Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (4)

Хубавата Елипа

Приятелите тъкмо се готвеха да минат през портата, водеща към храмовия комплекс на града, но Диотимос ги спря:

— Не бързайте толкова, отиваме в странноприемницата! — и посочи спретната четириъгълна постройка с яркочервен покрив, близо до палатковото градче.

— Това е къщата на красивата Елипа!

— Коя е тя?

Лицето на Диотимос засия:

— Тя е гостилничарката и най-красивата жена в Олимпия!

Пред къщата имаше красив фонтан. От тризъбеца на мраморния бог Посейдон^[1] бликаше вода.

— След това непременно трябва да разгледаме храма! — прошепна Юлиан на приятелите си, докато вървяха след Диотимос, който в този момент подаде юздите на едно конярче.

— Наели сме конюшня за моите осем коня, а също и помещение за колесницата ми — обясни той и посочи към една ниска постройка. Приятелите видяха разкошна квадрига^[2], украсена с фигури на богове. Те разпознаха Зевс, Аполон^[3] и Хермес^[4]. Около колесницата бяха подредени различни инструменти и юзди. — Ще се разпоредя да сложат легла за вас в съседното помещение. Ще се грижите за конете, съгласни сте, нали?

— Разбира се — в един глас извикаха детективите.

След това Диотимос ги заведе в странноприемницата, където той и семейството му бяха наели няколко просторни стаи.

— Диотимос май е много богат — прошепна Леон на Ким и Юлиан. Вече бяха разбрали, че той притежава лозя и винарска изба в Кротон.

Върху тесен нар в една от стаите лежеше Филанор. До него стоеше мъж с къдрава коса и остра брадичка и преглеждаше раната му. Облегнат на стената Милон ги наблюдаваше.

— Аз съм Телестас — каза мъжът с къдриците, щом видя децата. — Грижа се за здравето на тези атлети и за правилното им хранене. А вие трябва да сте трите забележителни деца, които ни предпазиха от най-лошото.

— Моля, не забравяй и за нашата Кия — поправи го с усмивка Ким и посочи котката.

— Как можах да го направя! — отвърна лекарят и се засмя. Имаше дълъг орлов нос, а очите му бяха топли, тъмни и загадъчни. Умелите пръсти, с които в този момент превързваше раната на Филанор, бяха фини и добре поддържани.

— Ще мога ли да се състезавам? — притеснено попита Филанор.

— Да, в името на Зевс, ще можеш — отвърна спокойно лекарят. — И не само ще се състезаваш, но и ще победиш!

Филанор несигурно се усмихна. Кия скочи на нара и се сви на кълбо върху корема му. Младежът започна да я гали.

— Повярвай ми, ти ще си победителят — повтори Телестас. — Ти си най-добрият бегач сред младежите. Наблюдавах те последните трийсет дни в Елис^[5], където се подготвяше за състезанието заедно с другите атлети.

— И където еланодиците^[6] изпратиха половината спортисти обратно вкъщи — добави Диотимос, който стоеше до вратата.

Милон гръмогласно се разсмя:

— О, да, този път съдиите бяха много по-строги от друг път.

Телестас се надигна:

— Ти също няма за какво да се притесняваш, защото отново си абсолютен фаворит в състезанието по борба.

— Защо са върнали толкова много спортисти? — попита с любопитство Леон.

— Защото се представиха зле — обясни Милон. — В Олимпия се състезават само най-добрите атлети. Това е и работата на еланодиците — да наблюдават спортистите в продължение на един месец и да направят строг подбор.

Леон кимна. Само най-добрите от най-добрите!

— Отивам в булевтериона^[7], за да съобщя за нападението — каза Диотимос.

— Може ли да дойдем с теб? — плахо попита Юлиан.

— Да, но няма да ви пуснат да влезете — отвърна Диотимос.

— Ще те придружим, и това е нещо — бързо отговори Юлиан, защото се надяваше да разгледа храма, който се намираше близо до булевтериона.

След малко трите деца подтичваха след Диотимос.

Стражите пред портата махнаха към групата да минава и приятелите най-после се озоваха в Алтиса^[8], над който се издигаше огромният храм на Зевс.

