Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (9)

Девета глава

Раф и Шели изчакаха в болницата, докато приемат баща й. Тя реши, че непременно трябва да говори с доктор Ригби.

— Като най-близка роднина на Марк имаш право да поискаш информация от доктора, но не ми се вярва да ти каже нещо повече от това, което вече знаеш. Тези прегледи са обичайна практика. Мога де те уверя, че Ригби е отличен специалист по тропически болести. Хайде, да видим дали се е върнал в кабинета си.

Раф я хвана за ръка и я поведе по коридора.

Доктор Ригби покани Шели да влезе, а Раф дискретно се оттегли във фоайето. Лекарят се усмихна, посочи й един стол и седна зад бюрото си.

— Как се възстановяваш след ухапването от паяка?

— Вече съм напълно здрава, докторе, благодаря ви! Исках да говоря с вас за баща ми.

Той се облегна назад във въртящия се стол.

— Присъствието ти му се отразява чудесно, скъпа. Никога не съм го виждал толкова щастлив.

— Тревожа се за здравословното му състояние, докторе. Той ми разказа за болестта си, но аз не разбрах доколко е опасна за живота му. Знаете, че татко не обича да говори за здравето си. Не можах да науча много и от Рафаел, а имам чувството, че нещо не е наред.

Лекарят прегледа някакви изследвания и погледна Шели.

— Това е разбираемо, скъпа. Ти обичаш баща си и се безпокоиш за него. Той има хронична треска, но проявлението й постепенно отслабва. Мога да твърдя със сигурност, че се е заразил от ухапване на комар, но това в никакъв случай не е малария. Тя засяга васкуларната система, докато при баща ти има други симптоми. Можем да се справим с анемията и нарушенията в дейността на черния дроб, които се появяват. От време на време той вдига температура и има болки в ставите, но те не са опасни. В началото се опасявах болестта да не даде отражения върху сърцето му, но сега съм спокоен — той се пази от натоварвания, няма наднормено тегло и кръвното му налягане е нормално. Засега мога да ти кажа само толкова. За съжаление това вирусно заболяване е непознато на науката. Мога обаче да те уверя, че ние държим нещата под контрол и пристъпите стават все по-редки. Смятам, че вирусът се самоунищожава бавно.

— А дали е съкратил живота му? — промълви Шели с пресипнал глас.

— Възможно е, скъпа. Знае ли човек какво му е писано…

Шели напусна кабинета на доктора много разстроена. Раф видя, че идва и се изправи.

— Е?

— Да тръгваме — почти се разплака тя. — Да се махаме оттук!

В двора на болницата растяха високи делоникси, отрупани с пищни цветове. Рафаел отведе Шели под сянката на дърветата.

— Какво ти каза Ригби?

— Почти нищо ново. Опитах се да измъкна от него някаква информация, попитах го направо дали болестта застрашава живота на татко. Той отговори, че всичко е възможно, което с други думи означава — да. Господи, Раф! Няма да го понеса…

— Може да ти прозвучи жестоко, Шели, но ти не може да не си знаела всичко това.

— Не съм! Нима нямаше веднага да дойда, ако знаех?

— А защо не дойде?

— Пак не ми вярваш, нали?

Едно мускулче заигра на лицето му.

— Искам да ти вярвам, но Марк ми каза, че ти е писал за хроничните му пристъпи.

— Нали съм тук и виждаш колко съм загрижена за състоянието му?

— Не го показвай пред него, колкото и да е трудно да се преструваш, че си спокойна.

Той я заведе до колата.

— Имам ангажимент, който ще ми отнеме около час. Защо не си запълниш с нещо времето? Можеш да пиеш кафе например…

— О, не се безпокой за мен.

— Е, тогава ще те закарам до центъра на града и ще те взема от кафене „Милано“ след час.

Шели се разходи из магазините, после реши да пие кафе и тръгна към кафенето. До какви непредсказуеми последствия можеше да доведе една измама. Интуицията й подсказваше, че майка й също не е чела писмата на Марк, а ги е късала веднага, щом са пристигали. Тя бе преживяла провала на първия си брак много тежко и действията й бяха разбираеми. Въпреки това, основната причина за конфликта между Шели и Раф си оставаше тази лъжа. Той би уважавал и почитал жената, която обича, но отвращението от безсърдечието, което мислеше, че тя е проявила към баща си, подкопаваше добрите му чувства. Можеше да го убеди като разкрие измамата на майка си. Това обаче щеше да е равносилно на предателство.

