Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (5)

Пета глава

След половин час Марк се прибра вкъщи благополучно. Шели излезе на верандата да го посрещне.

— Навън ли те завари бурята?

— Не, изчаках да премине и после тръгнах — каза той и подаде на дъщеря си няколко плика, пълни с покупки.

— Какво е това? Да не е дошла Коледа? — изненада се тя.

— Откакто си тук, всеки ден е Коледа — отвърна той бодро. — Да се е отбивал Раф, докато ме нямаше?

— Ти ли му каза да намине?

— Ако знае, че си останала сама вкъщи, той би дошъл да провери дали всичко е наред и без да му казвам. Много е внимателен.

— Имах и друго посещение.

— От кого?

— От Джеф Гант.

— Джеф? Какво искаше?

— Намина да ме види. Раф не му се зарадва особено.

— Разбирам го. И аз понякога се ядосвам на Джеф. Срещнахме се в града и той разбра, че си сама вкъщи. Затова е дошъл.

— Той не остана дълго. Всъщност си тръгна, веднага щом се появи Раф.

— Раф знае как да го респектира. Хайде, ела вътре да видиш какво съм ти донесъл.

— Татко, разглезваш ме!

— Доставя ми огромно удоволствие да го правя.

Те влязоха в коридора и завариха двете кучета все още потиснати и умърлушени след бурята. Марк остави покупките на канапето и отиде да ги успокои. Шели седна на фотьойла и погледна с любопитство към пликовете.

— Татко, какво толкова си купил?

— Знаех, че ще си нетърпелива да разбереш.

Той отиде в кухнята, изми си ръцете и се зае да разопакова подаръците.

— Ето!

Шели не можеше да повярва на очите си. Баща й сякаш бе опустошил цял моден бутик — вечерни и дневни рокли, ризи, панталони, дълги поли в различни цветове, сака, дори три бански костюма! Имаше и еспадрили, сандали, всякакви дамски аксесоари, колан, изработен от масивно сребро, инкрустиран с тюркоази. Всичко това сигурно струваше колкото пътешествие в Тихия океан с луксозен кораб.

— Нападнах бутика на Шари — поясни Марк, като небрежно полюшваше колана на ръката си. — Би трябвало да ти е точно по мярка.

— Господи, всичко е фантастично! Май след теб нищо не е останало в бутика?

— И да не е, ще го заредят пак.

Марк бе доволен от ефекта, който бе произвел върху дъщеря си. Тя грабна една чудесна рокля на пъстри флорални мотиви на бял фон. Въпреки радостта, лицето й бе пребледняло.

— Ти си чудесен, но аз не мога да те оставя да харчиш толкова много пари.

Той поклати глава отрицателно.

— Хайде, хайде! За какво са парите? Нито можеш да си купиш с тях здраве и щастие, нито да ги вземеш със себе си на онзи свят. Защо да не доставя поне радост на моята хубава дъщеря?

Шели се спусна към баща си и го прегърна.

— Много ти благодаря, татко! Значи затова трябваше да ходиш до града.

— Не само за това. — Той се засмя и я целуна по челото. — Чаша чай ще ми се отрази добре.

— Седни, ей сега ще ти донеса! — Тя изтича към кухнята. — Мислех си, че може да си ходил на лекар.

— Не и този път, миличка — отговори Марк и се отпусна във фотьойла. — От време на време ходя на прегледи — налага се на моята възраст, пък и понякога имам гадене и главоболие от онзи вирус, но не е нищо страшно. Хората си живеят с къде-къде по-сериозни проблеми.

— Лекарите не могат ли да те излекуват окончателно?

— Изглежда не могат, миличка, но доктор Ригби смята, че действието на вируса в организма ми е отслабнало.

— Слава богу!

— Хроничните трески могат да бъдат доста упорити понякога. При някои пациенти могат да дадат и други отражения. Но стига сме говорили за мен! Шари ми каза, че може да поръча от Сидни каквото си пожелаеш за партито на Раф. Все пак няма да е лошо, ако го обсъдите по-скоро. Аз съм на мнение, че ще е най-добре, ако тоалетът ти е в червено или златисто. И двата цвята много ще отиват на очите и косата ти.