— Почакайте тук, веднага се връщам — каза Диотимос и изчезна в сградата на градския съвет, която ограждаше голям площад и приличаше на леко заоблена буква „П“.

В този момент Кия, която тичаше след приятелите, измяука. Юлиан се обърна и с ъгълчето на окото си мерна подозрително раздвижване. Един крак, който се подаваше иззад колоната на огромната арка на портата, бързо се скри. Юлиан подсвирна леко и приятелите също се обърнаха. Посочи им с поглед портата и впери очи в нея. Няма начин да е бил стражът, той си стоеше на поста, както и преди малко, с разкрачени крака.

— Какво има? — попита Леон.

— Имам чувство, че някой ни следи — прошепна Юлиан.

Ким преглътна:

— Сигурен ли си?

— Да, но може да не наблюдава нас, а Диотимос…

— Смяташ, че стрелецът се готви за следващ удар? — прошепна Ким.

Юлиан сви рамене:

— Трябва да сме нащрек и при първа възможност да разберем що за човек е Клейтас — предложи Леон.

— Добре — отвърна Юлиан. После погледът му се спря върху храма на Зевс.

Отблизо той изглеждаше още по-великолепен. Във всеки от четирите ъгъла на покрива имаше по една златна делва. Фронтонът^[9] също беше с позлатени козирки и целият беше изпълнен с пищни композиции от фигури. Надолу се спускаше широка водосточна тръба, украсена по цялата дължина със златни ленти и лъвски глави в различни цветове. Мраморните капители^[10], върху които лежеше покривът, бяха яркочервени. Средната част на колоните бе синя, а долната — в естествения си цвят. Красивият мрамор излъчваше матово сияние. Пред вратата на храма — като пазач — разперваше клони прастаро маслиново дърво. Свещеното дърво на Зевс!

— Много ми се иска да разгледам храма — каза Юлиан с въздишка, не можеше да се нагледа на светилището. — Само че вратите са залостени, а има и стражи.

Приятелите се огледаха. В Алтиса имаше и други храмове. Наблизо се виждаше петдесетметров храм на богинята Хера^[11] с покрив от печени керемиди.

Зад големия площад видяха и няколко съкровищници^[12] — малки храмове с красиви колони. В тях се пазеха особено ценни дарове от кедрово дърво, слонова кост, злато или сребро, поднесени на Зевс. Зад съкровищниците се виждаше най-горният ред от трибуните на стадиона, разположен извън храмовия комплекс.

След десетина минути Диотимос се върна:

— Какво стана? — попита Ким.

— Говорих с един таксиарх^[13], който си записа всичко за случката — както го нарече. Обеща опасният стрелец да бъде разкрит. Но останах с впечатление, че не му се струва толкова важно — промърмори Диотимос и додаде с горчивина: — Нищо чудно, такова нападение ще е петно върху мирния празник на атлетите.

С мрачен поглед Диотимос закрачи обратно към странноприемницата.

— Но сега ни очаква вечеря при хубавата Елипа, а това със сигурност ще разсее неприятните мисли. Обзалагам се, че Милон вече е гладен. Впрочем, той винаги е гладен.

Милон действително беше огладнял. В просторната кръчма на странноприемницата той омете огромни количества месо и риба. Приятелите с изумление наблюдаваха как се нахвърли върху мацата^[14] — хляб с козе сирене за разядка, след това върху лозовите листа, пълнени с агнешко и лук, и накрая върху калмари на колелца, приготвени с чесън.

Порциите, които великанът унищожаваше, бяха страховити. Изпразваше чиния след чиния с мляскане и не спираше да се хвали с подвизите си в игрите. Приятелите слушаха с възхищение, в това число и Кия, която похапваше риба, близо до Ким. Внезапно котката прекъсна вечерята си и побутна момичето. Ким се досети, че умното животно се опитва да привлече вниманието й и се огледа. Странноприемницата се пълнеше с хора. Погледът й привлече изключително красива жена, която тъкмо влизаше. Другите посетители също не откъсваха очите си от новодошлата. Сякаш в странноприемницата беше влязла кралица.

