Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (6)

Шеста глава

Шели стоеше пред огледалото и се любуваше на красотата си. Татко ще бъде много горд с мен на партито, мислеше си тя. А Раф направо ще онемее. Това последното беше напразна надежда, въпреки че тя наистина изглеждаше дяволски сексапилна в новата си рокля — дълга, леко надиплена отпред. Ушита бе от златиста дантела. Дрехата беше без гръб, само с две тънки презрамки.

— Намирам, че е малко предизвикателна — рече баща й, — но за сметка на това ти излъчваш очарователна невинност, което компенсира другото.

Шели се погледна още веднъж в огледалото и закачи перлената огърлица. Марк й подари и перлени обеци. Откъде ли ги беше намерил? Той я глезеше постоянно, но и тя му се отплащаше със същото. Разбира се, не можеше да се мери с неговите финансови възможности. Марк Стюарт може да живееше в стара къща в занемарена плантация, но това не бе поради липса на пари, а защото на него така му харесваше.

Всички в този край знаеха, че е богат — можеше ли да не е богат съдружникът на Раф Конуей. Би ли повярвал Раф, че тя дори не подозираше за бащиното й състояние, когато тръгна от Нова Зеландия? Едва ли, въздъхна Шели.

Тя приглади косата си и провери дали е добре закопчана шнолата, която я придържеше отзад. Косата й бе станала доста дълга — кичурите се стелеха по раменете й и се спускаха по голия й гръб.

— Всички жени от нашето семейство са красавици — гордо заяви Марк. Той също бе много елегантен с новия си смокинг. — Виждам, че си сложила перлите — добави той. — Великолепно ти стоят!

— Не знам само дали ги заслужавам, татко.

Тя намести с гальовен жест папийонката му.

— Разбира се, Шели. Затова, че никога не си преставала да вярваш в мен.

Още първият поглед на Раф накара краката й да затреперят от вълнение.

— Откъде са тези дрехи? — прошепна той, така че само тя да го чуе. — Да не би да се представяш като богинята на любовта?

Даниела побърза да дойде при тях и се облегна фамилиарно на ръката на Рафаел.

— Добър вечер, Марк, Шели! Колко добре изглеждате и двамата.

Братовчедката на Раф също бе облечена много шик — в предизвикателна къса рокля, обшита със сапфирени пайети. Беше изкусно гримирана, а в косата й имаше дори един изкуствен кичур.

— О, какви прекрасни перли! — възкликна тя, щом погледът й попадна върху разкошната огърлица. — Нима са истински?

— Разбира се, че са истински — засмя се Марк. — Моят подарък за двайсет и първия рожден ден на дъщеря ми. Много й отиват, нали?

— Шели е наистина ослепителна — отбеляза галантно Раф.

Шели се огледа — обстановката в ярко осветената къща бе много изискана. Навсякъде бяха подредени красиви цветя, от всички салони долиташе смях, тиха музика и разговори.

— Вече всички са тук и ни чакат — рече домакинът. — Мисля, че е време да им представя почетния гост на нашето тържество. Извини ме, Дани, ще придружа Шели в голямата зала.

Даниела се изчерви и неохотно пусна ръката на братовчед си. За да й спести неловкото положение, Марк кавалерски й предложи своята.

Там бе и Джеф — елегантен и самоуверен. Той говореше с бившата си годеница Карла. Тя беше очарователна, малко срамежлива и някак меланхолично настроена. На партито, разбира се, присъстваше и Зое Айрийни. Беше издокарана в дълга скъпа рокля на известен моделиер. Тя поздрави Шели хладно, ядосана, че с вида си момичето засенчваше племенницата й. Поканени бяха всички от фамилията на Рафаел — две лели със съпрузите и децата им, много братовчеди. Всички бяха приятелски настроени към дъщерята на Марк и се радваха да се запознаят с нея.

