Дан Симънс
Лешояди (4)

2
Бевърли Хилс,
събота, 13-и декември 1980

На моравата пред къщата на Тони Харъд имаше голям кръгъл фонтан, където мраморен чифтокопитен сатир пикаеше, втренчен в каньона край Холивуд със застинала за вечни времена гримаса, която можеше да се тълкува или като болезнено отвращение, или като подигравателно презрение. Хората, които познаваха Тони Харъд, не се и съмняваха кое от двете определения е по-подходящо.

Навремето къщата бе принадлежала на актьор от немите филми, който на върха на кариерата си и след големи усилия беше извършил прехода към озвученото кино, само за да умре от рак на гърлото три месеца след като първата му говорилка бе пусната в Китайския театър на Грауман. Вдовицата му отказала да напусне просторното имение и останала тук трийсет и пет години като де факто музеен работник; често цедяла стари холивудски познати и допреди отблъсквани роднини, за да може да си плати данъците.

Тя починала през 1959-а и къщата била купена от сценарист, който до момента бил докарал до успешен край три от петте романтични комедии на Дорис Дей. Писателят се оплаквал от буренясалата градина и лошата миризма в ателието на втория етаж. В крайна сметка затънал в дългове и си пръснал мозъка в градинската беседка, където и го намерил на следващия ден градинарят, който пък не съобщил за смъртта — боял се, че с това ще разкрие нелегалното си пребиваване в страната. Тялото на сценариста било открито за втори път дванайсет дни по-късно — от един адвокат от Гилдията на сценаристите, който бил дошъл да обсъждат предстоящата им защита в дело по плагиатство.

Последователно собственици на къщата станали: знаменита актриса, която си отдъхвала тук в тримесечния промеждутък между петия и шестия си брак; техник по специалните ефекти, който починал по време на пожара през 1976-а; стар шейх, който боядисал сатира розов и го кръстил с еврейско име. През 1979-а шейхът отишъл на поклонение и докато минавал през Рияд, зет му го убил. Тони Харъд купи имението четири дни по-късно.

— Шибано страхотно е — каза на посредника, докато стояха на павираната пътечка и се взираха в пикаещия сатир. — Взимам го.

Час по-късно той му връчи чека за шестстотин хиляди долара в брой. Още не беше влизал в къщата.

Шайла Берингтън знаеше доста от разказите за импулсивните действия на Тони Харъд. Знаеше и за онзи път, когато Харъд обидил Труман Капоти пред двеста гости, както и за скандала от 1978-а, когато заедно с един от най-близките дружки на Джими Картър за малко не ги арестували за притежаване на наркотици. Никой не влязъл в затвора, нищо не се доказало, но се говореше, че Харъд бил подложил бананова кора на нещастния човечец — на майтап. Шайла се наведе навреме да види сатира, докато карания й от личния шофьор „Мерцесес“ се плъзгаше по кривата алея към къщата. Тя твърде добре осъзнаваше, че майка й не е с нея. На точно тази разходка липсваха също и Лорен (агентката й), Ричард (агентът на майка й), Коулс (шофьор/бодигардът й) и Естебан (фризьорът). Шайла беше на седемнайсет години, успешен модел от близо девет години и филмова звезда от две насам, но докато мерцедесът полека спираше пред сложно украсената предна врата на дома на Харъд, тя се чувстваше най-вече като принцеса от приказките, която е била призована на посещение при ужасен звяр.

Не, не звяр, каза си Шайла. Как Норман Мейлър нарече Тони Харъд на партито на Стивън и Леели миналата пролет? Зловреден дребен трол. Трябва да мина през пещерата на този зловреден дребен трол, преди да грабна съкровището.

