Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (7)

Седма глава

Шели прекара неделния ден в работа. Предпочиташе да рисува, иначе със сигурност щеше да изпадне в униние. Не искаше да повярва, че Раф и Даниела се готвят за сватба. Ами ако това е била последната воля на стария Пиетро? Раф много обичаше дядо си и може би му бе дал дума да се ожени за своята братовчедка. Каква бъркотия!

Шели се опита да прогони тревожните мисли и да се концентрира върху натюрморта, който довършваше: тропически цветя и плодове, подредени върху корейски скрин с месингов обков.

— Това е една от най-добрите ти работи, мила — каза й Марк. — Чудесно си уловила лъчите на следобедното слънце. Техниката ти все повече се усъвършенства.

— На теб трябва да благодаря за това, татко. — Тя го погледна с признателност.

Той я целуна и продължи да разглежда картината.

— Не съм подозирал, че в тази стара къща има толкова романтика — възкликна той. — Хибискусът в кошницата, водните лилии… Пол ще бъде възхитен от работата ти.

— Всъщност, какво ще им предложим за обяд? Може би супа от авокадо, салата от морски деликатеси — омари, миди, скариди, за десерт — сладолед, а за пиене марсала от ананас. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм, мила — промърмори той разсеяно. — Знаеш ли, Пол рядко рискува с някой неизвестен художник, но мисля, че за теб ще го направи.

— Защото нося името Стюарт ли?

— В никакъв случай. Ти ще успееш със собствения си талант. И Раф е на същото мнение. Между впрочем, поканил съм и него на обеда. Той има фин художествен усет и смятам, че е добре да присъства. — Баща й я погледна замислено. — Спомням си първия път, когато го видях. Още беше момче, но разсъждаваше като зрял мъж. Тогава си казах — ето едно момче, което ще постигне много. Дори не подозирах, че с него ще преуспея и аз.

До края на деня Марк и Шели рисуваха заедно. Вечерта хапнаха набързо и той неочаквано предложи:

— Да останем още малко на масата, скъпа. Искам да обсъдим заедно капиталовложенията, които съм направил.

— Но защо, татко?

Той хвана ръката й и я стисна.

— Редно е да си в течение на финансовите ми дела. Картините донесоха добри пари, но без Раф никога нямаше да забогатея толкова. Той е роден предприемач. Знаеш, че адвокатите ми са Масингам, Мърей и Хапърфорд — все хора, на които може да се разчита. Завещанието ми с подписите на свидетелите и нотариална заверка е депозирано при тях. За изпълнител съм посочил Раф. Имам му пълно доверие. Като мое единствено дете, скъпа, ти ще наследиш всичко. Само няколко картини съм оставил на Раф.

Шели се мъчеше да не й проличи колко е разтревожена от думите му.

— Татко, защо реши точно сега да ми говориш тези неща?

— Мила моя, това е съвсем нормално. Ти трябва да си в течение. Това, че знаеш какво състояние ще ти оставя един ден, с нищо няма да промени начина ти на живот. И ти, като мен, не си материалистка, но все пак е добре да си спокойна. Ще те оставя финансово осигурена. Господ ми е свидетел, че от мен не излезе добър баща…

— Не говори така! — прекъсна го тя. — Това не е вярно! Аз те обичам и винаги съм те обичала.

Той наведе глава, трогнат.

— Зная, милото ми дете. С теб прекарвам най-щастливите дни в живота си. — Марк погали ръката й нежно.

Не ме напускай отново, татко, молеше се наум Шели, изпълнена с лоши предчувствия.

 

 

На сутринта тя стана и реши да огледа къщата. Всичко блестеше от чистота. Нали очакваха гости! Навсякъде бе сложила цветя. Марк бе изнесъл масата на верандата. Шели постла кремава покривка на пъстри цветчета.

— Много добре, скъпа — похвали я той и погледна към малките фигури на деца, издялани от дърво, които Шели бе поставила пред всяко място на масата. — Къде ги намери?

— Бяха в един от дървените скринове. Открих цяла колекция от малки съкровища.

Марк се засмя.

— Да, спомням си. Донесох ги от Филипините. Кой знае колко непризнати таланти има там!

