Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Falsches Spiel in Olympia, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Ирена Патулова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Скандал на Олимпиадата
Издателство „Фют“, София, 2008
Немска. Първо издание
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмут Кунерт
ISBN: 978-954-625-594-5
История
- —Добавяне
Изчезналото доказателство
Юлиан внимателно отвори вратата на странноприемницата. Имаха късмет. Масите още не бяха разтребени — чинии, чаши и прибори лежаха в безпорядък наоколо. Помещението беше празно, така че можеха да огледат на спокойствие!
С един скок Кия се озова на масата, на която допреди малко бяха седели, и се устреми към чашата на Филанор. Помириса я и радостно измяука. Ким, Леон и Юлиан се приближиха. Леон взе чашата и я помириса.
— Е? — нетърпеливо попита Ким.
— Бих казал… — Леон направи пауза. — Да, бих казал, че вътре има валериан[1].
— Подай ми я! — Ким също помириса чашата. — Да, мирише леко на валериан. Може би затова Кия е толкова възбудена. Котките обичат валериан!
— Валериан — повтори Юлиан. — Успокоително и сънотворно. Това обяснява слабото бягане на Филанор. Някой нарочно му е сипал в чашата. Каква подлост!
Ким сви юмруци:
— Трябва да покажем чашата на семейството му. Най-после имаме доказателство, че са си послужили с измама!
— Точно така, да изчезваме! — и Леон взе чашата.
Приятелите тръгнаха към вратата, но зад гърба им се чу режещ глас:
— Спрете!
Те се обърнаха и видяха хубавата Елипа:
— Оставете чашата тук, ако обичате! — нареди с нетърпящ възражение глас жената.
— Да, разбира се — бързо отвърна Юлиан. — Веднага ще я върнем, искаме само да…
Но Елипа го прекъсна:
— Нищо няма да правите. Чашата е моя! Няма да се оставя да бъда окрадена, в името на Зевс!
— Окрадена? — възмути се Ким. — Ние не сме крадци! Не ни интересува чашата.
Елипа се приближи до тях. Очите й студено блестяха:
— Така ли? Може ли да ми обясниш тогава защо искате да я вземете?
Ким заби поглед в пода — предпочиташе да не й казва за валериана, защото не се знаеше каква е ролята на Елипа в цялата тази игра.
— Пак ли ти? — просъска Елипа — Това е второто ти провинение. Имаш късмет, че си с Диотимос. Иначе отдавна да съм те изхвърлила, малка крадла такава!
Ким вдигна очи. В погледа й можеше да се прочете нещо средно между непреклонност и ярост.
— Ким, моля те! — спря я Леон, който си представи какво ще се случи, ако Ким избухне.
Момичето прехапа устни и се овладя, макар и с мъка.
— Искаш да ми кажеш още нещо ли? — ехидно попита Елипа.
Ким поклати отрицателно глава.
— Добре тогава — и Елипа с рязко движение дръпна чашата от ръцете на Леон.
— Но тя ни трябва! — възмутено извика Леон.
— На мен също — хладно отвърна Елипа и бързо се върна зад тезгяха.
Преди приятелите да могат да реагират, тя изсипа съдържанието на чашата. Трите деца безпомощно се спогледаха.
Елипа плесна с ръце няколко пъти и извика хората си.
— Разчистете всичко! — разпореди се тя и след това се обърна към приятелите. — А вие можете да си вървите.
Разочаровани от неуспеха, приятелите се изнизаха навън.
— Ама, че лош късмет — едва промълви Леон, когато останаха сами. — Точно се сдобихме с доказателство и Елипа ни го отне.
— Тя със сигурност е замесена! — промърмори Ким, все още беше гневна на стопанката на странноприемницата.
Юлиан обаче не бе съвсем убеден:
— Може би просто иска да си върне чашата, защото смята, че искаме да я откраднем.
— На всичко отгоре я защитаваш! — възмути се Ким.
— Не я защитавам, само се опитвам да запазя спокойствие — отвърна Юлиан. — Нека помислим. Кой би могъл да сипе сънотворното в чашата на Филанор?
— Някой, който не е бил на прозореца и не е гледал навън — отвърна Леон.
— Елипа, например — отвърна Ким.
— Можеш ли да потвърдиш, че не е била на прозореца? — попита Юлиан.
— Не — отвърна Ким. — За съжаление не мога. Но тя направи всичко възможно да унищожи остатъка от виното на Филанор, затова няма как да не я подозирам.
Юлиан ритна едно камъче към кладенеца с Посейдон. Ким беше права, но това е само предположение, което не им помага много.
Внезапно Ким вдигна очи:
— Кесията! — изрече тя. — Елипа купи една кесия, съдържанието й не ни е известно. Може би вътре е имало валериан.
— Възможно е — Леон се почеса по главата.
— И аз мисля така — каза Юлиан. — Трябва да намерим кесията…
— … или да открием продавача — довърши Леон. — Тази нощ трябва да наблюдаваме кръчмата. Може би ще станем свидетели на още тайнствени събития. Само че къде да застанем?
И той погледна към странноприемницата. Сърцето му заби като лудо. Таванът над кръчмата беше много удобен за наблюдение. Дали не могат да се скрият там и да наблюдават какво ще се случи. Или най-малкото да подслушват?
Леон видя, че таванът продължава и над конюшнята, където се намираше тяхната стаичка. Внезапно лицето му засия:
— Имам идея — прошепна той. — Чуйте!