Фабиан Ленк
Подпалвачът на Рим (17)

Мечтателят

Изминаха два дни от завръщането им. Леон, Юлиан и Ким имаха час по история при Тебелман. И отново беше слънчев ден, а на Леон ужасно му се искаше да е навън. Небето беше искрящо синьо и не се виждаше нито едно облаче. В този момент Леон си спомни за пушека, който след опустошителния пожар увисна като похлупак над Рим.

Какво е станало с Тертий и семейството му, питаше се той. Ами със Субрий? Той съжали, че не може да прочете нищо за съдбата им. Но коя ли историческа книга би разказала за живота на обикновен работник или преторианец от Рим? Съвсем различно е положението с Гай Калпурний Пизон, чиято ужасяваща съдба беше известна. Бил принуден от Нерон да се самоубие. Но Тигелин, подпалвачът на Рим, избегнал тази участ. Най-малкото никога не е бил обвиняем. Нещо, което не даваше мира на Леон. Успяха да разкрият истинския подпалвач, а той се е измъкнал от наказанието и…

— Е, Леон, как мислиш?

Леон се сепна. Както и в предишния час при Тебелман, не чу въпроса.

Учителят го погледна:

— Леон — с въздишка каза той, — в последно време присъстваш в часа ми само телом. Станал си истински мечтател. Ако не си разбрал, говорим за Нерон и подпалването на Рим. А ти миналия час нарече Нерон подпалвач.

— Да — каза Леон с известно колебание. — Но не бях прав. Нерон не е подпалил Рим, съвсем сигурно е!

Тебелман повдигна едната си вежда:

— И откъде си толкова сигурен?

Леон се усмихна:

— Бях там, когато избухна огънят — отвърна той. Тебелман беше от учителите, при които човек може да си позволи подобна волност, защото самият той не беше лишен от въображение.

Някои ученици силно се изсмяха. Но Ким и Юлиан не бяха сред тях.