Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (5)

Заплахата

Ким отвори уста, но не издаде и звук.

— Какво се мотаеш наоколо, как се промъкна тук? — сърдито изсъска Елипа.

— Аз, аз, исках само… — понечи да обясни Ким.

— Какво? — думите отекнаха като камшичен удар.

— … да се върна в стаята си.

Гостилничарката стисна като с клещи ръката й:

— Не ме лъжи!

— Не можах да заспя — изскимтя Ким и това не беше лъжа. — Затова станах и започнах да ходя насам-натам. Това е всичко. Моля те, пусни ме, причиняваш ми болка!

Елипа разхлаби хватката. После се взря в очите на Ким. Момичето имаше чувството, че гостилничарката погледна право в сърцето й.

— Този път ще ти повярвам, но само този път! — мрачно отсече Елипа и Ким въздъхна с облекчение. — Но те предупреждавам, не понасям да ме шпионират. Тази къща ми принадлежи. Повярвай, нищо не може да се скрие от мен. Никой не може да го направи, в името на Зевс!

Гостилничарката се обърна и изчезна. Изплашена, Ким започна да си разтрива ръката. Изглежда, хубавата Елипа крие някаква тайна. Трябва да внимават с нея. Освен това трябва да разберат какво е съдържанието на кесиите, трудна и опасна задача, помисли Ким.

 

 

След закуската от козе мляко, хляб, сирене и маслини приятелите трябваше да работят в конюшнята:

— Почистете и нахранете конете, а после им дайте вода — разпореди Милон. — Аз ще тренирам с брат си. Утре започват агоните^[1], а днес атлетите ще полагат клетва.

Ким, Леон и Юлиан се заловиха за работа, а Кия се настани върху перваза на прозореца и започна да си мие козината. Докато работеха, си говореха за Елипа.

— Още от самото начало ми се видя ужасна — каза Юлиан. — Изглежда толкова властна и студена. Трябва да разберем какво има в кесиите и кой стреля по Милон и семейството му. Освен това трябва да открием Клейтас. Не живее в странноприемницата. Най-вероятно той и брат му са разпънали палатка наблизо.

— Искаш да ги разпиташ ли? — попита Леон. — И как смяташ да го направиш!? Ще ти се изсмеят!

— Не да ги разпитам, а да ги проследя — отвърна Юлиан. — Може би ще ни се удаде да влезем незабелязано в палатката им и да открием стрели и лък. А това вече е улика.

Не след дълго привършиха работата си. Милон не се появи и приятелите решиха да разгледат палатковото градче и да разпитат къде да намерят Клейтас и Арихион. Никой не знаеше нищо за тях.

— Не е чудно — размишляваше на глас Леон. — Тук са се събрали атлети от всички краища на Елада и може би никой, освен семейството на Милон, не знае как изглеждат Клейтас и брат му.

— Вижте — извика Ким, клекна до стоката на един грънчар и внимателно заразглежда изложените предмети.

За разлика от повечето пътуващи търговци, този имаше работилница в Олимпия. До маслените лампи, фигурките и съдовете във всевъзможни размери, седеше и грънчарско колело. Отзад, под сянката на едно дърво, бе струпана глина, мазната й повърхност лъщеше. От курса по грънчарство Ким знаеше, че това е вид мазна глина, подходяща за изработване на малки съдове.

— Колко е хубава! — каза тя и внимателно взе в ръце една лампа, върху която бе изрисуван Аполон, богът на светлината.

— Ще ти дам добра цена — каза бързо търговецът.

— За съжаление нямам драхми^[2] — отвърна Ким.

Грънчарят присви рамене и се обърна към друг купувач.

Денят постепенно преваляше. Въпреки усилията си, приятелите не успяха да открият Клейтас и Арихион. Върнаха се в странноприемницата и отново се хванаха за работа — смазаха оста на квадригата на Диотимос и намаслиха поводите.

Привечер засвириха тромпети, всички хукнаха към Алтиса.

— Елате! — викна Леон. — Тук става нещо!

Тримата се втурнаха навън, минаха през портата и стигнаха до храмовия комплекс и двора на булевтериона.

Отново засвириха тромпети и децата се запровираха напред, докато не стигнаха до първата редица зрители, застанали пред една статуя на Зевс. Брадатият бог държеше във всяка ръка мълнии и сякаш всеки момент щеше да ги запокити по хората наоколо.

— А, ето къде сте били! — прокънтя плътен глас.

Приятелите стреснато се обърнаха и видяха Милон, който се носеше сред тълпата като боен кораб сред разбунено море. Зад него идваха Диотимос и Филанор.

— Какво означават мълниите? — попита Юлиан.

— Това е Зевс Хоркиос^[3], който отмъщава за всяка лъжлива клетва. Ние, спортистите, трябва да се закълнем да спазваме правилата. Който наруши клетвата, ще бъде жестоко наказан от Зевс с неговите мълнии! — рече Филанор. — Но сега тихо, започва полагането на клетвата.

Атлетите излизаха един след друг и всеки полагаше олимпийската клетва пред статуята на Зевс. Заклеваха се да спазват правилата и да не мамят. По време на клетвата публиката пазеше тържествена тишина.

Дойде ред на еланодиците с техните пурпурни одежди. Те пък се заклеха да са безпристрастни и да не приемат подаръци.