— Ужасно ме глезиш — въздъхна Шели.

— Скъпа моя, не е ли чудесно, че имам тази възможност? А, между другото, няма само ти да изглеждаш страхотно — и аз съм си поръчал смокинг. Първият в живота ми. Бял, като този на Раф. Едва ли ще му е неприятно, че имам същия.

— Обичаш го, нали?

— Необходим ти е мъж като него, бих одобрил такъв… — отвърна баща й с дрезгав глас.

Може би Марк беше прав, но желанието му трудно щеше да се сбъдне.

 

 

Настъпи денят на екскурзията до остров Ейнджъл. Шели бе облякла къси карирани панталони в синьо и бяла блуза, които й стояха чудесно. Сложи си широкопола шапка, напъха в чантата си връхна дреха и плажна хавлия. Гореше от нетърпение отново да види Раф. Миналата вечер бе скицирала портрета му. Марк разгледа рисунката и възкликна:

— Забележително! Трябва да я покажа на Раф.

Раф пристигна в „Белвю“ към девет и половина. Шели почувства напрежението, което се появяваше всеки път, когато го зърнеше. Беше елегантен, както винаги, макар и да носеше обикновени дрехи: пуловер, къси бели панталони и маратонки. Стори й се нелепо, но сякаш постоянно усещаше погледа му върху себе си. Марк донесе скицирания портрет и го подаде на Раф.

— Ето ти пример за таланта на Шели.

Гостът разгледа рисунката с голямо внимание.

— Наистина си много добра! С нетърпение очаквам да видя и другите ти работи.

— Шели е перфекционист, момчето ми! — засмя се Марк. — Мога да те уверя, че няма да останеш разочарован.

— Няма ли да дойдеш с нас, татко? — покани го отново, но баща й поклати глава.

— Сега съм в настроение за работа. Желая ви приятно прекарване.

Той им махна за сбогом.

— Татко май се опитва да ни сватосва — подхвърли тя, когато двамата с Раф стигнаха до крайбрежния път.

— Бащите са такива. — Той й хвърли бегъл поглед. — Чудесно изглеждаш. Направо прелъстително! Да не си решила да те снимам?

— Всъщност няма да е зле, ако ми направиш няколко снимки, заради татко. Сигурно ще се радва да ме има на снимка. Той ми купи всички тези дрехи.

— Не може да бъде!

— Защо се отнасяш така с мен — запита Шели, огорчена от иронията му. — С какво съм го заслужила? Не съм го молила да ми прави подаръци. Трябва ли да се чувствам виновна, защото ти тълкуваш действията му погрешно? Съвсем нормално е за един баща.

— Щом така мислиш. — Раф присви очи.

— Нека да не си разваляме хубавия ден. Да не би Даниела да се е ядосала, че не я покани?

— Да, малко.

— Чувам разни слухове за вас…

— Какви слухове? — запита Раф без особено любопитство.

— Роднините на север изглежда очакват годеж.

— Ще поживеем, ще видим — отвърна сухо той. — Но до тогава си оставам необвързан.

Пристигнаха малко преди обяд на острова. Прелетяха разстоянието с хеликоптер. Под тях се редуваха гъсти тропически горички, коралови плитчини, островчета. От птичи поглед над океана водите около малките атоли преливаха от тюркоазносиньо до изумителни нюанси на зеленото. Особено красив беше проливът между два рифа, където зеленикавата вода искреше, сякаш дъното бе посипано със скъпоценни камъни. На Шели й се струваше, че подобна красота не съществува другаде на земята.

Докато Раф говореше с пилота, тя се любуваше на двата остри върха, който се издигаха в средата на острова. Ако човек вложеше малко въображение, те наистина можеха да му заприличат на криле. „Ейнджъл“ със сигурност бе най-подходящото име за това красиво място. В западната част на острова, където се приземиха, се строеше малкият частен курорт.

Бяха й разказали за двайсетината усамотени вили, сгушени между палмите и храстите по протежение на плажа.

Островът бе идеално убежище за влюбени. Мислите й отново се върнаха на Раф и сърцето й заби силно. Значи Даниела е била вбесена? И с основание. Малко мъже можеха да се сравняват с него. Това, което Шели не можеше да приеме, бе враждебността, която той упорито демонстрираше спрямо нея. Какво го засягаше, че баща й й бе подарил скъпи дрехи? От един баща можеше да се очаква подобен жест.

