Фабиан Ленк
Убийство в театъра (8)

Мъжът с маската

След малко приятелите профучаха през агората към театъра.

На страничния вход обаче ги спря един от хористите:

— Не можете да влезете сега!

— Трябва да видим Критон! — настоя Леон.

— Не може! Той репетира, нали играе Ксантий! Шефът не понася да го безпокоят, когато репетира. Елате по-късно, а сега идете да разгласявате представлението!

Леон погледна крадешком към проскения, където един мъж крачеше важно и рецитираше стихове. Беше с червена маска с дълга заострена брадичка, широко отворени очи и насмешлива усмивка.

Това трябва да е Критон, помисли Леон.

— Какво има? Изчезвайте веднага! — грубо подвикна певецът.

— Тръгваме, де! — отвърна Леон и въздъхна.

Отново се отправиха към агората.

— Жалко, че не можем да разпитаме Критон за Меда — каза Леон и седна пред страничната стена на театъра.

Ким седна до него:

— Търпение, след представлението ще имаме тази възможност.

После тя започна да обявява на висок глас името на пиесата и да хвали представлението.

Леон и Юлиан също се присъединиха към „рекламната кампания“, а Кия се настани на сянка и започна да мие козината си. От погледа й не убягваше нищо от ставащото на площада.

Късно следобед хората се запътиха към театъра. Приятелите не получиха нови задачи и застанаха при един от страничните входове. Оттам успяха да видят, че балконите са почти пълни. Един търговец ходеше между редовете и предлагаше меденки, дребни сладки и плодове. Друг мъж разнасяше ойнохое^[1] и продаваше вино, разредено с вода. Изсипваше го в киликси^[2], които зрителите му подаваха.

Сцената беше доста променена. От скенето висяха три големи парчета плат, върху които художници бяха нарисували три къщи и няколко маслинови дръвчета — декорите за първо действие на „Жабите“.

Александър влезе в театъра в последния момент. В дрехите му нямаше и намек за суетност. Прост хитон и кожени сандали — повече приличаше на търговец, отколкото на владетел. Лицето му беше съсредоточено и решително.

Съпровождаха го осем тежковъоръжени телохранители. До него вървеше Олимпия, облечена в красива светлосиня туника, широк златен колан и сандали със скъпоценни камъни. Лицето й под кредемнона^[3] беше бяло от пудрата. Зад тях вървеше Аристотел, сбърчил чело.

Когато тримата стигнаха до ложата, от балконите се разнесоха ръкопляскания. Множеството стана на крака и започна да скандира името на Александър.

— Просто не мога да повярвам, че Александър има врагове — прошепна Ким.

Александър въдвори тишина, усмихна се едва-едва и вдигна ръка. След това заедно с Олимпия заеха местата си в покритата ложа, а Аристотел се настани върху възглавница вдясно от тях и загледа към сцената.

Ликуването стихна и се възцари напрегната тишина. Приятелите продължиха да стоят до страничния изход и видяха как трима музиканти от орхестрата започнаха да свирят. Единият надуваше аул^[4], вторият дърпаше струните на лира^[5], а третият седеше пред един тригонон^[6].

В този момент на сцената се появиха първите актьори. Публиката заръкопляска, въпреки че актьорите не бяха произнесли и дума.

— Това е Критон в ролята на Ксантий — възкликна Ким и посочи към един от актьорите. Той беше с червена маска, възседнал магаре, а на рамото си носеше прът, дълъг около два метра. До него вървеше друг актьор, наметнал лъвска кожа.

В същия момент Кия изфуча, а козината й щръкна.

— Какво ти става? — наведе се разтревожено към нея Ким.

Котката изфуча още веднъж. Ушите й бяха обърнати напред, цялото й тяло излъчваше напрежение.

— Нещо не е наред — каза Ким.

— Какво може да е? — попита Юлиан.

— Не знам — Ким си спомни думите на Критон. — Александър има много врагове…

Погледът й се плъзна по балконите, където седяха хиляди хора. Нима сред тях има атентатор? Кия стана още по-неспокойна.

— Шшт! — прошепна й Ким.

Но Кия не се успокояваше. Големите й смарагдовозелени очи бяха втренчени в сцената. В този момент Ксантий слезе от магарето и бавно пристъпи към края на проскения.

Ким имаше чувството, че сега ще се случи нещо ужасно. Погледна Ксантий, а после и пръта в ръцете му.

Но това не беше прът! Беше копие с метално острие! Има ли връзка с пиесата, или…

Всичко се разигра невероятно бързо. С лявата ръка Ксантий метна копието към ложата. Точно там, където седяха Александър и Олимпия.

Предупредителният вик на Ким отекна над театъра, но беше късно…