Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Carrion Comfort, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Павлова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nlr(2007)
Романът е носител на наградите „Локус“, „Брам Строукър“ и британската награда за фентъзи.
Издание:
ЛЕШОЯДИ. 2002. Изд. Квазар, София. Биб. Магичен кристал, №3. Роман. Превод: Елена ПАВЛОВА [Carrion Comfort, Dan SIMMONS]. Формат: 170×240. Страници: 928. Цена: 14.99 лв. ISBN: 954-8826-36-4.
Copyright © 1989 by Dan Simmons
История
- —Добавяне на анотация
Това е за Ед Брайънт
БЛАГОДАРНОСТИ
Не само авторските ръце и ум акушират всяка книга, която успешно изминава Дългия път до публикацията си — помагат й и мнозина други. Роман с този обем и обхват набира повечко помощници от останалите. Бих искал да спомена с благодарност някои от онези личности, помогнали „Carrion comfort“ да се пребори с бурите и вълнението, и ураганите в морето и да стигне най-сетне сигурен бряг:
Дийн Р. Кунц, чийто нежни окуражения бяха тъй прецизно преценени, колкото и щедри.
Ричард Къртис, чиято настоятелност и професионализъм ценя много.
Пол Микъл, чийто вкус е неоценим и чието приятелство ми е скъпо.
Саймън Хоук, оръженосец в традицията на Джофри Буутройд.
Арлийн Тенис, extraordinaire[1] машинописка, за онези горещи летни дни, през които се бореше с последните предпускови версии на коригираните корекции на текста.
Клаудия Логъркуист, задето търпеливо ми напомняше, че прегласите и диакритичните знаци не са сол, че да ги ръсиш наслуки.
Улф Блицър от „Джирусълъм пост“, за помощта му в проследяването на най-добрата сергия за фелафел в Хайфа.
Елън Датлоу, която каза, че една новела не може да има продължение.
А най-специалните благодарности дължа на:
Дъщеря ми Джейн, чието търпеливо очакване баща й най-сетне да приключи страховитата си книга, се проточи две трети от живота й.
Карън, която не можеше да дочака да разбере какво става след това.
И накрая, най-искрено, благодаря на Едуард Брайънт, джентълмен и чудесен писател, на когото е посветена тази книга.
Не, аз няма — Гнила разтуха, Отчаяние — няма да празнувам с тях,
не да ги развивам — те трябва да се разхлабят — тези последни стръкове
на човека
в мен или най-уморено, да плача повече не бих могъл…
Не, Отчаяние — Гнила разруха! — аз няма да гуляя с тебе;
не размотани — разхлабени ще да са — тез стръкове човешко
мен последни или, напълно изтощен, да плача вече аз не мога…