Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (13)

В палатката на Еполос

На следващата сутрин децата седяха в леглата си и се прозяваха. Снощното откритие на Леон дълго не ги остави да заспят.

— Намерихме куп пари, но все още не разполагаме с доказателство — каза Ким и нежно погали Кия, която се протегна в целия си ръст. За разлика от децата котката беше съвсем бодра.

— Да, за съжаление — съгласи се Юлиан. — И се страхувам, че Милон е в опасност. Все пак той е фаворитът в състезанието по борба. А ако някой наистина иска да спечели от залаганията, той ще заложи на друг и ще се погрижи фаворитът да загуби.

Леон се надигна от тясното си легло:

— Все пак разполагаме с още малко време. Състезанията по борба започват следобед.

— Какво си намислил? — попита Юлиан.

— Трябва да се уверим, че Телестас е спечелил парите от залагания. Може би Еполос, при когото Телестас залага, ще ни помогне. Само че как да го подпитаме?

Ким щракна с пръсти:

— Имам идея, момчета! Спомняте ли си, че Еполос непрекъснато си записваше нещо? Той води тефтер на залаганията! Вероятно някъде е записал и залаганията на Телестас!

Приятелите трябваше да прекарат сутринта в конюшнята и да се погрижат за конете, докато в това време Кия ловеше мишки в сламата. Привършиха рано следобед и тъй като не им възложиха други задачи, се отправиха към стадиона, за да потърсят Еполос. Както и предишните дни, в Алтиса беше пълно с народ. Току-що бяха завършили бяганията, а възгласите на зрителите още ехтяха и приятелите съжалиха, че са изпуснали част от надпреварата. Децата си запробиваха път през множеството, но не можаха да открият Еполос.

Внезапно Кия измяука и хукна нанякъде. Юлиан, Ким и Леон я последваха. Въпреки че познаваха невероятното умение на котката да открива хора и предмети, приятелите отново бяха смаяни. Кия ги заведе при сергията на един търговец на сладкиши. Точно отпред, с пълно гърло, крещеше Еполос. Мъжът се опитваше да привлече клиенти.

Ким се доближи до него, усмихна му се и запита:

— Е, как вървят днес залаганията?

Еполос я погледна мрачно:

— Какво те засяга? Искаш ли да заложиш? — той вече посягаше към перото зад ухото си.

— Може би — уклончиво отвърна тя, но се сети, че няма никакви пари.

— Може би, но едва ли ще е при мен — не особено любезно я сряза Еполос.

Ким се усмихна смутено:

— Първо искам да се ориентирам за кого да заложа. Кой е фаворитът в борбата.

— Милон, кой друг?

— Значи Телестас също е заложил на него, нали? — отново попита Ким.

Мъжът присви очи:

— Никога не давам информация за залозите на клиентите си, в името на Арес!

— Разбирам — и Ким погледна към приятелите си. — Дали случайно нямате една драхма?

Леон и Юлиан отговориха отрицателно.

Еполос се намръщи:

— Само ми губите времето. А, ето че идва един по-сериозен клиент.

В същия момент за изненада на приятелите се появи Телестас. Поздрави ги любезно и заложи малка сума на Милон.

— Добро вложение, Милон е непобедим — уверено каза лекарят. — Още повече, когато Клейтас няма да участва. Жалко, двубоят между тях щеше да е много оспорван.

— Без съмнение. Но се надявам състезанието и сега да е напрегнато — каза Еполос, докато записваше залога. След това се обърна към приятелите. — Ами вие? Няма ли да се престрашите да заложите?

Ким, Леон и Юлиан поклатиха глави и Еполос почти ги изгони. Те застанаха зад една сергия, на която продаваха кожи и продължиха да наблюдават Телестас и Еполос. Мъжете поговориха още известно време. След това лекарят се сбогува и се скри в тълпата. Еполос успя да убеди още няколко души да заложат, а после се запъти към колоните на храма.

Приятелите се спогледаха, кимнаха си, сякаш искаха да си кажат, че всичко е ясно, и тръгнаха след Еполос.

Мъжът се запромъква през тълпата, излезе от Алтиса и се запъти към палатковото градче, недалеч от странноприемницата на хубавата Елипа. Там изчезна в една от многото палатки.

