт присви очи и огледа веселите гости, които се тълпяха наоколо, и се смееха. Той обичаше събирания. Дали изолираността на Ан не беше нещо временно, тъй като твърде млада като съпруга на Хари е била хвърлена във водовъртежа на събитията? Или пък се дължеше на характер, който не можеше да се промени?

Клинт беше общителен човек. Дали би могъл да преживее в уединения свят, който си бе създала Ан? Нужни му бяха време и енергия, за да получи признанието, на което сега се радваше в сферата на правото. Гордееше се, когато се обръщаха към него за консултации от уважение към името му, а това имаше значение и в парично отношение. Но в живота имаше много по-важни неща…

Той желаеше повече — дом, приятели, с които да се сближи. Беше избрал точно тази фирма, за да може да живее в Индианаполис, да знае всичко, което предлага милионният град — достатъчно голям, за да задоволи изискан вкус, но имаше и всички предимства на средно голям град. И ето, бе тук. Тук, където желаеше да навърши трийсет и шестата си година. А се влюби до уши в жена, която предпочита да живее сама…

Ако тя поначало обичаше самотата, тези хора биха се държали настрани от нея и тя можеше да избере да има толкова приятели, колкото пожелаеше.

В усамотението си Ан губеше много от обикновеното общуване с приятели. Клинт обаче щеше да я промени! Каквото и да му струваше това! След като той бе в състояние да губи работни часове, тя пък би могла да се приспособи към общуването с хора. Щеше да разшири и обогати живота й. И това събиране щеше да бъде началото!

След като другите гости си тръгнаха, на избраните двойки бе казано да поостанат. Те бяха много доволни, че са попаднали сред избраниците и тъй се оживиха, че се забавиха повече от обичайно. Стана голямо откриване.

Както обикновено, Ан беше хладна. Тя си мислеше, че Клинт гледа на нея като на своя собственост, и се усмихва, защото се забавлява. Знаеше ли някой друг, освен него, колко е страстна? Само той имаше точна представа за нея…

Както винаги, когато Шарън поемеше грижа за храната, не би останала нито хапка, но по желание на Клинт беше оставила две кутии с прекрасни ордьоври. Шарън целуна Ан по бузата и каза, че откриването е минало блестящо, и пак повтори колко харесва акварелния портрет на сина си.

Джон пък ги успокои да не се притесняват за нищо в галерията. Нощната смяна щяла да почисти. Той също целуна Ан по бузата и я поздрави. Бе очевидно, че я цени.

Така останалите гости излязоха от галерията и се отправиха към колите си. Когато Ан остана насаме с Клинт в колата, тя се обърна към него с кутиите ордьоври, сложени в скута й.

— В твоя апартамент ли отиваме?

— Не. Почакай и ще видиш.

— Надявам се поканените да не останат дълго. Уморена съм. — Усмихна му се.

Той се засмя високо, взе ръката й и я сложи върху бедрото си.

Тя вирна нос и рече целомъдрено:

— Говорех за изложбата!

— А аз прекарах миналата нощ като задоволявах необузданите ти желания.

— Клинт, ужасен си!

— Ти пък си прекрасна тази вечер. Миналата нощ също беше великолепна. Много се гордея с теб, Ан. Картините ти са изключителни.

— Казаха ми, че ако избера една тема и се придържам към нея, ще си създам име.

— А ти искаш ли?

— Не.

— Тогава постъпи, както искаш ти. Невероятна художничка си.

— Сигурно бих спечелила повече пари, ако бях следвала някоя мода и бях комерсиализирала изкуството си.

— Прави само онова, което ти харесва, скъпа.

— Познавам един мъж, който в продължение на седем години рисува… — Огледа се и позна къде се намират. — Първо покрай моята къща ли ще минем?

— Да. — Той спря колата.

— Добре, мога да се преоблека. Имам нов чифт… — Излезе от колата и когато той застана до нея, се обърна към него. Разсеяно изрече: — Но и другите са тук…

— Ела да видиш. — Изглеждаше много доволен от себе си. Пое кутиите от ръцете й и посочи към стълбите на верандата.

— Какво си направил? — запита тя колебливо.