Шайла усети напрежение в мускулите на врата си, докато натискаше колчето на звънеца. Успокои се с мисълта, че господин Бордън също ще бъде там. Тя харесваше възрастния продуцент с неговата любезност, сякаш дошла от Стария свят, и приятната следа от акцент. Напрежението й нарасна отново, щом се сети как би реагирала майка й, ако изобщо откриеше, че тайно си е уредила подобна среща. Бе почти готова да се обърне и да си тръгне, но вратата се отвори.

— А, госпожица Берингтън, предполагам — Тони Харъд застана на прага, издокаран в кадифен халат. Шайла го зяпна и се почуди дали той носи нещо отдолу. В черния гъсталак по голите му гърди се виждаха няколко сиви косъма.

— Как сте? — каза любезно тя и последва потенциалния си помощник-продуцент във фоайето. На пръв поглед Тони Харъд не беше очевиден кандидат за трол. Бе малко по-нисък от нормалното — Шайла беше почти метър и осемдесет, висока дори за модел, а той не надминаваше метър и шейсет и пет — и дългите му ръце и прекалено големи длани изглеждаха несъразмерни, както си висяха прикачени към тънкото му, почти момчешко телце. Косата му бе много тъмна и подстригана толкова късо, че черните косми се къдреха по високото му, бледо чело. Шайла си помисли, че вероятно като първа следа от скрития в него трол може да се сметне бледността на кожата му, която изглеждаше по-подходяща за жител на някой леден, североизточен град, а не за обитател на Лос Анджелис, живял тук дванайсет години. Лицето на Харъд беше с остри кости, с остри ръбове и сардоничният щрих на устата не смекчаваше изражението му — тя изглеждаше пълна с прекалено много остри малки зъби и розовият език постоянно се стрелкаше да облизва тънката долна устна. Очите на Тони бяха потънали дълбоко в орбитите и изглеждаха вечно наранени, но именно силата на този засенчен поглед накара Шайла да си поеме дълбоко дъх и да спре в бляскавото антре. Тя бе чувствителна към очи — нейните собствени й бяха помогнали да стане това, което е — и все пак никога не бе срещала човек с поглед, който да я удря като този на Тони Харъд. Безжизнени, с тежки клепачи, почти разфокусирани в подигравателната си липса на интерес, малките кафяви очи на Харъд сякаш излъчваха сила и предизвикателство в огромен контраст с целия му външен вид.

— Хайде, дете. Иисусе, къде ти е антуражът? Не съм си и мислил, че излизаш през прага без тълпа, пред която великата армия на Наполеон изглежда като зле посетена сбирка на фенклуба на Ричард Никсън.

— Моля? — изуми се Шайла и мигом съжали за изтърваната дума. Разчиташе твърде много на резултата от тази среща, за да си позволи да изостане по точки.

— Забрави — каза й Харъд и се обърна да я погледне. Пъхна ръце в джобовете на халата си, но не и преди тя да има време да забележи извънредно дългите му, бледи пръсти. Сети се за Ам-гъл от „Хобит“.

— Божке, ама че шибана красавица си! — рече гнусният дребосък. — Знаех, че си истинско парче, но на живо си даже по-впечатляваща. Сигурно им докарваш инфаркт на гларусите!

Шайла се вцепени. Бе подготвена да понесе известна грубост, но беше възпитана да се гнуси от сквернословията.

— Господин Бордън тук ли е вече? — попита студено. Харъд се ухили и поклати глава.

— Боя се, че не — отвърна. — Уили трябваше да иде на посещение при стари дружки на изток… някъде в южната част… В Помиярницата или Селяндурския плаж, там нейде.

Шайла се поколеба. Смяташе се за добре подготвена да сключи желаната от нея сделка с господин Бордън и продуцента му, но мисълта да се разправя само с Тони Харъд я накара да потрепери. Трябваше да си измисли някакво извинение и да си тръгне, но ходът й беше предотвратен от появата на прекрасна жена.

— Госпожице Берингтън, нека ви представя асистентката ми, Мария Чен — обяви Харъд. — Мария, това е Шайла Берингтън, много талантлива млада актриса, която може да стане звездата на новия ни филм.

