Фабиан Ленк
Убийство в театъра (2)

Твърде много театър

Вратата се отвори и в класната стая влезе учителят Тебелман, облечен в протритото си сако:

— Добро утро, ученици!

— Добро утро, господин Тебелман! — отвърнаха в хор двайсет и четири гласа.

Очите на учителя по история сияеха:

— Днес ще се занимаваме с един много специален раздел от историята…

Ким, Леон и Юлиан се спогледаха многозначително:

— Целият съм в слух — прошепна Леон.

— Какво каза, Леон? — попита Тебелман.

— А, нищо — бързо отвърна момчето.

Тебелман замълча и съсредоточено започна да бърше очилата си:

— Днес ще се пренесем в театъра…

— Моля? — прихна едно момиче от първите чинове.

Учителят енергично поклати глава и Ким си помисли, че прилича на кокошка, която кълве зрънца. Тя едва сдържа смеха си. Тебелман беше най-добрият учител, когото познаваше, но понякога се държеше странно.

— Да, ще се пренесем в театъра, Лиза. Мислено, естествено! — уточни Тебелман.

— Но нали в момента сме на Древна Гърция. Какво общо има театърът? — сви рамене Лиза.

Учителят изду бузи, сякаш в устата си имаше две билярдни топки. Дълбока бръчка проряза челото му.

— О, какво простодушие! Ами нали гръцката история и театърът са неразривно свързани. Самата дума театър е гръцка и в превод означава сцена. И за да навлезете по-надълбоко в темата, предлагам да организираме театрална трупа.

Учениците оживено започнаха да коментират.

— Не звучи зле, нали? — обърна се Ким към приятелите си.

Леон се колебаеше:

— Не съм убеден, че ставам за тази работа…

— Как може да се съмняваш! Та ти си роден актьор!

Леон я погледна подозрително:

— Какво искаш да кажеш?

Ким не успя да отговори, защото Тебелман отново взе думата:

— Гърците са дали на света забележителни поети — започна той. — Велики драматурзи — Есхил^[1] и Софокъл^[2] са писали трагедии, а Аристофан^[3] — комедии. Творбите им са актуални и днес и продължават да се играят. През Античността на сцената представяли пиеси за богове, герои, битки, любов, предателство… — той се замисли за миг и потърка слепоочията си. — Дори веднъж било извършено убийство!

Приятелите се спогледаха. Добре ли чуха?

— Искате да кажете, че някой наистина е бил убит? — попита Леон.

— Да, точно така. И жертвата бил цар — отвърна учителят. — Става въпрос за Филип II^[4], владетелят на Македония^[5].

— Никога не съм чувала за него — измърмори Лиза.

— Точно затова съм тук — засмя се Тебелман. — За да запомниш това име. Филип II е важна историческа личност. Баща е на Александър Македонски^[6] и е убит през 336 г.пр.Хр. в театъра в Еге^[7].

— А кой го е убил? — попита Леон.

Тебелман повдигна рамене:

— Мотивите за убийството не са ясни и до днес. Има различни хипотези, но нито една не е доказана. В момента обаче ни интересува театърът. Ще ви изложа основните факти и след това… — Тебелман се развихри, беше неудържим.

В първия момент Леон бе напълно завладян от разказа и научи много нови неща за архитектурата на древногръцкия театър. Но после мислите му се зареяха в друга посока. Мистериозната смърт в театъра не му даваше мира, започна да подръпва лявото си ухо — сигурен белег, че е дълбоко замислен.

 

 

След часа по история приятелите си тръгнаха за вкъщи.

— Хора, трябва да се заемем с това! Случаят е точно като за нас — каза Леон, щом се увери, че никой, освен Ким и Юлиан, не го чува. — Прославен цар е убит в театъра и никой не може да каже със сигурност какви са мотивите…

Ким спря и се усмихна:

— Знам какво си намислил! Едно малко проучване в нашата библиотека и после пътешествие в Еге! Това е планът ти, нали?

— Естествено!

— Не бързайте толкова! — намеси се Юлиан. — Все пак ще си имаме работа с убиец. На него едва ли ще му стане приятно, че сме по следите му.

Ким се засмя:

— Абсолютно си прав, Юлиан. За да избегнем неприятните изненади, трябва добре да се подготвим. Среща в библиотеката, след като си напишем домашните!

— Дадено! — радостно извика Леон.

— Е, добре — съгласи се с неохота и Юлиан.

Няколко часа по-късно Ким вървеше към библиотеката на Бенедиктинския манастир заедно с Кия — невероятно красивата котка с кехлибарена козина и смарагдовозелени очи.

Леон и Юлиан нетърпеливо ги очакваха. Както винаги, децата изчакаха края на работното време на библиотеката и скоро царството на книгите остана на тяхно разположение. Нали Юлиан си имаше собствен ключ!

— Как се казваше мястото на убийството? — попита Ким, обхождайки бавно с поглед отдела с исторически книги.

— Май беше Еге? — отвърна Юлиан. — Веднага можем да проверим.

Вече бяха стигнали до раздела, който търсеха. Няколко слънчеви лъча нахлуха през прозореца и осветиха гърбовете на книгите, подредени в безупречен ред.