— Приготви се за изненада.

— Вече съм смаяна!

Той отключи вратата и отстъпи с широка усмивка. Останалите се скупчиха и възкликнаха. Клинт наблюдаваше лицето й и очакваше да забележи радостно изражение.

Застанала мрачно притихнала, Ан почувства, че някой е идвал преди тях. Имаше няколко големи палми, разположени на много подходящи места в ателието. С тях помещението придобиваше цялостен вид като изложба. Отрупаните с картини стени, триножници, кани с четки и туби с бои, пръснати по масите, даже похабения под — всичко изглеждаше елегантно и стилно. Всичко бе добре пипнато и радваше окото.

При удоволствието от гледката Ан оцени всичко. Но без нейно знание някой бе влязъл в светилището й!

— Има и още — каза Клинт. Хвана я за ръката и я поведе към френските прозорци, отварящи се към градината.

Задният двор приличаше на приказка. Имаше саксии с цветя на местата, които бе оголила в яростта си предишния ден. Около езерцето горяха безброй свещи, сложени върху поставки. Видът на осветения двор спираше дъха. С грижливо подбраните бегонии и маргарити около езерото бе невероятно красиво. Ан помисли, че макар всичко да е направено съвършено, за нея това е натрапване на чужди хора в нейния свят. А именно Клинт държеше ключа към личното й царство и той бе пуснал другите. Тя се почувства предадена. Как можеше да твърди, че я обича, след като я познаваше толкова зле.

Всъщност той съвсем не я разбираше. Беше чужд човек, разрушител. Бе направила сериозна грешка… Той също. Стоеше до нея, свикнал на мълчанието й. Изглеждаше много доволен.

— Цветарката свърши великолепна работа, нали? Шарън ми я препоръча.

Гостите излязоха на двора и възкликнаха от възхищение. Тръгнаха по пътеките, които бяха осветени от двете страни със свещите. След малко влюбена двойка седна върху люлката на верандата, една жена — на хамака, а мъжът й я залюля. Те се чувстваха като у дома! Хвърлиха си обувките, говореха тихо и се смееха.

Мери се приближи към Ан и хвана ледената й ръка. Не каза нищо. Просто стоеше до по-малката си сестра. Мери не знаеше нищо за плана на Клинт, иначе не би позволила той да разбие света на Ан. Мери предполагаше, че ще отидат в апартамента на Клинт. Е, той искаше да изненада Ан и наистина бе успял.

Гостите огледаха с блеснали очи ателието и двора. Казваха, че не са очаквали къщата да е толкова красива, че Ан е необикновена жена и че е чудесно от нейна страна да сподели с тях тази красота.

— Клинт обеща, че ще бъде нещо специално. Ти изненада ли се? — попита Мери.

— Да — отвърна с ужас сестра й.

Клинт се засмя доволен. Заслужаваше си усилието. Той я целуна по бузата и усети, че е студена.

— Замръзнала си! — Намръщи се и я хвана за рамото. — Искаш ли да ти донеса нещо да се наметнеш?

— Аз ще си взема.

Вътре тя взе два аспирина и си каза, че трябва да изтърпи. Нямаше начин да изгони гостите.

— Скъпа, добре ли си? — Клинт се озова до нея.

— Ти си същият като Хари! — Мина покрай него и отиде до гардероба в коридора, откъдето извади вълнен пуловер.

— Какво? Какво искаш да кажеш? — Бе изумен.

— Свикнала съм след секса непременно да има скандал. Трябваше да го очаквам.

— Какво? — Беше смаян. — Какво искаш да кажеш?

— Ти успя!

Той се пресегна да хване ръката й, но тя се дръпна и излезе при гостите.

Следващите два часа й се сториха безкрайни. Гостите прекараха чудесно. Дворът много им хареса. Разхождаха се по пътеките, вдигнаха решетката и седяха около езерцето, като запретнаха полите и панталоните си и потопиха краката си във водата.

Тъй като беше въздържан, Дингъс не последва примера им, а седна с Мери на стол край езерото. Тя мълчеше.

— Да не би да не се чувстваш добре? — запита я Дингъс.

— Добре съм.

— Да не би да ти се спи?

