Дженифър Ашли
Училище за пирати (6)

6

Хонория разгледа внимателно мускулестия му задник, стегнатите бедра и смехът й затихна. Китайският лъв на хълбока му се протегна мъничко с движението му, сякаш неспокоен.

Стана й трудно да диша. Той винаги я беше побеждавал с тяло, което я зашеметяваше. Веднъж една от гувернантките й беше казала, че господ е създал човешкото тяло по свой образ и подобие, тъй че в него нямало нищо срамно. Човек трябвало да го гледа и да ликува.

Винаги се беше чудила дали тази гувернантка не е наред с главата, но трябваше да признае, че господ добре се е справил с Кристофър Рейн. Широките плещи преливаха в тънка талия и стройни хълбоци. Задникът му беше мускулест, блед в сравнение с останалата част от загорялото му тяло. Откакто се бе завърнал, не го беше виждала без риза, но си спомняше гърба му — почернял и силен.

Кристофър я погледна през рамо. Сивите му очи бяха присвити. Гъстата му плитка се беше разхлабила по време на тяхната борба и руси кичури се бяха разпилели по ризата му.

— Е?

Капчици кръв бяха бликнали около треската, забита в плътта му. Хонория бе налегната от угризения.

— Големичка е — изкоментира тя. — И не е само една, страхувам се. — Тя предпазливо докосна мястото. Под ризата плътта му бе топла. Спомни си колко палаво целуваше лъва на хълбока му, но неочаквано я обзе свян. Сега Хонория беше различен човек, той също.

Кристофър я наблюдаваше, а търпението му бързо се изчерпваше.

— Трябва да ги извадиш. Аз не мога да се пресегна.

— Ясно.

Тя изпъна кожата на хълбока му и протегна ръка към първата тресчица. Стисна я и дръпна.

— Ау!

— Не виждам. — Хонория се изправи, откачи фенера от гредата, постави го на клозета и насочи лъча към задника му. Седна на леглото и нежно улови треската между пръстите си.

— Извади я наведнъж — грубо й нареди той. — Без излишно чоплене.

— Ти само не мърдай.

Той извърна поглед. Мускулите му бяха напрегнати.

— Добре, готов… Олеле!

Хонория вдигна по-дългата тресчица и я погледна триумфално.

— Остават само още три — рече, след като я изхвърли през прозореца.

— Мътните го взели!

Хонория се върна при него. Одързостена, тя положи ръка върху белия му задник, който се мержелееше под долната риза.

— Кристофър — рече тя, когато измъкна следващата треска. — Вестниците разказваха, че си бил прострелян.

— Е, и?

— Ами сигурно е боляло повече от няколко стърготини.

— Не е същото.

— Защо да не е? — Хонория спря.

Той се размърда, но дали за да се намести удобно, или защото не му се отговаряше, тя не можа да прецени.

— Защото щом те прострелят, боли толкова много, че или умираш, или някой те натъпква с опиум. А сега чувствам всичко.

— Много си забавен, Кристофър Рейн. — Тя се зае със следващата треска.

— Това прозвуча почти обичливо. — Гласът му загуби остротата си. — Кажи защо се влюби в мен преди толкова години от четене на вестникарски измишльотини и защо пожела да се запознаем. — Лицето му се изкриви в гримаса. — Така ще ме разсееш от мъчителната болка.

Хонория се умълча и съсредоточи поглед върху работата си.

— Сигурно защото ти нямаше нищо общо с живота, който познавах. Дружах с повечето чарлстънски джентълмени от детинство. Те отиваха да учат в университет, поемаха търговията от бащите си и си търсеха съпруга да се задомят. Говореха точните неща, познаваха точните хора и се женеха за девойки от точните фамилии.

— И те отегчаваха до безумие.

Тя се замисли.

— Гледах да не се стига до там. Знаех, че ще се омъжа за някой от тях, въпросът беше за кого. — Хонория въздъхна. — За нещастие в рода ми има авантюристична жилка. Братята ми можеха да я удовлетворят, като плават по моретата и се бият с пирати, но аз трябваше да си стоя у дома. Моите приключения бяха книжките за теб, които разкрасявах със собственото си въображение.