Може би подсъзнателно Раф се опитваше да я изтръгне от сърцето си. В отношенията им имаше твърде силни емоции и напрежение. Като мъж той се чувстваше длъжен винаги да владее чувствата си и да не става подвластен на страстта.

Шели се настани на една масичка в дъното на двора и поръча капучино и парче плодова пита с орехи. Отпиваше от кафето и си почиваше. Изведнъж на входа на градината се появиха Карла и Джеф. Те веднага я забелязаха и се насочиха към нея.

— Какво те води насам, Шели?

— Здравей! — поздрави Джеф.

— Заповядайте, седнете — покани ги тя.

Карла, която днес изглеждаше учудващо жизнерадостна, седна на стола, който Джеф й задържа, а самият той се настани между тях двете.

— Татко е в болницата за изследвания — обясни Шели. — Дойдохме заедно с Раф и сега го чакам да ме вземе оттук.

— Да не би Марк да е болен? — запита загрижено Карла.

— Трудно е да се каже.

— Докторите са такива — успокои я Джеф. — Няма за какво да се безпокоиш. Марк си прави профилактични изследвания от години.

— Доктор Ригби е отличен специалист — увери я Карла. — Спомням си колко добре изглеждаше баща ти на партито. Присъствието ти сякаш го подмладява.

— И за мен е щастие да съм с него, Карла. Днес и ти изглеждаш великолепно.

Карла се изчерви от смущение и се засмя.

— Аз и Джеф решихме, че не можем да живеем един без друг.

Той се наведе над нея и я целуна нежно по бузата.

— Още не сме казали на никой. Ти си първата, която научава.

— Толкова се радвам за вас!

— Татко ще има да мърмори, но съм сигурна, че накрая ще даде на Джеф втори шанс.

— Бащата на Карла ми предложи работа преди време — поясни той. — Тогава отказах, но ако мястото все още е свободно, ще приема. И без това с Карла смятаме, че ще е най-добре да се установим някъде другаде. Може би няма да натрупам голямо богатство, но ще бъда това, което съм. След всичко, което се случи, за мен повече няма живот в този град.

— Направи ли това, което трябваше, Джеф?

Той кимна утвърдително.

— Говорих с началника на управлението на морските паркове и му разказах за глупостите, които съм извършил. Тази история ме накара да си дам сметка, че целият ми живот е бил жалък опит да премеря сили с Раф. Той беше изключително търпелив с мен, но изглежда, че този път чашата преля. Не зная как ще реагира, като научи, че с Карла отново сме се събрали.

— Той ще е доволен, щом аз съм го искала — увери го тя. — Обичам те и бракът ни ще е щастлив.

Шели ги остави да мечтаят за съвместния си живот и излезе на улицата. Но след секунда Джеф я настигна.

— Шели — повика я той, — забрави си слънчевите очила.

— Ах, да! Имах чувството, че съм забравила нещо. Благодаря!

— Няма нищо. Оставаме приятели, нали? Този път няма да се проваля! Ще видиш! Карла разчита на мен. Тя ми каза, че си я насърчила точно когато е имала нужда от подкрепа. Благодаря ти! — Той я целуна по бузата. — И още нещо — засега искаме намеренията ни да останат в тайна. Надявам се довечера да се срещнем с бащата на Карла, но все пак…

— Няма да кажа на никого, Джеф. А сега трябва да вървя. Раф ще ме вземе с колата.

Джеф се огледа предпазливо наоколо.

— А, ето го там! Паркирал е колата си от другата страна. Всичко хубаво, Шели. Ще се видим пак!

Тя изчака да преминат колите по улицата и пресече на другия тротоар. Раф й отвори вратата с хладно изражение. Шели се настани и той потегли.

— Къде откри Джеф?

— Много просто — беше отишъл да пие кафе и аз — също.

— Досега не се бе случвало Джеф да отиде сам в „Милано“.

— Да съм твърдяла, че е бил сам?

