Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (6)

Бягането на Филанор

— Постна глина — мърмореше си Ким под носа.

Леон погледна приятелката си с недоумение:

— Моля? Да не би глината да е на диета?

— Леон, започваш да ми лазиш по нервите! — ядоса се Ким. — В курса по грънчарство в Зибентан точно бяхме минали различните видове глина. Тази глина тук е от така наречените постни глини, които имат матова и неравна повърхност. От нея не могат да се правят малки съдове, но е много подходяща за изработване на плочки…

— Щом казваш — леко засегнат отвърна Леон.

— Точно така — продължи на глас Ким, докато събираше парчетата. — Глината, която следобед видях при грънчаря, беше мазна.

— Е, и?

— Помисли само! — извика Ким. — По вида на глината може да се ориентираме кой е написал проклятието! Утре сутрин трябва да попитаме грънчаря откъде е глината.

Леон подръпна ухо:

— Е, да, ако изобщо ни обърне внимание — отвърна той без особен възторг.

— Нищо не пречи поне да опитаме — настоя Ким. — Или имаш по-добра идея?

На следващата сутрин, след като нахраниха конете, приятелите потърсиха грънчаря. Той не спираше да се почесва по главата, докато внимателно разглеждаше парчетата.

— Не — каза накрая той. — Тук в Олимпия и Елис не използваме такава глина. Твърде зърнеста е и с ниско качество, от нея не могат да се правят много неща.

Сърцето на Ким заби силно. Много се надяваше, да е попаднала на вярна следа.

— Може ли да ни кажеш къде работят с такава глина? — настояваше тя.

Грънчарят вдигна рамене:

— Трудно е да се каже. Но понякога корабите докарват такива стоки от колониите на запад.

— На запад? — Кротон се намира западно от Олимпия, на върха на ботуша на днешна Италия, помисли Ким и отново попита. — Може би е от Кротон?

Грънчарят кимна:

— Възможно е. От Кротон са едни от най-добрите атлети, за разлика от глинените им съдове. А сега ме оставете на мира, трябва да работя. Или искате да си купите нещо?

— Не, за съжаление — отвърна Ким и благодари за информацията.

— Ето че си струваше! — въодушевено каза тя, когато останаха сами с Юлиан и Леон. — Сега знаем, че плочката със заплахата вероятно е направена в Кротон. А Клейтас и брат му Арихион са от Кротон.

— Признавам, че идеята ти беше добра, Ким — каза Леон. — Само че счупената плочка не е истинско доказателство.

Думите му ни най-малко не я смутиха:

— Но е част от пъзела, който скоро ще разгадаем…

— До старта на Филанор на обед има още време. Да обиколим наоколо — предложи Юлиан.

Приятелите се помотаха около Алтиса, обиколиха още веднъж великолепния храм на Зевс и пак се върнаха в палатковото градче. Младежките състезания обещаваха драматично начало на игрите и тук оживлението беше много по-голямо от обичайното. Навсякъде цареше трескаво очакване.

— Вижте, Телестас е пред нас! — каза Леон.

Лекарят стоеше до висок мъж с мрачно лице. Когато видя приятелите, той им махна с ръка да отидат при него:

— Току-що заложих няколко драхми за Филанор. Той е сигурният победител в своето бягане — каза той.

— Заложил си? — изненадано попита Юлиан.

— Да, тук при моя приятел Еполос — и Телестас посочи мъжа до себе си.

Еполос почука върху квадратната дъска, върху която беше разгърнал лист папирус^[1]:

— Всичко е записано съвсем точно.

— И как действа системата? — полюбопитства Юлиан.

— Много просто — Еполос издърпа едно перо иззад ухото си. На врата му висеше малка глинена мастилничка. — Залагаш някаква сума за определен спортист. Ако той спечели, получаваш обратно парите си, както и определена сума в добавка.

— Колко?

— Зависи кой ще победи — търпеливо обясни Еполос. — Да предположим, че искаш да заложиш за Филанор, който се смята за сигурен победител. Ако той победи, печалбата ти няма да е особено голяма, тъй като не си рискувал много. Ако заложиш на някой, който няма особени шансове, но спечели, тогава печалбата ти ще е значително по-висока.

Юлиан кимна:

— Разбрах. Ако прогнозата ми се окаже невярна, ти задържаш залога ми.

— Е, да, нали и аз трябва да живея от нещо — отвърна бързо Еполос. — Но ако заложите на Филанор, няма начин да сбъркате. Като Телестас. Е, ще заложите ли?

— Не, не, благодаря — бързо отвърна Юлиан. — Нямаме никакви драхми.

