Джоан Рос
Обичай ближния си (10)

Десета глава

Ник не чака повторна покана. Той бавно се надигна от леглото, взе Лоръл на ръце и я понесе към спалнята.

— Коляното ти — прошепна тя.

Той я целуна и с благоговение я положи върху леглото.

Зелените му очи галеха лицето й, проникваха през копринената й блуза. Ник коленичи до леглото, без да усеща болката в коляното си. Всичките му мисли бяха насочени към Лоръл. Той бавно разкопча копчетата на блузата и отметна назад леката материя с такова внимание, сякаш разопаковаше най-скъпоценния коледен подарък. Устните му докосваха бялата кожа, която се разкриваше под коприната. Тя потръпна под нежния им допир.

— Толкова си мека! — прошепна той като галеше пламтящата й плът. Лоръл прехапа устни, за да не извика. Ник повдигна глава, погледна я в очите и прокара език по кървавочервените следи, оставени от зъбите й по устните й.

— Не прави това, Лоръл. Не скривай нищо от мен…

Погледът й беше пълен с желание.

— Доставяш ми огромно удоволствие, Ник.

Бяха чакали този момент прекалено дълго и затова всичко трябваше да бъде прекрасно. Ник се застави да продължи бавно. Леко придърпа бродирания край на сутиена й, за да вдиша отново аромата на уханната й кожа.

— Господи! Луд съм по теб!

Той прокара ръка по цялото й тяло, изучавайки всички тайни кътчета. Блузата й се разтвори и изчезна, последвана от сутиена и панталона от фин вълнен плат. Лоръл чуваше бученето на кръвта си. Струваше й се, че ще експлодира. Устните му галеха голата й кожа, а когато пръстите му се плъзнаха под ластика на копринените й бикини, тя надигна бедра и се притисна силно към ръката му.

— Ник, моля те!

— Не още — прошепна той.

Дъхът му докосна гладката кожа на корема й, следвайки пътя на пръстите му. И последните й задръжки се стопиха. Лоръл се пресегна и вкопчи ръце в ризата му. Едва сега осъзна, че Ник е напълно облечен.

— Нека те съблека — прошепна тя и започна да разкопчава копчетата му, но той спря ръката й, вдигна я към устните си и възбудено я целуна. Този неочакван жест я зашемети. Лоръл почувства, че тази единствена целувка изпрати сигнали до всички клетки на тялото й.

— Имаме на разположение цяла нощ — тихо каза Ник и положи Лоръл върху възглавниците, насърчавайки я да се отдаде напълно на удоволствието. Допирът на ръцете му ставаше все по-разтърсващ, устните му — все по-твърди и търсещи. Той не можеше да задоволи жаждата си по нея, чувстваше, че губи контрол над себе си. Гъвкавото тяло на Лоръл чезнеше под ласките му. Ако беше в състояние да говори, тя щеше да го помоли да я обладае сега. Веднага. Но Ник откриваше все повече точки на удоволствието, за съществуването на които Лоръл дори не беше предполагала. Тя затвори очи и се понесе в бесния вихър на страстта.

Езикът му се плъзна по вътрешната страна на бедрата й. Дишането й се учести и тя промълви името му. Езикът му се плъзна нагоре и тялото на Лоръл се превърна в живак. Тя извика и се отпусна облекчена и замаяна в леглото.

Ник се отдръпна от нея само колкото да свали дрехите си и пак се върна, обзет от силно желание. Възбудата на Лоръл отново нараства. Те се понесоха с шеметна бързина в някакъв искрящ безтегловен свят, където нищо друго, освен страстта им, имаше значение. Внезапно сякаш слънцето се пръсна на хиляди огнени късчета и ги ослепи със своя блясък.

Лоръл нямаше представа от колко време лежаха така. Беше зашеметена от чувствата на Ник. Но още по-поразяващо беше откритието, че го обича. Лоръл Брайтън, прагматичната лекарка се беше влюбила в един мъж, който не беше способен — или не искаше — да се обвързва. Тази мисъл беше толкова потискаща, че тя предпочете да се отдаде на успокоението, обзело ги след бурното изживяване.