— Как ги разкрасяваше? — попита той с мрачен глас.

— Хич не си въобразявай, че ще ти кажа — отсече тя.

Зарадва се, когато той извърна глава. Така нямаше да види, че се е изчервила. Боже мили, докъде се беше простирала фантазията й! Нощем лежеше и си измисляше приключение подир приключение за себе си и Кристофър Рейн, докато тялото й не изтръпнеше от вълнение.

Една от любимите й фантазии беше как тя тайно се качва на неговия кораб. Той я намира, оковава я във вериги и вбесен, подготвя нейната екзекуция. После бива поразен от нейната хубост и невинност и се влюбва в нея. Тя доказва, че е умна, спасява положението при едно-две приключения и той я повишава в ранг офицер. Започва да й се доверява за планирането на действията си. Един ден тя спасява живота му в героична битка, като за едната бройка не загубва своя. Той остава до нея, докато тя не е напълно излекувана, после я целува и й се обяснява в любов. Накрая се женят, приветствани от благодарния екипаж.

Беше съчинила няколко версии на тази история, които щастливо преживяваше нощ след нощ, без да й омръзва.

— И най-сетне те срещнах — нежно рече тя.

Онзи ден моминските фантазии бързо бяха умрели, за да бъдат заменени от нещо по-дълбоко и далеч по-обезпокоително. В градината Хонория бе научила що за човек е той и какво в действителност иска от жените.

— Спомням си — отговори Кристофър. — Беше толкова хубава с ония твои букли, с румените си страни и срамежливата усмивка. Беше вкусна мръвка и аз се зарекох да те схрускам.

— Което „схрускване“ продължи дълго, ако не ме лъже паметта — хладно рече Хонория.

— Да, и ти беше невероятно вкусна… олеле!

Хонория извади поредната тресчица.

— Почти свърших. Другите са съвсем мънички.

— Слава богу.

Последните две излязоха с много малко съпротива. Кристофър мълчеше, ако не се брои едно изсумтяване и една много неприлична дума, когато и втората тресчица беше изхвърлена зад борда.

Хонория се разтършува за кърпа. Намокри я в легена и се върна. Почисти раната, докосвайки го с повече увереност, убедена, че той ще бъде благодарен, че се е сетила да купи кърпите.

Прокара пръсти по стегнатата му плът, доволна, че не вижда пресни белези. Усмихна се. Мъжете налитаха на бой за най-незначителни глупости. Не се въздържа и проследи с пръст очертанията на скачащия лъв. Наведе се и го целуна.

— Ммм.

Кристофър ухаеше толкова хубаво. Ризата му гъделичкаше носа й, кожата му беше възсолена на вкус. Пръстите й здраво се забиха в задника му, точно над раните, но пиратският капитан май нямаше нищо против.

Той се протегна и прокара ръка през черните й кичури, смъквайки бабешкото боне. То се плъзна на пода и хладният въздух погали косата й. Няколко къдрици се изплъзнаха от фибите и нападаха по раменете й. Лекото им докосване наподобяваше целувките му. Той й се усмихна лениво, сякаш знаеше какво й се върти в главата.

Всеки момент щеше да я повали на пода, да я приклещи със снагата си и двамата да се вкопчат отчаяно един в друг — похотливо, сред купчина съдрани дрехи. Но вместо това той я погледна със сивите си очи и изрече:

— Затъжих се за теб, Хонория.

Тя не отговори. Продължи да очертава лъва, взряна в пръстите си. Кожата му бе гладка, топла. Краят на ризата му се раздвижи, когато той проговори.

— А на теб домъчня ли ти за мен? — настоя Кристофър.

— Не.

Той се стегна.

— Преди една минута беше влюбена в мен.

— Бях. Като девойка. Бях безумно влюбена в теб.

Още мълчание. Тя се наведе и с език проследи очертанията на татуировката. Той имаше божествен вкус, никога нямаше да забрави уханието му.