Но в душата на Шели се прокрадваше тревога. Може би не трябваше да се появява с перлите. В очите на Раф те бяха като позорна дамга. Вероятно преди коварната реплика на Даниела, той не бе обърнал внимание на тази подробност. Шели веднага почувства напрежението му.

Даниела се стараеше да се държи с нея много мило, но Шели усещаше, че това е само маска, с която прикрива ревността си. Дразнеше я самата мисъл, че Раф организира парти в чест на съперницата й. Не можеше да понася вниманието, с което всички кавалери обграждаха дъщерята на Марк Стюарт. Братовчедите на домакина я ухажваха, канеха я толкова често на танц, че тя се чудеше къде да се скрие от тях, за да си поеме малко дъх. Засега Раф не бе танцувал с нея, но етикетът изискваше да го стори рано или късно. Дори когато той изглеждаше изцяло погълнат от домакинските си задължения, Шели улавяше погледите, с които я следеше. Толкова по-добре. Едва ли бе усетил, че тя не се забавлява толкова добре, колкото си дава вид. Един братовчед на Раф — Лука — определено я ухажваше. Шели вече се чудеше как да се отърве от настойчивия младеж, когато домакинът се приближи и го изгледа многозначително. После хвана галантно Шели за лакътя и предложи:

— Искаш ли да те запозная със семейство Никълсън?

— За мен беше голямо удоволствие, Шели, надявам се да ми запазиш още един танц — рече Лука и се оттегли.

— Досадник — измърмори хладно Раф. — В един момент си позволи прекалена интимност на дансинга. Наистина, не го обвинявам затова, но…

— Какво искаш да кажеш? — Забележката му прозвуча на Шели като укор.

В салона имаше много хубави мъже, но Шели усещаше магическото излъчване на Раф, което я караше да губи самообладание.

— Нищо, ангел мой — отвърна той саркастично.

— Какво съм направила пак?

— Какво, нищо! Ти просто привличаш погледите като перла.

— Това те дразни, нали? Не ти харесва, че съм си сложила перлите. Сигурно се чудиш защо — ами, просто досега не бяха у мен. Съвсем наскоро майка ми ги изпрати.

— Сериозно ли говориш? Я, погледни Марк! Толкова щастлив изглежда. Обожава те.

— Аз също го обожавам.

— Малко внезапен е този твой изблик на чувства.

— Остави ме на мира, Раф! — процеди наскърбена Шели.

Той я изгледа заплашително.

— Ще те оставя на мира, когато реша, че му е дошло времето. Дотам ли сме стигнали вече — да правим публични скандали? Дори на партито, което…

— Каза, че организираш партито в моя чест.

— И двамата го правим заради Марк. Мисля, че ти е ясно. Аз — защото го уважавам и ценя извънредно много, а ти — защото го обичаш и искаш да уредиш материалните си проблеми. Спокойно — прошепна той предупредително, за да изпревари бурната й реакция, — всички ни гледат.

— Знам!

— Усмихни се тогава, ангел мой! Не се гневи! Току-виж благоволението ми стигне дотам, че реша да танцувам с теб.

Раф умело я поведе към осветената с фенери тераса.

— Но какво правиш? — Докосването на ръката му я караше да тръпне от вълнение.

— А ти какво си мислиш? Май само аз не успях да танцувам с теб тази вечер. Е, сега дойде и моят ред.

Със спокойни, уверени движения той я притисна към себе си и плавно се понесоха под звуците на любовната мелодия в нощта. Тялото й се потопи в сладко блаженство. Сякаш бе създадена, за да партнира на Раф.

Тя затвори очи и се отпусна. Дълго време никой от двамата не продума. Физическата близост притъпяваше и заличаваше в съзнанието им конфликта, който тлееше между тях.