— Не.

— Не си разговорлива както обичайно — отбеляза той.

— Прав си.

— Ела, седни на люлката, ще те полюлея.

— Искам да видя дали Ан няма нужда от мен.

— Клинт добре се грижи за нея — възпротиви се Дингъс.

— Той покани всички тези хора в нейното светилище!

— Изненадах се, когато дойдохме тук — призна той.

— Значи разбираш, че е сбъркал?

— Аз живея затворено като Ан — отбеляза Дингъс.

— Да, но ти живееш така заради работата си, а тя иска да се откъсне от хората.

— А-ха.

— Пък и Хари Уорсоу реши тази вечер да се появи на откриването и още повече засили желанието й за усамотение.

— Ще се оправи ли сестра ти?

— Тя не е параноичка, а само обича самотата. Ако Клинт беше изчакал или преди това я беше попитал, тя щеше да бъде подготвена. Защо хората обичат изненадите?

— Изненадите обикновено са приятни…

— Да, но понякога се случва както тази вечер. Клинт го е направил за добро, но вероятно е върнал отношенията им обратно до нулата. Защо ли мъжете се привързват към срамежливите виолетки?

Дингъс сложи ръка върху рамото й.

— А защо красавиците харесват саможивите мъже?

— Да не би да говориш за нас?

— Да. — Усмихна й се.

— Какво те кара да мислиш, че ме привличаш?

— Така ми се струва…

— Ти въобще не си мой тип! — Тя вирна нос.

— Ще се приспособиш. — Мери се засмя на самоувереността му. Дингъс усети, че е по-добре да говорят за сестра й. — Ан ще се оправи ли?

— Зависи как се държи Клинт, колко близки са били и дали го обича.

— Сигурно ще се оправят — каза той, докато наблюдаваше гостите, и добави: — Смятам, че снощи е спал тук.

— Откъде знаеш?

Дингъс се почувства малко неудобно. Не искаше да клюкарства, но при тези обстоятелства усети, че трябва да каже на Мери.

— Апартаментът ми гледа срещу неговия паркинг. През нощта колата му я нямаше. Сутринта се прибра, а дрехите му бяха изпомачкани. Каза, че е паднал в езерото на Ан и се засмя като мъж, за когото някой е положил приятни грижи…

— Как можеш да твърдиш подобно нещо?

— Точно така беше. А ти трябваше да забележиш как се държаха следобед в галерията. Знаеш, че вчера Ан беше ядосана, а контрастът с днешното й поведение е очевиден.

— Да-а-а… Може би всичко ще се оправи — заяви замислено Мери.

— Ако тя не затръшне вратата…

— … На замъка — додаде Мери.

— Но всичко това е очарователно! — Той направи широк жест с ръка. — Едва ли бих го нарекъл замък.

— Дингъс, имаш слабо въображение.

— Обогати го тогава.

— Бих могла да опитам…

— Поне би могла да си малко по-мила.

— Ще помисля по въпроса.

— Хайде да седнем на люлката — придума я най-сетне той.

 

 

На Ан й се струваше, че гостите никога няма да си тръгнат. Най-накрая без особено желание те се сбогуваха и обещаха пак да дойдат. Облечена с дебелия пуловер, обгърнала ръце около тялото си, Ан беше толкова замаяна, че тръпките, които минаваха по тялото й, я разтърсваха цялата.

Сред всички гости двама души мълчаха — Ан, която едва ги издържаше, и Клинт, който бе много разстроен. Беше му подхвърлила, че е същият като Хари и оттогава не му бе проговорила. Дължеше му някакво обяснение.

Когато най-накрая всички гости си тръгнаха и останаха само Мери, Дингъс и Клинт, Ан заяви:

— Надявам се, ще ме извините. Денят беше много уморителен и направо съм изтощена. Лека нощ. — Щом се обърна, тя незабелязано намигна на Мери, за да й помогне.

— Хайде да си вървим — веднага поде Мери и подкани двамата мъже да си вървят, но не постигна голям успех.

— Трябва да изгасим свещите — обади се Дингъс.

— И да върнем решетката върху езерото — добави Клинт.