— Обичаше ли ме, когато се омъжи за мен?

— Да.

— Но сега вече не?

Тя прокара език напред-назад по заплетените ивици върху лъвската опашка.

— Не.

— Държиш се много безсрамно за жена, която не е влюбена.

Остротата се беше завърнала в гласа му. Тя вдигна поглед.

— Не е безсрамно. Ти си мой мъж.

Изведнъж той се изтърколи и нахлузи бричовете си, скривайки лъва и всичко изкушаващо.

— Един от двама ни е хвърлен в смут.

Кристофър седна и подпря гръб на стената. Хонория коленичи до него. Той не се беше закопчал, но панталоните го скриваха. Само че не целия. Очите й се приковаха в съблазнителната плът под пъпа му.

Той въздъхна и промуши пръсти в косата й.

— Би трябвало да съм ти сърдит, Хонория. Но точно сега съм обзет от прекалено силна жажда по теб. Щом вярваш, че единствено изпълняваш съпружеския си дълг, тъй да бъде.

— Това не е…

Кристофър я придърпа към себе си. Дъхът му — на ейл и на неговата собствена миризма — опари устните й.

Тя забрави какво искаше да възрази. Възбудата изчисти всяка мисъл от главата й. По-късно щеше да има време за съжаления. Сега сърцето й биеше силно, ръцете и краката й изтръпнаха, а желанието си проправяше път в нея с интензивност, от която болеше.

Хонория се наведе и го целуна по устните.

Той издаде гърлен стон и я притегли още по-близо. Тя вкуси нектара му и завъртя езиче по наболата брада на брадичката му.

Като не спираше да я целува, Кристофър отново смъкна камизолата и корсажа до кръста й. Бавно я изправи на колене и с език описа пътечка от вдлъбнатинката на шията й до гърдите, които се полюшваха пред него, натежали от възбуда.

Хонория отметна глава, притвори очи и обхвана главата му в шепите си. Той налапа едната й гърда и сладострастно я засмука. Заболя я, но беше невероятно.

Съешаването им всеки път беше гръмотевична буря, която яростно се засилваше и накрая избухваше във вихър от светкавици. Напрежението им достигна връхната си точка. Освобождението щеше да потопи кораба.

Той смъкна дрехите й. Всеки сантиметър от голата й кожа бе обсипан с целувки. Мускулите му се изопнаха, когато я повдигна и изправи на крака.

— Свали я тая рокля.

Ръцете й трепереха, докато тя се подчиняваше. Избута я надолу по бедрата си и прекрачи извън кръга от плат. В същия миг той събу ботушите и бричовете си и най-безцеремонно ги изрита. Все още по долна риза, легна на пода и я привлече върху себе си.

Тя го възседна, докато топлите му длани шеметно милваха гърдите й. Хонория се засрами. Миналите пъти не си бяха дали труда да се съблекат напълно.

Но от свенливостта не остана помен, когато тя се загуби насред абсолютната му красота. Ерекцията му, дълга и твърда, с къдрави тъмноруси кичурчета в основата, опираше в корема й. Тя се размърда и се намести, докато мъжката му гордост не се озова точно между краката й. Тя лекичко се отри в него, предвкусвайки сладостта.

— Винаги си влажна за мене, Хонория — рече той с предрезгавял глас. — Никога не ми се налага да се чудя желаеш ли ме. А отворена ли си за мен?

Тя кимна. Женствеността й беше набъбнала и срамните устни се бяха открехнали, предчувствайки го вътре. Повдигна я, пръстите му потънаха в плътта й. Коравата му мъжественост се надигна и той я наниза върху нея.

Разпъна я повече, отколкото предишните пъти. В чарлстънската килия всичко бе станало бързо и изгарящо. Сега той бавно я спускаше върху себе си, давайки й време да свикне. Ръцете му бяха хлъзгави от пот, точно както тя бе хлъзгава от копнеж по него.

Нанизваше я все по-дълбоко, докато не се възправи цял в нея, твърд и уголемен до крайност. Очите му помръкнаха, докато я наблюдаваше. Светлината на свещите озаряваше ресниците му, наболата му брада.

