Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ideal Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 55гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2011)
Разпознаване и начална корекция
painkiller(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Нейъми Хортън. Идеалният мъж

Американска, първо издание

ИК „Арлекин България“, София, 1995

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0299-9

История

  1. —Добавяне

Четвърта глава

В огъня изпука боров клон, пръсна искри и в стаята замириса на смола. Джейк въздъхна и с усилие прогони еротичните фантазии. На пода лежеше сребърна звезда. Той се наведе да я вдигне. Сетне седна на килима до Дани и й я подаде.

— Може би е нещо важно?

— Ами да! Цял следобед ги рязахме. Ще трябва да ги зашия… Всъщност ти ще трябва да ги зашиеш на роклята. Макар да не обичам да започвам нещо, което не мога да довърша.

— Да, това е лош навик. — Гледаше я в очите и знаеше, че мислят за едно и също. — Можеш да останеш известно време. — Думите се изплъзнаха сами.

— Забрави ли, че имам работа?

Кичур от косата й бе паднал и Джейк посегна да го прибере. Желанието да я докосне беше непреодолимо. Отдръпна се, защото съзнаваше, че ако сега не се овладее, после ще бъде твърде късно.

— Бих могъл да те наема за шеф на работилницата за ангелски криле или нещо подобно.

— Все пак трябва да се върна в Торонто — засмя се Дани.

Тя беше толкова близо. Миглите й хвърляха сянка върху скулите, около нослето й имаше ситни, почти незабележими, лунички. Устните й бяха пълни, чувствени и леко влажни. Тя вдигна глава. Очите й, огромни като на кошута, бяха изпъстрени с кафяво и златисто. Дъхът й погали лицето му, стори му се, че долавя бесните удари на сърцето й. Кожата й беше бяла и нежна като сметана. Джейк неволно се наведе и докосна устните й.

Тя остана неподвижна със затворени очи. Сякаш не дишаше.

Беше един от онези мигове, в които времето спира. Искаше да продължи, да проследи с устни изкусителната извивка на шията й… Не!

— Трябва да вървя — дочу шепота й. — Колата ми… Ще отидеш ли да я измъкнеш?

— Късно е. Можеш да останеш тук. Има място.

— Най-добре да ме закараш до някой мотел.

— Значи ли това, че…

В тишината се чуваше само пукотът на съчките.

— Значи това, което казах… — прошепна Дани.

Джейк докосна лицето й с устни. Кожата й бе мека и топла, мъжът почувства как се разкъсва от желание сладката агония да продължи вечно и в същото време да има тази жена тук, сега, в този миг, гола в ръцете му.

Дани простена. Устните й потърсиха неговите и езикът му проникна като горещ вятър. Тя потръпна и се разтвори като цвете, очакващо дъжд. А той я целуваше бавно, упоително. Сърцето му биеше неистово и с всеки удар падаха последните бариери на самообладанието му. Тази жена беше създадена за него, беше част от него, в жилите им течеше една и съща кръв, дишаха с едни и същи гърди. Бяха едно цяло.

Как си наложи да спре, сам не разбра. Нямаше нищо по-просто от това да я люби. Дори беше уверен, че нещата ще се развият точно така. Но някакво старомодно рицарско чувство го накара да спре. Главата й бе на гърдите му и той зарови лице в косите й. Целуна я нежно, сетне я отдръпна от себе си.

— Дани?

— О, Джейк…

— Не се сърдиш, нали?

— Сърдя се на себе си, че съм така непохватна. Не ме бива особено за тези работи…

— Бих казал обратното — прошепна той и отново я целуна. — Моля те, не ме карай да паля колата и да шофирам петдесет километра до най-близкия мотел!

— А би трябвало — усмихна се тя.

— Може би. Ако останем под един покрив, ще ми причиниш големи проблеми. Не се безпокой! Спалнята горе има такава ключалка, че и динамит не може да я разбие. Ще бъдеш в пълна безопасност, кълна се.

