Лас Смол
Искрата (3)

Трета глава

През следващите дни Ан и Клинт — фигуративно казано — кръжаха един около друг като непознати същества. Макар да я привличаше, тя беше предпазлива, а той се опитваше да сломи защитата й.

Като всеки адвокат, Клинт имаше строго ограничено свободно време. Той пътуваше до други градове за консултации. Идваше при Ан в най-различно време през денонощието. Тя никога повече не се скри както първата вечер.

Клинт предизвикваше искрения й смях. Например, лягаше в хамака и й предлагаше да му вее с щраусови пера през топлите летни дни. Тя пък пускаше зрънца грозде в отворената му уста. Той миеше чиниите и чистеше с прахосмукачка колата на Ан, но понеже се отнасяше към всичко това безгрижно, този негов труд не й правеше особено впечатление.

Клинт копнееше да я люби в обраслия с бурени двор. Би могъл да я придума и тя би се предала, но той искаше много повече от тялото й…

Пренесе цигулката си при нея и в дъждовни дни й свиреше, а котаракът Мак идваше и слушаше…

 

 

Докато дните се нижеха един след друг, тя все повече се привързваше към Клинт. Наблюдаваше го и започна да му прави скици. Позволяваше й всичко, но добре премерваше думите и държането си, макар и наяве, и насън да мечтаеше за нея.

Започна да се съсредоточава трудно. Наблюдаваше движенията на тялото й и искаше да я докосне. Тя го подлудяваше и той не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за нея.

Беше изтънчено мъчение да е с нея, да чува гласа й. Усмивката прогонваше сенките на всичките му неприятности. Би било истинско вълшебство, ако Ан го докоснеше! Единствено железният му самоконтрол го възпираше да не я грабне в прегръдките си.

Не можеше обаче да се насити да я гледа. Измъчваше се от страстта, която изпитваше към нея, особено когато вълните на желанието неумолимо го понасяха във водовъртежа си. Въпреки това не си позволи да я вземе в обятията си или да я целуне отново.

Само понякога милваше косите й, полагаше ръката върху рамото или държеше ръката й. Но не я докосваше така, както мечтаеше. А мечтаеше да я люби.

Започна да спи лошо.

Един спокоен ден, докато лежаха на тревата и наблюдаваха пеперудите, тя му каза:

— Налагаш си много здрави задръжки.

Той се изненада от думите й, избухна в смях и поклати безпомощно глава. Тя се изправи на лакът, за да разгледа лицето му.

— Защо се смееш?

— Защото смятах, че го правя незабележимо. А се контролирам така, че понякога имам чувството, че ще се взривя, защото те искам прекалено силно. Обаче се радвах, че те заблуждавам успешно. Как разбра?

— По дишането ти. Правиш се, че се отпускаш, а тялото ти е напрегнато. Движенията ти са или твърде бързи, или заучени, но в никакъв случай не са непринудени.

— Значи кариерата ми като артист се провали! — засмя се той.

— Би могъл да ме имаш…

— Ан…

— Знам, че не е лесно за теб. Но ще ти помогна да се успокоиш. Ще ти дам онова, което искаш. — При тези думи тя се изправи, свали дългата си памучна рокля през главата и я захвърли на земята. Спокойно легна върху нея по гръб.

Клинт моментално съобрази нещо. Тя никога не е била ухажвана, нито пък е пожелавала някого… И очевидно никога не бе изпитвала истинско удоволствие от любенето. Беше изумен.

След като тя съблече роклята си, желанието възпламени тялото му. Ръцете му се разтрепериха, дишането му стана тежко и накъсано. Осъзнаваше обаче с кристална яснота, че не може да я люби сега — не и ако искаше връзката им да продължи.

Защото Ан не търсеше любов от него — само искаше да му дари спокойствие. Тя нямаше да го люби. Щеше да бъде само един акт на физическо желание, който да му даде освобождение от натрупаното напрежение. Все пак Ан проявяваше желание да му го позволи. Но той не можеше да я люби. Не така.

Налагаше се много тактично да отклони предложението й. Тя отвори очи и без да помръдне глава, се взря в него. Забеляза, че я наблюдава — явно бе много объркан. Тя плътно стисна очи.