Когато Ник дойде на себе си, той понечи да се отдръпне, но Лоръл го спря.

— Недей — прошепна тя. — Харесва ми усещането да си в мен.

— Ще те смачкам — отвърна той, но не се отмести.

Тя звънко се засмя.

— Дори и така да е. Познавам един спортен лекар, който е страхотен в лекуването на всякакви навяхвания и контузии.

Ник погали тялото й, отново възхитен от мекотата на кожата й. Беше си внушил, че е достатъчно веднъж да легне с Лоръл, за да преодолее маниакалната си страст към нея, но сега разбра, че дълбоко се е лъгал. Никога нямаше да й се насити.

— Не съм предполагала, че може да бъде толкова хубаво — призна тя.

Ник я привлече към себе си.

— Ти си забележителна жена, доктор Брайтън!

Лоръл плъзна ръка по тялото му и усети как мускулите му се стягат под пръстите й.

— Ти самият не си по-лош, господин Ръгби!

Когато ръката й спря на бедрата му, Ник почувства как слабините му потръпват от нова възбуда.

— Някакви съжаления?

— Никакви!

Той се обърна към Лоръл и страстно я целуна. Тя пламенно отвърна на целувката му. Зашеметен от категоричния й отговор, Ник сякаш се понесе над облаците.

Когато двамата спряха да си поемат дъх, той каза:

— Ако това е поредната ти тактика да ме държиш далеч от стадиона, мисля, че нямам нищо против да прекарам остатъка от живота си в леглото ти.

— Ако вярвах, че наистина мислиш така, щях да те накарам да го докажеш — отбеляза тя.

— Винаги можем да направим поне опит — предложи той и очите му отново просветнаха.

Лоръл се засмя.

— Има едно нещо у теб, което страшно ми харесва, Макгроу, и то е, че винаги си пълен с предложения.

Ник нежно покри тялото й със своето и бавно проникна в нея.

 

 

Беше слънчева утрин. Лоръл трудно можеше да повярва, че е Коледа. На север Коледите не бяха такива. Ник сервира закуската й в леглото, но тя не забелязваше какво яде. Очите й тайно се наслаждаваха на изваяната му фигура. Той й напомняше по-скоро на момче, отколкото на човек, посрещнал и изпратил тридесет и пет Коледи в своя живот.

Двамата, прекараха деня в неговата къща, украсявайки високото коледно дърво, което беше купил. Преди две седмици Ник, Лоръл и Дани заедно украсиха огромния сребърен бор, който бяха поставили на видно място във всекидневната. Ник обаче беше купил и това дърво. Инстинктивно беше усетил, че тя ще има нужда от нещо, което да разсее тъгата от заминаването на сина й.

— Къде е ангелът? — попита Лоръл и зарови из хартиите в кутията. Ник беше спрял поглед върху заоблените форми, очертаващи се съблазнително под тесните й джинси. Тя беше цялата в червено и приличаше на жив пламък. Страните й руменееха от възбуда, очите й още пазеха блясъка си от страстната нощ. Изглеждаше едновременно деликатна и уязвима. Ник знаеше, ще запомни Лоръл завинаги такава, каквато я виждаше в този момент.

Тя почувства напрегнатия му поглед и бавно се обърна.

— Какво има, Ник? — попита меко и се изненада от топлината, която се разля из нея. Как беше възможно да изпитва толкова силно желание отново да се любят?

Тя се отърси от мислите си.

— Къде е ангелът?

Ник я привлече към себе си и нетърпеливо я целуна.

— В ръцете ми — прошепна той.

Тя щастливо въздъхна.

— Винаги знаеш какво точно да кажеш, Макгроу. Мисля, че си има своите преимущества човек да поддържа любовна връзка с мъж, натрупал богат опит. Да се връщаме отново към работа, дървото наистина изглежда голо без ангел на върха.