— А ти?

Джейк се усмихна и прокара пръст по долната й устна.

— Преместих Рейнджър с цялото й семейство в стаята на Каси и сега леглото си е пак мое. Има достатъчно място за двама…

Дани целуна пръста му.

— Нямаш представа колко е голямо изкушението…

— Но… — намеси се мъжът. — Появява се неизбежното „но“. Чудя се колко ли мъжки надежди са се разбили в тази проста думичка. — Стана и разкърши рамене. — Предложението остава в сила. Без намеците.

Трябва да отида в мотел, преди да е станало твърде късно, помисли си Дани и прошепна:

— Боже мой, защо не! Освен това искам да разбера как е минала репетицията.

 

 

— Беше страхотно! — Очите на Каси светеха от възторг. Тя отпи от млякото, сетне облиза белите мустаци около горната си устничка. — Нали, дядо? Госпожица Уилсън каза, че съм най-красивото ангелче на земята!

— Точно така — потвърди Бъстър. — Никой не можеше да се мери с теб.

— Кой иска още? — Дани огледа масата. Държеше голяма табла с кейк. — Хайде, Джеси, знам, че имаш още място.

Той кимна с пълна уста и подаде чинията си. Дани му сложи няколко парчета, като се чудеше къде ще ги побере мъжът.

— Джейк, а ти?

— Не мога повече, благодаря.

— Нямаш грешка — рече Бъстър с доволна въздишка. — Знаеш как трябва да бъдат нахранени мъжете преди работния им ден.

Дани насочи вниманието си към Каси, като избегна погледа на Джейк.

— А ти? Има ли най-красивото ангелче място за още едно парче?

— Не, благодаря. Ще се пръсна! Така искам да ме видиш, Дани. Всички харесаха костюма ми. Даже Роби Джейкъбсън каза, че съм много хубава. Нали, дядо?

— Беше като ударен от гръм, да ти е жал да го гледаш — засмя се Бъстър.

— А госпожица Уилсън? — попита Джейк и стрелна дядо си изпод вежди.

— Покани дядо на вечеря — изпревари го Каси. — И аз мога да отида, ’ко искам.

— „Ако искам“, Каси. Но не мисля, че дядо има нужда от придружител. Въпреки че…

— Я стига! — изгледа го кръвнишки Бъстър. — Тя просто е учтива, нищо повече. Покани ме от благодарност, че й помогнах с декорите.

— Така ли? — учудено вдигна вежди Джейк.

— Е, забих няколко пирона — обясни дядо му и огледа свирепо всички, сякаш им забраняваше да спорят с него. — Хайде, Джеси, не си на пикник. Свършвай с кейка и на работа. И ти, Кочайз!

Двамата благодариха на Дани, скочиха и се отправиха към вратата, а Бъстър се обърна към Джейк.

— А ти какво се хилиш? Сега ще ти намеря работа.

— Тръгвам, тръгвам! — стана и той. — Обещах на госпожица Рос да изтегля колата й от канавката.

— Няма да си тръгнеш, нали, Дани? — примоли се Каси. — Не си видяла гъските, не си яздила Апах, не съм ти показала къщата на дървото и… Остани, моля те! Татко, кажи й да остане! И освен това не можеш да си тръгнеш преди представлението! Нали, Дани? Моля те!

— О, Каси! И на мен ми се иска! — Учуди се, че всъщност казва самата истина. Беше глупаво, но за един ден се беше влюбила във фермата и в обитателите й, включително в това трогателно слабичко момиченце с големи очи, което я гледаше така умолително. — Но аз дойдох по работа и трябва да се върна в Торонто.

— Защо ще се връщаш? Дядо каза, че си дошла, за да намериш нова жена на татко. Но аз предпочитам теб.

— Каси… — Дани се обърна към Джейк, за да потърси помощ, но той стоеше с гръб и гледаше през прозореца.