— Не е честно — прошепна той в ухото й. — Ти си толкова красива! — Ръката му нежно лежеше на голия й гръб. Разумът на Шели бе замъглен от опияняващото усещане. Тя леко трепереше в ръцете му. Може би Раф си представяше магнетизма между тях като някакво проклятие, тегнещо над главите им, но това не му пречеше да осъзнае какъв ефект произвежда върху нея.

— Бих искал да те държа гола в ръцете си…

Сърцето й лудо заби.

— Престани! Как си позволяваш…

— Колко жалко е, че не мога да повярвам в твоята искреност.

Тя вдигна глава и го погледна в очите.

— Знам, че не можеш. Аз предизвиквам всичко лошо у теб.

— Толкова ли съм страшен?

— А може би теб самият те е страх от мен.

— Да ме е страх? От една жена?

— От една жена, която те кара да губиш разсъдък! — Шели не искаше да го пощади.

Той я притисна към себе си. Прегръдката му бе толкова силна, че тя едва си пое дъх.

— Не ме изкушавай, Шели!

Тя осъзна, че иска точно това — да го изкуши. Затова бе избрала тази рокля. Не, тя мечтаеше да го плени, да го накара да я пожелае.

— Ти успя, Шели!

Тя изненадано вдигна глава.

— Какво съм успяла?

— Знам какво си мислиш в момента — засмя се Раф. — Доста дръзко беше да се показваш в подобен тоалет. Дрехата е хубава, разбира се. И въпреки че имаш съвсем невинен вид, през нея може да се различи всяка част от тялото ти, всяко повдигане на гърдите ти. Повечето мъже изпадат в паника, когато видят толкова красива жена.

— Искаш да кажеш, че и ти си изпаднал в паника?

Устните му леко докоснаха врата й.

— Още не съм си изгубил ума. Да, мъжете се боят от жените, но невинаги го признават. Облякла си тази дреха, за да ме прелъстиш. Не се опитвай да отричаш!

— Щом така си мислиш… Но някой ден все някоя ще те принуди да се ожениш за нея. Сигурно искаш да имаш деца?

— Предлагаш да си родим дете ли? — запита безцеремонно той.

— Не, за бога! Горко на жената, която се влюби в теб!

Той й отправи пронизващ поглед, който я накара да потрепери.

Марк дойде при тях тъкмо навреме.

— Семейство Джеймисън са на долния етаж, мила — обяви приповдигнато той. — Мариса беше малко преуморена от дългото пътуване и имаше главоболие, но вече е по-добре.

— Те не бяха ли твоите мениджъри?

Шели постепенно си възвърна присъствие на духа.

— Да, но се надявам скоро да станат и твои.

— Надценяваш ме, татко. Не съм чак толкова добра.

Марк стисна окуражително рамото й и каза уверено:

— Колкото и да те обичам, не бих те излъгал за това. Ти си много талантлива. Вярвай в себе си!

Семейство Джеймисън бяха симпатична и интелигентна двойка, около петдесетгодишни. Бяха пристигнали специално за тържеството и щяха да гостуват на Раф няколко дни.

— Не можете да си представите колко бях изненадан, когато за първи път видях картините на баща ви — призна Пол Джеймисън на Шели. — Рафаел се оказа прав — това бяха творби на завършен, зрял талант. Не можех да повярвам, че никой преди мен не го бе открил. Направихме три изложби. Ценителите направо се надпреварваха да купуват картините му. Ще организираме още една изложба през март. Можете да се гордеете с баща си, Шели. Той ми спомена, че и вие сте художничка…

— Звучи много ласкателно, но досега съм имала само една изложба. В Окланд. Бих казала, че мина успешно.

Пол подигна вежди в израз на приятна изненада.

— Това е чудесно! Надявам се, че ще видя ваши картини. Може би ще мога да направя нещо за вас.

След десетина минути към тях се приближи Раф.

— Виждам, че главоболието вече не те мъчи, Мариса — рече той. — Великолепно изглеждаш в тази рокля.