— В колко часа ще пристигнат гостите? — Шели докосна една от изящните фигурки.

— Около единайсет. Ще имаме време да си поприказваме.

Точно в единайсет на алеята спря металносинята кола на Раф. Марк и дъщеря му слязоха по стълбите да посрещнат гостите.

— Чудесно изглеждаш, Шели — целуна я Мариса по бузата.

— Тя е като разцъфнала жълта роза — промърмори Раф.

Шели се задъха под пламналия му поглед. Беше облякла една от новите си летни рокли и леката материя плътно прилепваше по тялото й.

— Какво живописно място! — удиви се Пол Джеймисън. — Защо никой от вас не се е сетил да нарисува тази стара къща?

— Шели го направи отдавна — обяви гордо Марк. — Подредили сме картините й в ателието. Нека първо да пием чай, след това ще ги разгледате и после ще обядваме.

Те седнаха на прохладната веранда и поведоха разговор. Шели беше малко смутена, защото бе разбрала, че Пол Джеймисън е галерист с международна известност. Тя се опасяваше, че не е достойна за такова високо признание. Можеше ли да е сигурна, че преценката на баща й е обективна? Шели си спомни импровизираните изложби, които бе правила в Окланд. Те дадоха насърчителни резултати, предвещавайки успех. Имаше моменти, когато тя вярваше в таланта си, но щом погледнеше картините на баща си, разбираше, че не притежава неговата неизтощима енергия и трябва да работи върху себе си още много.

Марк заведе гостите в ателието и те внимателно започнаха да разглеждат картините, а Шели се облегна на вратата и зачака с вълнение да чуе мнението им. След малко Пол се приближи до нея. На лицето му бе изписано удивление.

— Скъпа, Марк ми каза, че рисуваш забележително, но аз мислех, че оценката му е малко пристрастна. Най-малко две от тези картини са шедьоври — натюрмортът с цветята върху скрина и пейзажът с къщата. Останалите ти работи са най-малкото многообещаващи за художник на твоята възраст.

— Не се изказваш ласкаво за изкуствоведските ми способности — засмя се Марк.

— Напротив, но смятах, че може да си повлиян от бащинската си обич към нея.

— Е, сега знаеш, че не е бил повлиян. — Раф намигна скришом на приятеля си.

Мариса, също като съпруга си, изглеждаше приятно изненадана.

— Чудесни са, скъпа! Творбите ти излъчват особено очарование.

Раф протегна ръка на Шели и тя я пое с известно колебание. Добре знаеше как й се отразява всяко негово докосване.

— Моите поздравления, Шели! Зная, че Пол може без проблеми да продаде всички твои картини, но бих искал да купя една за себе си — жълтият хибискус в кошницата. Нека ми напомня за днешния ден и за теб.

— Браво! — възкликна Марк. — Чудя се защо не отдели и нея като шедьовър, Пол. Та тези изящни цветя просто се къпят в светлина. Раф има око за тези неща.

Джеймисън разгледа още веднъж платното.

— Да, така е, но все пак най-много ми харесва пейзажът с къщата.

— Бих искала да ти подаря картината, Раф — промълви Шели и го погледна в очите.

— Но, скъпа, ти не бива да подаряваш картините си — възрази Мариса със смях.

— Искам да подаря тази на Раф — повтори Шели и продължи на ум: „За спомен от мен“.

— Чуйте само! — Марк бе трогнат от жеста на Шели.

— Ще я пазя като скъп спомен. — Раф се наведе и леко целуна Шели. Отношенията им бяха доста бурни, но имаше нещо, което го караше да й се възхищава.

Обядът мина великолепно, в шеговито настроение. Всички бяха ентусиазирани и правеха планове за съвместна изложба на Марк и Шели в началото на следващата година.

— Оставете ме да обмисля как да я организирам — каза Пол. — Голяма рядкост е да представяш такъв тандем.

 

 

Гостите си тръгнаха късно следобед. Дълго след това Шели не можеше да се успокои. Винаги бе смятала, че ще й трябват години, за да получи признание, но сега то изглеждаше толкова близко. Щеше да запомни този паметен ден.