— С приятелка, може би? — запита той многозначително.

— Да, беше с Карла.

— Струва ми се, че не й е било лесно да ви гледа. Този път дори те целуна.

— Аз пък съм сигурна, че тя няма нищо против една приятелска целувка по бузата.

— Всъщност, те защо бяха заедно? Искрено се надявам Карла да не е била толкова лекомислена, че да се сдобри с него.

— Защо не ги оставиш сами да решават какво да правят?

— Това се отнася по-скоро до теб. Останах с впечатлението, че Джеф проявява голям интерес към твоята особа.

— Не можеш ли да разбереш, че сме приятели? Бях си забравила очилата и Джеф ме настигна, за да ми ги даде.

— Трудно ми е да повярвам, че си била толкова разсеяна… Но, Господи, какво правим ние! Това е лудост — и двамата се чудим за какво да се скараме.

— Изнервени сме. И двамата се тревожим за татко.

— Той ще се оправи. Не трябва да се отнасяш с него като с инвалид.

— Нямам подобно намерение. Не съм толкова безсърдечна.

— Съмнявам се.

— Ти наистина си в много лошо настроение! Бедата е в това, че не забелязваш… нищо хубаво у мен!

Той й отправи пламенен поглед.

— Напротив! Ти си красива, интелигентна, имаш талант. Цял ден бих могъл да те гледам и слушам. Само едно не мога да разбера — какви са подбудите ти, за да дойдеш тук.

Шели махна отегчено с ръка.

— Ти просто не искаш да разбереш. Някой ден ще ти стане ясно, но ще бъде твърде късно. Не се гордея с това, че баща ми е живял без мен толкова години. И майка ми преживя раздялата тежко. Но както и да е. Човешкият живот е твърде кратък, за да си позволяваме постоянно да човъркаме стари рани. С татко се разбираме чудесно, напук на всичко, което си мислиш. Нямам сили да споря с теб и да те убеждавам, че не съм тук заради парите му. Искам да живея спокойно.

— Тогава ще е най-добре да дойдеш с мен тази вечер. Не вярвам, че нещо те застрашава в плантацията, но Марк не иска да оставаш сама. Аз също. Щом моята компания ти е толкова неприятна, ще се постарая да не ти досаждам.

— Извинявай, но не желая да виждам и Даниела. Възмутително е, че можеш да се целуваш с мен и да спиш с нея. Тя си призна, че сте се любили.

— Знаеш, че не е вярно. Специално поисках обяснение от нея. Тя категорично отрича да е говорила такива неща.

— И ти й вярваш безрезервно! С какво ли е заслужила доверието ти?

— Не съм казал, че й вярвам — подчерта той. — Случвало се е да я хващам, че ме заблуждава, но тя си остава член на нашето семейство…

 

 

Остатъка от деня Шели прекара в ателието на баща си. Облякла една негова риза, цялата изцапана с бои, тя започна да рисува натюрморти с тропически цветя.

Късно следобед в плантацията дойде Раф. Тя разбра, че е той по радостния лай на кучетата. Посрещна го само с кимване.

— Въпреки всичко дойде.

— Възраженията ти не могат да ме спрат. — Той се вгледа внимателно в лицето й. — Когато работиш, имаш същото изражение като на Марк — строго и съсредоточено. Може ли да видя картината?

Шели се отдръпна от платното и той разгледа натюрморта.

— Чудесно! Сякаш цветята са току-що набрани. Имаш остро око и точна ръка.

— А, ти? — запита го тя, докато събличаше ризата на баща си.

Той обходи с поглед стройното й тяло и отвърна:

— По-добре не ме предизвиквай! За да ти докажа, че не съм толкова лош, след вечеря ще те заведа да видиш как гори захарната тръстика. В повечето плантации вече са се приготвили да я горят, защото съдържанието на захар в тръстиката сега е най-високо. Предположих, че като художник ще ти е интересно да присъстваш на подобно зрелище. Усещането е, сякаш си в „Ад“-а на Данте.