— Така ли? — изненада се Еполос и се обърна, беше загубил интерес към тях. — Тогава ще вървя. Сигурно ще се намери някой, който иска да заложи… и може да си го позволи.

— Арогантен глупак — тихо каза Ким, но така, че Телестас да не я чуе.

Лекарят се усмихна:

— Искате ли да дойдете с мен в странноприемницата? Филанор трябва да се подкрепи преди старта.

В царството на Елипа беше пълно с народ и всички маси бяха заети. Прислужниците тичаха нагоре-надолу с пълни подноси.

Хубавата Елипа царствено се разхождаше зад тезгяха, облечена в светлозелен хитон. Нищо не се изплъзваше от погледа й. От време на време изящният й пръст с пръстен се раздвижваше, за да даде разпореждане на слугите. От кухнята се разнасяше апетитна миризма на печено и пикантни подправки.

За Диотимос, семейството и свитата му имаше запазена маса. В другия край на помещението седяха Клейтас и брат му. Враждуващите семейства гледаха пътищата им да не се пресичат.

Юлиан наблюдаваше Клейтас и Арихион. Те непрекъснато се оглеждаха, сякаш търсеха някого. Сега пък гледаха към Елипа.

„Дали тези тримата са свързани? — мислеше си Юлиан. Имаше ли връзка между нападението на стрелеца, късния посетител в кръчмата и плочката с проклятието?“

В същия момент се разнесе шумно мляскане, което го откъсна от мислите му. Милон се нахвърли върху огромна порция скумрия с кимион. Изправен като свещ и очевидно напрегнат, Филанор седеше пред купа зеленчукова супа, без да я докосва.

— Трябва да хапнеш нещо! — настояваше баща му.

Телестас също увещаваше младия атлет, но той не беше в състояние да преглътне дори и една хапка.

— Нервен е — каза Диотимос.

— Нищо чудно — отвърна Милон, дъвчейки. — Това е първият му агон.

— Тогава поне пийни нещо, Филанор — предложи Телестас и махна към една прислужница. — Донеси ни вино и вода!

След малко на масата вече бяха строени две глинени кани.

Телестас наля на Филанор.

— Пийни, това ще те отпусне — каза той.

Точно когато Филанор посегна към чашата, отвън се разнесе музика.

Леон се затича към прозореца и погледна навън:

— Барабани, флейти и лютня — извика той. — Съвсем като процесия!

Изведнъж всички се струпаха до прозорците. Покрай фонтана минаха около двайсетина музиканти, в средата вървяха няколко съдии със сериозни лица. Момичета с цветя в косите подскачаха около малката група, а отстрани се тълпяха все повече хора.

— Състезанието започва! — прокънтя гласът на Милон. — И моят по-малък брат Филанор ще го спечели, в името на Зевс!

Ръката му се стовари върху слабото рамо на бегача.

— Ела, момче, и пийни нещо! — настоя Диотимос и повлече сина си към масата.

Филанор послушно отпи голяма глътка, но веднага блъсна чашата с отвращение.

— Каква е тази гадост? — простена той.

Всички гръмко се разсмяха.

— Това е местно вино — каза Милон през смях. — Вкусът му е малко по-силен отколкото на виното в нашия Кротон!

Филанор категорично отказа да изпие остатъка.

— Все едно — отсече Диотимос. — Да побързаме за старта.

Заедно с хиляди други зрители, приятелите се отправиха към стадиона. Минаха покрай една тераса, на която имаше много колони със статуи на Зевс на върха.

— Какви са тези колони? — обърна се Юлиан към лекаря.

— О, това са цанес^[2] — обясни Телестас, — колоните на позора. На всяка колона е изписано името на някой, който се е опитал да си послужи с измама на игрите.

Юлиан не можа да сдържи смеха си — това сигурно е много ефикасно средство за назидание.

Малко преди да стигнат до стадиона, Филанор се отдели от тях. Последен окуражителен поглед и младият атлет заедно с останалите спортисти и еланодиците премина през един тунел и излезе на стадиона, дълъг близо 200 м и широк около 50 м, ограден отляво и отдясно със стъпаловидно оформени насипи пръст, които служеха за трибуни. Там вече се бяха разположили почти четиридесет хиляди души.

Приятелите вървяха плътно до Диотимос, който ги отведе до средата на лявата трибуна. Настаниха се близо до мраморния олтар на богинята Деметра^[3]. Точно отсреща се намираше трибуната, на която седят еланодиците.

Настроението на зрителите беше прекрасно — скандираха имената на спортистите, ръкопляскаха, викаха и свиркаха. В този момент един от еланодиците се надигна и врявата утихна.

Всички погледи се насочиха към стартовата линия, където бяха застанали двайсет бегачи.

