Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (9)

Надбягването с колесници

На сутринта приятелите изтичаха при Диотимос и Милон още преди закуска.

— Клейтас, този подлец! — извика Милон и сви дясната си ръка в юмрук, който напомни на Юлиан ковашки чук. — Да се заема ли с него?

Диотимос вдигна ръце, за да го успокои:

— Запази хладнокръвие, синко! Това, което нашите приятели току-що ни съобщиха, е много важно, но има един проблем — нямаме доказателства!

Милон недоверчиво погледна баща си:

— Доказателства? На кого са му притрябвали?

— Клейтас е купил нещо от Елипа, но не знаем какво — търпеливо обясни Диотимос. — Ще бъдем много бдителни, така че никой да не успее да сипе каквото и да било в храната или във виното ни, в името на Зевс!

Милон не се отказваше:

— Все пак, няма да е зле да поразтреса Клейтас. Може ли, татко?

— Не! — отсече Диотимос. — Ще се състезаваме честно!

Милон се подчини, но не спираше да роптае.

Диотимос погледна към небето.

— Жалко, че Елипа се е забъркала в нечисти сделки. Умът ми не го побира. Но сега елате с мен в конюшнята. Искам още веднъж да прегледам всичко. Надпреварата скоро ще започне и на всяка цена трябва да я спечеля! — замислено додаде той.

Четирите коня, които щяха да участват в надбягването, изглеждаха спокойни и отпочинали. Приятелите ги нахраниха със сено и пресни плодове. Диотимос, Милон и Филанор внимателно прегледаха юздите и колесницата.

— Всичко е в ред — успокоено каза Диотимос. — Сега искам да принеса жертва на Зевс.

Приятелите и синовете му го съпроводиха до един от многобройните олтари на Зевс, разположени около Алтиса. Диотимос измърмори една молитва и принесе жертва на Зевс — остави купа с мляко, медени курабии и вино върху олтара. След това вдигна ръце към небето и тържествено произнесе още една молитва. Накрая отпусна ръце и се отдалечи от олтара.

— Готов съм. Готов съм за състезанието, за победата, за безсмъртието! — уверено каза той.

— Ще умра от смях! — разнесе се глас зад гърба му.

Клейтас и Арихион се бяха подпрели на едно маслиново дръвче и се смееха подигравателно.

— Готов си да се въргаляш в праха на пистата, където ще се озовеш след малко! — подигравателно каза Арихион. — Ще те размажа, Диотимос!

— Пукната пара не давам за празните ти брътвежи — хладно отвърна Диотимос.

— Жалко — обади се Клейтас. — Няма да е зле да наблегнеш още малко на жертвите и молитвите. Както и ти, Милон. Ще имате нужда от помощта на боговете.

Милон кипеше от гняв, но баща му успя да го възпре:

— Ще дам добър урок на Арихион на пистата. А ти, Милон, запази силите си за двубоя с Клейтас!

Двамата братя се отправиха към палатковото градче, като продължаваха да се смеят.

— Жалко — промълви Милон.

Диотимос не обърна внимание на тази забележка.

— Тръгваме към хиподрума^[1] — разпореди се той.

Нетърпеливи, приятелите го последваха в конюшнята, изведоха конете и докараха квадригата. След това се отправиха към хиподрума, който се намираше точно до стадиона.

Южният насип на стадиона беше нещо като двойна трибуна — от северната му страна зрителите гледаха към стадиона, а от южната — към хиподрума. Хиподрумът представляваше огромен овал с дължина около 1000м и 300м широчина. По средата му имаше голяма дървена ограда, около която беше пистата за надбягване. В двата края на оградата се издигаше по една колона, увенчана със статуя на Зевс.

Зрителите се бяха настанили на трибуните и вдигаха невъобразима врява. Търговци си проправяха път сред тълпата и предлагаха вода, вино и сладки.

— О, я вижте, кой е тук! — извика Леон и посочи един мъж с перо и мастилница в ръка.

— Еполос! — отвърна Юлиан. — Телестас отива при него.

