Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Brandstifter von Rom, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Магическият еликсир

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2010

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-566-2

История

  1. —Добавяне

Находката

Приятелите с изненада видяха, че Кия се връща към купчината развалини, която до неотдавна бе неин затвор. Ловко се плъзна между останките от будките на пазара и изчезна.

— О, не изчезвай отново! — простена Леон.

Ким скочи върху един голям камък и се огледа:

— Тук е! — извика тя и посочи дупката, откъдето извадиха Кия.

Котката стоеше долу и мяукаше настойчиво. Приятелите бързо приближиха.

— Какво има? — попита Юлиан.

Последва мяукане, което прозвуча почти ядосано. След това Кия прокара дясната си лапа по пепелта до себе си.

— Там има нещо! — извика Ким и клекна до котката. От пепелта се показа кръгло парче метал.

— Прилича на катарама на колан. Вероятно някой я е изгубил — разочаровано измърмори Ким.

Юлиан клекна до нея:

— Подай я насам — помоли той и се взря в металното парче сякаш го разглежда под лупа. След това внимателно почисти мръсотията и саждите.

— Но това е… невъзможно — Юлиан буквално се запъваше.

— Какво видя, кажи най-после! — Леон и Ким нямаха търпение да разберат.

— Вижте, катарамата е украсена с лира! — каза Юлиан. — А този символ носят само шепа хора в Рим!

— Не ни дръж в напрежение! — скара му се Ким.

Юлиан скри вещественото доказателство под туниката си:

— Преторианците! — прошепна той.

— Какво каза?

— Да, видях го, когато Нерон се разхождаше в палатковия лагер. Телохранителите на императора носят този знак върху катарамата на колана си! — каза Юлиан и погали Кия. — Много добре, малката ми!

— Но как се е озовала тази катарама точно на мястото, къде избухна пожарът? — разсъждаваше на глас Леон и подръпваше ухото си.

— Мога да ти кажа — очите на Юлиан се смалиха. — Подпалвачът я е загубил тук.

— Мислиш, че някой от преторианците е в дъното на палежа? — невярващо попита Ким.

— Точно това се опитвам да кажа! — извика Юлиан. — При това имам предвид конкретен преторианец — Субрий! Той насочва подозрението към Нерон, като казва, че императорът използвал огъня като декор за песните си. Субрий е запалил пожара, за да напакости на Нерон.

Ким изду бузи:

— Доста хитро, ако наистина е било така. Само че ни трябват доказателства, а не предположения!

Юлиан извади катарамата изпод туниката си:

— Ето го доказателството!

— Само дето не знаем на кого принадлежи — каза Ким.

Юлиан поклати глава:

— Имаш право. Но ще научим. Трябва да говорим със Субрий и няма да се отказваме, докато не разберем дали катарамата е негова. Хайде, да се връщаме в палатката.