— Как сте, госпожице Чен?

Шайла набързо оцени по-възрастната жена. Някъде около трийсетте, а ориенталският й произход личеше само по прелестно оформените скули, гарвановата чернота на косата и леко дръпнатите очи. Мария Чен лесно можеше да стане модел. Лекото напрежение, толкова естествено между две хубави жени при запознанството им, незабавно се разсея от топлината в усмивката на асистентката.

— Госпожице Берингтън, голямо удоволствие е да се запозная с вас — ръкостискането на Чен беше твърдо и приятно. — Голяма почитателка на работата ви съм. Притежавате редки качества. Мисля, че плакатът на Аведън във „Бог“ беше изумителен.

— Благодаря, госпожице Чен.

— Моля, наричай ме Мария — тя се усмихна, отметна косата си и се обърна към Харъд. — Басейнът е затоплен както трябва. Уредих да задържат всички обаждания през следващите четирийсет и пет минути.

Продуцентът кимна и обясни:

— От инцидента на пътя за Вентура миналата пролет, считам за полезно да прекарвам всеки ден известно време в джакузито — усмихна се леко, когато видя, че гостенката му се колебае. — По закона на басейна, нужни са бански… — той разкопча халата си да покаже чифт червени боксерки с инициалите му, извезани със злато. — Мария да ви покаже ли съблекалнята или бихте предпочели да обсъдим филма някой друг път, когато и Уили е тук?

Шайла бързо обмисли положението. Съмняваше се дали ще успее да запази от Лорен и майка си такава тайна за по-дълго време. Това можеше да се окаже единственият й шанс да получи филма при своите условия. Оправда се:

— Не си нося бански.

Мария Чен се засмя и отбеляза:

— Няма проблеми. Тони държи костюми за гости — всякакъв вид и размер. Дори пази няколко за старата си леля, когато намине насам.

Шайла се присъедини към смеха. Последва другата жена по дългия коридор, през стая, пълна с удобни дивани, в която царстваше голям телевизор, покрай лавици, пълни с електронно видео-оборудване и после надолу по друг къс коридор до облицована с кедър съблекалня. Широките чекмеджета наистина преливаха от мъжки и женски бански костюми с най-различна кройка и цвят.

— Ще ви оставя да се преоблечете — каза Мария Чен.

— Ще се присъедините ли към нас?

— Може би по-късно. Трябва да наваксам с разпечатването на кореспонденцията на Тони. Наслаждавайте се на водата… и, госпожице Берингтън… не обръщайте внимание на маниерите на Тони. Той е малко грубичък понякога, но е много честен.

Шайла кимна, докато Мария Чен затваряше вратата. Прегледа купчините бански. Кройките варираха от икономични френски бикини до цял бански без презрамки и консервативни костюми от две части. На етикетчетата бяха изписани имена като „Готекс“, „Кристиан Диор“ и „Кол“. Избра си оранжев цял — на практика две части, съединени отстрани с тънки ленти; не от най-фрапантните модели, но достатъчно високо изрязан, за да показва дългите й бедра по най-добрия възможен начин. От опит знаеше колко добре ще стоят малките й твърди гърди и как под тънкия ластичен плат ще си личи само намек за зърната. Цветът щеше да подсили зеления оттенък в лешниковите й очи.

Шайла мина през другата врата и се озова в зимна градина, която беше защитена от трите страни с извити стени от стъкло, тъй че изобилните тропически растения да получават достатъчно светлина. Четвъртата стена поддържаше още един голям киноекран до вратата. От невидими говорители се разнасяше приглушена класическа музика. Беше много влажно. Можеше да види навън на утринната светлина да блещука много по-голям плувен басейн. Тони Харъд се беше настанил в плиткия му край и отпиваше от висока чаша. Шайла почувства как горещият, влажен въздух я притиска като мокро одеяло.