— Страхувам се, че е много по-сложно. Искам да видя пиесата обаче… — Замълча, защото личицето на детето помръкна. — Дойде ми нещо наум. Защо не накараш татко ти да направи снимки? Ще ми ги изпратиш и аз…

— Не е същото! — Каси скочи от стола и побегна към вратата. — Мислех, че си по-различна! А ти си също като онази жена, което иска да ме вземе и ми говори така, сякаш съм глупаво малко дете!

— Каси! — Дани понечи да тръгне след нея, но се разколеба. — О, Боже мой, не ме бива много да се справям с деца.

— Не се обвинявай, скъпа — потупа я Бъстър по рамото и започна да събира чиниите от масата. — Тя не се сприятелява лесно с хората. Дори се изненадах, че те прие толкова бързо. И понеже не иска да признае, че ще й липсваш, се опитва да скрие чувствата си. След няколко дни ще й мине.

— Когато бях малка, също мразех да ме поучават, а сега правя точно това.

— Е, човек не знае как да се държи с децата на тази възраст. Уж са малки, а са по-мъдри и от Соломон. Джейк беше същият. Помниш ли, когато си била на тринайсет?

— Бях най-големият разбойник в градчето и в същото време се мажех с червилото на сестра ми. Никой не ме разбираше. Всички момичета в класа имаха гърди, а аз бях плоска като дъска за гладене. Братята ми ме дразнеха. Лойд Дженкинс от съседната къща, който беше дебел и целият в пъпки, ме преследваше навсякъде. Сега има собствена компания и е по-богат и от Крез, но тогава беше проклятието на живота ми! — разсмя се Дани.

Джейк рязко се извърна.

— Останало ли е нещичко от онази лудетина, или си се превърнала в разглезена гражданка, забравила да язди?

Дани го погледна изненадано.

— Мислех, че ще отидеш да измъкнеш колата ми.

— Точно там отивам. — Той взе шапката си и я нахлупи така, че очите му останаха в сянка. Приличаше на герой от уестърн, висок и строен, а усмивката му без съмнение би разтопила всяко женско сърце. Само очите му разбойнически проблясваха.

— Джейк, трябва да бъда на летището в два следобед.

— Ще бъдеш.

— Ами… — Тя погледна чиниите в мивката.

— Остави това на мен — обади се Бъстър.

Дани трескаво затърси друго извинение, за да не отиде да язди с Джейк.

— Няма какво да облека.

— Вечното женско хленчене — разсмя се Джейк. — Облечена си съвсем подходящо. — Той огледа сивите й вълнени панталони. — Само ще яздиш, не отиваш на ревю!

Не ставай идиотка, каза си сърдито тя. Няма причина да откажеш.

— Добре. Да си облека ли пуловер?

— Най-добре, все още е хладно. — Той спря до вратата и се обърна. — Начинаеща ли си, или умееш да яздиш?

— Няма да пребия нито коня, нито себе си, ако това имаш предвид.

— Ще те чакам при пасището след петнайсет минути.

От прозореца на стаята, в която спа, Дани го видя да прекосява двора. Вървеше самоуверено като мъж, който има цел в живота. Дани също си бе поставила цел и трябваше да я постигне.

Каролайн Уейнрайт сега седеше в Торонто и чакаше с нетърпение резултатите, а Дани Рос отиваше на езда! Нищо не я извиняваше, дори фактът, че Джейк Монтана категорично не искаше да се ожени.

Среса косата си и се намръщи на отражението в огледалото. Миналата нощ пред камината не влизаше в плана. Беше дошла да проучи, а не да съблазнява кандидат-младоженеца.

Всъщност от гледна точка на съблазняването, миналата нощ беше много успешна, усмихна се на себе си Дани. Джейк доказа, че е очарователен, нежен, опитен в прелъстяването и особено в целувките!

Точната дума бе „възпламеняващ“. Само при мисълта за него сърцето й заби ускорено, лицето й се изчерви, а краката й се подкосиха.