Раф приключи разговора и се приближи към нея. Хеликоптерът излетя, вдигайки облаци прах. В това време отнякъде се появи мъж в работно облекло и поздрави сърдечно:

— Здравей, Раф!

— Това е Тери Роугън — представи го Раф. — Той ръководи хората ми тук. Добър човек е и си го бива в работата.

Мъжът беше висок, около четирийсетгодишен, със здраво телосложение, руса коса и сини очи. Изражението му беше спокойно и добронамерено.

Шели реши да се поразходи малко, докато двамата мъже разговаряха за хода на строежа. След малко успя да различи между палмите вилите на малкото селище. Бяха замислени така, че да хармонират с околната среда и не се забелязваха отдалече. Раф проследи изненадания й поглед.

— Неочаквано, нали? Точно това съм целил. Построени са от тиков материал върху стоманени конструкции. Достатъчно здрави са, за да издържат на циклоните, които връхлитат два-три пъти годишно откъм Коралово море. Ела да ти покажа къщичките отблизо.

Влязоха в една от тях и Раф я разведе из нея. В семплата и практична обстановка не липсваше естетика. Имаше просторна спалня, баня, кухненски бокс.

— За цяло семейство би било тясно — прецени Шели.

— Така е. Проектирани са специално за влюбени двойки или близки приятели. — За миг в очите му проблесна дяволито пламъче. — Но за сметка на това на другите острови има отлични условия за семейни или групови почивки. Ейнджъл е малък частен курорт. Искаме също да упражняваме известен контрол, защото небрежността на туристите може да нанесе големи вреди. От нашите гости ще очакваме да опазват околната среда и да използват безмоторните лодки и водни колела, които им предлагаме. Тук ще царят спокойствие и непринуденост.

— Няма ли да има телефони, телевизия?

Той поклати глава.

— Не, само шумът на морето.

— Звучи романтично.

— Раф проявява скромност — намеси се в разговора Тери Роугън, — но аз мога да ви кажа, че с този проект той спечели награда: „За удобство, естетика и съвършена хармония с природата“.

Раф сви рамене.

— Голяма отговорност е да строиш селище на райски остров като Ейнджъл. С много неща трябва да се съобразяваш. А що се отнася до обзавеждането на вилите, ангажирал съм една фирма от Брисбейн. Вече съм имал възможност да се убедя, че работят много качествено. Използват най-вече естествени материали и тъкани. Мога да ти покажа каталога им като отидем в административната сграда, която е близо до ресторанта. Всички постройки са свързани с алеи и пътеки, никакъв асфалт. Това място не е избрано случайно, естественият горски фон скрива вилите от любопитни очи.

Шели усети изучаващия поглед на Тери Роугън. Явно познаваше Даниела и сега бе заинтригуван от появата на друга млада дама около Раф.

Когато излязоха от къщичката, Раф се обърна към Тери:

— Да си забелязвал пак онази моторница?

— Не, но си отварям очите на четири. Какво да правим, след като някои хора искат да знаят всяка твоя стъпка. Може и да са били туристи, не знам. За всеки случай съм предупредил работниците на острова да внимават. Стен и другите патрулират наоколо през нощта.

Тери Роугън ги остави и те продължиха обиколката из курорта. Сега, когато останаха само двамата, се почувстваха неловко. Не можеха да потиснат емоциите си. За краткото време от тяхното запознанство в душата на Шели бе настъпил невероятен обрат. Тя се плашеше от влечението си към този мъж. Вълнуваше се толкова силно, че когато Раф неочаквано се спря, за да й посочи нещо, тя стреснато отстъпи няколко крачки назад. Той видимо се подразни от реакцията й и тя побърза да каже:

— Не ми обръщай внимание. Понякога се държа глупаво.

— Глупаво е, наистина. — Нервите му бяха опънати. — Не сме сами на пустинен остров. А и аз не бих направил нищо против волята ти. Успокой се, наближаваме централния комплекс. Там в момента работят доста хора, така че…

— Смущавам се в твое присъствие — опита да се извини тя.