— Какво те задържа, малката? Започнах без теб.

Тя се усмихна и седна на ръба на малкия басейн. Остана си на около два метра от Харъд — не толкова далеч, че да се сметне за обида, но и не толкова близо, че да подсказва интимност. Разсеяно подритна в разпенената вода, вдигайки крака така, че да покаже стъпалата си изпънати, за да се виждат най-добре мускулите по прасеца и бедрата.

— Да започваме, какво ще кажеш? — предложи продуцентът. Показа и тънката си, леко подигравателна усмивка и езикът му се стрелна навън да оближе долната устна.

— Дори не би трябвало да съм тук — меко каза Шайла. — Агентът ми се оправя с тези неща. Пък и винаги се съветвам с мама, преди да се заема с някакъв нов проект… дори да е ангажимент за снимки за уикенда. Дойдох днес само защото господин Бордън ме помоли. Той винаги е бил много мил с нас, откакто…

— Да бе, да, той е луднал по теб — прекъсна я Харъд и остави питието си яа перваза. — Ето к’ва е сделката. Уили е купил правата за бестселър с меки корици, наречен „Белият роботърговец“. Става дума за стандартен боклук, писан за малоумни четиринайсетгодишни и лоботомираните домакини, които се редят за новия „Арлекин“ всеки месец. Окълцана работа за интелектуално сакати. Естествено, продали са се над три милиона тираж. Получихме правата, преди да го публикуват. Уили има някакъв в „Балънтайн“, който му подсказва кога някоя от тези абсолютни помии ще се окаже пробив.

— По думите ви звучи много привлекателно — отбеляза меко Шайла.

— Шибано вярно. Разбира се, за филма изхвърляме повечето от книгата — запазваме приблизителния сюжет и евтиния секс. Но сме хванали умни хора да бачкат по него. Майкъл Мей-Дрейнън вече започна работа по сценария, а Шубърт Уилямс се съгласи да режисира.

— Шу Уилямс? — Шайла се изуми. Той тъкмо беше приключил снимките на широко рекламиран филм на Джордж Скот за „Метро Голдуин Майер“. Тя сведе поглед към бълбукащата повърхност на басейна. — Боя се обаче, че не ми звучи като нещо, което да заинтригува и нас. Майка ми… тъй де, тя много внимава що за средства ще бъдат избрани за започването на филмовата ми кариера.

— Ъ-хъ — кимна Харъд и допи последната глътка от питието си. — Преди две години започна с „Надеждата на Шанърли“ с Райън О’Нийл. В клиника нейде си в Мексико умиращо хлапе среща умиращ мошеник. Заедно те изоставят търсенето на фалшив лек и откриват истинското щастие през останалите им няколко седмици живот. Лел’божке шибани Иисусе, ако мога да цитирам Чарлз Чамплин: „И самите критики за това захаросано лайно ще са достатъчни да пратят диабетиците в кома“.

— Разпространението и рекламата бяха лоши и…

— И по-добре да си шибано доволна от това, малката. После миналата година майка ти те вкара в „На изток от щастието“ на Вайс. Щеше да бъдеш поредната Джули Андрюс в онова евтино лайно — преработка на „Звукът на слузта“. Само дето не стана — и днес не са шейсетте на децата-цветя, става дума за безсмислените осемдесет и аз не съм ти агент или нещо такова, госпожице Берингтън, но бих казал, че Мамчето и тълпата са те пуснали доста нагоре по лайняната рекичка, каквато всъщност представлява филмовата ти кариера. Те се опитват да те превърнат във втора Мери Озмънд… аха, аха, знам, че си член на Църквата на децата на ЛДС… и какво от това? Ти беше супер парче на кориците на „Вог“ и „Севънтийн“ и при все това в момента си на път да осереш цялата работа. Те се опитват да те пробутват за дванайсетгодишна девственица, а за този боклук е малко късничко, нали?

