Катрин Стоун
Другата близначка (16)

Петнадесета глава

Нейната близначка: Пейдж Елизабът Форестър!

Нейните родители: Клер и Алън Форестър!

Ами дългогодишната представа на нежеланата дъщеря за мястото, където се е родила? На открито зад някоя пясъчна дюна или под свод от борови клонки? Може би е имало пясъчни дюни или кипариси на мястото на катастрофата. Може би това въображаемо малко късче от живота й беше истина.

Колкото до разкритието, че Гуинет Анджелика Сейнт Джеймс е първородната дъщеря на Алън Форестър и наследница на…

Адвокат на име Стюарт Доусън, описан от детектива на сестра Мери Катрин като „известен в Сан Франциско юрист и близък приятел на семейство Форестър“, щеше несъмнено да настоява за ДНК експертиза. Все пак ставаше дума за голямо състояние. Всеки добър адвокат щеше да изиска нещо повече от документи и показания, преди да прехвърли половината от наследството на Пейдж на предполагаемата й близначка — дори при положение, че Клер Форестър си признаеше всичко.

Гуен Сейнт Джеймс, вечната измамница, можеше пак да се окаже такава: опортюнистка, която е разбрала за съществуването на изоставената дъщеря на Форестър, има подобен белег и е решила да извлече облаги от това.

Адвокатът щеше да изисква доказателство, особено при липсата на прилика между Гуен и нейната сестра-близначка, Гуен и майка й, Гуен и двете поколения от фамилията Форестър, загинали съответно в деня на нейното раждане и пет дни след това. В плика имаше и снимков материал. Първият документ, една изрезка от вестник от преди трийсет и една години, с дата 28 януари, показваше младоженците господин и госпожа Форестър. Имаше още три снимки — на родителите със сина им, които са били публикувани във в. „Кроникъл“ заедно с възпоменателна страница през ноември същата година. Последната снимка, цветна и направена неотдавна, беше публикувана в юнския брой на списание „Градът и околностите“. Събитието, състояло се в „прекрасния“ й дом в Пасифик Хайтс, историческата къща на семейство Форестър, под патронажа на благодетелката на Сан Франциско Клер Форестър, било голямото годишно набиране на средства за отделението за следродилна помощ в Медицинския център „Пасифик Хайтс“. Интензивното отделение за новородени с опасност за живота било, както бе отбелязано в статията, любимата кауза на госпожа Форестър.

Авторката на статията също споменаваше, че всяка година тя спонсорира поне още две тържества за набиране на средства. Имаше снимка на дъщеря й, която беше лекарка, както и на адвокат Стюарт Доусън, както и на Мариел Ланкастър, близка приятелка, която също беше домакин на събитието.

Една бележка от детектива на сестра Мери Катрин, прикрепена към изрезката от „Градът и околностите“, обясняваше силната привързаност на Клер към отделението за следродилна помощ. За разлика от Гуен, която се беше родила здрава и силна, малката и крехка Пейдж беше прекарала първите шест седмици от живота си в интензивното отделение; там била спасена. Детективът беше открил, че такова несъответствие в размерите и здравето не е необичайно при раждане на близнаци. Несъответствията били обичайни при раждането на четири, шест и седем деца едновременно, но също и при раждането на две близначета. Било свързано с кръвоснабдяването на плацентата и с хранителните вещества, които получавало всяко от близначетата, както и… Тук детективът не бил пределно ясен, но според акушер-гинеколозите, с които се консултирал, възможно било причината да е физиологична. Несъответствието в здравното им състояние като деца щеше да бъде още една причина красивият адвокат в смокинг от снимката да изиска анализ на нейната ДНК.

Но изоставената близначка вече знаеше.

Клер беше нейна майка!

Пейдж беше нейна сестра!

