Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (10)

Десета глава

Изминаха няколко месеца. Шели живееше като в кошмар. Болката от загубата бе толкова силна, че тя не беше в състояние нито да се храни, нито да спи, нито да рисува. Майка й и Мартин се опитваха да я подкрепят и утешават, но безуспешно. Тя се бе затворила в себе си. Сарина също страдаше и се чувстваше виновна пред паметта на Марк.

В тези първи дни на мъка и ужас Шели остави грижата за всичко на Раф. Макар самият той да бе съкрушен от смъртта на своя приятел, съумяваше да й бъде опора и утеха. Чувствата й към него сега бяха различни. Изтляла бе предишната й пламенна и страстна любов. Тя си мислеше, че може би никога вече няма да е способна да обикне някого.

Семейство Джеймисън, мениджърите на баща й, бяха много мили с нея. Пол предложи да организират ретроспективна изложба на творчеството на Марк. Единствената нейна картина, която щеше да участва, бе портрет на баща й. Бе започнала да го рисува в една мъчителна нощ, когато не можеше да намери покой и се луташе в кошмари.

Шели бе прекарала няколко седмици в Нова Зеландия с майка си. Престоят вкъщи й се отрази благотворно, но тя чувстваше, че трябва да се върне в „Белвю“. Раф, нейният най-близък приятел, се грижеше за имението. През юни курортът на остров Ейнджъл бе открит, но тя отказа да присъства на тържеството. Нямаше желание да прави нищо. Скръбта я бе съсипала. Единственото, което я зарадва, бе вестта, че Карла и Джеф очакват дете.

— Ти не си загубила Марк — не спираше да я успокоява Раф. — Той сега е в друг, по-добър свят.

Портретът на баща й бе почти готов и Шели се убеждаваше, че Раф е бил прав — от платното я гледаха очите на Марк.

— Ще дойдеш с мен на изложбата в Сидни, нали? — запита тя Раф.

— Ако наистина искаш…

— Разбира се — кимна тя. — Знаеш колко разчитам на теб.

Пристигнаха със самолет в Сидни в деня на откриването. Настаниха се в хотел и Раф настоя да излязат на пазар, за да й купят подходящ тоалет.

— Пол би желал да те представи в артистичния свят. Знаеш, че и Марк би държал дъщеря му да изглежда чудесно.

В пет часа Шели бе готова за предварителното представяне на картините. Облечена в елегантен черен костюм на Армани и бяла копринена блуза, тя изглеждаше прекрасно. Беше си сложила перлената огърлица, подарена от Марк, и бе вдигнала част от косата си, а останалата се стелеше по раменете й. Видът й говореше за изискан вкус и материално благополучие.

Гостите, които бе поканил Пол, бяха от местния елит. Те обградиха Шели с внимание и уважение. Раф също се радваше на голям интерес, най-вече от страна на дамите. Шели забеляза, че той се смее и разговаря непринудено с червенокоса дама в скъп тоалет на Шанел. По всичко изглеждаше, че тя е запленена от чара му. Шели с изненада почувства, че в душата й се прокрадва ревност. Червенокосата имаше хубаво лице. Беше жизнерадостна и се държеше самоуверено. Напоследък Шели бе мрачна, ужасна за компания. Тя ясно си даваше сметка за това, но реши да не обръща внимание на червенокосата. Но за ужас на Шели към Раф се присъедини още една дама. Беше руса и определено излъчваше сексапил.

Късно същата вечер, след откриването на изложбата и вечерята с Пол и Мариса, Раф и Шели се прибраха в хотела.

— Какво ще кажеш за по едно питие — предложи той, когато стигнаха до нейната стая.

— Ако на теб ти се пие — сви рамене тя и влязоха вътре.

— Струва ми се, че и на теб би ти се отразило добре. Изглеждаше малко напрегната тази вечер. Какво има? Преуморена ли си?

— Какво те интересува? Ти се забавлява добре! — Шели осъзна, че думите й прозвучаха грубо. — О, извинявай!

— Справи се чудесно, Шели — продължи Раф, сякаш нищо не бе чул. — Марк щеше да се гордее с теб. Показа, че си наследила дарбата му. Вероятно един ден и ти ще я предадеш на своето дете.

— Може би съм прекалено страхлива, за да се реша да родя дете — рече мрачно Шели.

Раф се приближи и я прегърна.

— Как може да говориш така! Разбира се, че някой ден ще имаш деца. От теб ще излезе чудесна майка.

Тя склони глава на гърдите му и прошепна:

— Още ли ме желаеш, Раф? Или успях да изгубя и теб?

— Не, не бих казал…

— Остани с мен тази нощ!

— Защо? — Той я погледна в очите.

— Имам нужда от теб.

— Сериозно ли говориш? Вече мислех, че всичко е свършено. Нима още ме обичаш?

— Обичам те!

Тя трескаво съблече копринената си блуза, след миг свали и полата. Бельото й бе от най-фина дантела. Раф я обгърна през кръста и я притегли към себе си.

— Престани! Имаш прекрасно тяло, но не ми прави стриптийз.

— Не го ли правя добре?

— Напротив! Но аз… отдавна искам да ти предложа да се омъжиш за мен. Още от времето, когато хранех известни съмнения за теб. Реших го още преди Сарина да ми довери някои неща.

— Мама?!

— Бе разбрала какви чувства изпитвам към теб. Марк — също. Най-съкровеното му желание бе да останем заедно.

— Зная — прошепна Шели.

— Така че, преди да се любим, трябва да ми обещаеш, че ще се омъжиш за мен. Ще ти докажа колко нежен мога да бъда с жената, която обичам.