По дяволите, престани, рече си тя. Сложи пуловера и си помисли, че щеше да е по-добре, ако беше отказала. А най-добре, ако никога не бе напускала Торонто.

— Това е нелепо — мърмореше сама на себе си, докато оправяше, яката на бялата си риза. Е, целуваха се пред камината. И какво от това? Беше глупост, но често се случва по света. Искрата на мигновеното привличане между мъж и жена. Последва предложение, нещо напълно нормално, честно и откровено. Като мъжа, от когото идваше. Той попита, тя отказа, той прие отказа и толкова. Не беше първият привлекателен мъж, който й предлагаше да споделят леглото!

Но проблемът изобщо не беше в това, напомни си Дани. Не я плашеше предложението му. Плашеше я собственото й желание да го приеме. Може би щеше да бъде нощ, пълна с удоволствие. Незабравима нощ, която никога няма да се повтори. Дани беше готова да приеме предложението.

Така че не бе необходимо да се самозалъгва. Миналата вечер не беше само няколко целувки пред камината! А Джейк Монтана не беше просто привлекателен мъж!

 

 

— Преди да дойда — извика през рамо Дани, — не предполагах, че е населено. Мислех, че е пусто, само планини.

— Чела си много проспекти за зимните курорти. Една от най-големите животновъдни ферми в страната е на югоизток от нас. Когато се каже канадска ферма, всички се сещат за щат Албърта, но всъщност тук е най-плодородната земя на света.

Джейк смушка коня си, подкара в галоп и се изравни с голямата дореста кобила Тинкърбел. Тя бе игрива, но Дани се държеше стабилно на седлото.

Язди умело, рече си Джейк. Стоеше изправена, отпуснала свободно юздите. Кобилата имаше кротък нрав, но не би се поколебала да хвърли неопитен ездач, ако й се удадеше. Обаче бързо разбра, че номерата й няма да минат и след няколко километра се подчини напълно. Сега препускаше с щръкнали уши и леко наведена глава, сякаш знаеше каква прекрасна гледка представлява заедно с ездачката си на фона на утринното небе.

Джейк не можеше да откъсне очи от тях. Дани бе облякла бяла риза с висока яка и яркочервен пуловер с апликации на гърдите и рамото. Беше невъзможно да не забележи останалото. Например начинът, по който краката и обгръщаха коня, и как гърдите и ясно се очертаваха под пуловера.

Ама че работа! Тялото му реагира и той се намести неспокойно на седлото.

— Приятно ли ти е, че дойде?

— Много добре знаеш, каубой. Не си проси комплименти.

Бузите й руменееха от хладния планински въздух.

— Мъжете май не могат да постигнат много с теб?

— Не могат да постигнат нищо.

— Това предупреждение ли е?

— Мислиш ли, че е необходимо? За какво говорим всъщност?

— Едно на нула за теб. Как спа?

— Като бебе.

— Сънища?

— Няколко.

— Аз бях ли в тях?

— Не.

— А ти беше в моите.

— Надявам се, че ти е било хубаво.

— Беше.

— А на мен?

— И на теб. Ела довечера и ще видиш.

Дани се разсмя и пришпори кобилата.

— Възхищавам се на упоритостта ти, каубой, но довечера трябва да бъда във Ванкувър. Забрави ли?

— А ти забрави ли, че колата ти все още е в канавката?

Яздиха мълчаливо няколко минути. Дани неочаквано спря.

— Трябва да се върна, Джейк. Имам среща утре сутринта. Говоря сериозно.

Той бутна шапката си, за да предпази очите си от слънцето. Огледа заобикалящите ги хълмове, преминаващи в планината Карибу. Изглеждаха студени и страшни.

— Още един кандидат-съпруг?

— Да, борсов агент. Разговарях с него, преди да тръгна насам.

— Какви са шансовете му?

— Отлични.

— Ясно — процеди Джейк. Не искаше да гледа към нея. Беше се втренчил в планините, сякаш ги виждаше за пръв път. В крайна сметка, всичко това не го интересуваше!

