Волфганг Шрайер
Детектор на любов

В началото на 1999 г. двамата с Виктор получихме „отпуск за женитба“. Е, да, сега така е прието — капитаните на космически кораби не могат да бъдат ергени. Но за много от нас да си намерят жена тук, на Земята, съвсем не е проста работа. На всички е известно, че в космонавтиката по правило навлизат хора с особена логическа настройка на ума. Да, ние сме делови народ, във всичко се стремим към съвършенство, така да се каже, към идеалната схема. А пък жените… С една дума, за нас не напразно говорят, че подхождаме към любовта с логаритмична таблица…

Изводът е един — за да се оженят такива мъжаги като нас с Виктор, трябва да отидат на Гама. Та нали благодарение на нея много от нашите астронавигатори вече са щастливи. Работата е там, че на този планетоид живеят жени, които по разсъдливост съвсем не отстъпват дори на хора като нас. Както е известно, Гама е небесно тяло, населено с чиновници. Тях ги преселили там по същото време, когато човечеството успяло да отправи всички милионери на Алфа, военните на Марс и всички шпиони на Бета. Трябва да се признае, че тази мярка се оказа изключително сполучлива, пък и заселниците и досега се чувстват много добре. Генералите съставят и изпращат планове за космическа отбрана, милионерите разнообразяват живота си, като всекидневно измислят нови игри, а от Бета систематично бомбардират Земята с идеи за осигуряване на сигурността. Да, те всички се гордеят и се смятат за авангард, за пионери, за предни постове. Само към Гама се отнасяме малко по-особено. Някак си несериозно. Не че вярват в съществуването на някаква си култура „Гама“, а просто смятат, че тези бюрократи така ще си живеят с векове без никакви промени — известно е, че чиновническият консерватизъм е наистина неизчерпаем кладенец.

Как само могат да се заблуждават хората! Убедихме се в това още щом пристигнахме на Гама. Първият чиновник ни обясни, че на Гама е разработена система за избор на спътник в живота, която изключва всякакви случайности и какъвто и да е риск за встъпващите в брак. Това е високоефективна научна система на оптималния вариант. Тя слага край на самотата, на разочарованията, на високите проценти разводи, на половото безредие и загубите на време и средства за ухажване и сватосване — всичките трудности по запознанството, останали на Земята като наследство от миналото. Безсмислените разходи за обявления, скъпи тоалети, ресторанти, лъскави автомобили, прескъпи пътешествия — само за да се хвърля прах в очите на харесания човек — сега са лишени от всякакъв смисъл и стават ненужни също както и чиновниците в съветите, брачните кантори и други подобни свахи… Щастие в любовта за всеки е едно от основните права на гражданите. Сляпата съдба вече няма власт — хората на Гама са счупили тези последни и най-тежки окови!

Прекрасно, нали? А как изглеждаше това на практика?

В Министерството по семейните въпроси ни дадоха по един малък уред — приемател-предавател, работещ на определена вълна. Може да го получи всеки гражданин, достигнал брачна възраст. Но уредът оставаше собственост на министерството и там го настройваха.

Отначало лекарят в министерството определи честотата на личното ни излъчване. Това беше доста обичайна процедура — вкара в електронноизчислителна машина информация за нашите способности и особености на характера, за силните и слабите ни страни — с една дума, за човешките ни качества. Всичко това беше работа за една минута, тъй като носехме анкетните си данни във вид на перфорирани ленти, подготвени за компютър.

Но да се определи честотата на приемане се оказа по-трудно и на помощ дойде лекарското изкуство. В съответствие с последните постижения на психологията лекарят определи „интервал на партньора“, тоест установи диапазона, в който всеки от нас трябваше да си търси приятелка, и внимателно настрои уредите. (Същият компютър, след като побръмча малко, изхвърли надупчена лента, на която бяха нанесени данните за търсената дължина на вълната…) Това беше всичко. Така настроеният уред (естествено, той беше затворен и запечатан със специален печат) ставаше наш постоянен спътник, така да се каже, неотделима част от организма ни, докато не ни се усмихнеше щастието да срещнем бъдещата спътница в живота. Човек узнаваше, че това се е случило, по твърде прост начин — щом вашата предопределена се появи в полето на прием на уреда, веднага ви обзема отчаян сърбеж. Младите момичета ги засърбяваха ушите, а младежите изпитваха сърбеж в китките на ръцете, понякога и в глезените.

