Георги Караславов
Чудният сън

Мълчалив беше Георг, не обичаше да лудува. По цял ден ходеше след малкото стадо, гледаше овцете да не направят някоя пакост.

— Георг, ела да играем! — канеха го децата.

— Ами овцете? — питаше той.

— Остави ги — съветваха го те. — Нали са чужди, ако направят пакост, леля ти ще плати глобата.

Леля — така казваше той на вдовицата, която го взе да й пасе овцете. Тя не беше богата, та на Георг му беше свидно за нея. Как ще си остави овцете? Нали на него ги е поверила? И как ще се оправдава, ако направят пакост? Пък може и да го изпъди. Тогава пак бедният му татко ще го храни… А толкова малко хляб има у тях!…

Георг обичаше да поляга пред стадото и да мисли. Мислеше какво ще прави, когато порасне. Много му се искаше да стане машинист. Най-весели му бяха дните, когато баща му го вземаше със себе си в мината. Той гледаше с часове чудната машина и завиждаше на машиниста. Ето, машинист искаше да стане и той! Да управлява тази страшна сила, да й командува, както му се ще…

— Георг, искаш ли да станеш машинист? — попита го веднъж на шега машинистът.

— Искам! — подскочи радостно Георг.

— Добре. Като порастеш, ще дойдеш при мене.

Георг не забрави шегата. И от този ден все за машината мислеше. Баща му беше огняр, но Георг не искаше да стане като него. И работата беше много тежка, и по-малко пари плащаха…

Не, не му се щеше да стане огняр! Машинист, това е друго. Ще гледа само, ще бута разни ръчки и толкова!

Чудна сила имаше машинистът! Дигаше такива товари и никога не се уморяваше… Само въглища да има. Въглищата, в тях е силата.

Един ден, като си мислеше така, Георг се попита:

— Какво ли ще стане, ако на машината се сложат колелета? Майчице, като тръгне тази машина!…

Тази мисъл му хареса. Машина на колелета! Ей, че смешно ще бъде! А на машината да се закачат коли… Каквато е силна, колко ли души ще може да кара!… Не, колите ще бъдат пълни с въглища… Паф-пуф! Паф-пуф! Тогава Георг ще бъде машинист! Да мине през селото и да викне на другарите си…

Понякога Георг се замисляше сериозно. Ами машината ще бъде много тежка, как ще се движи по калните пътища! И по дървени релси не може… Такива релси той беше видял в мината, но те бяха много слаби…

Не, Георг ще пуща машината само когато е сухо. Как ще гърми, как ще тресе земята!

Един ден, като си мислеше, полегнал пред стадото, Георг заспа. Присъни му се, че е пораснал и че е машинист. Машината е странна, тежка, с широки железни колелета. Зад нея е прикачена голяма хубава кола. А в колата са домашните му, роднините, съседите. Ще пътуват. Но къде ще пътуват, никой не знае. Знае само Георг. Ще идат до морето. И там ще спрат. Георг ще кара полекичка, за да не се изплашат.

Ето, той пуща парата. Изведнъж машината изгърмява като хала и се понася. Георг стои отпред и трепери от страх. Мъчи се да я спре, не може. Ами сега? Ето го, морето се вижда вече. Още един миг, и ще полетят от брега! Свърши се! Никой не може да скочи, никой не може да се спаси!… Всички на колата започнаха да пищят…

— Ах! — извика Георг и се събуди.

Над него стоеше мустакат мъж и го буташе по рамото.

— Как се казваш бе, сънльо?

— Ами Георг Стефенсън.

— Ами къде ти са овцете?

— Овцете ли? — питаше като замаян Георг. — А, да, овцете ми!

— Овцете ти зер! — сопна се още по-сърдито мустакатият мъж. — Ако не ги бях изкарал от нивата, досега нищо нямаше да оставят.

— Благодаря ти, чичо — рече Георг и стана. — Какво щях да кажа довечера на леля?

Той още трепереше. И чак когато разтърка очи и се вгледа в стадото, разбра, че машината е била само един чуден сън. Георг се усмихна. Значи и родителите му са живи и здрави…

Изминаха години.

Най-напред Георг стана огняр в мината. После го назначиха машинист. Вечер, когато всички си отиваха, той разглобяваше частите, чистеше ги и ги разглеждаше. И все си мислеше за някогашния чуден сън.

— Не може ли наистина машината да се сложи на колела и да се пусне по релси? — питаше се той, като притваряше очи.

По цял ден и по цяла нощ Георг мислеше за машината. Всичко му беше така ясно! Само да му падне случай, на един дъх ще построй всичко!…

Веднъж, когато Георг завърши успешно много трудна работа и собственикът на мината го похвали, той му разправи за плановете си и поиска да направи опит. Отначало собственикът отказа, но сетне, като размисли и намери, че ще има големи изгоди, се съгласи. И на другия ден Георг започна направата на локомотива…

Така се създаде първата железница в света.