Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (11)

Сянката

— Да изчезваме! — извика Леон, скочи на крака и хукна да бяга. Приятелите го последваха. Юлиан се спъна и падна на земята. Ръцете му докоснаха нещо метално, вероятно прът. Без да мисли много, той го грабна и го запокити в посоката, от която дойде нападението. Чу се вик, после стъпките бързо се отдалечиха. Юлиан се засмя, но в следващия момент отново се чу свистене — пак стрела! Приятелите се хвърлиха на земята. Стрелата мина над главите им. Леон и Ким грабнаха каквото им попадне — камъни, някаква дъска, едно гърне с масло за смазване, и откриха огън… Кия също се втурна в атака — приятелите чуха сърдитото й фучене.

— Кия, ела тук! — изплашено извика Ким.

В този миг вратата се отвори и сянката безшумно се плъзна навън. Кия, която явно нямаше намерение да се отказва от гонитбата, я последва с огромен скок.

— Кия! — отново извика Ким и този път котката я послуша.

Момичето с облекчение я прегърна.

— Даде му да се разбере, нали? — тихо попита Ким.

Кия доволно измяука.

— Кой беше нападателят? — попита Юлиан. Гласът му трепереше. — Арихион или Клейтас? Някой разпозна ли го?

— Не — отвърна Леон. — Може да е била Елипа. И…

— Чакайте! — прекъсна ги Ким. — Усещате ли? Мирише на изгоряло! Да се махаме!

Приятелите се втурнаха към вратата и понечиха да я отворят. Вратата не се отваряше, измежду дъските се процеждаха парещи езици дим.

Нападателят, който и да беше той, беше заключил вратата и беше подпалил пристройката.

Ким едва успя да извика през задушаващата я кашлица:

— Момчета, трябва да се измъкнем!

— През огъня ли? — попита Юлиан.

— Това е единственият ни изход! — извика Ким, прегърна Кия и я притисна към себе си. След това се накани да се хвърли към вратата, обхваната от яркочервени пламъци.

— Косата и дрехите ти ще се подпалят! — дръпна я назад Леон.

— Няма време! — отвърна Ким и се втурна напред, Леон и Юлиан я последваха.

За техен късмет, всичко мина добре. В този момент чуха викове — хората бяха видели пожара и идваха насам.

— Да се махаме, преди да са ни обвинили за палежа — извика Леон и децата бързо излязоха от двора на работилницата.

Пред работилницата се беше събрала тълпа. Отнякъде се зададе и собственикът на работилницата. Мъжете направиха жива верига и започнаха да си подават ведра с вода.

Приятелите се включиха във веригата, но огънят се разпространяваше бързо и след секунди дървената пристройка рухна.

— Квадригата изгоря — огорчено отбеляза тихо Леон и изведнъж се почувства ужасно изморен. — Вече нямаме доказателство…

— Точно това е целял подпалвачът — ядосано прошепна Ким, докато подаваше следващото ведро.

Хората все пак успяха да ограничат огъня и да спасят работилницата.

— Колесницата ми, колесницата ми! — чу се отнякъде гласът на Диотимос. Беше научил за пожара и сега той и синовете му безпомощно стояха пред онова, което беше останало от пристройката.

— Не беше ли достатъчно, че загубих състезанието и че оста се счупи? — простена той. — Трябваше ли и колесницата ми да изгори?

Приятелите се приближиха до него.

— Беше палеж — каза тихо Леон и му разказа какво бяха открили.

— Не може да бъде, в името на Зевс! — изръмжа Диотимос. — Зад това сигурно стоят Клейтас и недостойният му брат!

— Да им тегля ли най-после един бой, татко? — попита Милон.

— Да! И аз ще ти помогна! — задъхваше се от гняв Диотимос.

— Не бързайте! — опита се да ги спре Филанор. Но баща му и брат му с решителни крачки се насочиха към палатковото градче.

— Нещата не отиват на добре! — промълви Филанор, който вървеше зад тях заедно с приятелите.

— Чакайте! — Юлиан се опита да успокои Милон и Диотимос. — Нямаме никакви доказателства, че двамата са замесени в това.

Но Диотимос не искаше и да чуе:

— Ясно е, че са те. Кой друг би имал полза от поражението ми?

Въпреки късния час в палатковото градче не спяха. Пред палатките горяха огньове, мъжете си подаваха пълни чаши с вино. По всичко изглежда, че празникът в прослава на Зевс продължаваше.

Палатката на Клейтас и Арихион бе опъната малко встрани от останалите, в началото на една маслинова горичка. Братята седяха пред нея на светлината на една факла и разговаряха. Когато Диотимос и хората му се приближиха, двамата мъже скочиха, в очите им гореше неприязън.

