Джоан Рос
Обичай ближния си (13)

Тринадесета глава

През следващите две седмици Лоръл получаваше информация за Ник от Дани. Синът й го посещаваше всеки ден. Тя се надяваше той да попита за нея, да я извика или да й даде някакъв знак. Но Ник изглежда твърдо беше решил да сложи край на тяхната връзка.

Тя се почувства засегната, но не и изненадана, когато специалистът, който беше довела от Бостън за допълнителна консултация, й позвъни, за да й каже, че Ник ще бъде в числото на постоянните му пациенти, поне докато минат първите процедури по лечението. Ник се отказваше от нея дори като лекар. Лоръл знаеше, че той умишлено се държи така студено и на разстояние, за да й даде възможност да го забрави. Но това беше невъзможно.

Когато започна мачът за Супер Купата, тя си пусна телевизора и изгледа половината от играта, без ни най-малко да се интересува какъв ще бъде резултатът и кой ще победи. Знаеше огромното значение на този мач за Ник и не можеше да се отърси от мисълта, че той го гледа, отдал се на доброволна изолация в стаята си.

Лоръл се надигна от стола, отиде до прозореца и дълго гледа към къщата му. Внезапно я обзе раздразнение от поведението му. Той беше арогантен, твърдоглав и тесногръд. Отказваше да проумее колко много значи за нея и колко дълбоко го обича тя.

Изведнъж Лоръл разбра какво трябва да направи.

— Отивам до Ник — извика тя на Дани, който със затаен дъх следеше мача по телевизията.

— Време беше. — Погледна я той и отново впери поглед в екрана. Когато Лоръл извади бутилка шампанско от хладилника и тръгна към вратата, чу гласа на сина си: — Весело прекарване, мамо! Не се притеснявай за мен, ще си намеря нещо за вечеря.

Тя надникна през вратата.

— Знаеш ли, скъпи, много съм доволна, че баща ти никога не успя да разбере какво съкровище си.

Дани се усмихна доволно и се изчерви.

— Знаеш, че никога не бих останал да живея при него и Аманда, мамо. Те не се обичат така, както вие с Ник. От нас ще излезе страхотно семейство!

— Наистина страхотно — съгласи се весело тя.

Бързо прекоси двора и застана пред вратата на Ник.

Рауди се втурна да я посрещне. Дани беше върнал кучето, настоявайки, че Ник има нужда от компания. Лоръл вдигна бутилката високо над главата си, за да я предпази от огромните лапи на Рауди, които кучето опря на раменете й.

Отвътре се чу гласът на Ник:

— Рауди? Какво става там?

Лоръл отблъсна кучето настрана и оправи пуловера си. После направи опит да успокои дишането си и храбро тръгна към стаята.

— Рауди просто посреща един добър съсед.

Ник облещи очи. Сърцето му запрепуска неудържимо. Той се надигна от стола си.

— Лоръл! Какво правиш тук?

Тя протегна ръка и изгаси телевизора.

— Дойдох да те съблазнявам, Ник.

— Лоръл…

Тя не го остави да продължи.

— Виж, донесла съм дори и шампанско. Никога не съм била достатъчно добра в съблазняването, но… А, ето.

Тя одобрително кимна, когато корковата тапа изгърмя. Без да обръща внимание на въпросителния поглед на Ник, тя сипа по малко шумящо вино в две чаши и му подаде едната. После вдигна своята.

— За връзките. И за празниците.

Ник се втренчи в грейналото й лице.

— Мога ли да те попитам какво празнуваме?

— Нашата предстояща женитба — отвърна тя и добави: — Аз те излъгах, Ник. Искам да бъда обвързана с някой за цял живот. Всъщност, обичам усложненията.

Лоръл потопи пръст в шампанското и очерта устните му, разхладявайки ги с хладната течност. Очите й бяха тъмни и дълбоки, Ник сякаш потъна в тях. Той бавно остави чашата си на масата, пратил всичко по дяволите и наведе глава към устните й. Пръстите му се заровиха в копринено меките й коси. Лоръл беше изненадана от невъздържаната му целувка, но още по-изненадана беше от своята реакция.

— Няма да мръдна оттук, докато не се любим, Макгроу — прошепна тя. — След това само посмей да ми кажеш, че не искаш да прекараш остатъка от живота си с мен.

Ник искаше да я отведе до леглото веднага, но имаше нещо, за което трябваше да се погрижи преди това. Той си припомни думите, които цяла сутрин си бе повтарял.

— Повече от всичко на света искам да прекараме заедно живота си — започна той и погали гърдите й под кашмирения пуловер.

— Мисля, че идеята е чудесна!

— За нещастие, имам и други задължения.

Ръката му се плъзна по тялото й и Лоръл усети познатото замайване.

— Защо имам чувството, че се опитваш да ми кажеш нещо?

— Не знам. Какво бих могъл да ти кажа, освен че имам нова работа?

Той наведе глава и дъхът му облъхна нежната кожа на гърдите й.

— Работа? Каква работа? Къде? Кога? Не е свързана с ръгбито, нали? Прие ли ангажимента вече?