В района на централния комплекс подемен кран спускаше голям скален блок към единия край на заблатено езеро. Водната повърхност бе покрита с бели, кремави и жълти водни лилии, които излъчваха омайващ аромат. Гледката така впечатли Шели, че тя излезе на малкото мостче, което свързваше брега със сградата, да се полюбува на природата. Беше забелязала, че по тези места се срещат диворастящи сини лотоси, но тези бяха някак особени.

— Това е разновидност — поясни Раф, който я следваше. — Прекрасни са, нали? Тук водните растения виреят чудесно. Навсякъде ще видиш сини, дори розови и червени лотоси. Казват, че древните египтяни са наричали Австралия „Земя на лодките“. На много аборигенски рисунки личат големи плавателни съдове, наподобяващи птици. При Кейп Йорк има руини на пирамида, на която е издялан образа на египетския бог Тот. Може да се каже със сигурност, че много мореплаватели са стъпили на континента преди капитан Кук — индонезийци, китайци, японци, малайци, маори. Защо не и древните египтяни? Посоката на морските течения е благоприятна за такова отклонение, още повече че и на тях е бил добре познат бумерангът. Може би са го заимствали от аборигените или пък обратното. Кой знае?

— Интересни са всички тези загадки — съгласи се Шели. — Виждам, че строителството на курорта е в много напреднал стадий. Впечатляващо е наистина!

— Много пари съм вложил в проекта. Марк също участва.

— Наистина ли? — Шели изведнъж се оживи. — По какъв начин?

Раф я прониза с поглед. По тялото й преминаха тръпки.

— Най-добре той сам да ти каже. Ти ще го наследиш един ден, но не бързай да се радваш.

— Зададох ти съвсем обикновен въпрос, а ти го изопачи!

— Твоят „съвсем обикновен въпрос“ ме навежда на някои мисли.

— Което никак не е чудно, след като си толкова мнителен.

— Дано да си права. Какво ще кажеш да поплуваме? Пропуснахме отлива и не можем да се разходим сред кораловите рифове, но можем да ги разгледаме, ако сложим кислородни апарати. Опитвала ли си някога?

Щели се помъчи да забрави обидните му думи преди малко.

— Не ми се е отдавал случай.

— Е, сега имаш тази възможност. Водите на Големия бариерен риф не крият никакви опасности за гмуркачите. На Ейнджъл ще има уреди за пълнене на кислородни бутилки и всички останали съоръжения за подводно плуване.

— Ще трябва ли да облека водолазен костюм?

Раф сви рамене.

— Ами, аз лично не използвам — неудобни са. Ако се страхуваш, че ще изгориш от слънцето или ще се нараниш на корал, някакви дрехи ще ти свършат отчасти работа. Гмуркам се, откакто се помня.

— Човек би помислил, че си израснал сред акулите — не устоя на изкушението да го подразни.

Шели се преоблече в банята на една от празните вили. Банският й костюм беше цял, с шарки в розово, жълто и златисто. Беше от новите, които й подари баща й. Тя сплете косата си и наметна някаква риза. Стомахът й се бе свил на топка от нерви.

Раф я чакаше на плажа. Изправи се и изтръска пясъка от тялото си. Тя погледна стройната му здрава фигура и усети леко притеснение. Изглеждаше толкова мъжествен със сините си бански. Шели извърна глава, смъкна ризата и се гмурна в живописната синя лагуна, сякаш да охлади във водите й бясната страст, която я изгаряше. Когато изплува на повърхността и се огледа, видя главата на Раф до себе си.

— Не би се отказала от това удоволствие за нищо на света, нали?

— Божествено е!

Шели заплува към другия край на лагуната. Той я последва със силни и уверени движения. Лъчите на яркото слънце проникваха чак до дъното и тук-там можеха да се видят пасажи рибки с пъстра окраска.

Докато плуваха и се възхищаваха на райската природа, и двамата не усетиха как измина половин час.

— Беше фантастично — каза тя, когато излязоха на брега.

Подсуши тялото си и разпусна мократа си коса. Погледът на Раф се плъзна по нежната й кожа.

— Можеш да изгориш на слънцето без плажен крем — подметна той.

— Благодаря, ще се намажа.

— Боиш ли се от мен?