— Ех, ако можехме да хвърлим едно око на записките му — прошепна Ким.

— Вижте, той излиза! — прошепна Леон и дръпна приятелите си зад една двуколка.

Еполос пое към странноприемницата.

— Този път е без дъската си! — забеляза Юлиан.

— Оставил я е в палатката — прошепна Ким. — Не бива да изпускаме такъв шанс.

Момичето се стрелна към палатката на Еполос, преди Юлиан или Леон да успеят да я спрат. Ким се шмугна вътре. Юлиан и Леон нямаха избор и последваха приятелката си.

— Какъв хаос! — простена Ким.

На земята се валяха дрехи, в един ъгъл се виждаше нож, чиния и остатъци от храна. На гърба на палатката, където имаше втори изход, беше направен олтар с проста дървена статуя на Зевс.

— Вижте тук! — извика Ким и посочи купчина свитъци от папирус, разхвърляни край рогозката, която Еполос използваше за легло.

Приятелите се втурнаха към свитъците и започнаха да ги развиват един по един. По челата им избиха капчици пот, но не заради горещината, а заради страха от завръщането на Еполос. Децата трескаво преглеждаха ръкописите и най-после Ким откри онова, което търсеха — грижливо изписан списък с имена и сумите на залозите.

— Вижте! — със затаен дъх каза Ким. — Тук са записани и залозите на Телестас. Не мога да повярвам! Наистина е заложил съвсем малки суми за Филанор и Диотимос и далеч по-големи за други спортисти, в това число и Арихион.

Юлиан посочи долната част на ръкописа:

— Тук е записвал приходите и разходите си. Излиза, че Телестас наистина е спечелил много. Най-после се сдобихме с доказателството, което толкова дълго търсехме! А сега да ни няма!

Но не успяха да стигнат далеч — в този миг се появиха Еполос и Телестас! Те грубо блъснаха приятелите обратно в палатката и само Кия успя да се измъкне, като се плъзна между краката на Телестас.

— Много сте умни, няма що! — подигравателно се засмя Еполос. В ръката му проблесна кама.

— Ами, ние искахме само… — започна Юлиан.

— Затваряй си устата! — прекъсна го Телестас. — Мислите, че не забелязахме как ни следите? Но този път ние ви проследихме. И видяхме как се намърдахте в палатката. Нали не смятате Еполос за толкова глупав, та да остави свитъците му да се развяват тук? Но сега всичко свърши!

Ким посочи папируса:

— Ти си лъгал, Телестас, за да спечелиш от залаганията!

Лекарят се засмя:

— Имаш право, в името на Зевс! Диотимос не ми плащаше добре, така че си осигурих допълнителни доходи. Най-напред моят добър приятел Еполос се постара останалите да залагат възможно най-големи суми за сигурни победители като Диотимос и Филанор, след това аз залагах за евентуалния втори и правех така, че той да спечели. С Еполос си партнирахме великолепно. Ако бях заложил при някой друг, непосветен в плановете ми, нямаше как да не направи впечатление, че залагам повече за спортисти, които не са фаворити. Естествено, че с приятеля ми си делим печалбите.

Еполос въртеше камата в ръцете си:

— Точно така!

— Значи някой от вас стреля по Милон и синовете му по време на тренировките! — извика Юлиан.

Телестас изобрази нещо като поклон:

— Моя милост, с ваше позволение!

Ким присви очи:

— И ти, разбира се, сипа онова нещо във виното на Филанор, нали?

— Имаш право — не без гордост потвърди Телестас. — Като лекар познавам доста билки — валериан, например. В големи дози причинява отпадналост. Не исках да убивам Филанор, а само да го обезсиля. Трябваше само да издебна подходящ момент и да изсипя праха в чашата му с вино. Моментът се появи, когато музикантите минаха под прозорците на странноприемницата…

Леон направи гримаса:

— Това, че отне победата на един млад спортист, е наистина отвратително! А изглежда и Диотимос стана жертва на алчността ти. Ти преряза оста на колесницата, нали?

