Георги Караславов
Чичо Игнат

Чичо Игнат беше особен човек — на нищо не вярваше, във всичко се съмняваше. Каквото и да се предприемеше, все той се опъваше. И затова хората в нашето село започнаха да му викат чичо Инат.

Това и това е решила народната власт, пишеха вестниците. Някои се съмняваха, някои не вярваха, че ще стане в скоро време, но все пак вярваха. Само чичо Игнат възразяваше решително:

— Е, момчета — викаше той поучително, — много лъжи съм слушал, стига ми толкоз, оставете ме на мира!

— Но ти, чичо Игнате, приказваш за капиталистическата власт, оная власт лъжеше хората — убеждаваха го младите.

Не вярваше чичо Игнат, че в селото ще светне електричество — електричеството светна, той премълча. Не вярваше, че целият кър ще бъде изоран с трактори — тракторите пребродиха всичко надлъж и нашир, той пак премълча. Не вярваше, че ще построят микроязовир — и микроязовир построиха, дори от микроязовира риба яде, но пак си премълча. „Ех — мислеше си той, — не е кой знае какво, все е човешка направа.“ Но когато казаха, че ще започнат да поливат цялата местност над селото, чичо Игнат се усмихна недоверчиво.

— А откъде вода? — попита той.

— От Марица.

— А как ще я докарате, водата не е птица! — смееше се чичо Игнат. — Вие забравяте, че между нашето село и Марица лежи Кози баир. А вода срещу баир не върви.

— Ще тръгне, чичо Игнате, ще тръгне! — заканваха се уверено младите, а чичо Игнат се чудеше на зелените им умове.

— Ако вие качите водата на баира — каза той, — аз мустаците си ще острижа!

А какви хубави мустаци имаше чичо Игнат: дълги, кестеняви, малко заострени и лекичко завити нагоре. Гордееше се той с тия мустаци, струваше му се, че с тях е по-важен.

И ето че един ден чичо Игнат се смути и разтревожи за мустаците си. От града дойдоха разни голобради момчетии, прокопаха чакълестото корито на селската река, положиха тръби, монтираха в подножието на Кози баир грамадна помпа и през един слънчев ден маришката вода се качи горе и потече през землището на селото.

— Е, чичо, Игнате — изправиха се пред него веселите, палави и самоуверени младежи. — Стрижи мустаците!

Чичо Игнат гледаше и смутен, и поразен, и радостно развълнуван.

— Та защо са ви моите мустаци бре, млади! — изгледа ги той и очите му светнаха. — Та вие остригахте стария ми ум, ума, дето беше останал от онова време!… Сега аз съм с нов ум, не ви ли стига това?