Фабиан Ленк
Убийство в театъра (5)

Актьорите

— Я, кой е дошъл при нас? — подигравателно попита човекът с маската.

Иззад кулисите изскочиха още няколко души и пристъпиха към приятелите.

Ким, Леон и Кия се втурнаха към Юлиан. Сега четиримата бяха точно до малкия олтар на Дионис, а зловещите фигури наобиколиха приятелите. Държаха факли и Ким видя, че всички бяха с отвратителни маски на лицата.

Една от маските изобразяваше глуповато лице с опулени очи, друга гледаше високомерно, трета беше на беззъба злобна старица с огромна бяла перука. Непознатите бяха облечени в пъстроцветни костюми, падащи на широки дипли чак до коленете. Една от фигурите беше ужасно дебела, а друга имаше гърбица. Внезапно старицата протегна към Ким ръка с изкривени пръсти.

Момичето се дръпна назад, а Кия изфуча.

Като танцуваха и пееха, хората с маски започнаха да обикалят около приятелите и да ги удрят по гърбовете. Коварна игра, в която Ким, Леон и Юлиан по принуда се оказаха в главните роли.

— Спрете, спрете веднага! — внезапно прокънтя дълбок глас.

Фигурите мигновено се заковаха на място.

— Какво ви става?

— Това е Критон! — извика Ким, разпознала гласа му.

Наистина беше Критон, който пристъпи към тях.

— Свалете маските! Още не сме започнали репетицията — кресна той към костюмираните хора.

Актьорите свалиха маските и смутено сведоха погледи.

Критон сложи ръце на кръста:

— Много забавно, няма що! Да изплашите няколко деца — смъмри той актьорите. — Само глупости ви идват наум!

— Бяхме на скенето, когато видяхме, че децата се промъкват в театъра — каза актьорът с маска на старица. — Това не е редно и затова решихме да им дадем малък урок.

— Големи герои сте, няма що! — продължи да вика Критон. — А сега по местата! Да повторим първа сцена от четвърто действие на „Жабите“. Сцената, в която Дионис се среща с Есхил и Еврипид. Тя не се получава. Дайте още светлина и се преоблечете. Нямаме нужда от смешната старица за тази сцена. Старицата се появява едва във второ действие.

Като клатеше глава, Критон се обърна към приятелите:

— Държат се като деца! Моля да ни извините! Елата, ще седнем на трибуната да погледаме.

Четиримата седнаха близо до ложата, а през това време актьорите донесоха факли и ги наредиха около сцената.

— Защо репетирате вечер? И защо са тези маски? — попита Ким, когато се окопити от преживяното.

— О, виждам, че не знаете много за театъра — със съжаление в гласа започна Критон. — Репетираме вечер, защото е по-хладно. А актьорите носят маски и перуки, защото чрез тях разкриват по-добре характера и настроението на персонажите. Когато играя Ксантий например, нося червена маска с елегантна брадичка, широко отворени очи и подигравателна усмивка. Големият отвор на мястото на устата усилва звука, така че даже зрителите от последните редове могат да чуват добре какво казват актьорите. Понякога си помагаме и с…

— Как така? — Ким беше много впечатлена.

Критон се засмя:

— Когато искаме да наподобим гръмотевица например, търкаляме зад завесата тежки камъни. Ефектът е поразителен! Може да направим какво ли не. Включително да накараме някого да полети!

— И как става това? — продължи да любопитства Ким.

— Имаме малък подемен механизъм, който при нужда избутваме на сцената и го скриваме зад черна завеса. На края на един лост завързваме за колана актьора, който искаме да полети, вдигаме го и така създаваме илюзия за летене. Коланът и въжето също са черни и не се виждат на черния фон. Пазим цялото това оборудване под проскения. Там държим на склад реквизита^[1] си. Впрочем представлението на „Жабите“ ще започне утре късно следобед. По-нататък ще има и представление по случай сватбата.

Критон въздъхна:

— Може би при тези обстоятелства щеше да е по-подходяща някоя трагедия. Но пък тази пиеса ще поразсее хората и ще ги развесели. Намерихте ли вече къде да се подслоните?

— Не, за съжаление — отвърна Ким.

— Какво ще кажете да живеете в моето театрално училище? — попита Критон. — Ще разполагате с една малка стаичка, където настанявам пътуващи актьори.

— Страхотно! — зарадваха се приятелите.

— Чудесно, така и ще направим. Освен това ще продължите да каните зрителите за представленията, а утре следобед ще репетирате с хора — добави Критон.

Приятелите с радост се съгласиха.