— Това е тя! — прошепна Диотимос. — Хубавата Елипа!

Гостилничарката тръгна право към масата, на която седяха приятелите. Беше с овално лице и високи скули, кръгли очи, сочни устни и малък вирнат нос. Носеше зелен хитон от фина вълна, който бе закрепен на раменете й със златни фибули. Косата й бе вдигната нагоре с мрежичка, с вплетени в нея златни нишки.

— Радвам се да ви видя — обърна се тя към Диотимос, когато стигна до масата, но гласът й прозвуча хладно.

Той вдигна чаша:

— И ние се радваме, че сме тук, в името на Дионис^[15]!

Елипа снизходително се усмихна към седналите около масата.

Кия цялата се напрегна и направи гърбица, щом усети върху себе си погледа на хубавата гостилничарка. Ким бе доста изненадана от реакцията на котката.

— Победителите винаги са добре дошли тук — отвърна Елипа. — Олимпия е град на боговете и на славата. А боговете правят така, че да победи този, когото обичат. Като теб и сина ти Милон на последните игри.

Диотимос очевидно бе поласкан, засмя се и отвърна с куп любезности, които Ким не успя да чуе, защото вниманието й беше изцяло погълнато от Кия. Какво я прихваща? Наистина изглежда изплашена. Очевидно изпитва недоверие към гостилничарката.

Ким внимателно погали меката кадифена козина на котката, но животинчето се успокои, едва когато Елипа отиде на съседната маса. Момичето се замисли. Изглежда, Кия е усетила опасност, свързана с жената. Но каква? — питаше се Ким.

Малко преди полунощ Диотимос и синовете му се отправиха към стаите си. Приятелите също се прибраха. Леон и Юлиан заспаха бързо, но Ким остана будна. Беше й горещо, обърна се първо на едната страна, после на другата, но сънят не идваше. Стана и отиде до прозореца. Луната бе пълна, а небето — обсипано със звезди. Въздухът беше топъл и изпълнен с аромати. Пееха щурчета. Изведнъж Ким присви очи — някаква фигура се откъсна от сянката на стената, която ограждаше Алтиса. Лицето й беше закрито с качулка.

Странно, помисли Ким.

В същия момент фигурата се скри зад големия фонтан с Посейдон.

Ким остана на пост и не сваляше очи от фонтана.

Тайнствената фигура излезе иззад фонтана и се огледа, после се втурна към странноприемницата.

Ким се дръпна навътре, за да не я видят. Нещо не е наред! Какво възнамерява среднощният гост? И защо крие лицето си?

Ким се показа леко и продължи да наблюдава. По пътя пред странноприемницата се разля светлина. Една врата се отвори и се появи жена с лампа в ръка.

Елипа! — разпозна жената Ким.

Гостилничарката разговаряше тихо с късния гост. Ким наостри уши, но долови само отделни думи. Една дума обаче чу ясно: Милон. Елипа и непознатият влязоха вътре.

Какво имат да си казват в този необичаен час? Любопитството на Ким се събуди. И без това не може да заспи, по-добре да излезе и да види. Момичето се промъкна на пръсти по коридора, който свързваше странноприемницата с конюшнята. След малко стигна до кръчмата. Вратата беше притворена и тясна ивица светлина падаше върху пода, покрит с красиви мозайки.

Ким се престраши и хвърли поглед през процепа на вратата. Непознатият седеше на една маса с гръб към нея. Елипа беше пред него и точно в този момент му подаваше кесия.

Пари ли има в нея? Ким не беше сигурна.

Непознатият даде на Елипа друга, по-малка кесия.

После кимна, стана и бързо излезе. Гостилничарката изчака няколко минути и също излезе.

Кръчмата остана празна и тъмна.

Ким се облегна на вратата и се замисли. Изглежда, Елипа купи нещо от непознатия. Но какво? И защо е тази потайност? Сети се за нападението срещу спортиста, имаше ли връзка между двете събития? Почувства се напълно безпомощна, трябва непременно да се посъветва с Леон и Юлиан, и то веднага. Обърна се и в този момент очите й се сблъскаха със студените очи на Елипа, която стоеше зад гърба й.