Късно вечерта, преди да си легне, тя целуна баща си за лека нощ.

— Изпитваш ли нежни чувства към Раф? — Той я погледна в очите.

— Да, татко, но той е толкова особен човек, че се чувствам ужасно несигурна.

Марк не отрече констатацията й.

— Той е най-изтънченият млад мъж, когото познавам. Притежава висок морал и е великодушен. Има моменти, когато е много напорист и борбен, но това е, което го прави истински мъж. Богат е, но е успял да съхрани у себе си любовта към хората. Чувства се длъжен да се раздава на обществото. Като роден син ми е…

— Татко, ти да не се опитваш да ни ожениш? — с укор промълви тя.

— Е, и какво, ако е така?

— Не знаеш ли, че Даниела е влюбена в него?

Баща й като че ли се обърка за момент от това, което чу.

— Мила моя, кой знае колко млади, пък и не само млади момичета са били влюбени в Раф. Все пак, той не е случаен мъж.

— Говоря сериозно, татко. Даниела ми каза на партито, че ще се женят. Цялата фамилия очаквала събитието с нетърпение.

Марк остана скептично настроен.

— Уверен съм, че Даниела си измисля. Тя обича да разиграва фарсове.

— Не можеш да бъдеш сигурен, татко — настоя Шели с пресипнал глас.

— Аз не съм сляп, момичето ми — възрази той. — Раф наистина е привързан към Даниела — познават се от деца, но поведението му не показва да е влюбен в нея. По същия начин се отнася с Карла и с другите си братовчедки.

Шели не можеше да отрече, че това е вярно, но все пак…

— Тя твърди, че отношенията им са се задълбочили…

— И това те разстройва?

— Много.

Марк реши, че трябва да утеши дъщеря си.

— Аз твърдя, че между тях няма интимни отношения. Даниела е готова да лъже най-безскрупулно. Повярвай ми, че ако имаше нещо такова, щеше да си проличи. Например, когато ти и той сте заедно, имам чувството, че въздухът около вас се наелектризира.

Шели сведе поглед.

— Между нас наистина става нещо, но това не пречи Раф да ме ненавижда.

Марк я погледна съчувствено и подпря брадичка.

— Понякога отношенията между хората наистина се усложняват и това ги кара да страдат. Раф е свикнал сам да определя съдбата си. Може би с появата си ти изцяло промени неговия свят. Любовта може да хвърли в смут дори човек като Раф. Не бих приел думите на Даниела за чиста монета.

 

 

На сутринта Раф им се обади, за да им каже, че си е уредил среща със служител от отдела за защита на околната среда. Там също били изненадани от находката, тъй като техен инспектор лично бил извършил проверка на острова.

Шели се колебаеше дали да каже на баща си, че смята да се види с Джеф през седмицата.

— Сега пък какво иска? — запита подозрително Марк, когато научи.

— Имал някакъв проблем.

— И ти с какво можеш да му помогнеш? Не искам да те забърка в някоя каша. Не минава и ден, без да разберем за поредния „подвиг“ на Джеф. Тед Масингам ми каза, че онзи ден пак го е видял с Харис. Много съвпадения стават — откриваме пеперуди на Ейнджъл, Джеф иска да говори с теб по някакъв повод… Понеже няма смелост да дойде при Раф или при мен, иска да се скрие зад гърба на една жена.

Интуитивно Шели бе стигнала до същото заключение.

— Може би иска да говори с мен за Карла. Знаеш, че още я обича.

— Тя също го обича, горката. Колко нелепо!

— Ще разбера какво го тревожи и ако мога, ще му помогна. Нямах възможност да си поговоря с Карла надълго и нашироко онзи ден, но разбрах, че още държи на Джеф. С нея се уговорихме да обядваме заедно скоро. Може би той иска да й кажа някоя добра дума за него.

— Остави го сам да се справя с проблемите си. Мога да дойда и аз, ако искаш.

— По-добре недей, татко. Сигурна съм, че Джеф ще се смути и няма да сподели проблема си. Може би на мен ще каже нещо, което искаме да узнаем. Обещавам ти, че ако се опита да ме въвлече в нещо нередно, ще си изляза на момента!