Диотимос се нахвърли върху тях:

— Няма защо да лъжете, долни подлеци! — изрева той. — Този път ще си платите за стореното!

Диотимос и Милон се втурнаха към братята със свити юмруци. Всяко мускулче по тялото на Милон беше напрегнато. Борецът беше направо страшен. Независимо от това, Клейтас и Арихион не помръднаха.

— Това няма да доведе до нищо! — извика Ким.

Никой обаче не я чу.

— Момичето има право — неочаквано се обади глас от тъмнината. — Едно сбиване е най-глупавото нещо, което човек може да си представи.

Телестас застана в светлината на факлата, а очите му блестяха гневно:

— Какво е това? Война на живот и смърт?

— Те ми отнеха победата с измама и изгориха колесницата ми — гневно отвърна Диотимос. Очите му горяха. — Сега просто ще си разчистим сметките!

Телестас хладнокръвно застана между настръхналите за бой мъже:

— Как мислите, че ще завърши това, в името на всички богове? Да не би да искаш да пострадаш, Милон? И да не можеш да участваш в борбите утре? Кой ще спечели от това?

Исполинът спря.

— А сега се разотивайте! — нареди Телестас.

Милон отпусна свитите си юмруци. После погледна към баща си, очакваше подкрепа от него, но той само кимна, че е съгласен с лекаря. После се обърна и се отдалечи.

Приятелите забелязаха колко трудно се овладя Милон. Здраво стиснал устни, той тръгна след баща си, Филанор и Телестас към странноприемницата.

Никой не обръщаше внимание на децата и те бавно се упътиха към конюшнята.

— Извадихме голям късмет, че Телестас се оказа тук. Иначе нямаше да се размине без сбиване — каза Юлиан. — А сега да отиваме да спим, мъртъв съм от умора.

— Имам по-добра идея — отвърна Ким.

Юлиан и Леон я погледнаха учудено.

— Да се върнем при палатката на Клейтас и Арихион. Няма да е зле да чуем какво си говорят. Палатката им е до маслиновата горичка, ще се скрием сред дърветата и ако имаме късмет, дори може да влезем вътре, докато спят. Любопитна съм дали ще открием лък и стрели?

Леон и Юлиан се съгласиха и тримата се запромъкваха обратно към палатката на братята от Кротон. Ким имаше право, горичката се оказа чудесно прикритие. Децата се скриха зад широките дънери на дърветата и зачакаха.

Клейтас и Арихион все още седяха пред палатката, пиеха вино и тихо разговаряха. Само че това, което приятелите чуха, не оправда надеждите им — разговорът се въртеше около предстоящия двубой и тактиката, която Клейтас трябва да приложи, за да победи сериозен противник като Милон. Не чуха нищо подозрително.

Изведнъж нещо изпука, като че някой настъпи сух клон. Звукът идваше от горичката. Приятелите се вгледаха в тъмнината, но мракът сред дърветата бе непрогледен. Последва нов пукот и Юлиан преглътна нервно. Кой ли е това?

В този момент сред дърветата се появи сянка! Много приличаше на непознатия, който ги нападна в пристройката. Приятелите се притаиха в сенките, за да не ги забележат. Кия се сгуши в Ким, телцето й трепереше.

Непознатият спря. После всичко се разигра с мълниеносна бързина, фигурата измъкна нещо изпод наметката си. Лък! Секунда по-късно в тишина на нощта изсвистя стрела и се чу ужасен стон. Фигурата се обърна и изчезна сред дърветата.

Изплашени, приятелите излязоха от прикритието си и се затичаха към палатката на братята. Клейтас лежеше на земята, стенеше от болка и притискаше с ръце бедрото си, от което стърчеше стрела.

— Беше Милон! — простена той. — Уплашил се е от двубоя с мен. Затова ме простреля!

От съседните палатки наизлизаха зяпачи.

— Трябва му лекар! Да извикаме Телестас — каза Ким и се втурна да търси лекаря.

Докато тичаха, момичето успя да каже на приятелите си:

— Нямам думи! Подозирахме Клейтас, а сега самият той стана жертва…

— Да не забравяме Елипа — подхвърли Юлиан, когато пред тях се показа странноприемницата. — Все още не сме наясно с нейната роля. Но нека първо намерим Телестас.

Изведнъж Юлиан се спря като закован. Мислите се блъскаха безредно в главата му. Внезапно го осени едно подозрение:

— Имам предположение — пророни той, като едва си поемаше дъх. — Знаем, че извършителят е от Кротон и че може да пише, нещо, което малко хора в тези палатки умеят. Освен това знаем, че разбира от билки и отрови. Е, не мислите ли, че има само един такъв човек.