— Как ли пък не!

Шели постла хавлията си на пясъка под шарената сянка на палмите и легна.

— Е, няма значение. Стига ми само да те гледам.

Той простря своята хавлия и за неин ужас невъзмутимо се излегна до нея. Той я прелъстяваше, без да иска, без дори да я докосва, със самото си присъствие.

Раф лежеше по корем, подложил ръка под главата си. Бризът едва-едва подухваше, довявайки шума на вълните. След няколко минути Шели се успокои, отпусна се и затвори очи. Сякаш бяха Адам и Ева в Едемската градина. По-живописно и пленително място от остров Ейнджъл едва ли съществуваше на земята.

В един миг на Шели й се стори, че усеща топлината на нечии устни върху своите. Простена неволно и отвори очи. На фона на палмовите клони и синьото небе съзря лицето на Раф.

— Съжалявам. Трябва да съм се унесла.

Той подхвана една къдрица, паднала на лицето й, и я приглади настрани.

— Не можеш да си представиш колко си красива! Очи, като кафяво кадифе, копринено мека кожа…

— Недей, Раф!

По тялото й преминаха тръпки. Чувстваше, че ако той я целуне, ще избухне в пламъци.

— Това е особено място — каза тихо той, без да откъсва поглед от нея. — Дори въздухът действа като афродизиак. Усещаш ли?

— Сякаш съм упоена.

— Е, аз също. — Устните му се извиха в иронична полуусмивка. Шели неочаквано протегна ръце и обгърна врата му. Дързостта й подейства на Раф като искра. Той я сграбчи и впи устни в нейните с жар. Сетивата й сякаш бяха притъпени — нито чуваше, нито виждаше нещо. Дъхът й секна. Допирът и топлината му я замаяха. Той я положи на пясъка и я притисна с тялото си.

Ситуацията бе неудържима. Оскъдното им облекло нямаше да възпре дивата страст, която бушуваше в тях. Пръстите й се впиха в гърба му, докато той смъкваше със зъби горната част на банския й и целуваше голите й гърди. Ако устните му се спуснеха още няколко сантиметра по-надолу, тя нямаше да издържи. Страхуваше се от това, което щеше да последва. Издаде отчаян стон и той рязко вдигна глава.

— Това е някакъв ад — призна той с дрезгав глас. — Всеки път, когато те видя, изкушението е още по-голямо.

Раф стана бързо и прокара нервно ръка по мократа си коса. Очите на Шели бяха широко отворени. Тя се мъчеше да се овладее.

— Не бива да се поддаваме на дивите си инстинкти.

— Боже мой, нима съм те ухапал? — Той се усмихна колебливо. — А така ми се искаше… да те схрускам цялата. Е, щом не можем да се отдадем на страстта си, а не можем, заради жалкия ти страх, поне да обядваме.

— Знаех си, че пак мен ще обвиниш.

Въпреки бурните им емоции или може би точно заради тях, апетитът им бе изострен. Прислугата бе заредила кошницата за пикник с чудесен обяд — варени яйца, рибен пастет с майонеза и копър, омари, пилешка салата, пресни франзели, сирене, плодове и бутилка ризлинг.

Те приключиха с обяда и тръгнаха да се разхождат по плажа, покрай скалите, после по една пътека по обветрената страна на острова, където тропическата гора започваше от самия бряг. На места пътеката почти се губеше в гъстата растителност. Като човек на изкуството Шели не можеше да откъсне очи от заобикалящата ги девствена красота. Изведнъж тя хвана ръката на Раф и му показа един храст.

— Виж! Пеперуди! Колко са красиви!

За най-голяма нейна изненада той сякаш се вцепени от учудване.

— Но на Ейнджъл няма пеперуди!

— Ето, че има. — Тя погледна пак към двете приказно красиви пеперуди, които пърхаха с изящни криле около розовите цветове на едно растение. Отнякъде се появи и трета. Беше огромна, крилете й проблясваха на слънчевата светлина в розови, зелени и синьо-лилави краски. Долната им страна бе кафява, като кадифе, осеяна с бели точици.

— Възхитително! — възкликна Шели очарована.

— На Ейнджъл няма пеперуди — повтори Раф. — Тук не е естествената им среда.

