Катрин Стоун
Другата близначка (25)

Двадесет и четвърта глава

Докато се подготвяше за операцията, Коул не мислеше за смъртта в Тексас преди двадесет и две години. Вниманието му беше насочено към Клер.

Но онзи далечен ден в западен Тексас и бруталното убийство бяха винаги в съзнанието му. Споменът се беше запечатал дълбоко, също както Ейлин беше набраздена с кама — брутално нараняване, което оставя отблъскващи, и в същото време безкръвни следи. Времето не можеше да изличи това.

Белезите на Коул бяха незабележими за невъоръженото око. Но той усещаше празнината в сърцето и душата си, оставена от тези рани, пространството, където кръвта не нахлуваше и нервите бяха прекъснати. Мястото, където сега трябваше да разцъфва любовта. Това място, стоплено от кръвта, живееше в душата на шестнадесетгодишното момче тогава. До тогава животът му беше едно голямо приключение, една номадска одисея с родители пастир и пастирка, които бяха едва тийнейджъри, когато се роди синът им.

Бяха влюбени деца, които обичаха своето бебе и щастливи го водеха от град на град, от родео на родео. Коул подтичваше до тях като любопитно кученце, после яздеше до тях, превръщаше се в каубой. Щеше да стане добър каубой като баща си, изключителен човек, непреклонен и надарен да изкарва прехраната си единствено в състезанията.

Коул Рансъм. Родео каубой и каубой учен. Коул обичаше да научава нови неща. Обичаше училището. Родителите му бяха изненадани, че синът им предпочита училището пред игрите, но нямаха нищо против. От години, вероятно от самото начало, за тях Коул беше по-скоро като приятел, отколкото като тяхно дете.

Образованието на Коул беше непостоянно, също като живота му. Той се закле да промени това, веднага щом намери училище, което да посещава в град, където иска да живее и където можеше да остане, когато родителите му отново тръгнат на път.

Градът се наричаше Уест Форк, Тексас. Училището беше „Уест Форк Хай“.

А причината за всичко това беше Ейлин Лейк. Учениците й, в това число и Коул за известно време, я наричаха госпожица Лейк. Беше тридесет и три годишна и преподаваше биология. А той беше на шестнадесет. И изцяло омагьосан от госпожица Лейк? Не. Въпреки че открояващото се шестнадесетгодишно момче беше имало сексуални връзки с по-възрастни жени, които нямаха ни най-малка представа за възрастта му. За Коул се знаеше, че прави секс с всеки, с когото пожелае и когато пожелае. Но в отношението на Коул към госпожица Ейлин нямаше нищо сексуално. Тя беше негова приятелка, по-голямата му сестра.

Неговото вдъхновение.

Страстта на Ейлин към науката провокира отговора на въпроса какъв трябваше да стане. Лекар. Хирург. Още тогава Коул беше сигурен, че мястото му е в операционната. Ейлин беше съгласна и го насърчаваше. Самата тя възнамерявала да се захване с медицина. Но истинското й призвание, според нея, било да обучава лекари, а не самата тя да бъде лекар. Лекар и майка. Най-истинското й призвание. Ейлин искаше да има семейство. Мъжът, с когото живееше, Брад Тилтън, все й обещаваше, че един ден и това ще се случи. Казваше й, че ще се оженят веднага, щом го повишат, което той толкова много заслужавал. Щели да си купят истинска къща, а не „нещастното подобие на дом“, както наричаше Брад нейната къщичка, където се беше преместил две години по-рано.

После щели да си родят деца. Ейлин забременя шест месеца, след като Коул се записа в „Уест Форк Хай“. Тя сподели новината първо с Коул, нейният приятел. А на следващия ден го излъга. Била паднала, обясни му тя, когато той забеляза ожулванията по шията й. Завил й се свят, нали е бременна, и се спънала по стълбите. Коул повярва на тази лъжа, и на следващата, и на всички останали. На шестнадесетгодишна възраст каубоят, за когото всичко изглеждаше лесно и правилно, не познаваше лъжата.