Шели се появи на вратата на модното италианско кафене „Милано“ и видя, че Джеф й маха с ръка от една маса.

— Благодаря ти, че дойде! Изглеждаш чудесно! — Очите му се спряха на леката й копринена рокля. — Какво искаш да поръчам?

Тя си избра капучино и сандвичи с пиле и авокадо. Докато чакаше да й ги донесат, се огледа наоколо. В заведението седяха най-вече местни жители и няколко туристи. В задната му част имаше градинка с папратови храсти и малък фонтан.

— Извинявай, че се държах така загадъчно онази вечер, но тържествата не са подходящи за сериозни разговори.

— За какво става въпрос, Джеф?

— Не знам как да започна, за да не прозвучи зле… Какво каза Марк, като разбра, че ще се срещнем?

— Предположи, че няма да е само за да пием кафе.

— Ти какво му отговори?

— Нищо. Защото още нищо не знам. Е, Джеф, ще ми кажеш ли най-после?

— Ти вече си чула за онзи тип, Харис — започна той. — Купи земя в нашия район и аз му дадох един-два пъти полезна информация срещу доста щедро възнаграждение. Всъщност, целта му беше да ме оплете в престъпните си мрежи. Преди време научил, че Северен Куинсланд е перспективен район и ще процъфти като туристически център. Внушил си е, че е най-великият комбинатор и ще направи състояние, без да се съобразява с тукашните „провинциални“ порядки. И докато в актива му се трупаше провал след провал, бизнесът на Раф наистина процъфтяваше. Харис умираше от завист. Нае моторница, за да следи отблизо какво става на Ейнджъл. Никога не съм предполагал, че безумието му ще стигне дотам да слезе на брега. Както знаеш, островът е строго охраняван.

— Да разбирам ли, че сте обсъждали това с него, Джеф? — Шели усещаше как той се опитва да се представи за жертва на безскрупулния Харис.

— Срещахме се от време на време на чашка — призна той. — И в това е проблемът — човек не знае какво говори, когато прекали с алкохола. Носят се слухове, че щели да водят някакво разследване на Ейнджъл във връзка с опазването на околната среда. Чула ли си нещо по въпроса?

— Не. — Тя го наблюдаваше много внимателно, без да се издава, че знае нещо.

— Но Марк би трябвало да е разбрал, щом аз научих…

— Защо не го попиташ? — Шели направи пауза, докато келнерът сервираше поръчката им и после продължи: — А, може би е най-добре да поговориш с Раф.

— И дума да не става! — възпротиви се той. — Виждаш ли, Шели, имам ужасното чувство, че и аз съм замесен в това. Несъзнателно, разбира се, но може да съм се изпуснал и да съм казал нещо, което не е трябвало.

— Е, ако си го направил, без да искаш, едва ли може да те обвинява човек. Аз обаче не виждам как да ти помогна, след като не съм наясно за какво говориш… Единственият съвет, който мога да ти дам, е да събереш смелост и да поговориш с Раф.

— Не, Шели, не мога.

Тя протегна ръка и я сложи върху неговата.

— Сигурна съм, че можеш. Така всичко ще се уреди най-лесно. Всъщност, друг начин няма.

— Да, предполагам, че е така. — Джеф стисна пръстите на Шели. — Ти си прекрасен човек!

Тя се усмихна.

— Трябва да повярваш в себе си, Джеф. Раф не е виновен за неуспехите ти. Недей да се опитваш да го имитираш. Опитай се да намериш своето място под слънцето, да откриеш своето призвание.

— Криворазбрана гордост, Шели — въздъхна той. — Раф ми беше истински приятел, а с какво му отговорих аз?

— От това, което чувам, сега ти можеш да му помогнеш. Ако започне разследване, това ще забави строежа. Обещай ми, че ще говориш с Раф. — Шели стисна ръката му, за да му вдъхне смелост.

— Добре — неочаквано се усмихна той. — Ще ти изстине кафето.

Джеф потърси с поглед келнера и изведнъж се сепна ужасен. До изхода стояха Даниела и Карла и чакаха Раф да уреди сметката. Вероятно бяха там от няколко минути.