— Боже, Хонория, толкова се бях затъжил за теб — прошепна той.

Притегли я надолу, затваряйки последната частичка пространство помежду им. Главата й се люшкаше назад като на марионетка, разпуснатата й коса нежно падаше по раменете. Плътта й бе изтръпнала, връхчетата на гърдите й се втвърдиха, а цветът им стана в тъмночервен на фона на бялата плът.

Кристофър лежеше тихо под нея, а мускулите играеха под долната му риза. Тя би искала той да я свали, за да прокара ръце по тялото му, но не би. Бронзовото му гърло лъщеше от пот под триъгълното деколте.

А в лоното й бе проникнала неговата напираща, твърда мъжественост. Това освободи напрежението, назрявало отдавна в нея. Хонория приветстваше разпаления огън в пещерата си, искаше го, искаше Кристофър.

Така беше правилно. Единствения път, когато се почувства цялостна, беше когато с Кристофър Рейн стигнаха върха.

Не знаеше защо е така, знаеше само, че иска да го притегли още по-дълбоко в себе си, много по-дълбоко.

— По-силно, Кристофър, моля ти се.

Той изви нагоре хълбоци, подчинявайки се. Пот изби над горната му устна. Сивите му очи помътняха като на пияница, топлите му длани обхванаха дупето й.

Хонория отново отметна глава, притворила клепачи. Той пъхна палец на мястото, където телата им се съединяваха, и го притисна към венериния й хълм. Очите й се отвориха широко и тя изкрещя.

Хонория получи оргазъм, връхната точка на бурята. Тя извика името му и се опита да го всмуче още по-навътре. Той се движеше енергично, но изведнъж спря.

Тя цяла гореше за него и извика разочаровано.

Кристофър я избута да легне на юргана и я затисна с тежкото си тяло. Дишаше учестено. Хонория се отпусна на възглавниците, които беше настояла да купи, а той раздели краката й и проникна с един плавен тласък.

Оргазмът й продължи, гредите отразиха ехото на нейните викове. Кристофър я прикова на място с яките си ръце, неговата пот се стичаше върху гърдите й. Той подири устните й, притворил очи, и я целуна яростно.

Тласъците му го следваха мълчаливо, а възбудата му бе по-гореща от фурна. Членът му я искаше, разширяваше я, обладаваше я. Тя беше болезнено тясна около него, божествена болка, която никога нямаше да забрави и никога не беше забравяла.

Той накъсано си пое дъх и клепачите му потрепнаха. Простена нейното име и яхна вълната на оргазма си, дишайки мъчително, притворил очи.

След много дълго време той утихна. Отметна къдриците от челото й и я целуна.

Тяхната буря свърши, отшумя. Кристофър я целуна по подутата уста и тя отговори на целувката му в нежна отмала.

Дълго време лежаха мирно; той я целуваше, а тя лежеше отпуснато. Корабът се люшкаше леко върху течението на реката, близката църковна камбанария отброи единадесет часът.

— Кристофър — прошепна тя.

Той я ухапа по вратлето.

— Толкова си сладка — промълви, сякаш не бе продумала.

— Когато казах, че не те обичам…

Той надигна глава. Руси кичури прилепваха към гърлото му, очите му бяха помътнели.

— Точно сега наистина не ми се говори на тази тема.

— Държа да разбереш.

Той постави пръсти върху устните й.

— Хонория, тепърва ще имаме време да обсъждаме надълго и нашироко чувствата си. Засега нека просто се преструваме на любовници.

— Ние сме съпрузи, не любовници.

— Благодаря ти, че ме поправи. — В очите му проблесна самопрезрение. — В такъв случай ти нареждам да ме целунеш, жено.

Идеше й да прихне:

— Та аз това правя!

Той сграбчи китките й, вдигайки ги високо над главата й:

— Това е друг вид заповед, на която очаквам да се подчиняваш безпрекословно.

