Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Brandstifter von Rom, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Ирена Патулова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Магическият еликсир
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2010
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-566-2
История
- —Добавяне
Находката
Приятелите с изненада видяха, че Кия се връща към купчината развалини, която до неотдавна бе неин затвор. Ловко се плъзна между останките от будките на пазара и изчезна.
— О, не изчезвай отново! — простена Леон.
Ким скочи върху един голям камък и се огледа:
— Тук е! — извика тя и посочи дупката, откъдето извадиха Кия.
Котката стоеше долу и мяукаше настойчиво. Приятелите бързо приближиха.
— Какво има? — попита Юлиан.
Последва мяукане, което прозвуча почти ядосано. След това Кия прокара дясната си лапа по пепелта до себе си.
— Там има нещо! — извика Ким и клекна до котката. От пепелта се показа кръгло парче метал.
— Прилича на катарама на колан. Вероятно някой я е изгубил — разочаровано измърмори Ким.
Юлиан клекна до нея:
— Подай я насам — помоли той и се взря в металното парче сякаш го разглежда под лупа. След това внимателно почисти мръсотията и саждите.
— Но това е… невъзможно — Юлиан буквално се запъваше.
— Какво видя, кажи най-после! — Леон и Ким нямаха търпение да разберат.
— Вижте, катарамата е украсена с лира! — каза Юлиан. — А този символ носят само шепа хора в Рим!
— Не ни дръж в напрежение! — скара му се Ким.
Юлиан скри вещественото доказателство под туниката си:
— Преторианците! — прошепна той.
— Какво каза?
— Да, видях го, когато Нерон се разхождаше в палатковия лагер. Телохранителите на императора носят този знак върху катарамата на колана си! — каза Юлиан и погали Кия. — Много добре, малката ми!
— Но как се е озовала тази катарама точно на мястото, къде избухна пожарът? — разсъждаваше на глас Леон и подръпваше ухото си.
— Мога да ти кажа — очите на Юлиан се смалиха. — Подпалвачът я е загубил тук.
— Мислиш, че някой от преторианците е в дъното на палежа? — невярващо попита Ким.
— Точно това се опитвам да кажа! — извика Юлиан. — При това имам предвид конкретен преторианец — Субрий! Той насочва подозрението към Нерон, като казва, че императорът използвал огъня като декор за песните си. Субрий е запалил пожара, за да напакости на Нерон.
Ким изду бузи:
— Доста хитро, ако наистина е било така. Само че ни трябват доказателства, а не предположения!
Юлиан извади катарамата изпод туниката си:
— Ето го доказателството!
— Само дето не знаем на кого принадлежи — каза Ким.
Юлиан поклати глава:
— Имаш право. Но ще научим. Трябва да говорим със Субрий и няма да се отказваме, докато не разберем дали катарамата е негова. Хайде, да се връщаме в палатката.