Тя се разсмя — не можеше да разбере странната му реакция.

— Може би не си ги забелязвал досега?

— Обходил съм този остров от брега до вътрешността — възрази той категорично. — И Марк също. Няма нито пеперуди, нито водни костенурки. Нищо, което да е застрашено от изчезване. Ако на острова има някакви пеперуди, значи някой ги е пренесъл тук, при това съвсем скоро. Не е възможно да са долетели тук сами. Трябва да намеря ентомолог да определи какви са, но бъди сигурна, че е някакъв много рядък вид.

— Искаш да кажеш, че тук никога не са живели подобни насекоми?

Раф кимна посърнало.

— Законодателството забранява да се нарушава естествената среда, в която се развиват редките растителни и животински видове. Защитени са птиците, снасящите костенурки и екзотичната растителност по тези острови. Някой иска да ми създаде неприятности. Всяко забавяне на строителните работи ще ми струва скъпо. Този проблем трябва да се реши възможно най-скоро. Наоколо расте лантана в изобилие, а тя силно привлича пеперудите. Пренесена е на острова от един отшелник, преди повече от двайсет години. Някой се е досетил и е пренесъл тук и пеперуди.

— С цел да ти създаде неприятности?

— Така изглежда. Човек не може да преуспее, без да си създаде врагове. Тук екологията е на почит, затова винаги съм се старал да не допускам нарушения. Това е всеизвестно и случаят с тези пеперуди ще нанесе сериозен удар на репутацията ми. Да не говорим, че ако спрем работите сега, е много вероятно да не успеем да ги завършим преди дъждовния период. Който ми е погодил този номер, е знаел какво прави. Хитро замислено.

— Имаш ли представа кой може да бъде?

— Сещам се за един-двама души. — Раф отправи злобна усмивка по адрес на предполагаемите злосторници.

— Ами Джеф Га… — Шели спря по средата на думата. Помисли си, че е несправедливо да хвърля подозрения върху човек, когото дори не познава добре.

— Не, не и Джеф — отвърна Раф и се намръщи. — Вярно е, че от него могат да се очакват гадости и дори… е в състояние да скрои някой подъл план, но не би посмял да го извърши. Мисля, че дълбоко в душата си, той все още ми е приятел.

Марк се разтревожи не по-малко от Раф, когато разбра за неочакваната находка.

— Тери не ти ли каза, че някаква моторница е обикаляла острова?

Раф се облегна удобно на шезлонга си.

— Той смята, че брегът е бил строго охраняван и никой не е слизал на острова. Бедата е, че едва ли някой е патрулирал по обветрената му страна.

Марк се замисли и след малко запита:

— Хрумвало ли ти е, че би могъл да е Харис?

— Да — кимна Раф. — Той е първият, за когото се сетих. Откакто се опита да излъже Джеф, го държа под око.

— Мислиш ли, че и Джеф е замесен в тази история? Понякога го прихващат дяволите и става направо безотговорен.

Раф се изправи и се облегна на перилата на верандата.

— Джеф е правил не една и две глупости, но не мога да си представя, че е отишъл толкова далеч в завистта си. Той знае, че Харис е просто един гастролиращ мошеник, който е събрал незаконно малко пари и сега иска да ги вложи в недвижими имоти. Освен това, аз предупредих Джеф, че онзи е шарлатанин и трябва да се пази от него.

Марк хвърли бърз поглед на приятеля си, сякаш се колебаеше дали да му каже нещо.

— А представи си, че предупреждението ти е дошло твърде късно. Може би Харис е напил Джеф и са измислили заедно, уж на шега, някой гаден номер, с който сериозно да разстроят плановете ти. Типично е за Джеф да забърка някоя каша и след това даже да не си спомня.

— Май ще е най-добре да го попитам направо.

— Не, аз ще го попитам — намеси се Шели, — но след като информираш официално властите за случая. Би било доста неприятно, ако слуховете за произшествието достигнат до тях преди твоето обяснение.

Раф я изгледа изпитателно.

— Човек би казал, че нямаш голямо доверие на Джеф. Мислех, че ти допада.

— Та аз почти не го познавам. Знам обаче, че да пожелаеш нещо, което не ти принадлежи, е един от седемте смъртни гряха.