Гуен прегърна тези истини така, сякаш ги е знаела цял живот, и за няколко кратки мига въодушевлението, което изпитваше беше трептящо и чисто. Тя имаше сестра — сестра, на която вече планираше да помогне по най-сестрински начин… и която от своя страна планираше как и кога най-добре да я предаде.

Защо — това беше повече от ясно… Пейдж се нуждаеше от един от здравите бъбреци на Гуен, който да свърши работата на болните бъбреци на Пейдж. А извършването на самото предателство ставаше дори в този миг. Старателно планирано. Гениално замислено. Гуен не би очаквала по-малко от бляскавата си сестра. Беше права, нали? Беше предадена от Пейдж? Причината не беше в това, че Гуен беше чувствителна към предателствата и че имаше всяка причина да бъде. Не, не беше това. Трябваше да е твърде наивна, за да приеме като факт това, че тя и Пейдж са се срещнали просто така.

Това със сигурност беше заговор, не съвпадение, внимателно подготвен във всяка стъпка от пътя, включващ проучване, за да се определи коя от чертите на Гуен може да бъде използвана най-лесно. Истината за характера на Гуен трябва да е била щастлива находка: жена, която беше приятелка с всички. Жена, която винаги беше готова да изслуша и да помогне. Жена, която може лесно да бъде манипулирана.

Естествено, че Гуен Сейнт Джеймс щеше да предложи да гримира Луиз. И разбира се, че щеше да забележи — и да се разтревожи — за жената с проблеми, която приближаваше болницата по същото време. И когато умиращата Луиз погалеше страната й така, сякаш знаеше, бушуващите емоции на Гуен щяха да вземат връх. Тя щеше да проговори. Да се довери. Да признае.

Чувствата на Гуен бушуваха и в момента. Но тя успя да се издигне над отчаянието си, за да отхвърли Луиз като действителен участник в заговора. След като й е било казано, че Гуен има тайна, която има нужда да сподели, Луиз с радост би погалила лицето на Гуен и би казала думите от предварителния сценарий — в резултат на което Гуен щеше да сподели тайната си. Или поне Пейдж се е надявала на това.

Луиз не беше съучастник в измамата. Нито пък Робин. И двете жени бяха пионки — идеално разположени от гледна точка на Пейдж. На подходящото място, в подходящото време.

Но ако я нямаше Луиз, нито внучката й, която работеше с Гуен, гримьорката пак можеше лесно да бъде достигната. Сценарият не беше никак сложен. Една от сестрите в отделението щеше да се обади в телевизията по молба на Пейдж и щеше да обясни, че доктор Форестър, специалист по ракови заболявания, има пациентка, която се е надявала да се прибере вкъщи, за да издъхне — докато не видяла мъртвешкото си изражение в огледалото. Сестрата щеше да каже, че се е зародила идеята за грим и Пейдж е споменала, че наскоро е посетила една благотворителна вечер и е видяла променената до неузнаваемост Маргарет Мичъл. Гримът й е бил доста по-различен от това, което телевизионните зрители на Сан Франциско са свикнали да гледат. Сестрата щеше да каже, че Пейдж е изпитала дълбоко възхищение към гримьорското изкуство и към талантливата гримьорка от телевизия „Фокс“.

Сестрата щеше също да каже, че доктор Форестър иска най-доброто за пациентите си. Ето защо онколожката се чудела, дали Гуен би се съгласила да гримира умиращата пациентка, за да може да се прибере вкъщи. Парите не били проблем. Доктор Форестър с радост щяла да плати и да уреди една лимузина да я закара до медицински център и обратно, а после… Пейдж щеше да убеди благодарната пациентка да изрече думите, които бе изрекла, така че от своя страна Пейдж да може да изрече своята заучена реплика.