Шайла не помръдна. Умът й препускаше, но тя не се сещаше какво би могла да каже. Инстинктът й подсказваше да прати този зловреден дребен трол да пукне, но нито дума не излезе между устните й и тя продължи да седи на ръба на разпенения басейн. Бъдещето й зависеше от следващите няколко минути, а умът й бе цопнал в локвата.

Харъд се измъкна от водата и изшляпа по плочките до мокрия бар, разположен сред папратите. Наля си висока чаша сок от грейпфрут и се обърна към Шайла.

— Искаш ли нещо, миличка? Всичко ми е под ръка. Ще се намери даже и хавайски пунш, ако се чувстваш особено мормонски настроена днес.

Тя поклати глава.

Продуцентът се пльосна обратно в джакузито и отпусна чашата на гърдите си. Погледна нагоре към огледалото на една от стените и кимна почти недоловимо.

— Добре — каза. — Да поговорим за „Белия роботърговец“ или както там ще се казва в крайна сметка.

— Не мисля, че ще се интересуваме от…

— Получаваш четиристотин бона аванс — натърти той, — плюс процент от приходите от филма… ти и бездруго няма да го видиш, каквото счетоводно чудо е. Всъщност от него ще получиш преди всичко име, което можеш да заложиш в кое да е студио в града. Това чудо ще е истински шибан фойерверк, хлапе. Повярвай ми. Мога да подуша големия боксофис още преди да е написан втория вариант на сценария. Това е нещо голямо.

— Боя се, че не, господин Харъд. Господин Бордън каза, че ако не се интересувам, след като чуя първоначалното предложение, можем да…

— Снимките започват през март — продължи Харъд. Отпи голяма глътка и затвори очи. — Шу ги смята за около дванайсет седмици, тъй че ги брой двайсет. Снимачните терени включват Алжир, Испания, няколко дни в Египет и около три седмици в Пайнуудските студия за дворцовите истории, на тяхната голяма сцена.

Шайла се изправи. Водата блестеше по краката й. Тя сложи ръце на бедрата си и се загледа в грозното човече в басейна. Продуцентът не отвори очи.

— Вие не ме слушате, господин Харъд — отряза тя. — Казах „не“. Не, няма да се снимам във филма ви. Не съм видяла дори сценария. Е, можете да си вземете вашия „Бял роботърговец“ или какъвто там ще е и… да…

— Да си го завра в задника ли? — Харъд отвори очи. Тя имаше чувството, че гледа как се събужда гущер. Водата се завихри около бледите му гърди.

— Довиждане, господин Харъд — отсече Шайла Берингтън и се обърна. Бе направила около три стъпки, преди гласът на продуцента да я закове на място.

— От голите сцени ли се боиш, хлапе?

Тя се поколеба, после продължи към съблекалнята.

— Боиш се от голите сцени — повтори Харъд и този път това не беше въпрос.

Шайла почти беше стигнала вратата, когато се обърна. Ръцете й издраха въздуха.

— Дори не съм видяла сценария! — гласът й се пречупи и тя изумена откри, че е готова да се разплаче.

— ’Стествено, щото има голи сцени — продължи продуцентът, сякаш тя не го беше прекъсвала. — И една любовна сцена, която ще накара малките пикльовци да нацапат гащите. Можем да ползваме дубльорка… но няма да го направим. Ти ще играеш себе си, хлапе.

Шайла поклати глава. Чувстваше в гърдите й да се надига гняв, който преминаваше далеч отвъд границата на думите. Обърна се и посегна сляпо към дръжката на вратата.

— Спри — тонът на Тони Харъд беше по-мек отвсякога. Почти не го чуваше. Но в него имаше нещо, което я спря по-сигурно и от писък. Около врата й сякаш се обвиха студени пръсти.

— Ела тук.