Ник се засмя.

— Лоръл, по-бавно! На кой от всичките въпроси искаш да ти отговоря най-напред?

— Кога? И защо не ми каза?

— Приех работата тази сутрин и едва се сдържах да не прескоча до вас. Внезапно осъзнах, че не знам какво ще правя, ако спреш на вратата и ми кажеш да се махам.

Тя импулсивно се притисна към него и го целуна.

— Никога! — Пое си дълбоко въздух и отново попита: — Къде?

— Във Финикс.

Това беше добре.

— Пак ръгби?

Той сви рамене.

— В известен смисъл, да. Ще работя към Младежката спортна асоциация в града. Главната ми задача ще бъде да подготвям момчетата така, че играта наистина да им доставя удоволствие. Въпреки нежеланието ми да се откажа от активна състезателна дейност, през последните няколко месеца все по-често се замислях над въпроса какво друго занятие бих могъл да си намеря. Това предложение ми хареса и смятам, че ще се справя добре.

— Сигурна съм в това! Ще бъдеш чудесен. Ще бъдеш най-добрият треньор, който тези момчета някога са имали и след няколко години, сигурна съм в това, твой отбор ще участва в шампионата за Супер Купата. Не е ли изключително?! Само си представи…

Ник сложи пръст върху устните й.

— Лоръл?

— Да?

— Мислех, че си дошла тук да ме съблазняваш! — припомни й дрезгаво той.

— О, да — прошепна тя. — И не смей да ми отказваш, Макгроу. Не приемам откази. Под никакъв претекст!

Лоръл притисна тялото си към неговото и Ник изстена. Устните му се впиха в нейните с цялата жар, която се беше насъбрала у него през последните няколко дни. Той издърпа пуловера над главата й и жадно целуна гърдите й. Лоръл извика от удоволствие. Тя взе ръката му, усмихна се и го поведе към спалнята.

— Не мисли за нищо, скъпи. Просто се отдай на удоволствието.

 

 

Двамата лежаха приятно отмалели. Възбудата им беше започнала да отшумява. Ник погали меките й коси и прошепна:

— Лоръл, обичам те!

Тя лениво отвори очи.

— Зная…

— Съжаляваш ли за нещо?

Лоръл блажено се усмихна.

— Сигурна ли си?

— Да — отвърна тя и притисна устни към неговите.

— Лоръл, какво ще кажеш да се любим отново? — Пръстите му нежно погалиха розовите връхчета на гърдите й.

— Ще кажа, че явно съм прибързала със заключенията.

— Да проверим ли?

Лоръл притегли главата му и го целуна по челото.

— Задължително!

— Ако продължиш да се държиш така агресивно, ще се наложи да се обърна към лекар — каза Ник след известно време. — Съмнявам се, че мога дори да помръдна.

— Знам какво имаш предвид — промълви тя.

— Щастлива ли си?

— Не бих могла да бъда по-щастлива.

Ник внезапно се опря на лакът и я погледна.

— Какво мислиш в действителност за работата?

Тя извърна глава към него и усети, че той напрегнато очаква отговора й.

— Ще имаш чудесна работа, Ник. Държиш се страхотно с децата. Имаш подход.

— Аз обичам децата.

Тя кимна. Представи си го в тази роля. Наистина щеше да бъде незаменим. Но дали щеше да му бъде достатъчно?

— Зная — замислено отвърна Лоръл. — И децата те обичат.

— Но?

— Но тази работа няма да ти донесе такава слава, на каквато си свикнал като играч, Ник.

— Мисля, че славата, която съм имал, ще ми стигне до края на живота, Лоръл. Повярвай ми, от днес нататък съм решил да живея в пълна анонимност.

— Освен това, важна е и финансовата страна на нещата. Няма да получаваш толкова, колкото досега.

Той се засмя.

— Е, сега след като вече си главен лекар на клиника, няма ли да можеш да издържаш един любящ съпруг и две деца?

— Две ли? — изненада се тя.

— Дани не те ли посвети в своя страхотен план? За теб и мен и за братче или сестриче?

— Боже! И кога ти каза това?

Още първата седмица. Направо звучеше като молба към мен. И тъй като на горкото дете му се наложи да чака прекалено дълго, ще трябва да започнем работа по този малък проект възможно най-скоро.

Ник нежно я целуна и Лоръл промълви:

— Мачът вероятно все още продължава.

— Забрави за мача. Знам по-добър начин за прекарване на времето.

— Не мога да повярвам! Това ли е същият човек, който твърдеше, че не може да отдели мъжа от спортиста?!

— Несъмнено — потвърди Ник. — Но един спортен лекар му показа, че в живота има по-важни неща от футбола. Тази идея ми заприлича малко на ерес в началото, но тъй като не ми оставаше нищо друго, реших да проверя.

— И какво откри? — Пръстите на Лоръл заиграха със златистите му къдрици.

Смехът на Ник беше дълбок и щастлив. Той я прегърна и я целуна с безкрайно обожание.

— Открих, че и спортовете на закрито имат своето очарование.