Страхуваше ли се? Какъв мъж е бил Хари Уорсоу? Докато я разглеждаше, Клинт разбра, че тя не е ужасена, а само решена да издържи. Разрешаваше му да обладае тялото й по най-интимния начин, ала тя нямаше да изпита удоволствие, просто щеше смирено да понесе всичко.

Съчувствието, което изпита в момента, го спаси. То не намали желанието му, ала го накара да помисли първо за нея. Протегна ръка и я сложи върху рамото й. Тя трепна.

— Любов моя, какво ти е сторил той?

— Нищо. — Отвори очи. — Само всичко свършваше твърде бързо…

— Боже мой!

Тя отново затвори очи и промълви:

— Не болеше много. Малко по-късно ми минаваше. Можеш да го направиш. Знам какво е. Ще го понеса. За мен няма значение. Само не ме карай да чакам прекалено дълго. Много се напрягам и тогава ме боли повече.

— Изобщо не би трябвало да боли! — Ядоса се на непохватния й бивш съпруг. — Би трябвало да ти е много приятно, тогава ще искаш да се любиш отново и отново.

— Така ме убеждаваше и той. Твърдеше, че съм фригидна. Не ми се сърди. Няма да ти се карам.

Думите й му причиниха страдание. Той обхвана главата си с ръце, изпитвайки желание да пребие Хари. Как е възможно някой мъж да се е отнасял толкова зле с Ан?!

Бавно се придвижи към нея, за да не я изплаши, обърна се настрани и каза:

— Ти си красива. Нека те погледам.

— Добре. Моля те само, не се бави, защото започвам да се притеснявам — изрече тя бързо, без да отваря очи.

— Днес нямам време да се любим и…

— Добре. Това ще продължи само няколко минути. Започвай и свършвай.

Клинт се чудеше защо тя затвори очи — дали за да не гледа акта? Плъзна ръка по копринената кожа на рамото й.

— Не, аз ще те любя дълго, защото бих искал първият път да бъде идеално. Освен това бих искал и ти да изпиташ удоволствие.

— И аз бих искала да е така — каза тя, след като пое дъх. — Той като че ли го правеше от задължение. Но аз просто не можех… Не ми харесваше…

— Тогава няма да го правим. Докато ти не ме помолиш.

Тя го погледна тревожно. Гласът й беше несигурен, в него се долавяше и съжаление:

— Тогава значи никога няма да го правим.

— Ти май не разбираш колко много те обичам. Не бих могъл да те изоставя, даже никога да не се любим.

— Но… Това няма ли да е много трудно за теб? Тогава защо да оставаш? Не е ли единствената причина мъжете да се нуждаят от жени?

— След като не знаеш какво е любовта, все едно, че не знаеш фонетиката. За да разбереш думите, трябва да започнеш със звуците. Ти си страшно непросветена в любовта, скъпа. Трябва да започнем отначало. Ще започнем от основата. Ти си жена — прекрасна и желана. Аз съм мъж. Аз имам възможността да ти доставя удоволствие и да създам деца. Мъжете наричат жените тяхна собственост, но това е много егоистично. Точно обратното е. Ние сме роби на жените. Не бих искал да взема една чудесна жена и да й позволя да реализира силата си, но ти губиш много от живота. А без теб аз също губя.

— Казах ти, че за мен няма значение — отвърна тя съвсем сериозно. — Разбирам те, можеш да правиш всичко.

— Когато… — Трудно му беше да спомене името на Хари. — Когато той те целуваше, ти изпитваше ли същото, както когато аз те целунах?

— Той не беше привързан към мен. Ако нямаше да се любим, Хари не ми позволяваше да го докосна, да го целуна или да го прегърна. Винаги се измъкваше. Или ме отблъскваше. В началото, след като се оженихме, аз се опитвах да бъда нежна. Виждала съм хора да се целуват и аз бих искала да ме прегръщат така, но на него не му харесваше…

— Но ти ми позволи да те прегърна.

— Да, с теб ми харесва.