Госпожа Джеймисън се изчерви леко и отвърна:

— Благодаря, драги! В твоята великолепна къща човек не може да си позволи да не изглежда добре.

Раф направи знак на един келнер в бяло сако и той дойде при тях с поднос шампанско. Шели взе една от високите чаши и отпи от виното.

Джеф Гант забеляза, че Раф отива да поднесе почитанията си на другите гости и се доближи към Шели.

— Тази вечер си център на вниманието, Шели. Едвам успях да се добера до теб. Искаш ли да танцуваме?

— О, Джеф, хайде да поседнем малко.

— Защо не, наистина? — Той се усмихна. — Нека да отидем на терасата. Там е толкова романтично!

Около дансинга на терасата имаше масички и столове. Тя с облекчение се отпусна на един.

— Как си, Джеф?

— Добре. Много добре. Но… — Той прекъсна мисълта си. — Всъщност, не съвсем. Тревожат ме някои неща.

— Надявам се, че нямаш сериозни неприятности.

— Може да се окажат и сериозни, знам ли?

Той следеше много внимателно каква ще бъде реакцията й и тя се почувства задължена да прояви интерес към проблемите му.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Той се замисли и направи дълга пауза.

— Може би — отговори накрая. — При малко хора мога да отида за съвет, а ти си толкова внимателна и отзивчива, че бих ти се доверил.

— Най-добре ще е да ми разкажеш направо какво те мъчи, Джеф.

— А, не, не мисля, че е уместно точно тази вечер да те занимавам с грижите си. Защо да не се видим другата седмица на кафе и да поговорим?

— В понеделник имаме ангажимент с татко. Нека да е някой друг ден.

— Във вторник тогава? В града има много хубави заведения, но аз бих предпочел да се срещнем в „Милано“. Имаш ли нещо против? Там е много приятно.

— Да, знам къде е. Но защо не ми кажеш, все пак, за какво се отнася?

Джеф се намръщи.

— Да не говорим за това тук. — Той огледа терасата и смени темата. — Раф е великолепен архитект, нали? Не знам защо, но винаги се изкушавам да казвам на хората, че аз съм проектирал моята къща. Всъщност той направи проекта.

— Не се измъчвай от това, Джеф — успокои го тя. — Просто не го прави.

— Карла казваше, че единственото ми спасение е да избягам далече от Раф. Тук се тормозя от мисълта, че той във всичко е по-добър от мен.

— Карла може би има право.

— Да, тя е чудесно момиче, но аз не я заслужавам. — Той се усмихна тъжно и сърцето на Шели се сви. — Каквото и да правя, си оставам един неудачник.

— Може би се събираш с неподходящи хора?

— Какво искаш да кажеш?

— Татко и Раф споменаха за някакъв тип на име Харис.

Джеф сведе поглед и започна нервно да си играе със стъкления свещник на масата.

— Как ми се иска въобще да не бях срещал този човек! Той е като шило в торба. Мъча се да скъсам всякакви отношения с него. Но ти не се тревожи. Толкова е мило, че вземаш присърце проблемите ми. Точно като…

— Като Карла, предполагам. Още я обичаш, нали?

Той поклати тъжно глава.

— Казах ти вече — не мога да й предложа нищо хубаво.

— Как така „нищо“? Ами любовта ти към нея? Тя изглежда толкова щастлива с теб.

— Ожени ли се за мен, много скоро ще осъзнае, че е направила грешка. Цялата фамилия на Раф са богаташи и не знаят какво е да нямаш пари. Старият Пиетро им остави значително богатство. Всъщност, и аз неочаквано получих наследство преди две години, но загубих всичко. Раф често се впуска в рискови начинания и аз реших, че също мога да си опитам късмета. За разлика от него обаче аз се провалих. Оттогава му завиждам. Понякога си казвам, че ако има начин да му сложа прът в колелата, ще го направя.

— Нима си го мислиш наистина?

