Катрин Стоун
Другата близначка (10)

Девета глава

— Беше прав за хапчетата, Джак. — Пейдж наруши тишината, която се изпълваше от плясъците на осем тийнейджъри, състезаващи се в басейна с олимпийски размери. Чуваха се овациите и на публиката. — Бях започнала да гълтам прекалено много.

— Не бяха ли лекарства без рецепта?

— Да. Пиех ги с диетична сода.

— Защо?

— Бъбреците ми са болни. Нарича се аналгетична нефропатия, провокира се от дълга и прекалена употреба на обезболяващи.

— Дефицитни лекарства — повтори Джак.

— Да.

— Кои?

— Тук нещата стават неудобни и спорни. Опровержение се намира за всяко завършено на пръв поглед съждение. Признавам, че методологията се явява проблем. Очевидно човек не може да създаде вариант, при който на пациентите се дава по-голяма от препоръчителната доза от дадено лекарство с надеждата, че ще може да определи дали ще се появи бъбречна недостатъчност. Така че, наличната информация е от ретроспективен характер. Пациентът с новооткрита бъбречна недостатъчност трябва да си спомни какви лекарства без рецепта е взимал, в повечето случаи става въпрос за жени, не за мъже, и в какво количество, колко често и дали в комбинация с други лекарства.

Пейдж поклати глава.

— Съжалявам.

— За какво?

— Все едно ти чета лекция.

— Все едно, че ми казваш неща, които искам да чуя. Разбирам те, Пейдж. Ще те попитам, ако не разбера нещо.

— Добре. Първите случаи са описани преди около петдесет години. Обезболяващото било фенацетин и впоследствие го иззели от пазара. Основният му метаболит бил и продължава да е ацетаминофен.

— Тиленол.

Пейдж кимна.

— Точно така.

— Знам за увреждания на черния дроб, причинени от тиленол.

— Да. Както при предозиране, така и при препоръчителни дози, особено в комбинация с ежедневна консумация на алкохол. Данните са ясни.

— За разлика от данните за бъбречната недостатъчност.

— Да. Има и други причини, поради които човек трябва да внимава с тиленола или всяко друго обезболяващо при бъбречната недостатъчност. Документирано е, че повечето пациенти с хронична болка приемат разнообразни обезболяващи. Аз точно това съм правила. Според данните възможно е комбинацията от различни лекарства да причинява увреждането. Кофеинът също може да е фактор. Нали си спомняш диетичната сода, която пиех с хапчетата?

— Не обвиняваш себе си, нали?

— Няма кого другиго. Трябваше да разбера, че за мен не е добре да приемам толкова много хапчета. Дори и да не знаех, надписът върху шишенцето беше ясен. И тогава, и сега, лекарствата без рецепта се използват само временно, за няколко дни, за да облекчат болката. Препоръчителните дневни дози са доста малки, за разлика от шепите лекарства без рецепта, които пиех. Аз съм предозирала и количеството, и продължителността. Така е при повечето, вероятно при всички пациенти с аналгетична нефропатия. Твърде много хапчета, всеки ден.

— Но ти имаше главоболие всеки ден.

— Аз сама си го причинявах. А понякога, всъщност много пъти, вземах хапчетата дори, когато главата не ме болеше, когато се притеснявах, че може да се появи главоболие и когато имах да уча.

— Сега страдаш ли от главоболие?

— Понякога.

— И?

— Преминава.

— Ти ли правиш така да премине. „С волята си“.

— Да.

— Можеш ли да премахнеш и нефропатията?

— Не. Увреждането е необратимо.

— И какво правиш за това?

— Зле се справям.

— Не мога да повярвам, че си лош пациент.

— Е, определено се старая да не съм лош пациент. Разбира се, по нов начин гледам на нормално функциониращите бъбреци. Те са чудесни. Можеш да ги товариш с протеини, с калций, с течности. Дори и да положа най-невероятни усилия не бих могла да постигна този баланс.

— Майка ти не знае, нали?

— За моите не дотам идеални бъбреци ли? Не.

— Защо?

— А защо да я тревожа?

— Защото ти си нейна дъщеря. Нейната работа е да се тревожи… и да се радва.

— Говориш като истински родител.

— Родител, който се тревожи, че дъщеря му ще скрие нещо от него, само за да не го притесни. Нещо, което той наистина трябва да знае.

— Нещата с майка ми са сложни.

— Говориш като истинска дъщеря. Да не намекваш за нейната агорафобия?

— Тя ли ти каза?

— Наистина тя нямаше избор. Обичайно е строителите да изпращат клиентите си да разгледат изложбените зали из града. Майка ти показа крайно нежелание да напусне дома си.

— Тя ли използва думата агорафобия?

— Да, и дори ми я обясни като желание да избегне ситуации, причиняващи неспокойствие, което според нея се случва, когато направи една-единствена стъпка извън имението.

— Но ти я покани на плувното състезание.

— Помислих си, че ако е с теб, с момичетата и дори с мен, може да се почувства по-спокойна. Предполагам, че би желала да може да излиза.

— Не съм сигурна.

— Защото има и друго нещо, нали? Нещо, което ми убягва. Не се учудвам. Така и не мога да си представя кое е това нещо във външния свят, което би накарало Клер Форестър да се чувства неспокойна. Със сигурност не и тълпите или непознатите, нито дори непредвидимото. Тъй като тя настоя, аз доведох различните подизпълнители да се запознаят с нея едва ли не без да я предупредя предварително. Тя не само че поздрави всички така, сякаш ги беше очаквала, но се държа като към братя, отдавна изчезнали. Тя с нетърпение очаква шестте месеца ремонт. Твърди, че е истински празник и аз съм напълно сигурен, че желае Бет и Дайна да са край нея.

— Така е, Джак. Абсолютно вярно. Много ще й хареса, ако момичетата са край нея. Също и ремонтният екип. Колкото повече хора, толкова по-весело е.

— Чудесно е, когато светът идва при нея, но тя не желае, дори се страхува да направи стъпка към него.

— Съвсем правилно. Нищо не ти убягва.

— Убягва ми причината, Пейдж. Знаеш ли?

— Предполагам. Не външният свят я плаши. Плаши я фактът, че е далеч от дома си. Страхува се да не й липсва нещо или някой, докато отсъства.

— Кой?

— Баща ми.

— Баща ти — повтори Джак. — Който е починал, когато си била на пет дни.

— Да. Без съмнение той е мъртъв. Била е при него и го е гледала. За нея, за тях не съществува щастливо бъдеще. Той нито ще се събуди от тридесет и една годишна кома, нито продължава да броди из планетата като в амнезия. Той е мъртъв. Тя знае, че той е мъртъв. Но го чака, Джак. През всичките тези години тя чака един призрак.

 

 

— Тя я познава — настоя Дайна за стотен път. — Определено.

— Така ли мислиш?

— Сигурна съм, Бет. Кое е момичето, с което баща ти се е срещал? Как мислиш? Майка ти, разбира се. Доктор Форестър, Пейдж, я познава. Нали видя колко сериозно разговаряха? Пейдж е била приятелка с майка ти, и вероятно затова твоето първо име е същото като нейното второ. Бет, това е чудесно. Ето така ще разбереш.