Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falsches Spiel in Olympia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Скандал на Олимпиадата

Издателство „Фют“, София, 2008

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-594-5

История

  1. —Добавяне

Изчезналото доказателство

Юлиан внимателно отвори вратата на странноприемницата. Имаха късмет. Масите още не бяха разтребени — чинии, чаши и прибори лежаха в безпорядък наоколо. Помещението беше празно, така че можеха да огледат на спокойствие!

С един скок Кия се озова на масата, на която допреди малко бяха седели, и се устреми към чашата на Филанор. Помириса я и радостно измяука. Ким, Леон и Юлиан се приближиха. Леон взе чашата и я помириса.

— Е? — нетърпеливо попита Ким.

— Бих казал… — Леон направи пауза. — Да, бих казал, че вътре има валериан[1].

— Подай ми я! — Ким също помириса чашата. — Да, мирише леко на валериан. Може би затова Кия е толкова възбудена. Котките обичат валериан!

— Валериан — повтори Юлиан. — Успокоително и сънотворно. Това обяснява слабото бягане на Филанор. Някой нарочно му е сипал в чашата. Каква подлост!

Ким сви юмруци:

— Трябва да покажем чашата на семейството му. Най-после имаме доказателство, че са си послужили с измама!

— Точно така, да изчезваме! — и Леон взе чашата.

Приятелите тръгнаха към вратата, но зад гърба им се чу режещ глас:

— Спрете!

Те се обърнаха и видяха хубавата Елипа:

— Оставете чашата тук, ако обичате! — нареди с нетърпящ възражение глас жената.

— Да, разбира се — бързо отвърна Юлиан. — Веднага ще я върнем, искаме само да…

Но Елипа го прекъсна:

— Нищо няма да правите. Чашата е моя! Няма да се оставя да бъда окрадена, в името на Зевс!

— Окрадена? — възмути се Ким. — Ние не сме крадци! Не ни интересува чашата.

Елипа се приближи до тях. Очите й студено блестяха:

— Така ли? Може ли да ми обясниш тогава защо искате да я вземете?

Ким заби поглед в пода — предпочиташе да не й казва за валериана, защото не се знаеше каква е ролята на Елипа в цялата тази игра.

— Пак ли ти? — просъска Елипа — Това е второто ти провинение. Имаш късмет, че си с Диотимос. Иначе отдавна да съм те изхвърлила, малка крадла такава!

Ким вдигна очи. В погледа й можеше да се прочете нещо средно между непреклонност и ярост.

— Ким, моля те! — спря я Леон, който си представи какво ще се случи, ако Ким избухне.

Момичето прехапа устни и се овладя, макар и с мъка.

— Искаш да ми кажеш още нещо ли? — ехидно попита Елипа.

Ким поклати отрицателно глава.

— Добре тогава — и Елипа с рязко движение дръпна чашата от ръцете на Леон.

— Но тя ни трябва! — възмутено извика Леон.

— На мен също — хладно отвърна Елипа и бързо се върна зад тезгяха.

Преди приятелите да могат да реагират, тя изсипа съдържанието на чашата. Трите деца безпомощно се спогледаха.

Елипа плесна с ръце няколко пъти и извика хората си.

— Разчистете всичко! — разпореди се тя и след това се обърна към приятелите. — А вие можете да си вървите.

Разочаровани от неуспеха, приятелите се изнизаха навън.

— Ама, че лош късмет — едва промълви Леон, когато останаха сами. — Точно се сдобихме с доказателство и Елипа ни го отне.

— Тя със сигурност е замесена! — промърмори Ким, все още беше гневна на стопанката на странноприемницата.

Юлиан обаче не бе съвсем убеден:

— Може би просто иска да си върне чашата, защото смята, че искаме да я откраднем.

— На всичко отгоре я защитаваш! — възмути се Ким.

— Не я защитавам, само се опитвам да запазя спокойствие — отвърна Юлиан. — Нека помислим. Кой би могъл да сипе сънотворното в чашата на Филанор?

— Някой, който не е бил на прозореца и не е гледал навън — отвърна Леон.

— Елипа, например — отвърна Ким.

— Можеш ли да потвърдиш, че не е била на прозореца? — попита Юлиан.

— Не — отвърна Ким. — За съжаление не мога. Но тя направи всичко възможно да унищожи остатъка от виното на Филанор, затова няма как да не я подозирам.

Юлиан ритна едно камъче към кладенеца с Посейдон. Ким беше права, но това е само предположение, което не им помага много.

Внезапно Ким вдигна очи:

— Кесията! — изрече тя. — Елипа купи една кесия, съдържанието й не ни е известно. Може би вътре е имало валериан.

— Възможно е — Леон се почеса по главата.

— И аз мисля така — каза Юлиан. — Трябва да намерим кесията…

— … или да открием продавача — довърши Леон. — Тази нощ трябва да наблюдаваме кръчмата. Може би ще станем свидетели на още тайнствени събития. Само че къде да застанем?

И той погледна към странноприемницата. Сърцето му заби като лудо. Таванът над кръчмата беше много удобен за наблюдение. Дали не могат да се скрият там и да наблюдават какво ще се случи. Или най-малкото да подслушват?

Леон видя, че таванът продължава и над конюшнята, където се намираше тяхната стаичка. Внезапно лицето му засия:

— Имам идея — прошепна той. — Чуйте!

Бележки

[1] валериан — многогодишно тревисто растение, корените му се използват още от дълбока древност при хранителни проблеми и безсъние. — Б.пр.