Нито насилието. Нито мъжете, които посягат на жени. Но Коул не знаеше, че някои жени защитават нападателите си. Когато той осъзна, че Ейлин го лъже, насилието на Брад беше дотолкова нараснало, че резултатът беше неизбежен.

Ако беше прозрял лъжите по-рано, Ейлин и бебето й щяха да бъдат спасени. Коул Рансъм беше сигурен в това и винаги щеше да вярва, че е така. Това го накара оттогава винаги да е нащрек за лъжи. Защото се страхуваше от тях, страхуваше се, че ще му липсват до момента, в който стана твърде късно, както се случи с Ейлин. Тя искаше да се отърве от Брад. Яростта му нарастваше, а обвиненията му ставаха все по-опасни. Крещеше, че Ейлин е планирала бременността си. Само за да провали кариерата му. Той изпадаше в гняв, че детето сигурно не е негово.

Но Ейлин се страхуваше да напусне Брад. Коул не можеше да разбере защо й го беше казал. Всъщност от своята гледна точка, Коул неопитен и някак нахален, я убеди, че страхът й произлиза от хормоналния дисбаланс, причинен от бременността. Неразумен довод. Всъщност, настояваше той, тя няма от какво да се бои. Пак от своята гледна точка на човек, не усетил вкуса на трагедията в живота си, Коул определи Брад като нахалник, следователно страхливец, следователно не представляваше заплаха.

— Имай ми доверие — й каза Коул с лекота и убедителност.

На шестнадесет Коул Рансъм не знаеше за нахалниците, които убиват жените, които твърдят, че обичат. Нито, че най-голямата опасност за жената става реална, когато тя се осмели да сложи край на връзката.

Но и Ейлин не знаеше това. Само го усещаше. И се страхуваше. Въпреки това, настояваше Брад да напусне дома й. Трябваше да го направи. Заради бебето. Заради самата себе си.

Брад само вдигна рамене.

„Виждаш ли? Всичко е наред.“ Каза Коул и я накара да се усмихне. Брад беше излязъл от живота й. Но ако страхливият нахалник се върнеше, Коул щеше да я защити. Щеше да остане да спи на кушетката във всекидневната, както беше оставал в продължение на десет нощи, след като Брад си замина. Ейлин му каза, че десет нощи са достатъчни. Твърде много, според директора на училището. Твърде много. И не съвсем в реда на нещата.

Четири нощи по-късно Брад Тилтън нахлу в нещастното подобие на къща на Ейлин и я заколи. Бавно. С кама. Убийството не остана анонимно. Ейлин успя да се обади на 911. Полицаите проведоха преговори с Брад по телефона и той предложи да пусне Ейлин, ако получи в замяна шестнадесетгодишния каубой, от когото забременяла. Преговарящият от страна на заложницата отвърна с „не“. И го послушаха. Беше пристигнал от Далас и имаше аргументи. Ако пуснеха Коул в къщата, потенциалните жертви щяха да са две. Вместо една.

Коул не се интересуваше. Всичко би направил, за да защити Ейлин, за да я спаси.

Защото тя му имаше доверие.

Имаше доверие на него.

Коул се спусна към входната врата, преди полицията на Уест Форк да успее да го задържи. После беше задържан и му сложиха белезници. Единственият самовъзпроизвел се изстрел звучеше петдесет и два часа в обсадата, а екипът, също от Далас, потвърди, че виждат Брад Тилтън да лежи мъртъв. В този миг полицаят, който държеше под око Коул и беше играл футбол с Брад в училище, свали белезниците на момчето. Той наистина повярва, че Коул е прелъстил Ейлин и носи цялата отговорност за кръвопролитието в къщата. Полицаят искаше момчето да види всичко. Коул видя опръсканите с кръвта на Ейлин и на нейното бебе подове, стени и тавани. По бялата сатенена покривка върху леглото. Масивният кръвоизлив, подобно на алени лунни лъчи, беше далеч. Извън неговите сили.