— Тогава нека пак те прегърна. Обещавам, че няма да те любя. Отпусни се. Нека ни е приятно заедно.

— Отново ще си облека роклята. Съжалявам…

— Съжаляваш ли?

— Той не обичаше да ме гледа гола. Притеснявах го, освен ако…

— Аз пък искам да се разхождаш без дрехи. Изключителна си!

— Наистина ли?

— О, Ан, погледни се! — Леко я погали по корема. — Колко е прекрасен допирът на ръката ми с кожата ти! Каква хубава линия се образува от пъпа до това пухкаво място. — Тя настръхна и се напрегна. — Няма да ти направя нищо.

— Гърдите ми са твърде меки…

— Сигурно е време за периода ти. — Усмихна й се нежно.

— Не. Но той ме притискаше много силно. — Тя се изчерви и сложи ръце върху гърдите си, като че искаше да се защити.

— Наранявал ли те е?

— Не, не. Просто беше… груб. Щом се разплачех, се вбесяваше. Казваше, че ако не съм фригидна, щяло да ми хареса. Попитах моята лекарка и тя се съгласи с него, макар да ми се струваше, че не е така. Лекарката ми каза, че ако има предварителна подготовка, страстта у жената се събужда и тогава мъжът може да не е груб, но да не е и тъй нежен. Обяснението й не беше повече от онова, което Хари правеше. Значи съм фригидна. — Погледна го тъжно.

— Но ти не се целуваш като фригидна жена!

— Никого не съм целувала така, както теб. На теб ти е приятно и ми помагаш. Правиш го така, сякаш аз съм част от целувката.

— Точно това представлява любовта, такова трябва да бъде и любенето. Толкова много те искам! Но ще чакам, докато ти ме пожелаеш. Сега искам само да те прегръщам и да те целувам.

— За мен няма значение, ако… ме любиш — повтори тя.

— Искам да ме пожелаеш!

— Клинт, това може никога да не стане. Тогава какво?

— Ще разсъждаваме по този проблем, когато му дойде времето, мила. — Тя се разрида, а той се изплаши. — Какво има? Нищо лошо не се е случило. Недей да плачеш, любима! Всичко ще бъде наред. Аз съм тук и нищо лошо няма да ти се случи. — Бавно я притегли към себе си и я успокои. Седна, взе я в прегръдките си и започна да я люлее. Но тя продължи да плаче. Най-накрая той я вдигна, отнесе я върху люлката на верандата на сянка, сложи я в скута си и започна бавно да я люлее.

— Толкова се страхувах! — призна Ан разтреперана.

— От мен ли? Как можеш да се страхуваш от своя герой? Аз съм твоят защитник. Никога не бива да се боиш от мен!

— Винаги съм отбягвала контакти с мъже. Никога нямаше да изляза от скривалището си. Ти влезе в него и се боях, че всичко ще започне отначало. За мен беше толкова ужасно!

— Защо не ми каза?

— Не знаех, че мога да ти се доверя.

Той изстена и я притисна по-плътно към себе си.

— Ан, за бога, не се затваряй така! Как бих могъл да реша проблемите ти, ако не знам какви са?

Тя все още лежеше в прегръдките му гола и дишаше на пресекулки. Той я целуваше, пускайки в действие всичките си умения. Нетърпеливият му език се плъзгаше към плътно затворените й устни, но не много настойчиво. После езикът му продължи огнения си път към ухото й, но все още напрегната, тя се задъха и потрепери. Потърка лице във врата и целуна рамото й. Помисли си, че би трябвало да получи медал за издръжливост. Най-сетне отпусна ръце, присви очи и призна:

— Всичко се обърка.

— Можеш да го направиш — каза тя и го погледна с невиждащи очи.

Ако го направеше обаче, той щеше да спечели битката, ала да загуби войната. А ако искаше някога да има любовта й, сега се налагаше да издържи.

— Искам да стана. Сигурно ще трябва да вдигна нещо тежко.

— Защо? — Ан се изправи и застана пред него.

— Това няма да реши проблема, но все пак ще помогне. — Стана и тръгна сковано към къщата.

— Ти си толкова различен! — Тя вдигна роклята си от земята и я изтърси.