Светлината на свещите образуваше диви сенки върху лицето му. Изглеждаше страховит, ала Хонория се чувстваше отмаляла и щастлива. Повдигна глава и го целуна по устата.

Устните му се отъркаха в нейните и той леко ги плъзна надолу по шията й, по гърдите й, обсипа с целувчици сгрятия й корем. Облиза с език корема й, целуна пъпа, положи глава на гърдите й и се умълча.

Топлината му я успокои, крайниците й се отпуснаха. Тя се унесе в сън, заслушана в слабия ромон на реката, тихите гласове на моряците, лаещото куче на брега.

Отвори очи отново и се взря в ярката луна. Главата на Кристофър лежеше върху рамото й, топлата му коса беше разпиляна по гърдите й. Шепотът му наруши тишината:

— Божичко, не мога да го направя.

— Хм? — промърмори Хонория.

Той изчака един миг и рече:

— Я заспивай, жено.

— Какво не можеш да направиш?

— Не говорех на теб.

Тя приглади един рус кичур назад от лицето му.

— Никога не съм си те представяла като човек, който не пропуска църква. Или който разговаря с Господ.

— О, аз съм в състояние да се моля, Хонория.

— За какви неща се моли един пират? — чувстваше се игрива въпреки строгата нотка в гласа му. — За кораби, натоварени със съкровища, и управлявани от екипаж, който се дава без много бой ли?

Кристофър изсумтя и мускулите му се стегнаха.

— Онази сутрин на излизане от затвора се молих. Молих се да умра бързо. Без протакане, без да се излагам, без да върша ужасии от отчаяние, че ще загина.

Хонория докосна лицето му. Сърцето й пулсираше от неговата болка.

— Не ми е приятно да мисля за това. Три дена не можах да изляза от стаята си. — Тя проследи с пръст скулата му. — Благодарна съм, че господ е сбъднал молитвата ти.

Ресниците му засенчиха страните му.

— Да, Всевишният ми спести бесилото и директно ме захвърли в ада.

Очите му бяха изгубили всяка дяволитост, всяка топлина.

— Само че ти бе спасен — напомни му тя. — Бил си заведен на кораб.

— Била ли си някога на английски търговски кораб?

— Не.

Той просто я погледна със сивите си очи, които бяха възвърнали обичайната си хладина.

— Животът на пирата е по-добър.

— Пиратите са главорези.

— Крадем товари — поправи я той. — Повярвай ми, Хонория, Източноиндийската компания е далеч по-разтревожена заради стоките, които пиратите отмъкват, отколкото заради броя на загиналите си служители. Ако просто колехме всички наред, но оставяхме корабите и товара им непокътнат, нямаше да има ловци на пирати.

Хонория замълча. Достатъчно често бе чувала от Джеймс колко благодарен щял да бъде еди-кой си капитан, че му е спасил товара. Изглежда загубата на пет-шест моряка и двама офицери минаваше за прилична цена за запазването на щайгите с фаянсови съдини и сладко вино.

— Брат ми Пол бе убит от пирати — тихо рече тя. — Също жена му и дъщерите му.

— Чух.

Хонория изучи контурите на лицето му с надеждата да открие някаква печал за нея, доказателство, че е изпитал съчувствие при вестта за гибелта на Пол. Ала изражението му бе неутрално.

— Разкажи ми за сестра си — подкани го тя. С изненада бе научила, че Кристофър Рейн има сестра като най-нормален човек.

— Природена сестра.

— Каква е тя?

Усмивката му се завърна, в ъгълчетата на очите му се образуваха весели бръчици.

— Страхотна. Няма по-добър телохранител, който да ми пази гърба. Абсолютно ми е предана, а аз й се доверявам безрезервно. — Той прокара пръст по рамото й. — Изчезна по същото време, когато Джеймс ме арестува. Оттогава не съм я виждал.

— Съжалявам — прошепна тя. — Наистина мразя Джеймс Ардмор.

— Силни думи. — Кристофър я изгледа недоумяващо.