 

 

Раф остави луксозната си кола в Уайт Клифс, качиха се на джипа и поеха по крайбрежния път, от който се виждаше розовозлатистото сияние на горящата тръстика. Контрастът с нощното небе бе изумителен. В някои плантации захарната тръстика бе запалена още в зори и щеше да гори цяла нощ. Така се унищожаваха змиите и плевелите. Въздухът тегнеше от силната и сладка миризма на меласа. Раф и Шели наблюдаваха от джипа пламтящите огнени езици, които се извиваха нависоко и пръскаха разноцветни искри в тъмното небе. Той спря джипа в края на черния път. Двамата повървяха пеша и изкачиха малък хълм, от който като на длан се виждаше пламтящата джунгла от захарна тръстика. Гледката бе фантастична! Сякаш сред тропическата природа се издигаха кули на огромни огнени замъци.

Изведнъж Шели се намери в прегръдките на Раф. Тя не бе усетила нито кога са се приближили един до друг, нито кога ръцете му са я обгърнали. Тялото й потръпна от копнеж. Тя чувстваше, че колкото и да е трудно, той контролира кипящата в тялото му страст.

— Време е да тръгваме, Шели! — заговори той пръв. — Да се връщаме, преди да се е случило това, към което ме подтикваш.

В Уайт Клифс ги посрещна Даниела. Тя се взря ревниво в Шели, а после хвърли яден поглед на Раф.

— Моля да ме извините — изсъска тя след кратко мълчание, — отивам да си лягам.

— Приятни сънища, Дани — отвърна невъзмутимо Раф.

 

 

На следващия ден изписаха Марк от болницата. Той бе в отлично разположение на духа. През седмицата, която последва, той и Шели ходиха няколко пъти на излети. Любуваха се на приказната природа и рисуваха на открито. Наближаващият дъждовен сезон превръщаше вечнозелените тропически гори във феерия от цветове и нюанси. Марк сподели, че сред тази неземна красота се чувства като в райските селения.

Един ден, късно следобед, дойде Рафаел. Не се бяха виждали откакто бяха взели баща й от болницата.

— Къде е Марк? — запита Раф, след като я поздрави.

— Почива си. Напоследък често се разхождаме сред природата. Днес ходихме до възвишенията. Беше великолепно — приказни орхидеи, птици…

— Виждам, че излетът ти се е отразил добре. — Очите му не слизаха от лицето й. — Трябва да те заведа в гората при изгрев. Тогава птичките пеят най-хубаво. — Той се облегна на парапета на терасата. — Нося ви добри вести.

— Искаш ли да събудя татко?

— Не! Нека поспи — спря я с ръка Раф. — Отнася се за Гюнтер. Един рейнджър от охраната на морските паркове го е задържал в Парауийна. На разпита той е признал, че е пренесъл пеперудите на остров Ейнджъл. С това нашите проблеми се решават. Очаквам до два дни да получа разрешение за продължаване на строежа.

— Това се казва добра новина! Предполагам, че вече си чул за намеренията на Джеф и Карла.

— Разбира се. Съжалявам, че изтълкувах погрешно намесата ти, за да се съберат отново. — Той направи кратка пауза и запита: — Защо никога не си ми разказвала за майка си? Веднъж спомена, че тя е преживяла много тежко раздялата с баща ти…

— Спомените от онова време са болезнени и за татко.

— Ти не би наранила чувствата на никой, нали? Още по-малко на майка ти или баща ти. Би предпочела да живееш с една лъжа…

— Моля те, Раф — прекъсна го тя, — нека говорим за друго! Предполагам, че няма да останеш за вечеря?

— Защо не ме попиташ по-мило?

Изведнъж Шели се почувства щастлива.

— Би ли останал за вечеря?

— С удоволствие. А между другото, Даниела и леля й си заминават за Италия. Климатът тук не им понасял добре — обясни той иронично. — Хайде, повикай Марк, а аз ще приготвя по едно питие.

Шели влезе в спалнята, без да се бави. Баща й лежеше удобно отпуснат в леглото. Лицето му излъчваше спокойствие и удовлетвореност, без сянка на грижи или тъга.

— Татко — повика го нежно тя и изчака да я погледнат любещите му сини очи. — Татко? — Тя се приближи до леглото и нададе ужасен писък.

Раф се появи след миг, тъкмо навреме, за да я прихване, преди да се строполи.

Бавно Шели осъзна, че баща й кротко бе напуснал този свят.