Шайла се обърна и тръгна към него. Харъд отпусна дългопръстите си ръце на гърдите си. Очите му бяха, едва отворени — влажни, с тежки клепачи, ленивият поглед на крокодил. Част от съзнанието на момичето изпищя панически и се възпротиви, докато друга част просто наблюдаваше с нарастващо изумление.

— Седни.

Тя седна на ръба на басейна на метър от него. Отпусна дългите си крака в джакузито. Бяла пяна плискаше по загорелите й бедра. Почувства се извън собственото си тяло, взираше се в себе си с нещо като клиничен интерес.

— Та както казвах, ти ще се справиш, хлапе. Иисусе, та във всеки от нас се крие по един ексхибиционист. Само че на теб ще ти платят цяло състояние, за да правиш онова, дето и бездруго ти се иска.

Сякаш в плен на ужасно схващане, Шайла с мъка вдигна глава и улови погледа на Тони Харъд. На приглушената светлина ирисите му се бяха разширили дотолкова, че изглеждаха като черни дупки на бялото му лице.

— Като сега — допълни меко той — толкова меко… Може би изобщо не беше казал нищо. Думите сякаш се плъзнаха на мястото си в главата на Шайла — студени монети, потъващи в дълбока вода.

— Наистина е доста топло тук. Не ти трябва банският. Нали? Разбира се, че не!

Шайла се взираше. Далеч, далеч назад в тунела на съзнанието си, тя беше малко дете и се намираше на ръба на сълзите. Гледаше с кротко изумление как ръката й се вдига и полека разхлабва горницата на банския и се пъха под ластика. Тя дръпна леко и ликрата се свлече по-надолу по хълбока й, притегляйки по-силно набъбналите й гърди. Дръпна отново, отдясно. Платът се вряза точно над едното й зърно. Ясно виждаше бледата червена следа там, където я беше охлузил ластикът. Пак обърна очи към Тони Харъд.

Той й се усмихна леко-леко и кимна.

Сякаш получила разрешение, Шайла рязко дръпна банския надолу. Когато се освободиха от оранжевия плат, гърдите й се залюляха меко. Бяха много бели, само с няколко лунички, пръснати като капки по меката кожа. Зърната й бяха възбудени, бързо се издуваха в студения въздух. Ареолите бяха кафяви и много големи, очертани с по няколко черни косъмчета, които Шайла смяташе за прекалено хубави, за да изскубне. Никой не го знаеше. Дори майка й. Не позволяваше никому, даже на Аведън, да снима гърдите й.

Тя отново погледна към Харъд, но лицето му представляваше само замазано бяло петно. Стаята като че ли се клатеше и въртеше около нея. Шумът на помпата на басейна се усилваше все повече и започна да гърми в ушите й. В същото време Шайла усети нещо да се размърдва в нея. Започна да я изпълва приятна топлина. Все едно някой посягаше направо в мозъка й да погали меко центровете на удоволствието — досущ както длан и пръсти биха потъркали меките туфички между бедрата й. Шайла зина и неволно се изви.

— Наистина е доста топло — настоя Тони Харъд.

Тя прокара длан през лицето си, почти с почуда докосна клепачите си, после плъзна ръце надолу по врата си, по ключицата и спря с пръсти, притиснати плътно до гърдите — там, където започваше бялата кожа. Можеше да почувства как пулсът й подскача в гърлото като птичка в клетка. После плъзна ръце още по-надолу, отново се изви, когато дланите й преминаха над станалите внезапно болезнено чувствителни зърна. Приповдигна гърди, както доктор Кемърър я беше учил, когато беше на четирийсет — но не за да ги огледа, а просто ги притискаше, притискаше ги към себе си с приятно удоволствие, от което й се прииска да стене.

— Ама наистина не ти трябва този бански — прошепна Харъд. Шепнеше ли? Шайла се обърка. Гледаше право в него и устните му не бяха мръднали. Малките му зъбки се показваха между открехнатите му в лека усмивка устни — като остри, бели камъчета.