Той се засмя с горчивина.

— Така е, за съжаление. — Той отправи поглед над рамото на Шели. — Недей да се обръщаш! Даниела идва насам. Да беше видяла само как беснее, докато вие с Раф танцувахте. Ако можеше, щеше да ви убие с поглед.

Джеф поздрави братовчедката на Рафаел, намигна на Шели и се отправи към салона. Даниела изчака той да се отдалечи достатъчно и каза:

— Не мога да повярвам на очите си, Шели!

— Какво има, Даниела?

— Неприлично е да се танцува по този начин с мъж. Дори и годеници не биха си позволили такива волности. Не мога да си представя, че хората гледат всичко това. Нашите гости! Фамилията!

— Тогава защо не поговориш с Лука по въпроса?

Даниела ядосано вдигна глава и я стрелна с очи.

— Нямам предвид Лука. Много добре знаеш, че говоря за Рафаел.

— Искаше да му откажа ли?! — Шели се ядоса, но се опита да го прикрие. — Претенциите ти са неоснователни, Даниела. Доколкото ми е известно, никой от нас двамата не ти дължи обяснение за това, което прави.

Даниела се облегна назад на стола си и зяпна от изненада.

— Нима не знаеш? Той не ти ли е казал?

— Може би ти ще ми кажеш.

— Толкова съм разстроена. Отношенията между мен и Рафаел много се усложниха през последните две години. В началото той ме възприемаше като дете, но по-късно всичко се промени. Обичта, която ни свързва, вече е друга. Казвам ти самата истина, Шели.

— Не знам защо, но си мисля, че не е така. Човек лесно може да се заблуди в чувствата си. Сигурна ли си, че не сте само приятели и роднини?

— Нима щеше да ме люби, ако бяхме? — изрече Даниела и тутакси се изчерви. — Защо тогава не го попиташ? Да, попитай го!

— Значи твърдиш, че си спала с него?

Шели осъзна какво би означавало за нея, ако това се окаже вярно. Даниела я докосна с ръка и й довери:

— Няма по-върховно изживяване от това да си в неговите обятия. Винаги е имало и ще има само един мъж в живота ми. Бях безумно влюбена в него, преди още да разбера какво е любов. Не отричам, желая да стана негова съпруга. Сигурна съм, че ще ми направи предложение, преди да се върна в Италия. Така смята и леля ми, Зое Айрийни.

— Колко жалко, че това е само плод на въображението ви — кимна съчувствено Шели, докато се чудеше дали няма нещо вярно в приказките на събеседницата й. По нищо не личеше да съществува някаква силна страст между нея и братовчед й. Те бяха роднини и той едва ли би си позволил крайности.

— Разбирам, че ти е трудно да го понесеш. — Даниела говореше внимателно, уж да не нарани чувствата й. — Още от първия ден забелязах увлечението ти по него. Мога ли да те виня? Рафаел е в състояние да разпали любов у всяка жена. Може би си се надявала да изживееш някое малко приключение с него? Самият той каза, че си от жените, които не биха пропуснали такава възможност.

Шели трепна, сякаш й бяха ударили плесница.

— Не вярвам, че е казал такова нещо!

— Уверявам те, Шели, не си измислям. Помисли сама: шестнайсет години не си поискала да видиш баща си и сега, когато той е богат, се появяваш изневиделица. Има нещо съмнително в цялата работа, нещо користно!

— Нямам никакво желание да седя тук и да търпя тона, с който ми говориш. За теб Раф може да е Господ, но не и за мен. Ще бъда много задължена и на двама ви, ако не си пъхате носовете в чужди работи. Да не говорим, че предположенията ви нямат нищо общо с истината.