Аз не изключвах приемателя си нито през деня, нито през нощта — щом ти се предоставя някаква възможност, трябва да се възползваш от нея! Претърсвах буквално цялата столица, а сърцето ми сладостно примираше в предчувствие на нещо, което всеки миг ще се случи, че ей сега ще се появи тя — девойката на моите мечти… Вече се замислях дали да не стана гражданин на Гама и да остана завинаги на тази толкова съвършена планета. Но…

Работата беше в това, че уредът нямаше и намерение да се задейства. Не усещах не само сърбеж, но дори и пощипване в китките. Същото ставаше и с Виктор. Какво не беше наред? Защо нашите приематели не реагираха на нито една от срещаните красавици? Или може би бяхме свръхнескромни в тайните си желания? Кой знае, може би представите ни за любовта, обогатени от вековния опит, от хилядолетията, през които Ерос неуморимо е опразвал колчана си, и от бурния напредък на техниката, средствата за масова информация и изкуството, вече са достигнали такива висоти или дълбини, че… А може би просто ние, синовете на Земята, не предизвикваме никакви чувства у дъщерите на Гама?

Внимателно изучихме всички издания на Министерството по семейните въпроси за това, как се изковава личното щастие на гражданите. Подобно на тукашните ергени прилежно посещавахме спортни празници, фестивали и други прояви, където се събираха много хора. По този начин се повишаваше процентът на вероятността да влезем в контакт, тъй като уредът действаше само в границите на оптическата видимост. Но както и преди, на нас фатално не ни вървеше. Естествено, срещахме много девойки, с които — по-точно, с чиято красота — бяхме готови да се разпишем незабавно. Обаче беше достатъчно да се приближим към тях, за да ни обърнат гръб. И нямаше никаква възможност дори да се запознаем, защото на толкова обичайния у нас флирт тук се гледаше като на лека лудост, пък дори и като на злостно хулиганство. А Виктор дори се изхитри да попадне в пандиза, защото се опита с усърдни намигвания да спре вниманието на една дама, която беше харесал. В полицията не разбраха какво е извършил, сметнаха го за побъркан скитник между звездите, а после за шпионин, отправен на погрешна планета. Едва не го екстернираха на Бета.

Като видяхме как се развива цялата работа, ние тайно конструирахме мощна усилваща приставка към приемниците си, снабдихме я с подвижна антена и с помощта на този локатор започнахме да претърсваме града квартал по квартал, като разчитахме все пак да намерим своите предопределени.

Когато до края на отпуската оставаше по-малко от месец, аз успях да постигна това.

Радиосигналът, приет от нашите уреди, идваше от Централната библиотека, където по това време трябваше да се състои вечер на поезията. Двамата с Виктор се втурнахме натам.

Залата беше пълна. Там се бяха събрали не по-малко от хиляда души, които също като нас си търсеха съпруг или съпруга. В помещението нямаше столове, защото никой не сядаше, а всички се разхождаха из залата, но не безцелно, а с най-точно определена цел — да търсят своя обект. Отпред, на подиума, рецитираха поети, всички стихотворения бяха за любовта, а в някои ставаше дума за конфликтите, предизвикани от неправилна употреба на уредите за търсене на партньор. В тези стихове се съдържаха някакви неразбираеми за нас намеци за нещо забранено. Няколко пъти дори се разнесоха плахи аплодисменти. Между другото всички конфликти, за които се говореше в стихотворенията, накрая се разрешаваха благополучно. (Трябва да призная, че на Гама това съответстваше на действителността, в което можах сам да се убедя по-късно.)

Поетите продължаваха да рецитират и внезапно — точно в мига, когато на сцената произнасяха тайнствените и непонятни за нас изрази като „дубъл-уред“ — почувствах сърбеж в китката… Значи я срещнах! Сякаш привлечени от огромен магнит, ние вървяхме един срещу друг — аз и моята бъдеща жена Бланка. Очите й сияеха, полуоткритите устни безмълвно зовяха, молеха да утоля жаждата им. Знаех, че сега и тя изпитва същата бодяща болка (двата уреда регистрираха взаимното наслагане на нашите вълни), сърбежът и трепетът нарастваха, докато не се докоснахме един до друг… Най-после, най-после! Усилвателят работеше, токът протичаше по гривната на ръката ми — значи всичко беше наред, всичко вървеше отлично, нали целта на уреда беше да ни предпази от грешка и той се включваше само когато се наблюдава пълно съвпадение на честотите на предаване и приемане на двамата партньори. Да, удивително хуманен уред!