Нямаше значение. За Шайла нищо не беше по-важно от това да се отърве от прилепналия плат. Тя придърпа банския още по-надолу, приплъзна го по лекото хълмче на корема си и се надигна, за да го издърпа изпод себе си. После той вече представляваше само закачено за единия й крак парче плат и тя го изрита встрани. Погледна се, взря се в обърнатата навътре изящна арка на бедрото и вертикалната, не точно V-образна линия на окосмяването в слабините, което се надигаше към демаркационната линия на тена й. За секунда главата й отново се завъртя, този път с далечното усещане за шок, но после тя усети как онова галещо докосване вътре в нея започва отново и се отпусна назад на лакти.

Джакузито плискаше топла вода по бедрата й. Тя вдигна ръка и бавно проследи една синя вена, която пулсираше под бялата кожа на гърдата й. И най-лекото докосване запалваше пожар в плътта и. Меките хълмове на гърдите й сякаш се свиваха и едновременно с това ставаха по-тежки. Шумът на басейна като че ли се беше синхронизирал и вече синкопираше с туптящото й сърце. Тя вдигна дясното си коляно и прокара ръка по вътрешността на крака си. Собствената й длан се плъзна нагоре, разбърквайки водните капчици, които блестяха по тънките златни космчета по бедрата й. Топлината я обгръщаше, изпълваше, владееше я. Вулвата й пулсираше с удоволствие, което тя познаваше само от онези виновни мигове преди сън; известно й преди само през филтъра на срама, който сега липсваше, а никога не бе усещала и това всепоглъщащо чувство на горещина и нужда. Пръстите на Шайла откриха овлажнените гънки на срамните й устни и тя ги раздели с мека въздишка.

— Твърде топло е за бански — потрети Тони Харъд. — И за двама ни. Той отпи за последно от сока си от грейпфрут, изтегли се нагоре на перваза и остави чашата далеч от ръба на басейна.

Шайла се преобърна, усещаше прохладните плочки под бедрото си. Дългата й коса се люлееше около лицето й, когато запълзя напред, леко отворила уста. Използваше лактите си вместо кормило. Харъд се беше облегнал назад и краката му безцелно плискаха водата. Момичето спря и се вгледа в него. Дълбоко в ума й ласките се усилиха, откриха същността й и се плъзнаха бавно по нея с игриво докосване. Сетивата й регистрираха само спадането и притока на мазна слуз. Шайла зина и неволно стисна бедрата си, докато през нея минаваха вълна след вълна от първични оргазми. Шепотът нарасна в съзнанието й — подигравателно бъбрене, което сякаш беше част от удоволствието.

Гърдите на Шайла докоснаха пода, когато тя се наведе напред и дръпна боксерките на Тони Харъд с рязко движение, едновременно някак яростно и благородно. Тя смъкна сбръчкания плат през коленете му и го пусна във водата. Под корема му растяха черни косми. Пенисът му беше бял и отпуснат, бавно помръдващ в гнездото си от тъмна козина.

Тя вдигна глава и видя, че усмивката му се е стопила. Очите на Харъд бяха като дупки в бяла маска. В него нямаше стаена топлина. Нито възбуда. Само силната концентрация на хищник, който съзерцава плячката си. На Шайла не й пукаше. Тя не проумяваше какво вижда. Знаеше само, че ласките в главата й се усилват, преминават отвъд границата на екстаза и клонят към болката. Чистото удоволствие течеше във вените й като наркотик.