— Ето ги томовете, посветени на историята на Древна Гърция — измърмори Ким, докато разглеждаше заглавията на книгите. Никоя от тях обаче не съдържаше „Филип II“ или „Еге“. Все пак най-после Ким издърпа тъничка книжка за Александър Македонски и седна на маса до прозореца. Кия вече се беше разположила на перваза и не сваляше очи от момичето.

Леон и Юлиан включиха един от компютрите и с мишката бързо избраха търсачка в Интернет.

— Бинго! — провикна се след малко Юлиан и прочете на висок глас: — „Днес Еге се нарича Вергина и има само хиляда и двеста жители. Селцето се намира в Североизточна Гърция и е известно с гробниците на македонски владетели. Смята се, че тук е погребан самият Филип Македонски. В античността Еге била столица на Македония. Тук е имало огромен амфитеатър и дворец.“

— Аз пък намерих нещо за Филип II — обади се Ким. — Бил сприхав и груб човек, но отличен пълководец, създал силна армия и прочутата македонска фаланга. В македонските полкове се сражавали само конници аристократи. Трябва да е бил много смел воин, дори в сражение е загубил едното си око.

— Наистина смел… — повтори Леон, потънал в мислите си. — Какъвто е бил и синът му Александър Македонски, основал най-голямата империя по онова време.

— Да! — намеси се и Юлиан. — Спомняте ли си, когато за първи път се изправихме пред него в Делфи^[8]?

Ким се разсмя:

— Никога няма да го забравя!

Тя бързо прелисти няколко страници.

— О! — възкликна след малко. — Отношенията между Филип и Александър не били блестящи. Двамата често се карали, Александър бил много честолюбив и нямал търпение да седне на трона. След една подобна разпра Александър и майка му Олимпия^[9] дори напуснали двореца в Еге.

— Кога е станало това?

— Хм… — Ким прелисти няколко страници. — А, ето тук се казва — през 337 г.пр.Хр. Половин година по-късно Александър отново се върнал в двора и една година след това, през 336 г.пр.Хр., Филип бил убит, а Александър бил обявен за негов наследник.

Юлиан стана и отиде до прозореца. Започна да гали Кия под главата:

— Дали Александър е участвал в покушението?

— Това е въпросът! — развълнува се Леон. — Ако е така, означава, че управлението на великия Александър е започнало с убийство!

Ким затвори книгата:

— Край на предположенията. Трябва да проверим на място какво се е случило!

Двамата с Леон бързо убедиха колебаещия се Юлиан, че трябва да заминат за древния Еге. След пет минути приятелите избутаха встрани тежкия библиотечен шкаф, който се движеше върху релси, монтирани в пода. Зад него бе Темпус — стаята на времето.

Ким решително премина през мрачната врата, покрита със зловещи символи и страховити глави. Кия се шмугна между краката й и се стрелна напред, последва ги и Леон, а накрая и Юлиан.

Ким веднага усети, че нещо не е наред. Този път Темпус бе по-тъмен от обикновено. Синкавата мъгла, която се стелеше из безкрайната стая с многобройни врати, едва се виждаше. Над всяка от вратите блестеше числото на някоя година. Както винаги, подът пулсираше в ритъма на времето, но Ким едва-едва усещаше пулсациите. Пък и странните звуци, които обикновено се чуваха иззад вратите, този път бяха приглушени.

Момичето се огледа. А сега накъде? Реши да се довери на интуицията си. Досега само случайността им помагаше да намерят точната врата. Случайност ли? Ким се засмя тихо. Едва ли е било случайност, щом става дума за Темпус.

Движеха се един след друг и навлязоха навътре в стаята.

Последната едва мъждукаща светлинка изчезна, сякаш някой духна свещ. Стана тъмно като в рог. Приятелите застинаха по местата си и в този момент чуха смях, идващ от хиляди гърла, и бурни ръкопляскания. Все едно бяха в театър.

Театър? Нали убийството е било извършено в театър!

Аплодисментите внезапно секнаха. Чуваха се само два гласа, които произнасяха думи на непознат език.

— Какво ли означава това? — попита Леон.

— Нямам представа — тихо отвърна Ким. Искаше й се да избяга оттук, но беше късно.

— Вижте! — извика в този момент Юлиан.

Ким и Леон видяха слаба бяла светлинка — като светлина над авариен изход в киносалон. Внезапно светлината изчезна и в тъмнината се открои яркочервена рамка на врата. Червеникава мъгла се стелеше като воал над нея. В същия момент вратата се отвори и странните гласове се усилиха.

Преди Ким да успее да я спре, Кия се стрелна натам, откъдето се разнасяха гласовете. Приятелите я последваха.

— Това е точно вратата, която търсехме! — зарадва се Юлиан.

В ореол от блестяща червена светлина над вратата беше изписано „336 г.пр.Хр.“

— В такъв случай какво чакаме още?

Ким и Юлиан кимнаха. Леон беше прав — пътешествието можеше да започне! Тримата се хванаха за ръце и концентрираха мислите си върху Еге, защото само така Темпус можеше да ги отведе на нужното място. После прекрачиха прага и се озоваха в нищото.

Докато се носеха през времето и пространството, Леон чу звук, който най-малко очакваше да чуе — квакане на жаби.