— Ето! Запомни го! — Бързо се обърна към нея. — За теб е важно да го разбереш. Аз съм друг мъж.

— Знам! — Облече роклята си. — Казах ти, че можеш да го направиш.

— Не желая. Тъкмо това се опитвам да ти обясня. Искам да се любим. Ще те науча каква е разликата между това да го направиш и да се любим.

— Няма да можеш. Хари се опитва почти две години. Не стана.

— Хари не е бил учител, а използвач — рязко й отвърна Клинт.

Очите й се разшириха. Не беше глупава и разбра какво искаше да й каже. Грешката не беше нейна, дали бе на Хари? Никога не се бе замисляла. Беше приела цялата вина върху себе си. Дали и Хари не е бил малко виновен? Вероятно. Ала пак стигаше до основния факт, че е фригидна. Наведе глава и като че цялата й крехка фигура се смали.

— За какво мислиш? — запита той.

— За това, че не успях.

— Искаш да кажеш, че ако се бях нахвърлил върху тази скована жена, щях да спечеля ли? И какво?

Все едно че й удари шамар. Някога Хари казвал ли й бе същото?

— Поне щеше да получиш облекчение — каза му тя.

— А ти? — поинтересува се той. — Ти какво щеше да получиш, освен болка?

Това я изненада, защото никога не бе обсъждала с Хари какво получава от акта тя.

— Аз съм неспособна да изпитвам каквото и да е удоволствие. Не получавам нищо. Само давам.

— Твоят Хари те е карал само да участваш в акта. Звучи вълнуващо. Някога обаче любил ли те е?

— Казах ти, че можеш да го направиш. Защо ми се сърдиш? Същият си като Хари!

— Не! — изрече той, след което направи няколко крачки към нея и я хвана за раменете. Прегърна я и силно я притисна към себе си. — Не ти се сърдя. Ядосвам се, защото си била използвана по този начин. Откога си разведена?

— Почти три години. Омъжих се на двайсет. Сега съм почти на двайсет и шест.

— Никога ли не си чела някаква литература? Никога ли не си чувала за предварителна игра, за оргазъм и за любов? Всичко това е в тялото ти. Не ти ли е било любопитно как реагира то?

— При мен не се получава…

— Тази лекарка, при която ходиш, не те ли прегледа?

— Прегледа ме…

— Не си ли ходила при друг лекар? При терапевт?

— Казаха, че зависи от мен. Хари не искаше да ходи никъде.

— Чакай да отгатна. Казал ти е, че това е твой проблем.

— Да.

— Добре, ще те посъветвам нещо. Искаш ли?

— Омръзнало ми е от съвети! Вече нямам никакви проблеми. Излекувах се. Ако теб те няма, на мен и така ми е добре. Не се грижи за мен. Няма да стане.

— Не съм чак толкова голям страхливец. И ще се върна отново. Смятам те за изключително желана. — Усмихна й се.

— Ти не си единственият мъж, който ме гледа така.

— Значи си била и с други мъже, освен с Хари.

— Не, с моя проблем никога не съм се изкушавала.

— Аз обаче приемам предизвикателството. — Засмя се.

— Остави ме. Нека да бъде така, както преди да се срещнем.

— Не мога да те оставя.

— Само ще измъчиш и двама ни!

— Ще бъдем приятели. Приятели, които се целуват. Няма да искам нищо повече от теб.

— За теб това не са нормални отношения. Ти имаш нужда от жена и секс.

— Ще се справя.

— Клинт, бих искала… — Не знаеше какво точно иска, но се тревожеше заради него.

— Поне не си безразлична към мен.

— Само да знаех какво да направя.

— Радвай ми се като на приятел. Разказвай ми нещо. Слушай ме. А аз ще те прегръщам и ще те целувам.

— Това мога да направя. — Погледна го неуверено.

— И аз, принцесо моя от кулата! Искам да те прегърна, преди да ти кажа довиждане.

Тя се отпусна в обятията му. Клинт обсипа лицето й с безброй леки целувки. После я пусна. Дали тя осъзнаваше как се е вкопчила в него?