— Така е — без заобикалки призна Телестас. — Нали трябваше да се погрижа Арихион да спечели. Той изобщо не подозираше за намеренията ми. Надявах се, че Диотимос ще се уплаши и ще се откаже от състезанието — заради плочката с проклятието пред вратата. Но той не се изплаши. Така че трябваше да прибегна до по-твърди начини. Моят час настъпи, когато малко преди старта се отправихте към олтара, за да принесете жертва на Зевс. Вече бяхте започнали да ме наблюдавате и това не ми убегна. Аз също не ви изпусках от очи. Видях как през нощта се промъкнахте в работилницата, за да разгледате повредената квадрига.

Приятелите кимнаха.

— За съжаление в тъмното не ви уцелих — каза Телестас. — Но пък унищожих доказателството, като запалих пристройката!

— А каква е ролята на Елипа в такъв случай? — попита Леон.

Телестас и Еполос изненадано го погледнаха.

— Елипа няма нищо общо — каза Телестас. — От време на време й продавам това-онова. Идвах нощем, за да я снабдявам с билкови смеси от шипка, бъз и бял имел, които имат подсилващо действие. Елипа ги препродаваше на спортисти, като Клейтас например. Много от тях са съвсем побъркани по тези отвари и вярват, че ще им помогнат да спечелят. Включително и Клейтас, който се страхува от Милон.

— Клейтас — произнесе Леон. — Защо трябваше да нараняваш и него?

— Защото не бях сигурен кой от двамата ще спечели — обясни Телестас. — Наблюдавах Милон и Клейтас по време на подготовката им в Елис. Милон може би е по-добрият, но не бях абсолютно сигурен. Така че след Клейтас ще отстраним и Милон. Вече заложих солидна сума на някой си Колотес, който няма особени шансове да спечели. Но това скоро ще се промени…

— Стига сме дрънкали — извика Еполос. — Чака ни работа…

Лекарят хладно се засмя:

— Имаш право, трябва да отстраним Милон.

Еполос също се засмя, но веднага стана сериозен:

— Какво ще правим с тези тримата тук? Да ги убия ли? — въпросът на Еполос прозвуча така, сякаш говори за времето, а не за убийството на три деца.

Леон, Ким и Юлиан ужасено се спогледаха.

— Не — отвърна Телестас. — По-добре да ги продадем като роби. Така ще спечелим още пари.

Еполос веднага се съгласи.

— Добре, после ще ги закарам в Елис. Помогни ми да ги завържа и да ги натоваря на двуколката. Там поне няма да пречат.

Той се нахвърли върху Юлиан и го заплаши с ножа, след това кресна на Ким и Леон:

— А сега Телестас ще ви завърже! И без глупости! Иначе вашият приятел много ще го заболи.

След тази заплаха Ким и Леон дори и не помислиха да бягат и се оставиха да им завържат ръцете и да им запушат устата. После дойде ред и на Юлиан.

Междувременно двамата мъже продължиха да разговарят.

— Значи действаме според плана — каза Телестас. — Аз отивам при Диотимос и останалите, за да не заподозрат нещо, ти заемаш позиция и стреляш по Милон, щом излезе на пътя и тръгне към стадиона.

— Добре, но този изстрел ще ти струва цяло състояние — хладно отвърна Еполос, отиде до рогозката и извади изпод нея лък и стрели. — Веднага след това ще тръгна с двуколката и децата към Елис.

— Така да бъде, в името на Арес! — отсече Телестас. — А сега да побързаме. Спортистите скоро ще тръгнат към стадиона.

Еполос докара двуколката близо до палатката. Двамата мъже натовариха приятелите и ги покриха с някакво вмирисано платнище. Децата лежаха до две амфори^[1], без дори да могат да се помръднат.

Юлиан напълно се отчая. Изцяло бяха във властта на тези негодници. А след малко Еполос щеше да стреля с лък и по Милон.

„Всеки момент шествието ще потегли към стадиона“, помисли си Юлиан. Спортистите гордо ще преминат покрай насъбралите се зрители, които ще ги отрупат с цветя и ще скандират имената им. Милон също ще е там, придружен от баща си, брат си и безскрупулния лекар. А някъде в засада ще дебне стрелецът…