— По дяволите! Сигурно са били в градината.

Шели обърна глава, за да види какво е разтревожило Джеф.

— Раф не е много доволен, че ни вижда заедно — прошепна той и дръпна ръката си.

— Карла също. — Тя махна за поздрав на тримата им познати. — Даниела, за сметка на това, е доволна.

— Раф ни гледа, сякаш иска да ни размаже.

— Така ти се струва от светлината. Джеф, хайде, дръж се като мъж!

— Карла май се разстрои, като ни видя. Горката! — Той се намръщи.

— И за нея трябва да помислиш. Ти я обичаш, знаеш, че и тя те обича. Защо не започнете отначало?

— Не говори повече, Шели — помоли я той. — Идват насам. Имаш ли нещо против да си тръгна? Не мога да рискувам точно сега да се скарам с Раф. — Той извади банкнота от двайсет долара и я сложи на масата.

Тя кимна и стисна ръката му.

— Помни какво ми обеща.

— Добре. — Джеф се засмя. — Хей, както си държим ръцете, ще си помислят, че сме влюбени.

— Винаги съм смятала, че между мъжете и жените може да съществува чисто приятелство. Аз вярвам в теб. Карла — също.

— Ще говоря с Раф — увери я той, — макар че имам лошо предчувствие.

Междувременно Карла, Даниела и кавалерът им дойдоха до масата. Джеф се изправи и ги посрещна с широка усмивка.

— Здравейте! Каква изненада!

— Шели, какво си намислила? — Даниела я стрелна със злобен поглед.

— Нямам ли право да пия кафе с някого? — отвърна Шели и се обърна към Карла. — Радвам се да те видя. Здравей, Раф!

— Щях да те докарам до града, ако знаех, че ще идваш насам — подхвърли той. — Марк нищо не ми каза.

— Сигурно е забравил.

— Знаеш ли, Раф — престраши се Джеф, — опитвах се да се свържа с теб. Може ли да поговорим?

— Не днес, Джеф — зает съм. Ще ти се обадя утре.

— Чудесно! — Лицето на Джеф светна от задоволство. — И аз нямам време днес. — Той погледна часовника си и докосна леко ръката на Шели. — Благодаря ти за съвета!

— Няма нищо.

Карла гледаше Шели, объркана от свойския жест на Джеф. Лесно можеше да си направи грешни изводи. Шели добре знаеше това, но чувстваше, че Джеф има нужда от подкрепа. Той целуна Карла по бузата и си тръгна.

След малко двете дами на Раф също напуснаха кафенето и ги оставиха сами на масата.

— Какво, за бога, става? — запита Раф. — По едно време ми се стори, че ще се целунете.

— Това преди ли беше или след като Джеф хвана ръката ми?

— Много неблагоразумно се отнасяш с мъжете. Лука, например, от онази вечер е лудо влюбен в теб.

Тя бръкна нервно в дамската си чанта, сякаш търсеше нещо.

— Значи има добър вкус.

Напипа ключовете от колата. Плановете й бяха да обиколи някои магазини, след като пият кафе с Джеф, но сега реши да се прибере направо вкъщи.

— Ще те изпратя до колата — предложи Раф.

— Поласкана съм, но нали каза, че днес нямаш време?

— Винаги ме хващаш натясно.

— Много лесно се впечатляваш. Както и Даниела. Колко е нахална само: „Какво си намислила!“.

— И аз бих искал да те попитам същото.

— Да не би да ревнуваш? — Тя отметна русата си коса и го изгледа подигравателно.

— По-скоро накарахте Карла да ревнува.

През цялото време, докато двамата се движеха по улицата, минувачите им се усмихваха и ги поздравяваха любезно, все едно, че Раф бе кралска особа. Ето кое подхранваше високомерието му.

— Тя няма никакво основание да ревнува.

— Радвам се да го чуя. Само не знам дали мога да ти вярвам. Джеф има доста проблеми и ще е най-добре, ако го оставиш на мира, докато ги разреши. Някоя нова грешка може да се окаже фатална за него. Не обърквай Джеф още повече и, за бога, недей да си играеш с него. Красотата ти е много опасна, Шели!

— Но аз не си играя с него — защити се тя.