— Имаш ключ, Клинт. След това заключи. — Ан се обърна. Нямаше достатъчно сила, за да му обясни, че всичко между тях е свършено. Не можеше да понесе още един мъж да я използва.

Заключи вратата на стаята си и даже изгони Мак от леглото. Последните трима, които още не бяха напуснали къщата, се забавиха. Ан чу шепота на твърдия глас на Мери, която трябваше да ги изведе. Бог да я благослови!

Ан се съблече и легна. Ала чаршафите миришеха на Клинт… Това я разстрои и изпита болка. Смяташе го за различен. Защо мъжете съжаляват, че са спали с някого, и то до такава степен, че после предизвикват скандал и изтриват всичко от съзнанието на жената?

Тя грабна възглавницата и я прегърна — все едно че беше той. Заплака.

Клинт беше останал. Опита да отвори вратата на спалнята.

— Веднага отвори! — извика отвън той. — Трябва да бъда с теб.

Тя мълчеше, а риданията й заглушаваше възглавницата, която с миризмата си й напомняше на него.

— Ан, отвори вратата заради нас двамата! Не мога да разбера какво толкова съм направил. Трябва да бъда при теб! — повтори той.

Както и онази първа нощ, тя не каза нищо. Чу стъпките му, които се отдалечиха по коридора, после се насочиха към прозореца. Той отключи решетката, отвори я и се прехвърли в стаята. Ан лежеше в тъмнината и с широко отворени очи го гледаше как се съблича и ляга в леглото й.

— Не! — прошепна.

— Да! — Гласът му беше тих и нежен. — Колкото и да се караме през живота си, ние пак ще бъдем заедно. — Вмъкна се в леглото, прегърна студеното й, вдървено, съпротивляващо се тяло и го притисна към своето. — Щом не ти се говори сега, предстои ни цял живот, за да решим какво те тревожи. Ще те изслушам. Тук-там бих могъл и да добавя по някоя дума. Сега ти е студено, уморена си, по-добре да изчакаме сутринта. Искам да те стопля.

Тя потрепери. Знаеше, че ще се любят, но сега не искаше подобна интимност. Как можеше да се държи твърдо с мъж, за когото заключената врата не се оказа пречка? Цялата потръпна.

Но той притисна треперещото й тяло още по-плътно и затопли ледените й крака със своите, студеният й гръб се опираше в топлите му гърди, а ледените пръсти бяха покрити с неговите големи топли длани.

— Обичам те, Ан! Запомни го!

— Всеки друг мъж би имал достатъчно здрав разум, за да се държи настрани — изрече тя, след като треперенето й попремина, а тялото се затопли.

— Аз не съм „всеки друг мъж“. Даже ти призна, че съм различен. Обичам те, Ан! Можем да се справим с всичко, което се изпречи пред нас!

— Аз не съм толкова силна…

— Имаш мен! Няма защо да правиш нищо сама. Аз съм тук.

Тя се замисли над думите му, но не успя да се съсредоточи, защото сънят я обори. Клинт дълго остана буден. Но дори след като потъна в сън, всеки път, щом тя мръднеше или въздишаше, той се будеше…

 

 

И двамата се събудиха следобед на другия ден. Изведнъж тя осъзна, че не е сама, отвори очи и чу неравномерното му дишане. Да не би да имаше кошмари? Като че ли беше разстроен. Инстинктивно вдигна глава от рамото му и като се взря в лицето му, забеляза, че сините му очи са отворени и я наблюдава.

— Какво има? — прошепна Ан.

— Струва ми се малко неудобно да лежа гол в леглото на гола жена — усмихна се той дяволито. Тя се изчерви и щеше да се отдръпне от него, ако той не я бе задържал.

— Добро утро, скъпа.

— Добро утро…

— Тази сутрин замъкът ти напълно ли е обграден, Ан? — попита я. Тя осъзна, че той разбира, задето нещо не е наред, но не знаеше как да му го обясни. — Защо снощи ме обвини, че съм като Хари? Какво имаше предвид, когато спомена, че след като сме спали заедно, нарочно съм се скарал с теб?