С треперещи ръце изключихме уредите — болката достигна граница, след която следваше припадък. После се хванахме за ръце и се втурнахме към най-близкия апарат. Електронен глас потвърди, че е прието брачното ни заявление, а след тридесет минути ни съобщи, че след проверка в хранилището на информация компютърът не е открил никакви противопоказания за нашия брак и че той е регистриран. След това изслушахме кратко поздравление от общинския компютър, прозвуча музика, светна телевизионен екран и ни показаха учебен филм на Министерството по семейните въпроси…

Сутринта ни разбуди звънецът — беше дошъл куриер да прибере нашите уреди. Така се предвиждаше в Закона за брака от 8 март 1997 г. А Бланка с усмивка ми обясни, че благодарение на това взаимната вярност се запазва „колкото е възможно по-дълго“.

— Вечно! — възкликнах аз.

Ние все още бяхме на Гама, чакахме кога ще се ожени Виктор. Но сега той ме отбягваше. Изглежда, завиждаше на щастието ми. Той прекарваше дни и нощи пред екрана на локатора, с възпалени очи следеше изкривяванията на търсещия лъч. Настъпи последната неделя от нашата отпуска, а търсенията на Виктор оставаха неуспешни. Нима щастието нямаше да му се усмихне?

Странно, но започнах да изпитвам чувството, че сякаш развихрилият се у мен пламък на щастието малко по малко гасне. Струваше ми се, че съм бил в несвяст, а сега бавно се съвземам. Какво ставаше с мен и Бланка? Може би причината беше, че бракът не се оказа съвсем безоблачен? Или пълната хармония и чувството на увереност са добри само за жителите на Гама? Едва ли, защото не можех да не забележа, че нещо терзае и Бланка, тя също явно изпитваше тревога…

Веднъж, когато Бланка не си беше у дома, не зная защо, започнах да се ровя в нейните вещи. Много ми харесваше миризмата на парфюм, която се разнасяше от всичките й неща, а освен това изпадах във възторг от реда, в който ги държеше. Но нима на тази основа може да се изгражда съвместният живот? Ето нейната туба с крем…, но защо е толкова тежка? Що за странна верижка? И сякаш внезапно завеса се смъкна от очите ми; това беше един от нелегалните „дубъл-уреди“, за който чух тогава на поетичната вечер. Значи и аз толкова съм омръзнал на Бланка, че тя сега си търси друг — и то тайно, като нарушава закона… Но кой ли е нейният избраник? Непременно трябва да го открия! Трябваше да се действа и аз пъхнах тубата в джоба, привързах верижката към палеца на десния си крак и хукнах към Виктор — нека моята беда му помогне да понесе по-леко собственото си нещастие!

Застанал на прага на стаята му, усетих сърбеж в палеца — уредът започна да регистрира токове и това несъмнено бяха токовете на любовта. Как да го разбирам? Виктор — блед като тебешир — стоеше до стената, не помръдваше и ме гледаше втренчено. Колкото повече се приближавах към него, толкова по-явно ставаше потръпването на лявото му стъпало. Няколко секунди стояхме и мълчахме — само стъпалата ни подскачаха несдържано.

Виктор ми призна, че е влюбен в Бланка, отчаяно, като на Земята. Той сам направил нейния „дубъл-уред“, за да се предпази от несполука, настроил го на своята честота. Разбира се, това е била отчаяна постъпка, но той желаел Бланка и я получил (ето ви още едно преимущество на електрониката!). Точно тогава от банята излезе и самата Бланка. Разбира се, веднага избухна в ридания, както е характерно за всички жени. Помоли ме да й простя. Хвърлих се към телефона… Общинският компютър регистрира нашия развод.

Да, на Гама всички конфликти са разрешими — чух го още на онази вечер на поезията. И знаете ли, прекрасна планетка е Гама! Следващата година възнамерявам отново да отлетя на нея. Още повече че, както разправят, там успели да усъвършенстват конструкцията на уреда. Сега вече става въпрос не за пълно съвпадение на честотите на партньорите, а само за деветдесет и пет процента. Благодарение на това се разширява диапазонът и нарастват възможностите за избор, появява се и допълнителен фактор за стабилизиране на брака. Ето какви изменения са настъпили там. Зная съвършено точно от достоверни източници, защото подадох заявка и тогава ме осведомиха официално за всичко това. Как тогава да вярваме на онези, които твърдят, че „чиновническият консерватизъм е неизчерпаем кладенец“?