Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (8)

Среднощен гост

Останалата част от деня мина без произшествия. Приятелите не казаха на никого за валериана, който откриха в чашата на Филанор.

Междувременно Филанор се почувства по-добре, но все още беше много потиснат от загубата. Докато вечеряха в кръчмата, всички се опитваха да го развеселят, но без особен успех.

Милон насочи разговора към утрешното състезание с колесници. Диотимос изобщо не се съмняваше, че ще победи. След вечеря той отиде в конюшнята да нагледа конете и да се увери, че квадригата и юздите са в пълна изправност.

— А сега вървете да спите — мило каза той на приятелите.

На децата обаче съвсем не им беше до сън. Те се разположиха в леглата в очакване на нощта, разказваха си вицове и играеха с Кия. От време на време поглеждаха през прозореца или се заслушваха в шумовете откъм коридора. От кръчмата се носеха силен смях и музика.

Най-после всичко утихна. Ето че и последният посетител напусна кръчмата и с люлееща се походка мина край кладенеца. Къщата на хубавата Елипа потъна в тишина. Или поне по-голямата част от нея, защото Ким, Леон, Юлиан и Кия съвсем бодри обикаляха из конюшнята, за да намерят стълба. Лунната светлина им помагаше да се ориентират в тъмното.

В този момент Кия, която беше начело, възбудено измяука.

— Чудесно — прошепна Леон и погали котката по главата. Тя беше спряла пред една дървена стълба, водеща към тавана.

Леон се изкачи пръв, останалите го последваха. Горе нямаше прозорци и тъмнината беше непрогледна. Леон се придвижваше опипом и няколко пъти си удари главата в долните греди. Тихо изохка и потърка чело, но продължи. Добре че таванът не е преграден със стени, които да им препречват пътя. Трудно се ориентираше къде са в момента. Дали вече не са точно над кръчмата?

Помогна му слабата светлинка, която се процеждаше откъм пода. С разтуптяно сърце Леон застана на колене. Приятелите последваха примера му. Светлината идваше от малка цепнатина между дъските на пода. Леон се наведе и погледна надолу. Бяха точно над кръчмата! В същия момент една слугиня отнасяше към кухнята табла с остатъци от вечерята, господарката й не се виждаше. Слугинята пак се върна в кръчмата, прозя се, взе лампата и я отнесе в кухнята. Светлината изчезна.

— Трябва да почакаме — тихо каза Юлиан.

Юлиан и Ким се съгласиха.

— Може би Елипа ще дойде — прошепна Ким. Кия се настани в скута й и Ким започна да я гали под муцунката. Момичето загуби представа за времето, колко ли време чакаха вече — половин час, един час?

— Започва да става досадно — промърмори Юлиан.

— Штт, тихо! — Леон направи знак на приятеля си да замълчи. Беше чул проскърцване на врата. В цепнатината пак се появи светлина и Леон погледна надолу.

Беше Елипа! В ръката си държеше лампа. Тя се запъти към една маса, точно под мястото, където бяха приятелите, и остави лампата върху нея. Отиде до вратата, почака малко и пак се върна при масата. Седна, а пръстите й забарабаниха по масата.

В същия момент някой леко почука на вратата!

Елипа стана да отвори. Приятелите затаиха дъх. През вратата влезе мъж.

Беше Клейтас!

— Здравей — каза борецът и се поклони. — Красотата ти осветява дори тези мрачни часове.

Елипа се засмя:

— Благодаря, но не вярвам, че си дошъл, за да ми правиш комплименти…

Клейтас отвърна нещо неразбрано, извади една кесия и я сложи на масата. Чу се звън на монети.

— Почакай — каза гостилничарката и отиде в кухнята.

Докато Клейтас сядаше, приятелите се спогледаха. Ким, която беше на колене, усети, че левият й крак започва да изтръпва — сякаш хиляди иглички се забиваха в него.

Елипа се появи отново и също остави една кесия върху масата.

— Това ще ти помогне — уверено каза тя.

— Надявам се, в името на Зевс — отвърна борецът и задържа погледа си върху нея. — Трябва да помогне!

Елипа отметна кичур коса от челото си.

— Довери се на силата на билките — прошепна тя. — И на волята на боговете!

Клейтас кимна:

— Ще видим — каза той.

Ким едва издържаше да не помръдне изтръпналия си крак — сякаш я лазеха хиляди мравки. Трябва да го опъне! Хитонът й замете прах и боклук, които се посипаха през цепнатината точно над масата, където седяха Клейтас и Елипа! Ким усети как сърцето й задумка лудо. Ама, че е непохватна!

— Какво става горе? — навъсено попита Клейтас.

Гостилничарката махна с ръка:

— Сигурно са мишки.

Приятелите замръзнаха.

Клейтас се надигна:

— Все пак искам да погледна. Имаш ли някаква стълба?

Елипа посочи към кухнята:

— Зад вратата е.

Борецът изчезна от очите на приятелите, но след минута се появи отново със стълба в ръце.

— Едва ли е необходимо — каза Елипа. — По-добре изпий чаша вино.

— Не! — рязко отвърна Клейтас. — Откъде мога да се кача на тавана?

Гостилничарката въздъхна и му посочи един ъгъл, който приятелите не виждаха.

Ким се притесни — трябва да се скрият, но къде?

Стълбата заскърца под краката на бореца! Клейтас се приближаваше!

Ким измяука едва чуто и пое към един ъгъл. Ким се изпълни с надежда. Момичето направи знак на Леон и Юлиан да я следват. С тихи стъпки и широко отворени очи, които виждаха в тъмното, котката се плъзна по дървения под. Спря пред една прашна ракла и приятелите клекнаха зад нея, сгушени плътно един до друг. Трепереха от страх.

Таванът се разтресе от тежките стъпки на Клейтас. Той идваше все по-близо до децата! Ким отправи гореща молба към небето. Тя е виновна за всичко! Клейтас не бива да ги открие!

Настъпи тишина. Борецът мърмореше нещо под нос. Отново настъпи тишина, последвана от ругатня. Вероятно мъжът си удари главата в ниския таван.

— Хайде, слизай вече! — чу се отдолу гласът на Елипа.

Клейтас изсумтя:

— Имаш право, само мишки и плъхове има тук.

Стъпките се отдалечиха, после приятелите чуха скърцането на стълбата под краката на бореца. Вече можеха да си отдъхнат, но не посмяха да напуснат скривалището си и долавяха само откъслечни думи от разговора долу. После някаква врата се блъсна и разговорът затихна. Почакаха още няколко минути, после Леон се промъкна до наблюдателния им пункт и надзърна през процепа. Кръчмата беше тъмна, нямаше никой.

— Кия ни спаси — каза Ким и притисна котката към себе си. — Ужасно съжалявам, че бях толкова невнимателна.

— Е, — каза Леон — случва се.

— Да — съгласи се Юлиан. — Важното е, че мисията ни беше успешна. Клейтас купи от гостилничарката билки. Със сигурност е валериан или нещо подобно. Най-вероятно след Филанор иска да омаломощи Милон и Диотимос. И двамата са в голяма опасност!