 

 

Ан работеше трескаво за изложбата си, но когато Клинт идваше, му се усмихваше и оставяше всичко. За нея той бе по-важен от работата й. Той пък внимаваше да не злоупотребява с времето й. Но таеше надежда, че тя не го отпраща набързо.

Затова се опитваше да не й пречи и правеше така, че да седи при нея, докато тя работи.

Докато Ан рисуваше, той й свиреше на цигулка и това й доставяше удоволствие.

Веднъж отидоха да разгледат заедно галерията на Джон Хейс на Масачузетс Авеню, където трябваше да бъде изложбата й. На улицата имаше малки магазинчета, както и други галерии.

— Пространството е твърде ограничено — заяви критично Клинт, след като огледа галерията.

— Ограничено ли? Ти колко картини мислиш, че имам?

— Достатъчни са за огромно ателие — отвърна той. — Тук не могат да се поберат всичките ти платна.

— Глупости! — възрази Ан. — Мястото е достатъчно. На мен поне ми стига.

 

 

Клинт нае камион да пренесе картините й. После си взе свободен ден, за да ги окачи. На света няма по-добър приятел от него, мислеше Ан.

— Ти си великолепен! — каза му тя вечерта, докато ядеше хотдог.

Клинт забеляза, че тя не обръща голямо внимание на това, че в меката питка кренвиршът е студен. Наблюдаваше я как извива език, за да прихване парченце лук.

— Бяло вино и хотдог — точно онова, от което има нужда една изтощена жена. — Беше много доволен, че й доставя удоволствие.

— Изложбата ще бъде прекрасна — каза тя на Клинт.

— Тя вече е.

— Ти закачи картините идеално. Страшно си търпелив — нито веднъж не се оплака. Даже Джон се отказа.

— Ти направи всичко както трябва.

— Да — усмихна се тя доволна, докато той я наблюдаваше. — Как въобще успя да си вземеш свободен ден?

— Бях безмилостен — призна й.

— Харесваш ми, Клинт.

— На гениите винаги трябва да се помага със земните неща. А днес беше важен ден.

В този миг тя се наведе и го целуна! За първи път правеше нещо толкова импулсивно. Той толкова се трогна, че очите му се изпълниха със сълзи.

— Няма да се отървеш само с тази сладка целувка. Искам още една! — настоя Клинт.

Ан вдигна ръце и го прегърна. Намести главата си между врата и рамото му. Ръцете му мигновено я обгърнаха, а тялото се изпълни с желание. Тя отметна глава и се усмихна към сериозното му лице, а после застана на пръсти и го целуна с меките си устни.

Когато го пусна и се плъзна по чувствителното му тяло, той попита с дрезгав глас:

— След колко време пак ще имаш изложба?

— Чак догодина — рече тя и отмахна един кичур от косата му.

— Трябва да ти кажа, че ще ни трябва поне един ден да откачим картините. Затова ще дойда след месец, когато изложбата свърши.

— Може да не се налага да ги свалям. Ако ги продам, купувачите ще си ги откачат.

— Няма никакво съмнение, че ще продадеш всичките.

— Това защо те натъжава? — запита го объркана.

— Ако няма картини за сваляне, няма да получа и целувка от благодарност.

— Ще те целувам за всяка продадена картина — засмя се Ан искрено развеселена.

— Готово! Вече ми дължиш две. Ще ти покажа кои две искам.

Стана й интересно кои е избрал и тръгна заедно с него. Едната беше съвсем малка — бе я избрала допълнително за баланс. Представляваше въдичар на Бялата река. Сред дивата природа акцентът падаше върху мъж, който ловеше риба. Атмосферата беше тиха, спокойна.

Втората, която Клинт избра, бе съвсем различна. При всяко вглеждане в нея, се откриваха все нови и нови неща. Представляваше море и затова беше в морскозелени тонове.

Той й написа чек, а тя залепи картички, че картините са продадени. Малката картина му подари и той я прие. След като го целуна за продадената картина, той пък я целуна за подаръка. Сините му очи блестяха. Тя даваше ли си сметка, че вече е протегнала ръка към него?