Напрежението се засили. Съдиите определиха с жребий кой срещу кого ще се състезава в борбата, юмручния бой, надбягването с колесници и другите дисциплини. Докато четяха високо имената на спортистите, по редиците се понесе шепот. Имаше и ръкопляскания, когато се очакваше двубоят да е особено интересен.

Когато Милон чу името на първия си съперник, се изсмя.

— Познаваш ли този мъж? — попита Ким. Тя държеше Кия в ръце и я галеше зад ушите.

— Не! — извика Милон и се удари в гърдите. — А и какво значение има? Който и да е, ще го победя!

Ким ни най-малко не се съмняваше в това. Мускулестият исполин изглеждаше непобедим.

— Ще видим това, в името на Зевс! — прозвуча разгорещен глас.

Към тях се приближаваше един мъж — едър почти колкото Милон и също толкова мускулест. Следваше го друг мъж, който трескаво се оглеждаше, сякаш се страхуваше да не го нападнат, фигурата му беше набита, а лицето — съвсем слабо и скулесто.

— О, Клейтас, довел си и брат си Арихион. Колко мило! — подигравателно каза Милон.

— Няма да ти е до смях, когато, сразен от мен, запълзиш като червей по свещената земя на Олимпия — през зъби отвърна Клейтас.

— Точно така — извика Арихион и посочи към Диотимос. — А пък аз ще разбия баща ти в състезанието с колесници. Този път боговете ще са на наша страна и няма да допуснат отново да победите с измама.

Лицето на Милон почервеня от гняв. Той сви огромните си юмруци:

— Затваряй си устата, дрънкало такова. Винаги си бил кръгла нула! Ще забия в земята теб и брат ти! — и Милон пристъпи заплашително към тях.

В последния момент Диотимос успя да го дръпне:

— Не се поддавай на провокации. Тези типове не го заслужават. Ще им отговорим по време на състезанието.

С известно усилие Диотимос успя да изблъска сина си на разстояние от братята:

— Да отидем да хапнем нещо, сигурно си гладен, Милон!

Клейтас и Арихион продължиха да мятат към тях пълни с омраза погледи.

— Вие наистина сте заклети врагове — подхвърли Леон към Филанор, докато вървяха към странноприемницата.

— Да, така е. Семействата ни са в нещо като война, в името на Арес. Но залогът е висок. Победа в Олимпиадата означава безсмъртие и богатство — обясни младият атлет и очите му заблестяха. — Победителят ще получи петстотин драхми. Един занаятчия трябва да работи две години, за да ги изкара. Освен това никога повече няма да се налага да плащаш данъци, до края на живота си можеш да пиеш и да ядеш в градския съвет, а освен това получаваш и почетно място в театъра. Но най-важното е, че получаваш клонче от свещеното маслиново дърво и имаш право да сложиш своя статуя пред стадиона в Олимпия. Паметник за вечни времена! Не е ли страхотно!

Леон беше впечатлен. Струва си да победиш на Олимпиадата. А и тези награди са сериозна причина да премахнеш съперника си, без да подбираш средства. Леон почти беше сигурен, че зад нападението на стрелеца стоят Клейтас и Арихион.

След обилната вечеря при хубавата Елипа приятелите поскитаха малко из палатковото градче, потънало в загадъчната светлина на факлите. Когато пълната луна се изкачи високо на небето, децата тръгнаха обратно към странноприемницата. Пред стаята на Диотимос Кия измяука силно и ясно. Приближи се до вратата и нервно заразмахва опашка. Малкото й носле сочеше към една плочка на пода, близо до вратата.

Юлиан се наведе и я вдигна. Беше яркочервена глинена плочка, дълга около две педи. Върху нея имаше надпис с черна боя.

Със затаен дъх, Юлиан се взря в буквите:

— Хеката^[4], изтерзай и убий конете и разбий кормилото на колесницата!

— Какво ли означава? — учуди се Ким.

— Да попитаме Диотимос — предложи Леон. — Съобщението очевидно е за него.

Децата събудиха водача на колесници.

Когато видя плочката, Диотимос пребледня.

— Това е проклятие — объркано промърмори той. — Увещават злите духове да убият конете ми и мен. — Той с погнуса запокити плочката на пода и тя се счупи на парчета.

— Това е работа на Клейтас и брат му! — изръмжа Диотимос.

Шумът събуди Филанор и Милон:

— Увещават Хеката, богинята на демоните, да ми попречи — възмутено им съобщи Диотимос.

Милон реагира също толкова раздразнено, като баща си, Филанор беше по-скоро смутен от заплахата.

— Няма да се поддадем! — заяви Милон. — Да не обръщаме внимание на това и да поспим!

— Утре на обяд трябва да съм на старта! — добави Филанор.

И тримата се върнаха по стаите си.

— Да вървим и ние — прозя се Леон.

— Не, нека преди това огледаме за някакви следи — предложи Ким и тя започна да събира парчетата.

— Искаш да снемеш отпечатъци и да ги изпратиш в лабораторията? — иронично подхвърли Леон.

— Много смешно… — не му остана длъжна Ким. — Само че тези парчета могат да ни подскажат кой е написал проклятието.

И тя внимателно започна да ги разглежда. Изведнъж на устните й се появи усмивка — осени я идея.