Фабиан Ленк
Убийство в театъра (9)

Богинята на отмъщението

Леон също видя копието, което летеше към ложата. Оръжието беше хвърлено със сигурна ръка. Металното му острие блестеше на залязващото слънце и носеше смърт.

Секунда по-късно то се заби в дървената стена на ложата точно между Александър и Олимпия и остана да стърчи с потреперващ край.

Олимпия извика, но Александър не издаде и звук. Само лицето му пребледня още повече.

Телохранителите се втурнаха към сцената, а атентаторът се обърна, разблъска актьорите и скочи на орхестрата.

— Хванете го! — извика Александър. — Този път не трябва да се измъкне, в името на Арес^[1]!

Настъпи суматоха. Войниците се втурнаха по пътеките на театрона към сцената, но виновникът успя да вземе преднина и стигна до неохранявания страничен изход.

Приятелите също се втурнаха след него. Пред театъра човекът се смеси сред тълпата на агората.

— Гадост! Критон успя да се измъкне! — простена Юлиан.

Войниците се втурнаха след него, но различните команди, които се понесоха над пазарния площад, показваха, че нямат представа накъде е избягал.

Ким поклати глава:

— Никога не бих си помислила, че Критон е способен на такова нещо. Дали не е съучастник на Павзаний?

Юлиан замислено ги погледна:

— На Павзаний? Смяташ, че след бащата са искали да убият и сина?

— Да — отвърна Ким и взе котката в ръце. — Кия усети опасността. Какъв късмет, че никой не е ранен! Странно все пак, че и Критон не направи нищо, за да не го разпознаят.

Леон изостана малко, явно мислеше съсредоточено, защото по стар навик подръпваше ухото си. В цялата работа имаше нещо странно, но все още не можеше да разбере какво. Затвори очи и си представи разигралата се сцена. Атентаторът, копието, ръката, която го хвърли.

Ръката? Леон отвори очи.

— Хора! — извика той. — Извършителят не е Критон. Носеше неговата маска, но не беше той!

Ким и Юлиан го изгледаха смаяно.

— Хвърли копието с лявата ръка, следователно е левичар. Доколкото си спомням, Критон не е левичар. По време на репетицията отбеляза един пасаж в текста, но го направи с дясната ръка!

Юлиан кимна:

— Много добре, Леон!

— Подозирам, че може да е бил Павзаний — продължи Леон. — Той нанесе удара, покосил Филип, отляво! Освен това само опитен войник може да хвърли копието с такава точност.

— Отново Павзаний… — промърмори Ким. — Но ако извършителят не е Критон, тогава къде е Критон?

Леон кимна:

— Права си, да го потърсим. Но преди това да хвърлим едно око на мястото на покушението.

Театърът бързо се изпразни. На актьорите и през ум не им минаваше да продължат представлението. Те бързо се разотидоха, както си бяха с костюми. Част от войниците продължиха да търсят Критон, друга част съпроводиха царското семейство до двореца. Затова приятелите необезпокоявани успяха да се промъкнат в ложата.

Върху широките дървени пейки лежаха меки възглавници, облегалките също бяха тапицирани, а между двете места продължаваше да стърчи копието.

Леон се огледа, за да се убеди, че никой не ги наблюдава, после бързо измъкна копието.

— Какво си намислил? — зачуди се Ким.

— Детективите винаги внимателно оглеждат оръжието на престъплението — прошепна Леон и й намигна, докато погледът му пробягваше по копието. Внезапно очите му се разшириха: — Върху дръжката е написано нещо.

— Какво!? — попитаха в един глас Ким и Юлиан и погледнаха през рамото му.

— Алекто^[2] — прочете Леон. По лицето му мина усмивка. — Чували сме това име по време на приключението ни в Делфийския оракул. Помните ли?

— Разбира се! — извика Юлиан. — Алекто е богинята на отмъщението!

— Именно! — отвърна Леон и заби копието в пода. — Павзаний май иска да каже нещо.

Ким сбърчи чело:

— Смяташ, че е искал да отмъсти? Но за какво?

— Точно това трябва да разберем. Но първо да потърсим Критон. Да се надяваме, че не му се е случило нищо лошо.

Юлиан посочи към кулисите:

— Може би е някъде там. Не мога да си представя, че е напуснал театъра преди представлението.

В същия момент Кия привлече вниманието им, като измяука силно и се втурна към една врата под проскения.

— Там май държат реквизита — каза Леон, спомняйки си думите на Критон. Сърцето му заби бързо. — Може би Павзаний го е нападнал точно там и му е взел маската.

И момчето дръпна вратата.

Кия на секундата се шмугна между краката му и изчезна в помещението без прозорци.

— Чакай! — извика Леон, но котката вече се беше скрила.

— Е, добре — промърмори момчето. — Да я последваме.

Ким, Юлиан и Леон влязоха в тъмния склад.

— Трябва ни лампа — отбеляза Юлиан.

— Да, но нямаме — отвърна Леон. — Остави вратата отворена, за да влиза светлина.

Те пристъпиха навътре. Доколкото можеха да видят, помещението беше пълно с всякакви вещи. На една греда висяха кулиси, в ъгъла стоеше малкият подемен механизъм, с който актьорите на Критон летяха.

— Критон? — извика Леон.

В този момент приятелите чуха задавени хрипове. По гърба на Леон полазиха студени тръпки.

— Помощ! — чу се слаб глас. — Помощ!

Беше Критон. Леон се наведе и видя фигура, която лежеше на пода.

— Критон? — отново извика той.

— Аз съм — отвърна гласът. — Помогнете ми! По-бързо!

Кия беше клекнала до Критон. Тримата приятели се наведоха и видяха, че на главата му има рана, от която тече кръв.

— Някой ме удари и ме събори на земята — едва-едва промълви мъжът.

Ким бързо се изправи:

— Ще доведа лекар — извика тя и се втурна навън.

— Павзаний ли беше? — искаше да разбере Леон.

— Нямам представа! Малко преди началото на представлението дойдох тук, за да си взема маската. Тогава някой ме удари отзад. Не си спомням нищо друго.

— Мерзавецът използва твоя костюм, за да извърши ново покушение срещу царското семейство. Облечен като теб, той хвърли копие по Александър и Олимпия — каза Леон.

Критон понечи да се изправи, но пак се отпусна на пода с изкривено от болка лице.

— Това е ужасно! Пострада ли някой?

— Не — успокои го Леон.

— Но всички мислят, че аз съм извършителят — простена той. — Какво нещастие!

Леон погледна към вратата, надяваше се да види Ким и лекаря. После се обърна към актьора:

— Ще поправим това недоразумение, повярвай ми!

В този момент се дочуха забързани стъпки:

— А, ле… — не довърши изречението Леон. Не беше лекарят, а отряд войници с извадени мечове, които водеха със себе си съпротивляващата се Ким.