— Съжалявам, много съжалявам, ако е така! Аз само повторих неговите думи. Положението е деликатно. Рафаел бди над интересите на баща ти, а аз, Шели, се опитвам да ти помогна, макар че засега не успявам. Да вземем, например, роклята ти тази вечер, тя не е случайно избрана. Доста добре показва физиката ти и всеки мъж би ти обърнал внимание. Дори аз ти се възхищавам, но не трябва да се залъгваш — мъжете са такива по природа — завърши тя с трагична нотка.

— Какви?

— Ами, различни от нас. Рафаел, например, е изтъкан от страсти. Аз съм готова да се примиря. Имам предвид… с желанието за известно разнообразие. Колкото и да е жалко, един мъж може много да обича жена си и въпреки това от време на време да иска да кривне от правия път.

— Не приличаш на човек, който би допуснал подобно „разнообразие“.

Ръцете на Даниела стиснаха ядно ръба на масата.

— Виж какво, Шели! Не искам да продължаваме така. Защо да не бъдем приятелки?

— О, моля те, Даниела!

— Говоря сериозно. Помислих, че не знаеш за Рафаел и мен и трябваше да те предупредя. Цялата фамилия очаква радостната вест. И желанието на дядо му Пиетро беше да се оженим. Де да беше още сред нас, за да ни даде благословията си…

— Той никога не е споменавал, че ще се жените — възрази Шели.

Даниела погледна към светлинките, които проблясваха в тъмната градина.

— Каква упоритост! Аз не поставям под съмнение красотата или сексапила ти, но точно той — сексапилът — е причина за всичко. Това, че изкушаваш един мъж, съвсем не значи, че той е готов да се ожени за теб.

Последва пауза, която се стори на Шели цяла вечност. Накрая тя стана от стола и каза:

— Много мило, че ме предупреди.

— Скъпа моя! Всички мъже са еднакви. Дори любимият ми Рафаел. Такава е психологията им. Кълна се, че той ме обича.

Шели бързо напусна компанията на Даниела. Какво излизаше сега? Че е била пълна глупачка? Тя потърси с поглед баща си, но не го видя никъде.

— Хей, какво има? — появи се Раф зад нея.

— Търся татко — отвърна хладно тя.

Той се огледа в големия салон и отвърна:

— Сигурно е отишъл да разговаря с Пол и Мариса някъде другаде.

Шели се опита да издърпа ръката си от неговата.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Абсолютно нищо. — Тя не можа да сдържи яда си. — Не мога да понасям фамилиарничене!

Атмосферата изведнъж стана много напрегната.

— Нужно ли е да крещиш по този случай?

— Никой не ни е чул.

По принцип Шели не обичаше сцените, но сега нищо не можеше да възпре яростта, която се надигаше у нея. Колкото повече тя правеше опити да се освободи ръката си, толкова по-здраво я държеше той.

— Ти не си на себе си! — процеди Раф и я поведе, почти насила, по един страничен коридор, който ги отведе до кабинета му.

Една от стените му беше заета с карти, грамоти в рамки и библиотека. На друга имаше шкаф с антики. Точно срещу вратата бе поставено бюро с футуристичен дизайн и няколко луксозни тапицирани стола.

Въпреки че бе разстроена, тя позна, че морският пейзаж, закачен в кабинета, бе рисуван от баща й.

Раф заключи вратата и чак тогава я пусна. По лицето му бе изписано ядно недоумение.

— Оставих те сама за няколко минути и някой успя да те изкара от кожата ти. Видях, че говориш с Джеф…

— И за това ли ще хвърлиш вината върху него?

— Няма да му е за първи път да ми създава неприятности.

— Е, в този случай горкото момче наистина няма нищо общо.

— Не го съжалявай! Джеф достатъчно се самосъжалява.

— Да, не може да се сравнява с теб. — Тя огледа възмутено луксозната обстановка. — Та ти не си простосмъртен. Ти си бог!

— Шели — процеди Раф, — едвам се въздържам да не те напляскам.

