Фабиан Ленк
Убийство в театъра (7)

Любовницата на убиеца

— Да изчезваме! — извика Юлиан и се завъртя кръгом.

Само че накъде? Единственият изход беше стълбата. И преди робът да ги е пипнал, те се втурнаха нагоре по стъпалата.

Огромният мъж се затича след тях с пухтене. Приятелите обаче бяха по-бързи и профучаха по терасата.

През главата на Юлиан се стрелкаха хаотични мисли. А сега накъде? Дали да не се качат на покрива? Изглеждаше невъзможно. Стряхата му се извисяваше високо над терасата и нямаше как да стигнат до нея.

Децата продължиха да тичат. Обиколиха терасата, а сърцата им щяха да изхвръкнат от напрежение. Когато отново стигнаха до стълбата, там ги очакваше неприятна изненада. Насреща им се изпречи дребната жена — в ръцете си държеше масивен бронзов тиган.

— Ако не спрете, ще ви халосам с тигана! — решително викна тя.

Юлиан вдигна ръце:

— Не е необходимо, ние…

Не можа да продължи, защото точно в този момент великанът го сграбчи изотзад и го вдигна като кукла.

— Пусни ме! — извика Юлиан и зарита отчаяно във въздуха.

Чу се вик и Юлиан се озова на земята.

Едно широко, изкривено от болка лице се приближи към него:

— Ще си платиш за ритника, при това на часа!

— Достатъчно! — заповяда жената за късмет на Юлиан.

— Жалко! — разочаровано възкликна робът, свил юмруци за бой.

— Казах!

— Тъкмо започна да става весело — измърмори великанът, но отпусна ръце.

Жената прикова с поглед приятелите:

— Какво откраднахте? Извадете всичко!

— Кълна се, не сме взели нищо! — твърдо каза Юлиан. — Вие сте Родула, нали?

Жената кимна. Тя беше слаба и хубава македонка на около трийсет и пет години. Около тясното й лице с високи скули се виеха тъмни къдрици. Изглеждаше изплашена и нервна.

— Претърси ги! — заповяда тя на роба.

Мъжът изпълни заповедта й, но не намери нищо.

— Това не ви оневинява — просъска Родула. — Може би не сте успели да намерите това, което сте търсили! Защо сте изпотрошили всичко?

Юлиан трескаво съобразяваше. Родула смяташе, че те са виновни за хаоса в къщата.

— Не сме ние! Ние искахме само да те посетим и да разберем къде е Павзаний — бързо каза Юлиан. — Търсят го, както сигурно вече знаеш. Вратата беше отворена, ключалката беше разбита, така че влязохме в къщата, за да разберем какво става. Тогава видяхме, че всичко е изпотрошено.

Родула присви очи. Сега тя на свой ред трескаво съобразяваше.

— Ключалката действително е разбита. Не носите инструменти, така че ми се ще да ви повярвам — произнесе на глас жената за голямо облекчение на приятелите.

— Но тогава кой е обърнал всичко наопаки? — попита робът.

— Сигурно са били войниците — отвърна Родула, покри с ръце лицето си и изхлипа. — Търсят Павзаний, опустошиха и неговата къща. След това са дошли тук, защото мислят, че го крия или че знам нещо. Но аз не съм имала и най-малка представа, че моят Павзаний възнамерява да убие царя. Всичко е толкова ужасно, в името на Зевс! Само преди два дни възторжено ми говореше за нашето бъдеще, а днес е убиец и трябва да се крие.

— Значи не знаеш къде е? — предпазливо попита Юлиан.

Родула енергично поклати глава, така че къдриците й се разлетяха на всички страни.

„Не съм толкова сигурен, помисли си Юлиан. Съвсем скоро ще се срещнеш с Павзаний…“ Но момчето с нищо не даде да се разбере, че са намерили писмото. Може би Родула беше съучастничка в убийството!

Жената погледна над главите им:

— Не знам къде е, нито пък знам защо го е направил. Но съм на негова страна, независимо от случилото се! — После им хвърли остър поглед. — Можете да си вървите. И да не съм ви видяла повече тук!

Приятелите побързаха да напуснат къщата.

— Размина ни се — каза Юлиан, когато отново се озоваха на улицата. — Този роб имаше голямо желание да ме понабие, струва ми се.

— И аз така мисля — отвърна Ким. — Но и твоят ритник си го биваше.

— Той започна — оправда се Юлиан.

— А сега да помислим каква ще е следващата ни стъпка! — прекъсна ги Леон със сериозен глас.

— Родула не ни каза цялата истина — отбеляза Юлиан. — А и коя е тази тайнствена Меда, за която споменава Павзаний в писмото си? Трябва да разберем това.

— Може би ще успеем да го направим по време на театралното представление. Може да се окаже, че Критон я познава — каза Ким. — Да тръгваме!