— След теб.

Трябваха му няколко мига, за да осъзнае за какво говори. Погледна я изненадан. Очакваше да избухне в смях. Но тя беше съвсем сериозна.

— Трябваше ми време, за да си повярвам. И въпреки че животът ти прилича на трагикомедия, ти си човекът, когото търся.

Джейк не отговори. По лицето му премина сянка и Дани се зачуди какво ли се крие зад неразгадаемия поглед. Кобилата изпръхтя. Младата жена отпусна юздата.

— Другият има всичко. Здрав е, умен, амбициозен. Притежава къща с изглед към залива, вила в планината, порше. Вече е почти на трийсет и смята, че трябва да се ожени, както очакват хората от човек с неговото положение.

— Само че е много зает, за да си намери сам съпруга.

— Точно така. — Дани отново потърси очите му, но той не откъсваше поглед от планините. — Ти не притежаваш всичко това. Имаш къща, в която цари хаос и пълна анархия. Имаш полусакат дядо, дъщеря, която се мисли за Хъкълбери Фин и пералня, от която всеки ден става потоп.

Джейк трепна.

— Това червени точки ли са?

— Не, черни. Червените са, че си честен, почтен, със силно развито чувство за отговорност. Ако дадеш дума, ще я изпълниш. Сега идва ред на клиентката ми. Тя обича децата и животните, спокойните вечери пред камината с книга в ръка, приятните разговори. Борсовият агент няма да има нищо против едно дете, но за животни и дума да не може да става. Каролайн има въображение, понякога се държи детински и е изключително общителна. Той пък иска улегнала, сериозна жена, която да бъде идеална домакиня в очите на бизнес-партньорите му. Но не е интелектуалец.

— А аз?

— Хвърлих поглед на библиотеката ти, каубой. Бях удивена. От Ницше до Зейн Грей, а също история, политика, философия, земеделие. Обичаш научната фантастика, криминалната литература, политическата интрига, Шърли Маклейн и модерната поезия. Интересува те всичко — от заселването на Америка до опазването на околната среда, а си се абонирал за толкова списания, че сигурно ще спечелиш наградата на читателите. Тъй че не се преструвай на селяк!

Джейк с мъка сдържаше смеха си. Накрая не издържа и весело се разсмя, клатейки глава.

— Та ти си била истински детектив!

— Вярно е.

— Откри ли и други скрити добродетели у Джейк Монтана, които да го направят изгодна партия?

— Да. Спечелила съм си репутация на една от най-добрите в моя бранш. А причината е, че вярвам на интуицията си. След първите десет минути мога да кажа дали кандидатът е подходящ за работата, за която ще бъде нает. И в много редки случаи греша. — Погледна го сериозно и продължи: — Този път интуицията ми подсказа, че от теб ще излезе чудесен съпруг. — Сетне тъжно се засмя. — Единствената пречка е, че ти не искаш. Така че остават борсовият агент от Ванкувър и счетоводителят от Халифакс.

Джейк не отговори.

— Нали каза, че не те интересува? — присви очи Дани.

На лицето му се изписа нетърпение. Тя си помисли, че ще пришпори коня и ще препусне в галоп. Но той измърмори нещо неразбрано и свали шапката си.

— Хайде да поговорим.

Слезе и тръгна към огромния бор, извисяващ се като страж на хълма. Облегна се на него, пъхнал ръце в джобовете на джинсите, вперил поглед в далечината. Дани: вдъхна свежия аромат на смола, който я опияни като шампанско.

— Трябваше да ги видиш.

Тя го погледна озадачено, защото не разбра за какво говори.

— Планините. Знам, че ще проникнат в кръвта ти. А ако прекараш известно време тук, никога няма да поискаш да си отидеш.

„А ти?“ — помисли си Дани. Колко време трябва да бъда с теб, за да проникнеш в кръвта ми и никога да не си отида?