Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Brandstifter von Rom, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Ирена Патулова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Магическият еликсир
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2010
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-566-2
История
- —Добавяне
Мотивът
Беше настъпил душен следобед, когато Тертий ги събуди.
— Какво ще кажете за малко герес[1] — извика той и размаха под носа им малки рибки, които миришеха съблазнително.
— Не беше лесно да ги намеря — каза той и подаде по една шепа от деликатеса на сънените Ким, Леон и Юлиан. — Освен това искам да ви представя един човек — моя брат Субрий, който е отвън, пред палатката.
Приятелите не повярваха на късмета си. Сега нямаше нужда да губят време в търсене из разрушения град. Бързо преглътнаха маринованите рибки и излязоха пред палатката.
Субрий беше среден на ръст с посребрени слепоочия. Седеше на ниско столче до Ливия и си играеше с Руф, наместил се на коленете на майка си. В погледа, отправен към тях, се четеше любопитство.
— Аве! — каза той. — Благодаря ви, че спасихте брат ми и семейството му. Видях, че инсулата им е разрушена при пожара и се боях да не се е случило най-лошото. Но после ги открих тук, в лагера. И това е ваша заслуга, в името на Юпитер.
Приятелите скромно кимнаха.
— Този проклет пожар стана причина за голям хаос в града — въздъхна Субрий. — Работил съм цяла нощ. Моята къща също пострада.
— Брат ми не е длъжен да живее като обикновените преторианци в казармата — бързо обясни Тертий. — Той е трибун[2].
— Добре, добре — промълви Субрий. — Пораженията на къщата за щастие не са големи. Робите ми ще се погрижат всичко да е в ред. Утре отново ще е обитаема и ти, Тертий, заедно със семейството си, можеш да живееш при мен, докато си намериш нов дом.
— А императорът? И той ли беше в опасност? — невинно запита Юлиан.
Субрий не можа да скрие изненадата си:
— Императорът?
— Да — отвърна Юлиан. — Нали и неговият дворец е пострадал. Или може би Нерон не е бил тук предишната нощ?
— Разбира се, че не е бил тук — извика Тертий. — Нали каза, че е бил в Анций. Забрави ли?
Юлиан реагира така, сякаш въпросът е неудобен, което не беше точно така. Фактът, че Субрий се забави с отговора, му даде основание да мисли, че е прав. Преторианецът размишляваше дали е благоразумно да отговори на въпроса му.
— Не знам къде е прекарал Нерон предишната нощ — каза той все пак. — Може да е бил тук, а може и да не е бил.
Тертий изненадано погледна брат си:
— Но ти би трябвало да знаеш — нали си му телохранител.
Субрий повдигна едната си вежда:
— Да, разбира се… Но съвсем не означава, че го следвам на всяка крачка. Всъщност само Тигелин е непрекъснато до него. Снощи бях у дома, а не с Нерон. В момента Нерон не иска и да чуе за мен.
— Изпаднал си в немилост? — попита Тертий така ужасено, сякаш брат му едва ли не е осъден на смърт.
— Да — отвърна Субрий и сви юмруци, — защото се осмелих да критикувам великия Нерон. Но аз заставам зад думите си. Ненавиждам тщеславието му и смешните му преструвки, в името на Бакхус[3]!
— По-добре млъкни! — прошепна Тертий. — Излагаш се на голяма опасност, като говориш така!
— Няма значение! — махна с ръка Субрий.
За известно време се възцари тишина.
След това Юлиан рискува да продължи:
— Значи смяташ, че е възможно все пак Нерон евентуално…
Ким завъртя очи:
— Излиза, че днес следобед Нерон излъга, така ли? — прекъсна тя твърде пространния въпрос на Юлиан.
Субрий смръщи лице, сякаш е захапал лимон:
— Не съм казал това и никога няма да го кажа. Казвам само, че не знам дали Нерон наистина е бил в Анций, или пък е бил на покрива на своя дворец и е възпявал пожара…
Юлиан беше изумен. Това каза и брадатият миналата нощ. Но откъде знае Субрий за това подозрение? Толкова бързо ли се носи мълвата? Или изобщо не е мълва?
— Замълчи най-накрая! — умолително повтори Тертий и трескаво се заоглежда. — Рискуваш да заплатиш с главата си за тези думи. Могат да те обвинят в предателство.
— Успокой се — Субрий ядно стрелна брат си. — Нищо повече не може да ми се случи. Не съм единственият ядосан на Нерон!
Тертий се загледа в покритото с дим небе, сякаш то ще накара брат му да замълчи.
— Но защо Нерон трябва да има нещо общо с пожара? — продължи да дълбае Юлиан.
— Нерон се мисли за голям актьор и певец — тихо отвърна Субрий. — А големите актьори се нуждаят от зрелищен декор. Знам, че Нерон е запленен от пожара на гръцкия град Троя. Този пожар го вдъхнови за няколко песни и стихотворения. Ужасно е, ако ме питате, но Нерон обича пожарите…
Юлиан не можа да го проумее:
— Смяташ, че Нерон е запалил града, за да се сдобие със зрелищен декор за представлението си?
Субрий многозначително замълча.
— Тогава той наистина е луд — глухо промълви Леон.
— Замълчете, замълчете всички! — ужасено извика Тертий. — Едва се спасихме от пожара, а с приказките си отново ни излагате на опасност.
Преторианецът кимна:
— Добре, да отпразнуваме тогава срещата си. Ще се опитам да намеря вино — каза той и се отдалечи.
— Ние пък ще донесем прясна вода — бързо каза Юлиан и дръпна приятелите със себе си.
— Казах ви, че Субрий е нашият човек — възбудено прошепна Юлиан, докато вървяха. — Сега знаем какъв може да е бил мотивът на Нерон! Огромен пожар като декор за спектакъла му! Пожар, който струва живота на хиляди хора — не е ли ужасяващо?
— По-спокойно — Ким си спомни за първата им нощ в Рим. — Няма нужда да се вторачваме само в Нерон. Ами търговецът, който каза, че искал да види дюкяна си в пламъци?
Леон поклати глава:
— Не, той не влиза в сметката. Мъжът, когото видях да тича след пожара, беше едър, а търговецът е нисък.
— Да се концентрираме тогава върху Нерон — продължи Ким. — Все още не знаем къде е бил последната нощ. Но имам идея как да разберем това.
Леон и Юлиан я погледнаха в очакване.
— Там, където започна пътуването ни — обясни Ким. — При Цирк Максимус. Търговците не може да не са чули нещо. Ако Нерон е бил в Анций, те щяха да го знаят. Те са информационните агенции на тази епоха.
Леон не беше особено въодушевен от идеята.
— Търговците едва ли са възобновили работата си — още не са потушени всички пожари.
— Нека да видим — настоя Ким. — Освен това може да потърсим още веднъж Кия при цирка…
Този аргумент вече убеди и Леон.