— Той го правеше. След като ме любеше, дълго мълчеше, а след това започваше да ми се кара. Аз не обичам разправиите, затова го успокоявах. Това обаче го ожесточаваше още повече и така продължаваше с дни. Започваше да ме обижда, да ме критикува ненужно, докато накрая ме вбесяваше. Това като че ли му харесваше…

— Как можеш да ме сравняваш с него? Не съм се карал с теб!

— Ти доведе всички онези гости в моето светилище. Използвал си ключа, който ти дадох, за да влязат тук чужди хора и да го променят!

— Но, любов моя, аз исках само да ти доставя удоволствие!

— Като някакви хора нахлуват в моя свят?!

— Не смятах, че това ще е нахлуване в твоя свят. Исках заедно с твоите приятели да му се порадваме. Обичам те толкова много, че исках да изпитат част от нашето щастие. Имах желание да напълня къщата ти с цветя. Защо се оказах толкова непохватен, че да те раздразня?

Как бе могла да се ядоса на това? Колкото и да й беше неприятно, че е поканил хора, които нарушиха самотата й, как би могла да е недоволна, след като го бе направил, за да сподели любовта си?

— Разбирам, че ще бъдеш изпитанието на живота ми — изрече тя, след като го наблюдава известно време.

Макар и нелюбезни на пръв поглед, тя искаше да му каже с тези думи, че му прощава. Той се засмя, прегърна я, целуна я по врата и потърка леко брадясалата си буза в нейната.

— Много бодеш — каза тя недоволно.

— Да се обръсна ли?

— О, не! Лекото драскане ми харесва. Ще ми е много трудно да те отпратя… — Тогава той я обърна по гръб и се надвеси над нея. — Не мога да те разбера — рече тя. — Изглеждаш възпитан, но съвсем не можеш да проумееш кога не си желан.

— Ти ме искаш. — Усмихна се и проникна в нея. Раздвижи се.

— Само защото си търпелив в леглото — едва изрече тя, — макар вниманието ти към мен да не е… желано…

— Така ли? Какъв вид внимание не е желано? Това ли? — Отново се раздвижи в нея.

— Ъ-ъ… Не това.

— А това? Не ти ли харесва?

— Ъ-ъ… Не… — излъга Ан, като едва сдържа напиращия върху устните й стон на удоволствие.

— А това? — Започна да се движи с влудяващ ритъм, потъвайки докрай в нея. — Да спра ли? Или да продължавам?

— Не!

— А нежеланото внимание?

Беше направо безсърдечен!

— Млъкни!

— Ан Форбс ли каза да млъкна? Не мога да повярвам, че дама като нея би постъпила толкова грубо, че да ми каже да млъкна. Поразително!

Любовната им игра продължи още, докато замаяни, и двамата не достигнаха върховете на екстаза.

След това се любиха още веднъж — този път в двора на тревата.

После се потопиха в езерцето. Опитваха се да хванат уплашените рибки, които до предишния ден се бяха страхували само от лапите на котарака Мак.

Седнал във водата, която стигаше до гърдите му, Клинт се радваше на красотата и грацията на своята любима.

— Кой би повярвал, че под хладния ти външен вид се крие такава страст?

— Аз съм циганка и лесно се влияя. А напоследък изпитвам странно и опустошително влияние.

— Така ли? — приближи той към нея. — Да не би това влияние да засяга и мен?

— Дължи се само на теб!

— Майка ми и баща ми никога не биха повярвали. Те знаят колко съм усърден… — Протегна ръка и хвана гърдата й. — … И внимателен към женския род. — Палецът му подразни едното от зърната. — А познават и трезвата ми преданост към задълженията. — Сложи я в скута си.

— Ако ме любиш в езерото, ще развратиш рибите и скоро езерото ще се превърне в истински развъдник! — Тя се засмя, отметна глава, а мократа й черна коса се спусна по гърба й; ръцете се озоваха върху раменете му. Седнала върху него, тя обхвана лицето му с длани. — Обичам цветята. А свещите снощи бяха приказни.

— Не биваше да го правя. Снощи изпитах такъв страх, че може да те загубя, а не можех да разбера защо.

— Никого повече не води тук!

— Обещавам — твърде лесно изрече той.