Марк и Шели говориха по-подробно за инцидента след вечеря. С набитото си око за детайли, тя бързо нахвърля окраската на пеперудите. Баща й разгледа рисунките със загрижен вид.

— Досега не бях виждал такива пеперуди. Големи са почти като Одисеевите, но не са от този вид. Каквито и да са, няма съмнение, че откриването им ще вдигне доста шум. Преди години тук имаше един германец — учен, доста ексцентричен тип. Така му харесаха папагалите, че се опита да изнесе няколко птици зад граница и си навлече доста неприятности. След този случай, съвсем откачи, чух, че сега живеел в тропическите гори около Кейп Йорк. Той би трябвало да знае какъв вид са тези пеперуди, нали е специалист. Но както и да е, миличка, Раф ще се оправи. Той ще изясни всичко, дори да изгуби ценно време. На никой не би му хрумнало, че той съзнателно е застрашил жизнената среда. Хората го уважават, и с основание! Някой е пуснал пеперудите, за да го компрометира или за да спре строителните работи. Може би и двете. И Раф, като всички останали, трябва да се съобразява със срокове. Наложително е строителството да приключи преди влажния мусон.

— Не мислиш, че Джеф има пръст в тази работа, нали — попита Шели. — Той буди само съжаление у хората, колкото и да му е неприятно.

— За някои съревнованието е много стимулиращо и полезно, но в нашия случай е направо катастрофално за Джеф. Да подражава на Раф се е превърнало в основна цел на живота му. Чувал съм го да се заканва неведнъж, че ще натрие носа на Раф, но това са само празни приказки. Не мога да си представя, че би направил сериозен опит да дискредитира Раф. Ако не друго, възпира го срама, който ще изпита, ако го разкрият. Всички знаят за какво копнее Джеф — да се радва на всеобщо възхищение. От дете мечтае да прилича на приятеля си Раф Конуей.

— Много жалко!

— Джеф може да поправи нещата — продължи оптимистично Марк и се изправи. — Карла все още не го е забравила. Може да започне всичко отначало. Ако избягва хора като Харис, би постигнал успех.

— Между другото, миличка, днес следобед намина Тед Масингам.

— Твоят адвокат? — Тя вдигна глава и го погледна изненадано.

Марк кимна утвърдително и отиде до дългата, украсена с дърворезба, маса в коридора, на която Шели бе сложила ваза с лилии. До вазата имаше някакъв пакет, който тя не бе забелязала.

— За теб е — рече баща й. В гласа му прозираше болка. — Пратка от Нова Зеландия. Донесе я един колега на… — той се запъна — на втория ти баща. Било му на път за остров Хамилтън. Прочетох, че майка ти е изпратила колета. Трябва да е нещо важно, щом си е направила такъв труд.

Шели стоеше объркана с пакета в ръце.

— Странно… Какво ли би могло да бъде, че да го изпраща с колет?

— Ами, отвори го, скъпа, и ще разбереш. — Баща й тактично тръгна да излиза от стаята.

— Не, татко, остани!

Тя започна да разопакова пратката. Почти машинално извади от опаковката плоска кутия, покрита със синьо кадифе. Надникна вътре и едва не припадна.

— Божичко!

Вътре лежеше огърлица от едри перли.

— Е, сега вече са при теб. — Очите на баща й се навлажниха.

Шели намери вътре малка бяла картичка и прочете: „Прости ми! Мама“. Можеше ли да не й прости? Момичето остави кутията на масата и развълнувано прегърна баща си.

— Каква красота! Нямам думи.

— И аз самият съм смаян. Излиза, че ние, хората, все се лутаме и търсим правилното решение. Дълбоко в себе си Сарина винаги е знаела, че трябва да ти ги даде.

Марк се приближи, взе огърлицата и я сложи на шията на дъщеря си.

— Ето — каза с възхищение, — огледай се!

Тя изтича до тоалетката с огледало и мраморен плот. Върху фината й кожа перлите от Южното море матово проблясваха. Бяха доста едри. Тя си припомни какво й бе казал Раф — че баща й е трябвало да отдели за тях голяма сума. Но не в цената бе тяхната стойност, а в голямата му обич към нея.