Междувременно актьорите започнаха репетицията. Между Есхил и Еврипид се разгоря спор кой от двамата е по-добър поет:

— Много добре, чудесно! — хвалеше актьорите Критон. — Това ще се хареса на новия цар. Дано съдбата му е по-различна от тази на баща му…

Ким наостри уши. Да не би Александър да е в опасност?

— Какво имаш предвид? — предпазливо попита тя ръководителя на трупата.

Критон вдигна ръце:

— Враговете на Александър са много. В Еге има два лагера. Едните безпрекословно подкрепят Александър. В този лагер е и майка му Олимпия. Но отношенията между Александър и баща му в последно време бяха изключително напрегнати. Двамата май хич не се разбираха. Александър има голяма мечта — иска да обедини цяла Гърция под върховенството на Македония и след това да тръгне на поход срещу Персия. Филип смяташе тази идея за празна фантазия. Много от генералите му са на същото мнение. Точно тези хора образуват втория лагер в Еге и не са много въодушевени, че Александър стана цар…

— Искаш да кажеш, че им се ще да го премахнат? — притаила дъх, попита Ким.

Критон вдигна рамене:

— Страхувам се, че е точно така. Освен това Александър е съвсем млад и неопитен. Мнозина мислят, че няма да се справи с управлението на страната.

Ким започна да гали Кия под брадичката:

— Но ти вярваш в него, нали?

— Да! — твърдо отвърна Критон. — Той е смел и предприемчив. Освен това има добри съветници. Мъдрият Аристотел например, а и майка му. Горката Олимпия, как страдаше под гнета на Филип…

— Страдаше? Как така? — попита Ким?

— Филип беше известен с гневните си изблици. Освен това пиеше много и тогава ставаше груб и невъздържан — каза Критон, без да изпуска от очи ставащото на сцената. — На агората се говори, че и Александър го е изпитал на гърба си. С майка му дори бяха в изгнание половин година, за да не се пречкат на Филип. Върнаха се в Еге съвсем скоро. Но старите разпри се разгоряха отново и Филип започна да заплашва Александър, че ще го прогони завинаги от двореца.

Ким имаше нужда от малко време, за да осмисли тази информация. Наистина беше повече от интересно!

 

 

След два часа репетицията свърши. Критон ги поведе към театралното училище, което беше на няколко крачки от агората. Докато вървяха, чуха последните новини — Павзаний все още не беше заловен…

Критон купи за приятелите хляб, малко месо и плодове.

Скоро влязоха в просторен вътрешен двор, към който гледаха вратите на много стаи. Самото здание беше двуетажно и имаше тесни прозорци.

— Седнете! — покани Критон приятелите и посочи дървена маса с две пейки под кичеста лозница.

Донесе и няколко маслени лампи, които потопиха двора в мека светлина. Изгладнелите деца хапваха с апетит.

— Това е малкото ми царство — каза Критон и си наля чаша вино. — Тук преподавам на многообещаващи таланти пеене и актьорско майсторство. Най-често това са синове на заможни аристократи. Но аз съм единственият в цял Еге, който може да се нарече актьор и певец. Останалите имат и други професии и играят в театъра само през свободното си време. От време на време ме съпровождат и в градовете, където правим представления. О, колко обичам аплодисментите на публиката!

Изведнъж Критон се натъжи:

— А сега използваха представлението ми за престъпни цели и убиха царя. Това е ужасно!

— Странно е, че Павзаний успя да избяга така лесно! — каза Ким, докато дъвчеше.

Критон кимна:

— Да, наистина, но ще го заловят. Най-вероятно при любовницата му…

— Коя е тя? — попита Ким.

— Една богата вдовица на име Родула, доколкото знам — отвърна актьорът.

Ким запомни добре името.

После Критон им показа стаичката и донесе сламени дюшеци, на които да спят децата.

Ким, Леон, Юлиан и Кия останаха сами на светлината на една маслена лампа. Минаваше полунощ, но бяха твърде развълнувани, за да заспят.

— Ясно е, че Александър има мотив за убийството на баща си — каза Ким. — Двамата са се мразели и Александър е бил заплашен с изгонване от двореца. Възможно е сам да е поръчал убийството.

— В такъв случай Павзаний е само маша в ръцете му — заключи Юлиан. — А преследването е добре инсценирано шоу, за да се отклони подозрението от Александър.

— Точно така — потвърди Ким. — Обзалагам се, че в дъното на заговора е именно той.

— Само дето не можем да го докажем — замислено отвърна Юлиан.

— А може и да можем — възрази Ким. — Имам усещането, че този Павзаний е ключът към разплитането на случая. Ако го намерим, ще научим и кой стои зад него.

Леон въздъхна:

— Но как да го открием?

— Родула — каза Ким. — Любовницата му. Тя със сигурност знае къде се крие Павзаний. Да отидем при нея още утре.