— Хайде, какво чакаш! — Тя не можа да познае собствения си глас. — Господи, имам чувството, че някой път ще ме хванеш за косата и ще ме замъкнеш в някоя пещера, както са правели мъжете от каменната ера. Когато се съберем на едно място, ставаме като куче и котка.

— Но ти, разбира се, нямаш никаква вина за това — изсмя се той жлъчно.

— Ти си този, който обича да си играе с хората.

— Така ли смята Джеф?

— Защо го намесваш отново? Какво общо има той?

— Познавам го много по-добре от теб. Днес ми е пръв приятел, а утре започва да крои нещо против мен. И без това не бях склонен да го поканя на партито. Заради Карла. Преживя достатъчно разочарования с него.

— Защо не престанеш да се бъркаш в отношенията им? Защо не оставиш и мен на мира? И преди съм ти казвала, че ми е крайно неприятно да ме обсъждате с Даниела. — Шели бе изцяло обладана от ненавистта си към него. — Щом се занимаваш с нашите семейни тайни, защо не кажеш нещо и за своите?

— Например?

— Например за любовта, която въртиш с братовчедка ти под носа на леля й.

— Говориш глупости!

— Глупости? — Тя се задъха от ярост. — Някой тук е лъжец, но това не съм аз.

— Как си позволяваш?!

— О, извинявай! Бедата ти е в това, че се мислиш за непогрешим. Не приемаш никакви упреци.

— От теб — не! Няма да ти позволя да ми развалиш вечерта. Говориш абсурдни и нелепи неща, само и само да отвлечеш вниманието от себе си. Някой трябва да те постави на място.

— Да ме постави на място? Повдига ми се от приказките ти. Върви по дяволите!

Тя се нахвърли върху него, заслепена от ярост, готова да му зашлеви плесница. Но Раф хвана ръцете й и я притисна към себе си. Преди тя да успее да извика, той впи устни в нейните. Силите й я напуснаха. Тялото й предателски копнееше за него, дори когато душата й се бунтуваше.

— Би трябвало да те мразя — простена тя. — Мразя те! — Сълзите напираха в очите й. — Моля те, спри! Обещавам, че повече няма да те ядосвам.

Той я погали нежно по лицето.

— Да, обещах си тази вечер да не те целувам.

— Разбирам. — Тя почти съжали, че не е по-настойчив. — Не е нужно да ми обясняваш нищо.

Понечи да тръгне, но той все още я държеше.

— Съжалявам, Шели. — Гласът му звучеше искрено. — Моля те, не плачи. Не мога да гледам красивите ти очи насълзени.

— Тогава защо ме измъчваш?

— Боже мой! Няма нищо, успокой се! Всичко е наред.

Нежните му ласки я обезоръжиха. В този момент тя разбра, че го обича. Обичаше го още от самото начало. Има неща на този свят, които е съдено никога да не се осъществят. Бе наивно да си мисли, че той ще я обикне. Тя се отдръпна, направи усилие да се овладее и заговори:

— Мисля, че е най-добре да се виждаме колкото може по-рядко, докато трае престоят ми тук. И двамата трябва да бъдем много внимателни и да избягваме всякакви спречквания.

Той взе една кристална чаша, наля си малко бренди и отправи поглед към нея.

— Както кажеш. Искаш ли и ти едно питие да се успокоиш?

Тя поклати глава.

— Е, тогава, ако не възразяваш, аз ще изпия едно.

Той изпи питието и се вгледа в картината на Марк.

— Още преди да те срещна, предусещах, че ще объркаш живота ми.

Шели решително тръгна към вратата.

— Ако се отбягваме взаимно, всичко ще бъде наред.

— Позволи ми да те запитам, преди да си тръгнеш, как ще стане това, ангел мой?

Ръката й застина на дръжката на вратата. Тя с ужас разбра, че той се е държал с нея искрено само няколко минути и пак е възприел предишната роля. Пронизващият му поглед отново бе пълен с ирония.