„Може ли да остана?“, беше попитала тя с престорена неувереност, когато се завърна в стаята на Луиз. И Гуен от своя страна бе започнала да разкрива пред Пейдж това, което не бе споделила с никое живо същество. А когато беше спряла, за да попита дали Пейдж наистина иска да чуе това, Пейдж беше отговорила пламенно. „Разбира се, че искам.“

Толкова пламенно, сякаш Гуен правеше на състрадателната, но лишена от приятели Пейдж услуга, като й се доверяваше. Между сестрите се породи близост. И когато стана време Пейдж да си тръгне, Гуен видя „страха“ й, и понеже беше Гуен, я придружи и стана свидетел как тя почти припадна. Което подтикна Пейдж гордо да представи Гуен Сейнт Джеймс като своя „приятелка“. И не само това. Тя също сподели някои неща.

Проучването на бъбречните заболявания от страна на Гуен беше много мило, но ненужно. Пейдж и другият участник в заговора вече бяха решили да предоставят на Гуен единствената медицинска информация, от която се нуждаеше: „Пейдж се нуждае от трансплантация днес, вчера, още преди осем месеца“. Съучастникът на Пейдж… Коул. Първоначалната преценка на Гуен, че той е загрижен за Пейдж, е била вярна. Коул беше влюбен в Пейдж и Пейдж беше влюбена в Коул, и дори предположенията на Гуен относно припадъка на сестра й не са били много далеч от истината. Пейдж не носеше дете от Коул. Още не. Но щеше. Гуен беше научила, че има много случаи на успешни бременности след бъбречна трансплантация, особено, когато бъбрекът е от роднина.

Беше мило, но ненужно това, че Гуен беше инициаторка на днешната им среща. Иначе Пейдж щеше да уреди да се срещнат утре. Но и днес я устройваше. А колкото до Коул, той просто се беше забавил малко повече след работа от обичайното — нещо, което мъжът, който обичаше Пейдж, бе направил с удоволствие.

А колкото до това, че Коул беше познал Гуен, беше си я спомнил… Не го е направил, не би могъл без помощ от страна на Пейдж. Гуен щеше да седи на маса до прозореца, според съобщението в гласовата поща, и Коул щеше лесно да я разпознае по кестенявата коса. Коул се постара Гуен да научи това, което трябваше да знае. Замахът, с който действаше беше особено жесток, тъй като беше накарал Гуен да повярва, че тя е изтръгнала информацията от него, като го е очаровала… сякаш тя можеше да очарова някого.

Ето това беше то. Грандиозният план, с който да подлъжат щедрата нова приятелка на Пейдж да й даде бъбрека си. Гуен щеше да предложи да я изследват, тя щеше да се окаже идеалният донор. Гуен беше забравила за Ейприл, име странно близко до Ейнджъл. Още една поразителна прилика между непознати, които толкова бързо се сприятеляват — по всяка вероятност изфабрикувана на момента. Още един шанс да почувства такава връзка с Пейдж, такава близост, че с радост да дари бъбрека си на своята приятелка.

Гуен щеше да стане донор. С радост. Пейдж щеше да бъде спасена. И нямаше да се наложи Клер Форестър, крехкото цвете, да види лицето на изоставената си дъщеря — никога повече. А щом веднъж Пейдж Форестър получеше това, от което се нуждаеше? Това, което само сестра й можеше да й даде? Тя щеше да се оттегли от Гуен, толкова внимателно, че Гуен нямаше да разбере, че тяхното удивително „приятелство“ приключва. Пейдж имаше пациенти, за които да се грижи, спешни случаи, които да следи. И сбогом Ейнджъл.

Планът беше осъществим от начало докрай. Триумф на решителност и измама. Пейдж Елизабът Форестър щеше да получи новия си бъбрек. Имаше късмет, тази небелязана близначка с болни бъбреци. Природата снабдяваше приятели — и близначки — с бъбреци в излишък. Да, имаше късмет. И подлост. Беше решена да получи това, което иска, когато го поиска, без значение каква подлост беше нужна. Но какво щеше да стане, ако небелязаната дъщеря се нуждаеше не от бъбрек, а от сърце?