Децата се приближиха към мъжете.

— Здравейте! — извика лекарят. — Тъкмо заложих десет драхми за Диотимос. Сигурен съм, че ще победи. Запиши си залога ми!

— Вече го направих — обидено отвърна Еполос и продължи нататък.

— Диотимос е безспорен фаворит. Той ще спечели, а заедно с него и аз — каза Телестас с грейнало лице, докато се качваха по трибуната при Милон и Филанор.

Милон им беше запазил чудесни места. Първите квадриги вече заемаха местата си на старта. Всеки впряг се намираше в нещо като бокс, отделен от съседния с дебели въжета.

— Баща ми е на добра стартова позиция — радостно отбеляза Милон. — Точно в средата!

Диотимос стоеше гордо изправен в квадригата си. С лявата си ръка държеше поводите, а с дясната — камшика. Конете му неспокойно риеха земята с копита и мятаха глави насам-натам.

— Два от конете не са впрегнати в колесницата! — изненадано извика Ким. Кия се беше настанила в скута й, без ни най-малко да се впечатлява от врявата наоколо.

— Така трябва да е — отвърна Филанор. — Конете от едната страна са вързани на много дълги поводи и водят в обръщането при колоните, в двата края на пистата. Всеки водач трябва да направи двадесет и четири обиколки на пистата.

Еланодикът се отправи към старта. Врявата по трибуните стихна. Трийсет водачи с квадриги очакваха знак за началото на надбягванията. Хълбоците на конете нервно потрепваха.

— Арихион е съвсем близо до Диотимос — каза Милон. — Дано всичко мине добре!

Съдията хвана единия край на въжето, което преграждаше пътя на състезателите към пистата, дръпна го и то падна на земята. Конете се втурнаха напред.

От трибуните се понесоха радостни възгласи. Сред облак прах квадригите се устремиха към първия завой. Плющяха камшици. Разнасяха се команди. Първите колесници вече наближаваха първата колона със статуя на Зевс.

— Вижте, Диотимос е начело! — изкрещя радостно Леон.

— Да, но Арихион го следва по петите! — отвърна Ким.

Диотимос стоеше върху колесницата с широко разтворени крака. Ръцете му стискаха здраво юздите, а вятърът развяваше косата му. Наближаваше първият завой.

— Става напрегнато! — извика Филанор.

Диотимос дръпна поводите. Квадригата се наклони на завоя и външното колело увисна във въздуха. Диотимос рязко обърна.

— Страхотно! — изкрещяха Ким, Леон и Юлиан.

След това настъпи хаос. Няколко квадриги се блъснаха на завоя и се струпаха една върху друга. Летяха трески, хвърчаха колела, няколко коня се отскубнаха от поводите, мъже се въргаляха в праха и над хиподрума се носеха викове. Лекари и помощниците им хукнаха да помагат на пострадалите. Други се спуснаха да хванат конете и да изнесат изпочупените квадриги.

Диотимос имаше малка преднина. Непосредствено зад него беше Арихион, който безмилостно шибаше конете си с камшик.

— Как мъчи животните! — не можа да се сдържи Ким.

Но ударите подействаха и квадригата му все по-плътно се приближаваше до тази на Диотимос.

— Хайде, Диотимос, по-бързо! — викаше Юлиан.

Колесниците се носеха с пълна сила към втория завой. Диотимос отново успя да направи великолепна маневра, но Арихион не му отстъпваше и го следваше по петите.

— Двубоят е много оспорван — промърмори Филанор.

Младият атлет имаше право. Надпреварата между двамата водачи от Кротон беше изключително напрегната. Публиката полудя, хората свиркаха и викаха от възторг.

Диотимос показа висока класа, но все не успяваше да се откъсне от съперника си. След десетата обиколка двамата водеха с една обиколка останалите състезатели. Още на първата обиколка отпаднаха почти половината водачи, други бяха контузени или претърпяха катастрофи и напуснаха състезанието.

Дойде двайсетата обиколка.