— Нямам ангел. Имам звезда.

— Откакто се помня върху коледното ми дърво е стоял пухкав ангел с бухнала златна коса.

— А аз пък винаги съм имал сребърна звезда с блестящи лъчи — възрази той и предложи: — Хайде да отидем на някое по-удобно за спорове място. Как си със свободната борба?

— На тепих или на открито? — попита Лоръл и очите й хитро проблеснаха. Погледът му бавно обходи тялото й.

— Всъщност, имах предвид леглото.

Лоръл се надигна на пръсти и целуна усмихнатите му устни.

— Добре, но след малко. Така, както сме почнали, сигурно няма да сме украсили елхата до Великден.

Те продължиха да работят, като весело разговаряха и умишлено отбягваха темата за ръгбито или за коляното му. Независимо от усилията им да се държат безгрижно, Лоръл забеляза, че с напредването на деня Ник става все по-нервен. Когато той за трети път отиде до прозореца и надникна, тя сухо подхвърли:

— Ако очакваш да се появи Дядо Коледа, трябва да те предупредя, че той никога не идва преди добрите деца да са си легнали.

Ник се обърна към нея и лукаво се усмихна.

— Това с положителност е най-гениалната идея, която някога съм чувал. Искаш ли да я приведем в изпълнение?

Лоръл приближи и го целуна. Пръстите й нетърпеливо започнаха да разкопчават ризата му.

— Наистина ще е добре да опитаме, скъпи.

Тя вплете пръсти в неговите и го поведе към спалнята. Застанаха край леглото. Лоръл издърпа ризата му и се притисна към напрегнатото му тяло.

— Лоръл — простена той и потърси устните й.

— Не още — прошепна тя.

Сърцето му лудо туптеше. Лоръл беше опиянена от силната си власт над тялото му. След всяко разкопчано копче тя нежно целуваше тръпнещата му кожа, после намери устните му. Накрая смъкна ризата от раменете му и я пусна на пода, а устните й още по-жадно се впиха в неговите. Ник се отпусна върху леглото, повличайки я със себе си.

— Да знаеш колко силно те желая! — изрече задъхано той и я притисна към себе си.

— Зная — промълви тя. — Но нека не бързаме.

Лоръл продължи да движи устни по цялото му тяло. Обходи гърдите и стегнатия му корем. Спусна се надолу, но коланът му я спря. Тя нетърпеливо започна да го разкопчава. Макар, че познаваше това тяло добре, тя откриваше нови територии, които страстно желаеше да проучи. Пръстите й сръчно разкопчаха джинсите му и ги смъкнаха надолу. Устните трескаво последваха пръстите й. Те опариха вътрешната страна на бедрата му и Ник се надигна нетърпеливо. Желанието му беше огромно.

Лоръл усети, че възбудата й нараства заедно с неговата. Тя бързо свали дрехите си и легна върху него. Искаше да притежава и да бъде притежавана. Желанието вибрираше в нея, тя забрави да мисли за последиците и диво се впи в тялото му.

Ник усети бученето на кръвта в ушите си и потръпна. Движенията на тялото й го влудяваха. Той искаше да я спре, преди да го е накарала да свърши… Всъщност, искаше му се никога да не спира.

— За бога, Лоръл, ще подпалиш леглото.

Тя звънко се засмя.

— Не се шегувай!

— Да се обзаложим ли?

Ник плъзна ръка между влажните им от пот тела. Тя почувства, че никога няма да му се насити. Той я повали под себе си и задвижи ритмично тялото си. Лоръл му отвърна също толкова пламенно. Виковете й достигаха отдалечено до съзнанието й, но сега това нямаше значение. Тя дори не направи опит да ги потисне. Двамата се носеха към върха, забравили за всичко останало.

— Страхотна си, Лоръл — призна малко по-късно той.