Тя облегна буза на бедрото на Харъд и посегна с дясната си ръка към пениса му. Той разсеяно бръсна пръстите й встрани. Тя прехапа устна и изстена. Съзнанието й беше като ураган от усещания, които засичаха само смените на страст и болка. Краката й се присвиваха в случайни спазми. Търкаше се в ръба на басейна. Прокара устни по солената течност на бедрото на Харъд. Вкуси собствената си кръв, докато посягаше да захлупи тестисите му с длан. Дребничкият продуцент вдигна десния си крак и нежно я бутна странешком в басейна. Шайла продължи да се държи за крака му, да се притиска към него, наддавайки тихи стенания, докато устата и ръцете й го търсеха.

Мария Чен влезе, включи телефонен апарат в розетката на стената и го постави на пода близо до Харъд.

— От Вашингтон е — каза, погледна веднъж към Шайла и излезе.

Топлината и ласките напуснаха мозъка и тялото на момичето с внезапна студенина, което я накара болезнено да изписка. За миг сляпо се втренчи в нищото, после се отблъсна назад в бълбукащия басейн. Разтрепери се силно и прикри гърдите си с ръце.

— Харъд е — каза продуцентът. Изправи се, пристъпи встрани и се намъкна в хавлиения си халат. Шайла с болезнено неверие наблюдаваше как се скриват белите му слабини. Разтрепери се още по-силно. През тялото й препускаха тръпки. Зарови нокти в косата си и сведе лице към развълнуваната вода.

— Да? — тъкмо казваше Харъд. — Мътните да го отнесат в шибания му ад. Кога? Сигурни ли са, че е бил на борда? Шибана работа. Да. И двамата? Ами онзи другия… квомубеше името? По дяволите! Не, не, ще се погрижа за това. Не. Казах, че ще се погрижа. Да. Не, нека са два дни. Да, ще дойда — той трясна слушалката, отиде до един плетен стол и се тръшна в него.

Шайла се протегна колкото се може по-далеч, докопа банския си и го издърпа в басейна. Все още трепереше, виеше й се свят и й се повдигаше. Тя разплиска бълбукащата вода, докато се облече. Хлипаше, без дори да го усеща. Това е кошмар, беше единствената мисъл, която препускаше през замаяния й мозък.

Харъд вдигна едно дистанционно и го насочи към големия видеоекран, вграден в стената. Незабавно той светна с образа на Шайла Берингтън, седнала на ръба на малък басейн. Тя погледна встрани, взря се невиждащо в нещо, усмихна се, сякаш се наслаждава на някакъв сън, и започна да дърпа ластика на банския си. Гърдите й бяха бели, зърната щръкнали, ареолите — разширени и видимо потъмнели дори на това слабо осветление.

— Не! — изпищя Шайла и удари по водата.

Харъд обърна глава и сякаш я забеляза за пръв път. Тънките му устни се извиха в подобие на усмивка.

— Боя се, че плановете ни малко се промениха — съобщи той меко. — Господин Бордън няма да участва точно в този филм. Аз ще съм единствен продуцент.

Шайла спря да блъска бясно по водата. Мокри кичури висяха покрай лицето й. Устата й бе зинала и от брадичката й висеше дълга лига. Като се изключат неовладените й хлипания, единственият друг звук беше бръмченето на помпата в басейна.

— Ще запазим първоначалния график на снимките — продължи почти отсъстващо Харъд. Погледна отново към големия екран. Шайла Берингтън пълзеше гола по тъмните плочки. Показа се и голият торс на мъж. Камерата се насочи към лицето на Шайла, точно когато тя потри буза в косматото бледо бедро. Очите й бяха оцъклени от страст и устата й пулсираше досущ като на извадена на сухо риба.

— Боя се, че господин Бордън вече няма да може да продуцира филми с нас — допълни Харъд. Главата му се обърна към нея и тя видя фаровете на очите му да примигват бавно. — Оттук насетне сме само ти и аз, дете.

Устните му се извиха и Шайла можа да види малките му зъби. Изглеждаха много бели и остри.

— Боя се, че господин Бордън вече няма да продуцира други филми с когото и да е — Харъд отново обърна очи към екрана. Допълни кротко: — Уили е мъртъв.