— Баща ми се бави! — извика Филанор.

— Това е само тактически ход — успокои го Милон.

Арихион вече дишаше във врата на Диотимос. Ето че успя да се изравни с него. В един миг изглеждаше, че квадригите ще се допрат, летяха толкова близо една до друга.

Арихион отново замахна с камшика, но той изплющя не по гърбовете на конете, а върху Диотимос, който успя да избегне удара, и използва дръжката на камшика си като меч, за да отблъсне следващата атака.

— Завоят, завоят! — извика в този момент Филанор.

Но Диотимос и този път щеше да се справи. Той се наклони навътре, дръпна поводите, колесницата отново се изправи върху едно колело и точно тогава се случи нещастието! Чу се трясък, оста се счупи, колелото падна и се изтърколи под квадригата. Колесницата се килна на една страна и заора земята. Диотимос изхвърча и се стовари тежко върху пистата. Колесницата на Арихион профуча на сантиметри от него.

— Какъв ужас, в името на Зевс! — отчаяно извика Филанор.

— Бързо към пистата! — изкомандва Телестас. — Трябва да помогнем на Диотимос.

Лекарят се запровира през развълнуваната тълпа. Останалите го последваха, като гледаха как Арихион се носи към победата — с едната ръка държеше поводите, а другата бе вдигнал триумфално към небето.

Диотимос излизаше от пистата, поддържан от двама мъже, когато приятелите стигнаха до него. Хитонът му беше разкъсан, а по тялото му се виждаха рани от охлузвания. Няколко души избутваха счупената квадрига, други се опитваха да хванат конете.

— Изглежда, нямаш нищо счупено, в името на Зевс! — с облекчение извика Милон.

— Но глупавото колело се счупи — промърмори Диотимос. — А това е много по-лошо! Как можа да се случи? Колесницата е направена от най-качествени материали. Никога не ми се е случвало подобно нещо!

Леон хвърли многозначителен поглед към приятелите си.

— Бъди доволен, че си жив — отвърна Телестас. — Седни тук. Искам да видя раните ти.

Диотимос с нежелание се подчини и недоумяващо продължи да клати глава:

— Щях да победя — каза той, — ако колелото не се беше счупило…

Възгласите на публиката се усилиха. Арихион завърши и последната обиколка и сега гордо приемаше овациите на зрителите, изправен върху квадригата си.

— Това беше… моята победа — едва промълви Диотимос.

Телестас сложи ръка на рамото му:

— Нараняванията са повърхностни за щастие, но все пак искам да те превържа, затова нека отидем в странноприемницата.

Диотимос се надигна, стенейки:

— Аз бях дотук — изръмжа той. — Милон, погрижи се квадригата да бъде закарана в работилницата.

Исполинът кимна и понечи да тръгне.

— Къде е работилницата? — бързо попита Леон.

— Зад странноприемницата — отвърна борецът. — Защо питаш?

— Само така — излъга Леон, без дори да се изчерви.

Милон сви рамене и нищо не каза.

Облегнат на раменете на Телестас и Филанор, Диотимос се отправи към странноприемницата на хубавата Елипа. Приятелите вървяха след тях.

— Трябва да разгледаме квадригата — тихо каза Леон.

— Как така, нали е счупена? — не можа да го разбере Ким.

— Точно затова — прошепна Леон. — Струва ми се доста странно. Диотимос каза, че е използвал само най-качествени материали и че никога досега не му се е случвало подобно нещо. А сега изведнъж колелото се чупи. Може би някой се е погрижил за това…

Юлиан веднага включи:

— Трябва много внимателно да разгледаме квадригата. Най-добре веднага!

Само че не успяха да го направят веднага. Милон им разпореди да се погрижат за изтощените коне. След това трябваше да занесат билки на Телестас, а вечерта — храна и напитки на Диотимос В стаята му. Чак след това се прибраха в стаичката си и изтощени се отпуснаха върху леглата.

— Утре непременно трябва да разгледаме квадригата — заспивайки, промърмори Леон.