— Това е истината. Той се разпорежда с живота на другите, а ако някой му се опълчи — бог да му е на помощ. Той нито веднъж не попита мен, своята родна сестра, какво би ме направило щастлива. Чудя ти се, че не го мразиш.

Кристофър сви рамене с вбесяващо търпение.

— Той си вършеше работата. — Пръстът му продължи да я милва. — Ти изглеждаше доволна, че те е направил вдовица.

Тя се надигна на лакти и избута ръката му.

— Как можеш да говориш такива работи? Обясних ти, че боледувах дни наред само при мисълта, че са те убили.

— После си оздравяла.

— Смяташ ме за равнодушна ли?

— Горе-долу.

— Горе-долу ли? — Тя седна. — Кристофър, казах ти, че те обичах, че скърбях по теб. Представа нямаш как се чувствах. Нищичко не знаеш за мен.

— Виж, с последното съм съгласен.

Хонория го изгледа яростно. Очите му бяха бистро сиви, с цвета на брилянти.

— Тогава защо се завърна? — попита тя. — Щом не вярваш, че съм те обичала и не си бил изненадан от годежа ми с друг, защо въобще се появи?

Той се вцепени. Тялото му я разделяше от фалшборда, солидна стена от плът, облечена в ризата му и увита в юргани.

— Защото на всеки мъж му е позволено поне веднъж в живота да оглупее заради жена.

Хонория почувства, че гневът му надминава всички познати предели.

— Значи си оглупял по мен? — попита тя със стегнато гърло.

Той отметна завивките и се изправи. Вдигна бричовете си от пода и нехайно ги обу. Пламъкът на свещите блестеше върху хълбока му, карайки лъва да оживее.

Той се закопча, наведе се над кревата и опря длани от двете страни главата й. Ухаеше на любене, на мъжко семе, на самец.

— О, да. Страшно много.

Болка прониза сърцето й.

— Значи не искаш всъщност нашия брак?

Той я целуна, спирайки с игричките. Тази целувка трябваше да я накаже и завладее, да я постави на място.

— Мисис Рейн, този брак няма да бъде разтрогнат. — Думите му бяха сурови. — Искам известно обезщетение за всичко това.

Той се надигна и неочаквано дръпна юргана. Студеният въздух накара плътта й да настръхне. Кристофър бавно я огледа. Сивият му поглед се зарея по голите й гърди, мекия й корем, бедрата, които така охотно се бяха разтворили за него.

Погледът му беше собственически, на човек, който оглежда това, което му принадлежи.

Наричаше я „моята съпруга“, но се отнасяше с нея като с куртизанка. Тя, благовъзпитана млада жена, би трябвало да се чувства разстроена. Вместо това я връхлетя възбудата на несбъднатите й фантазии и блянове. Той обичаше да я гледа, а тя обичаше, че той обича да я гледа. Без съзнателно да си дава сметка, Хонория разтвори крака и докосна руното черни косъмчета.

— Проклета да си. — Лицето му помръкна.

Той я събори на юрганите и същевременно рязко разтвори дюкяна си. Последва още една буря от страст; водовъртеж от студена ярост, която хем я плашеше, хем я възбуждаше.

Той безжалостно я разчекна и проникна в нея без никакво встъпление. Започна бясно да се движи, докато тя не запищя от нуждата по освобождение.

Кристофър издаде животински стон, когато разля семето си. Внезапно се откъсна от нея, закопча се наново и излезе от каютата, затръшвайки вратата.

Хонория се отпусна на кревата — сама, унизена. Ала нямаше да заплаче. Тя беше Хонория Ардмор и досега бе преживявала по-страшни трудности от гнева на Кристофър Рейн. Една дама от най-видните чарлстънски фамилии не превиваше врат, само защото нейният мъж й се беше ядосал.

Обзе я объркване. Не знаеше какво чувства. Болеше я от любенето, но тялото й искаше още. Беше си обещала да признае своя брак и да изпълнява задълженията си, ала сега нямаше представа какви са тези задължения.

Претърколи се на юрганите, които още миришеха на него, уви се в тях и с пресъхнали очи се загледа в стената.