Фабиан Ленк
Убийство в театъра (14)

Вряк-вряк

Изминаха четири седмици, откакто се бяха върнали в Зибентан. Отиваха към училище, въпреки че беше късен следобед. Нямаха часове, а репетиция. Кия подскачаше бодро около тях.

— Супер стана, че Тебелман прие предложението ни и ще играем „Жабите“ — радваше се Юлиан. — Обичам тази пиеса. Толкова е забавна!

— Да, ама в началото Тебелман се колебаеше — вметна Леон.

Ким ритна едно камъче пред крака си:

— Сигурно си е мислил, че пиесата ще е трудна за нас, но явно се заблуждава!

Леон се потупа по гърдите:

— Изобщо не може да си представи колко добри актьори и певци сме — каза през смях той.

Сега и Ким се засмя:

— Добър певец? Ти!?

— Добре, добре — махна с ръка Леон. — Затова не пея, а изпълнявам една от главните роли — бог Дионис.

— Да, обаче Тебелман искаше първо да ти даде ролята на магарето, на гърба на което се появява Ксантий в първо действие — не пропусна да се заяде Ким, която участваше в хора. — Жалко наистина! Щеше да си доста убедителен в тази роля!

Преди Леон да й отговори, се намеси и Юлиан:

— Пазете си силите за репетицията. И без това моята роля е най-хубавата. Ксантий е толкова готин и винаги изръсва по някой бисер.

— Така е — отвърна Ким. — Просто не е за вярване, че преди повече от две хиляди години Аристофан е измислил неща, на които и днес се смеем.

Приятелите стигнаха до вратата на училището, заобиколиха двора и тръгнаха към залата със сцената, където се бяха насъбрали двайсетина ученици.

Децата от театралната трупа, които отговаряха за оформлението, бяха покрили пода на сцената със синьо фолио, така че да прилича на езеро. Върху езерото имаше малка лодка с гребла, която щяха да придвижват с макара. В дъното на сцената висяха тъмни парчета плат, а от тавана — декори от картон, които приличаха на сталактити. Зрителите трябваше да си мислят, че пред тях е подземно езеро.

— А, ето ви и вас! — зарадва се Тебелман, като ги видя. — В такъв случай можем веднага да започнем с пета сцена от първо действие — в подземното царство Дионис търси Еврипид и се среща с жабите. Всички по местата си!

Ким зае мястото си в хора на жабите, Леон се качи в лодката, а Юлиан седна в края на сцената. Той не участваше в тази сцена. Кия се сви до него и започна да си мие козината.

— Начало! — викна Тебелман и плесна с ръце.

Хорът запя.

Не бяха минали и трийсет секунди обаче, и учителят отново плесна с ръце.

— Не, не, не се получава! — лицето му се изкриви, все едно го болеше зъб. — Ще ме извините, но звучи ужасно. Освен това имам чувството, че не всички са научили текста. Той звучи така: „Деца на блатни извори“, а не „деца на блатни изроди“, както ви чух да пеете.

Някои се разсмяха силно, други засрамено гледаха към върховете на обувките си.

— Единствената, която знае текста, е Ким — отбеляза Тебелман с въздишка.

Сега и Ким погледна към пода — почувства се неудобно от похвалата. Не искаше да минава за натегачка.

В този момент се обади Лиза:

— Не е честно! Ким знаеше текста, преди още да сме започнали репетициите.

Тебелман се почеса по брадичката:

— Така ли? Не съм разбрал. Вярно ли е, Ким? Чела ли си пиесата? Или може би си учила текста и преди?

Ким се засмя и после отвърна:

— Вряк-вряк!