— Най-отляво е Филанор — развълнувано посочи Диотимос.

Бегачите, леко приведени напред, чакаха сигнал за начало. Краката им докосваха стартовата и същевременно финална линия — балбис^[4], каменен праг с два успоредни улея, които предпазваха атлетите от подхлъзване при старта.

Един тромпетист застана на балбиса. Следваше го мастигофор^[5] с камшик в ръка, който трябваше да удря всеки състезател, избързал при старта. Настана абсолютна тишина.

Ким взе Кия в скута си. Нервността, обхванала всички, се предаде и на котката, мускулестото й тяло беше напрегнато.

Последва сигнал и бегачите се втурнаха напред! Филанор взе добър старт и веднага застана на втора позиция.

— Филанор, Филанор! — викаха приятелите с цяло гърло.

Диотимос скочи на крака. Същото направиха и много зрители. Всеки крещеше за своя любимец и стадионът се превърна във врящ казан.

Филанор даваше всичко от себе си. Босите му пети бързо проблясваха по прашния терен. Приближаваше се до водача. Ето че настъпи обрат, Филанор заобиколи дървения пилон, като мина плътно край него, и застана начело! Сега предстоеше да измине същата двестаметрова отсечка, но в обратна посока. Линията, която допреди малко беше стартова, сега щеше да е финал.

— Давай, Филанор, давай! — прокънтя над стадиона мощният глас на Милон.

— Вече мина половината разстояние! — радостно извика Леон. — Съвсем сигурно е, че ще победи.

Но Леон грешеше. Внезапно Филанор забави крачка и с две ръце притисна корема си.

— Какво става, в името на Зевс? — уплашено извика Диотимос.

Когато бегачите се изравниха с олтара на Деметра, Филанор беше изостанал на втора позиция. Скоро го изпревариха и останалите състезатели!

— Какво нещастие! — тъжно каза Ким.

— Май започна много бързо в началото и сега не издържа на темпото — предположи Леон.

— Май Филанор има болки — каза Юлиан.

Първият бегач прекоси балбиса под ликуващите викове на зрителите. Най-после и Филанор пристигна на финала. Беше последен.

Еланодикът тържествено връчи на победителя палмово клонче и отново се разнесоха ликуващи викове.

Огорчен, Милон се втурна да си проправя път през тълпата. Диотимос, Телестас и приятелите го последваха.

След малко всички бяха при Филанор. Лицето на младежа беше пепелявосиво и той ридаеше неутешимо.

Милон го прегърна с огромните си ръце:

— Хайде, какво толкова е станало — сподавено каза той. — Ще победиш следващия път.

— Как можа да се случи? — със запъване изрече Диотимос. — Тренирахме толкова усилено!

— Съжалявам — изхълца Филанор. — Почувствах се ужасно изтощен. Освен това имах и болки в корема.

— Легни на тревата — помоли го Телестас и започна да опипва корема му.

— Не мога да открия нищо определено — каза накрая лекарят. — Жалко, че не успя да победиш. Но не си единственият, който загуби, ако това те успокоява. Аз също загубих, тъй като заложих няколко драхми за теб.

Телестас, Милон и Диотимос продължиха да умуват около причината за случилото се с Филанор, докато младежът лежеше без сили на тревата с поглед, втренчен в небето. Междувременно продължаваха агоните за младежи по хвърляне на копие, борба, скок дължина, юмручен бой, хвърляне на диск и бягане на различни дължини.

Юлиан дръпна приятелите си встрани, където не можеха да ги чуват.

— Не е ли доста странно? — тихо каза той. — Първо Филанор тича страхотно, а след това изведнъж се срива.

Леон повдигна едната си вежда:

— Както вече казах, смятам, че Филанор започна много бързо в началото. Той все още е много млад и няма достатъчно опит.

— Прав си, но какво общо има това с внезапната липса на сили? — попита Юлиан.

— Да, и как така изведнъж се почувства зле? — додаде Ким.

Юлиан щракна с пръсти:

— Виното!

— Какво искаш да кажеш?

— Малко преди старта Филанор изпи глътка вино, спомняте ли си? — прошепна Юлиан. — Каза, че вкусът му е гаден…

Очите на Ким се разшириха:

— Да не искаш да кажеш, че някой му е сипал нещо в чашата? Може би отрова?

— Да — изстреля Юлиан. — Точно когато музикантите минаха под прозорците, всички гледахме навън. Сигурно е станало точно тогава. Да хвърлим едно око на виното, Филанор не си допи чашата. Може да изследваме остатъка.

— Добра идея — каза Леон. — Телестас може да помогне. Той е лекар и вероятно добре познава отровите.

Приятелите се втурнаха към странноприемницата.