— Извинявай много, но отстрани изглежда, че правиш точно това. На теб явно ти е нужен съпруг, за да не ти остава време да мислиш за друго.

— Своите услуги ли предлагаш?

— Трябва да призная, че би било чудесно.

Той се взираше в нея с поглед, изпълнен с неудържимо желание и агресивност.

— Ако ме докоснеш, ще викам — предупреди го тя.

— Ами, хайде тогава, викай!

— Не мисля, че хората биха приели това добре. Принцът на Маренте да тормози една беззащитна жена.

— Ще се примирят.

Въпреки че моментът беше критичен за самата нея, Шели се почувства задължена да оневини Джеф. Щеше да е нелепо, ако Раф си мисли, че между тях има романтично увлечение.

— Чувствата ми към Джеф не са такива, каквито си мислите с Даниела — започна Шели с тих глас. — Отношенията ни са приятелски.

Той се изсмя.

— Когато жена като теб гали ръката на някой мъж, е трудно да се повярва, че това е само приятелство. Да не съм вчерашен. Видях ви със собствените си очи. Искам да те предупредя, че той може да има пръст в саботажа на остров Ейнджъл. Лъже се, ако си мисли, че ще му се размине лесно!

Категоричното изявление на Раф хвърли Шели в паника. Тя го хвана за ръката, сякаш искаше да измоли милост за Джеф.

— Моля те, Раф, не позволявай яростта да те заслепи!

Той блъсна ръката й ядосано.

— Готова си да го защитаваш! Хора като Джеф, които винаги оплитат конците, лесно печелят съжалението на жените. Но ти знаеш нещо за случая с пеперудите, нали? За бога, та нали Марк също участва в проекта на Ейнджъл. Защо не си лоялна поне към него?

Умолителното й изражение бързо изчезна. В кафявите й очи проблеснаха гневни искрици.

— Не намесвай татко! Чуваш ли! Хайде, изкарай яда си на мен. Поне за това те бива. Тиранин! От малък всички ти се кланят и това ти е размътило мозъка. Разбери, сега става въпрос за живота на Джеф.

— За живота на Джеф ли?!

— Да, за Джеф и злощастната му съдба. Е, добре — той прави грешки от време на време, но така е с всички нас. Единственото изключение си ти. Ти си съвършен. Сега горкият Джеф иска да поговори с теб. Защо не му дадеш шанс и не чуеш какво иска да ти каже? Аз нямам отношение към това. Още по-малко ме интересуваш ти. Мъчително е човек да е близо до теб!

Докато траеше словесният им двубой, Раф стоеше от дясната й страна. Слънцето му блестеше в гръб и придаваше на силуета му страховит ореол. Той пристъпи към Шели и тя боязливо се дръпна назад. Главата й бучеше.

— На публично място сме — напомни му тя.

— Да, но наоколо няма никой.

Раф я погали и Шели трепна, сякаш ръката му я опари. Защо постъпваше така с нея? Тя се почувства във властта на някаква първична стихия. Устните му леко и нежно докоснаха нейните. Това сломи съпротивата й. Изкушението да се притиска страстно към него поставяше на изпитание всичките й сили. Ръката му лежеше на рамото й и с някаква хипнотична сила я парализираше.

Раф първи се отдръпна и прекъсна опияняващата целувка.

— За голямото мъчение — толкова — изрече надменно. — Нямаш сили да кажеш „не“, когато те целувам. Нямаш и желание да го направиш.

Шели бавно тръгна, спря до колата си, отключи я и седна зад волана.

— Опасно е да караш в състояние на афект — предупреди я хладно той.

— Тогава не стой пред колата ми — извика му тя и рязко потегли.

Когато излезе на магистралата, даде воля на сълзите си.

Джеф Гант не значеше много за нея, а този ужасен скандал се разрази заради него. Неволно или не, той бе допринесъл за инцидента с пеперудите на остров Ейнджъл и Шели се срамуваше пред себе си, че го бе защитила така самоотвержено. Представи си как са изглеждали двамата в очите на другите, след като ги завариха да си държат ръцете.

Шели реши да спре встрани от пътя, за да се успокои.