Моментът да се повдигне въпроса за бъдещото лечение на Ник беше настъпил.

— Благодаря ти, Ник. Но не мислиш ли, че ще ми бъде по-лесно, ако се прехвърлиш при доктор Лий?

— За нищо на света! Свикнал съм на най-доброто — и при жените, и при лекарите.

Тя заигра със златистите косъмчета по гърдите му.

— Не мога да спя с теб и едновременно с това — да те лекувам, Ник. Не е етично.

— Само не ми казвай, че ще трябва да избирам между това, да бъда лекуван от доктор Брайтън или да правя любов с очарователната Лоръл!

Той нежно целуна вътрешната страна на китката й.

— Такава беше уговорката от самото начало — напомни му тя.

— Да, но в началото ти не беше наясно какво ще изпуснеш — възрази той. Вече не можеше да се откаже от нея.

Лоръл усети, че старият Ник се завръща със своята самоувереност. Щеше да й е по-лесно да се справи с арогантната звезда, отколкото с нежния мъж, обладал не само тялото, но и сърцето й.

— Защо поне не поговориш с Тони? Не бъди такъв инат!

Ник седна в леглото и придърпа Лоръл към себе си.

— Имам правото да проявявам инат, когато става въпрос за коляното ми. Нямам намерение да се оставям в ръцете на някакъв шарлатанин само заради ужасните ти скрупули.

— Тони Лий не е шарлатанин. Освен това съм изненадана, че след като цял сезон се отнасяше така безотговорно към коляното си, сега изведнъж се загрижи за него.

Ник си каза, че гневът, който се надигна у него, беше в резултат от нейната безкомпромисност, а не на неговото отчаяние. Най-накрая беше постигнал целта си и беше любил жената, за която седмици наред беше мечтал. Защо тогава се чувстваше толкова нещастен?

— Виж, скъпа, нека просто да оставим нещата такива, каквито са.

Тя нещастно го гледаше.

— Но…

Той сложи пръст върху устните й.

— Не виждам никакъв смисъл да сменям лекарите си точно сега. До края на сезона остават само няколко седмици.

Лоръл искаше да попита за следващия сезон, но това предполагаше да се обсъждат по-нататъшните им отношения. Преди известно време категорично беше заявила, че не иска да се задълбочава.

Беше съвсем наясно със себе си, когато се впусна в тази игра, напомни си тя. Недей да усложняваш нещата, като търсиш чувства там, където те не съществуват.

— Наистина си прав, Ник. Остават само няколко седмици.

Ник се намръщи и погледна към тавана.

— Какъв късмет, че и двамата сме хора, които не обичат усложненията.

Лоръл затвори очи.

— Наистина е добре. В противен случай някой от нас можеше да остане наранен.

— Поне това успяхме да предотвратим. Мисля, че дори Дани ще се примири с оттеглянето ми.

Прониза я пареща болка.

— Заминаваш ли някъде?

Това беше реторичен въпрос, но Ник отговори:

— Изтича последната година от петгодишния ми договор със „Сандърбърдс“. Това би трябвало да обясни нещата.

— Не допускаш ли, че отборът може да поднови договора?

Ник сви рамене. До този момент не беше изпитвал такава мъка от перспективата да продължи кариерата си на друго място.

— В добрите стари времена си мислех, че съм незаменим. Смятах, че като такъв, отборът ми винаги ще има нужда от мен. Но сега нещата са различни. Ако трябва да ми отговориш честно, ти би ли подписала дългосрочен договор с това разнебитено тяло?

Да, изкрещя вътрешно Лоръл.

— Разбирам — въздъхна тя.

— Мога да прекарам следващите пет години в пет различни града. Ето още една причина да се отдадем изцяло на момента. Съгласна ли си?

Устните му потърсиха нейните.

Не съжалявай, заповяда си Лоръл. Тя обви ръце около врата му, решена да изживее пълноценно краткото време, което им оставаше.